Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
28
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
Намерени са
36426
резултата от
1771
текста в
37
страници с части от думите : '
Висш живот
'.
На страница
28
:
1000
резултата в
50
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
11), „Степени на
висш
ето познание“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
живот
, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя
живот
.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност. Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в
живот
а, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в
живот
а по начин, който продължава да променя
живот
а на хората. издание
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
2.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
земните отношения и на
живот
ин ския свят с човека
земните отношения и на животин ския свят с човека
към текста >>
Ученията на тройното
живот
но.
Областите на Вселената. Отношението на човека към планетната система. Троичността на призивите. Опасността на съблазняващите призиви. Законът на съзвучието на трептенията.
Ученията на тройното животно.
Писменни знаци на Вселената. Троичната сентенция /мъдро изречение, максима/ на човека за изправяне на едностранчивостите, за одухотворение на механистичната цивилизация на Земята. Космически символизъм.
към текста >>
Тайната на идващите от Космоса сили на Зодиака, които приемат форма в
живот
ните.
Физическото вещество на Земята и духовното вещество на душата. Духовни и земно-физически сили. Човекът като физическо-духовно-веществено и като динамическо същество. Кармическото прегрешение на човека спрямо Земята. Изправяне чрез космическите Същества.
Тайната на идващите от Космоса сили на Зодиака, които приемат форма в животните.
Космическата загадка на тройното животно.
към текста >>
Космическата загадка на тройното
живот
но.
Духовни и земно-физически сили. Човекът като физическо-духовно-веществено и като динамическо същество. Кармическото прегрешение на човека спрямо Земята. Изправяне чрез космическите Същества. Тайната на идващите от Космоса сили на Зодиака, които приемат форма в животните.
Космическата загадка на тройното животно.
към текста >>
Разликата в космическото образуване на човека и на по-
висш
ите
живот
ни.
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни.
Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни. Съизживяването на космическия живот чрез Земята. Влечуги и риби. Човекът във връзка с животните. Мостовете към царството на растенията.
към текста >>
Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи
живот
ни.
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни.
Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни.
Съизживяването на космическия живот чрез Земята. Влечуги и риби. Човекът във връзка с животните. Мостовете към царството на растенията. Значението на минералното.
към текста >>
Съизживяването на космическия
живот
чрез Земята.
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни. Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни.
Съизживяването на космическия живот чрез Земята.
Влечуги и риби. Човекът във връзка с животните. Мостовете към царството на растенията. Значението на минералното.
към текста >>
Човекът във връзка с
живот
ните.
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни. Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни. Съизживяването на космическия живот чрез Земята. Влечуги и риби.
Човекът във връзка с животните.
Мостовете към царството на растенията. Значението на минералното.
към текста >>
Антипатията на Гномите към нисшите
живот
ински същества, на които те са едно допълнение нагоре, към страната на главата, тяхната будна наблюдателна сила.
Антипатията на Гномите към нисшите животински същества, на които те са едно допълнение нагоре, към страната на главата, тяхната будна наблюдателна сила.
Ундините като допълващи същества по отношение на рибите и по-висшите земноводни /амфибии/. Силфите едно допълнение към другата страна, надолу за света на птиците; духовете на огъня /Саламандрите/ едно допълнение на природата на пеперудите. Злобни и добри същества на елементите; техните съграждащи и разграждащи сили; разместването на сферите.
към текста >>
Ундините като допълващи същества по отношение на рибите и по-
висш
ите земноводни /амфибии/.
Антипатията на Гномите към нисшите животински същества, на които те са едно допълнение нагоре, към страната на главата, тяхната будна наблюдателна сила.
Ундините като допълващи същества по отношение на рибите и по-висшите земноводни /амфибии/.
Силфите едно допълнение към другата страна, надолу за света на птиците; духовете на огъня /Саламандрите/ едно допълнение на природата на пеперудите. Злобни и добри същества на елементите; техните съграждащи и разграждащи сили; разместването на сферите.
към текста >>
От човека отиват нагоре сили към
висш
ите йерархии.
Използуването на минералите в човека. Тяхното превръщане в топлинен етер.
От човека отиват нагоре сили към висшите йерархии.
Светът на растенията е външното природно огледало на човешката съвест. Одухотворението на растителното естество чрез приемането в човешкия организъм. Оформянето на растителната храна в животното.
към текста >>
Оформянето на растителната храна в
живот
ното.
Използуването на минералите в човека. Тяхното превръщане в топлинен етер. От човека отиват нагоре сили към висшите йерархии. Светът на растенията е външното природно огледало на човешката съвест. Одухотворението на растителното естество чрез приемането в човешкия организъм.
Оформянето на растителната храна в животното.
към текста >>
Рудолф Щайнер се изказва върху характера на частните издания на неговите сказки в своята Автобиография "Пътят на моя
живот
" /35.
Рудолф Щайнер се изказва върху характера на частните издания на неговите сказки в своята Автобиография "Пътят на моя живот" /35.
до 36. глава, март 1925 г. / както следва:
към текста >>
Връзка на мировите отношения, на земните отношения и на света на
живот
ните с човека
Връзка на мировите отношения, на земните отношения и на света на животните с човека
към текста >>
3.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Нека насочим поглед върху онзи заобикалящ човека свят, който в редицата на
живот
ните има своя
живот
така да се каже във въздуха, а именно върху онази класа
живот
ни, които водят по най-очебиен начин техния
живот
във въздуха: рода на птиците.
Нека първо насочим поглед върху онова, което ни се представя като най-близък, бих могъл да кажа, горен свят.
Нека насочим поглед върху онзи заобикалящ човека свят, който в редицата на животните има своя живот така да се каже във въздуха, а именно върху онази класа животни, които водят по най-очебиен начин техния живот във въздуха: рода на птиците.
към текста >>
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като
живот
ни различно от онези
живот
ни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва.
И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници.
към текста >>
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите
живот
ни е извънредно осакатена, като една действителна глава.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва. И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света.
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава.
Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата.
към текста >>
Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо
живот
но, това е птичата глава.
И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната.
Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава.
И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата.
към текста >>
И това, което при едно млекопитаещо
живот
но са крайниците, е напълно атрофирано при птицата.
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава.
И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата.
Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава.
към текста >>
От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други
живот
ни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава.
От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
Така щото главата на птицата представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава. Цялата птица е всъщност глава. Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една птица, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
към текста >>
Камилата е едно възникнало много по-късно
живот
но в сравнение с всяка птица.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата.
Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица.
Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици. Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>
Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни
живот
ни.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата. Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица. Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици.
Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни.
Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо
живот
но каквото е лъвът.
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът.
Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят. Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света.
към текста >>
Всъщност не съществува никакво
живот
но, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва.
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът. Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят.
Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва.
Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата.
към текста >>
Навсякъде при
живот
инското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания.
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът. Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят. Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва.
Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания.
При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки.
към текста >>
Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ
живот
в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва.
Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така.
Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва.
Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при птицата, тази тежест не съществува.
към текста >>
Лъвът е онова
живот
но, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно.
При лъва това е така, че съществува един вид равновесие между дишането и кръвообращението. Във всеки случай кръвообращението бива утежнено също и при лъва, но не толкова тежко, както да речем при камилата или при говедото. Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението.
Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно.
Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу.
към текста >>
Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен
живот
, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу.
Във всеки случай кръвообращението бива утежнено също и при лъва, но не толкова тежко, както да речем при камилата или при говедото. Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно.
Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу.
Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго
живот
но; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник.
Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу.
Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник.
Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно
живот
но, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник.
Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Той е действително
живот
ното, което в неговата външна форма, в начина на неговия
живот
изразява напълно ритмичната система.
Лъвът е именно изцяло гръден орган.
Той е действително животното, което в неговата външна форма, в начина на неговия живот изразява напълно ритмичната система.
Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове.
към текста >>
Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на пасището, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на
живот
ните, в израза на очите, във всяко движение.
А сега да отвърнем погледа от всичко, което ни се предлага горе във въздуха като птичи род, което всъщност, понеже е във въздуха, който се намира в непосредствената околност на Земята, живее в кръгодвижението на въздуха както в лъва; нека насочим погледа към говедото.
Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на пасището, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на животните, в израза на очите, във всяко движение.
Опитайте се да гледате веднъж една крава, която лежи на пасището, когато ако щете тук или там се явява някакъв шум. Толкова очарователно е човек да гледа, как кравата повдига главата, как в това повдигане живее чувството, че всичко това е много трудно, че главата не може да бъде повдигната лесно, как във всичко това живее нещо твърде особено. Когато виждаме така една крава да повдига главата си при едно смущение на пасището, не можем да стигнем до нищо друго, освен да си кажем: Тази крава се учудва на това, че трябва да си вдигне главата към нещо друго освен към пашата, към тревата, за да пасе. Защо повдигам аз всъщност сега главата Аз не паса и няма никаква цел да повдигам главата, когато не паса. Гледайте само, как е това!
към текста >>
Това е изразено в повдигане на главата от страна на
живот
ното.
Опитайте се да гледате веднъж една крава, която лежи на пасището, когато ако щете тук или там се явява някакъв шум. Толкова очарователно е човек да гледа, как кравата повдига главата, как в това повдигане живее чувството, че всичко това е много трудно, че главата не може да бъде повдигната лесно, как във всичко това живее нещо твърде особено. Когато виждаме така една крава да повдига главата си при едно смущение на пасището, не можем да стигнем до нищо друго, освен да си кажем: Тази крава се учудва на това, че трябва да си вдигне главата към нещо друго освен към пашата, към тревата, за да пасе. Защо повдигам аз всъщност сега главата Аз не паса и няма никаква цел да повдигам главата, когато не паса. Гледайте само, как е това!
Това е изразено в повдигане на главата от страна на животното.
Но то не е само в повдигането на главата на животното. Вие не можете да си представите, че лъвът повдига главата си така, както я повдига кравата. Това е вложено в самата форма на главата. И ако отидем по-нататък, ако се спрем на цялата форма на животното тогава чувствуваме, че цялото животно, бих могъл да кажа, е израсналият храносмилателен апарат! Тежестта на храносмилането тежи така на кръвообращението, че всичко това надделява главата и дишането.
към текста >>
Но то не е само в повдигането на главата на
живот
ното.
Толкова очарователно е човек да гледа, как кравата повдига главата, как в това повдигане живее чувството, че всичко това е много трудно, че главата не може да бъде повдигната лесно, как във всичко това живее нещо твърде особено. Когато виждаме така една крава да повдига главата си при едно смущение на пасището, не можем да стигнем до нищо друго, освен да си кажем: Тази крава се учудва на това, че трябва да си вдигне главата към нещо друго освен към пашата, към тревата, за да пасе. Защо повдигам аз всъщност сега главата Аз не паса и няма никаква цел да повдигам главата, когато не паса. Гледайте само, как е това! Това е изразено в повдигане на главата от страна на животното.
Но то не е само в повдигането на главата на животното.
Вие не можете да си представите, че лъвът повдига главата си така, както я повдига кравата. Това е вложено в самата форма на главата. И ако отидем по-нататък, ако се спрем на цялата форма на животното тогава чувствуваме, че цялото животно, бих могъл да кажа, е израсналият храносмилателен апарат! Тежестта на храносмилането тежи така на кръвообращението, че всичко това надделява главата и дишането. Животното е изцяло храносмилане.
към текста >>
И ако отидем по-нататък, ако се спрем на цялата форма на
живот
ното тогава чувствуваме, че цялото
живот
но, бих могъл да кажа, е израсналият храносмилателен апарат!
Гледайте само, как е това! Това е изразено в повдигане на главата от страна на животното. Но то не е само в повдигането на главата на животното. Вие не можете да си представите, че лъвът повдига главата си така, както я повдига кравата. Това е вложено в самата форма на главата.
И ако отидем по-нататък, ако се спрем на цялата форма на животното тогава чувствуваме, че цялото животно, бих могъл да кажа, е израсналият храносмилателен апарат!
Тежестта на храносмилането тежи така на кръвообращението, че всичко това надделява главата и дишането. Животното е изцяло храносмилане. Действително, когато наблюдаваме духовно това, то е безкрайно чудесно, когато насочваме погледа към птицата и след това го насочим надолу към кравата.
към текста >>
Живот
ното е изцяло храносмилане.
Но то не е само в повдигането на главата на животното. Вие не можете да си представите, че лъвът повдига главата си така, както я повдига кравата. Това е вложено в самата форма на главата. И ако отидем по-нататък, ако се спрем на цялата форма на животното тогава чувствуваме, че цялото животно, бих могъл да кажа, е израсналият храносмилателен апарат! Тежестта на храносмилането тежи така на кръвообращението, че всичко това надделява главата и дишането.
Животното е изцяло храносмилане.
Действително, когато наблюдаваме духовно това, то е безкрайно чудесно, когато насочваме погледа към птицата и след това го насочим надолу към кравата.
към текста >>
Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където
живот
ното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато
живот
ното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
Лъвът не стига до тази духовност; не стига до там също и птицата. При птицата работата на храносмилането е нещо почти напълно физическо. Ние намираме естествено етерното тяло в храносмилателния апарат на птицата, но намираме много малко, даже почти нищо от астралността в храносмилателните процеси на птицата. Напротив в храносмилателните процеси при кравата има нещо, което гледано астрално е извънредно величествено, то е цял един свят. И когато искаме да разгледаме подобното при човека, ние отново имаме съответствието между това, което кравата развива едностранно, довеждането до физическа плът на нещо определено астрално, тук при човека в неговите храносмилателни органи имаме нещо хармонично съчетано с нещо друго, имаме го също и в продължението на неговите храносмилателни органи, в крайниците.
Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
към текста >>
Той е вече един малък свят и големият свят е в него, и всички
живот
ни, които живеят във въздуха, и
живот
ните, които имат своя главен елемент около Земята в кръжащия въздух, и
живот
ните, които имат своя главен елемент под земна та почва в силите на тежестта, действуват съвместно в човека в едно хармонично цяло.
Когато гледаме днес по този начин тези неща и разбираме отново, как всъщност човекът е роден от цялата природа и носи отново в себе си цялата природа, както аз описах това, как той носи в себе си царството на птицата, царството на лъва, царството на кравата, тогава получаваме отделните съставни части на това, което абстрактното изречение изразява: Човекът е един малък свят, един микрокосмос.
Той е вече един малък свят и големият свят е в него, и всички животни, които живеят във въздуха, и животните, които имат своя главен елемент около Земята в кръжащия въздух, и животните, които имат своя главен елемент под земна та почва в силите на тежестта, действуват съвместно в човека в едно хармонично цяло.
И човекът е тогава съединението на Орела, Лъва, Телеца /бика/ или Кравата.
към текста >>
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ
живот
на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
От това почитане човек не може да се откаже, казва Махатма Ганди, който, както знаете, получи от англичаните шестгодишен
живот
в затвора за неговата политическа дейност в Индия.
Това, което днес звучи гротескно, парадоксално, което може би изглежда като побърканост за едно време, което няма вече абсолютно никакво разбиране за духовните връзки на света, то съдържа все пак една истина, която сочи към древни употребления. Видите ли, едно очебийно явление е, че онзи Махатма Ганди, когото Ромен Ролан описа сега повече лошо отколкото, в една малко радостна книга, че онзи Махатма Ганди, който насочи една дейност изцяло навън, обаче при това, който стои в индийския народ бих могъл да кажа като един пренесен в Индия просветител на осемнадесетото столетие спрямо старата индийска религия, който обаче в своя просветителски индуизъм запази едно нещо: почитането на кравата.
От това почитане човек не може да се откаже, казва Махатма Ганди, който, както знаете, получи от англичаните шестгодишен живот в затвора за неговата политическа дейност в Индия.
Той запази почитането на кравата.
към текста >>
Такива неща, които са се запазили в по-духовните култури с голяма устойчивост, човек може да ги разбере само тогава, когато познава тези връзки, когато той действително знае, какви извънредно големи тайни живеят в преживящото
живот
но, в кравата, и как човек може да почита, бих могъл да кажа, нещо станало земно и затова само станало нисше, нещо
висш
е астрално станало земно в кравата.
Такива неща, които са се запазили в по-духовните култури с голяма устойчивост, човек може да ги разбере само тогава, когато познава тези връзки, когато той действително знае, какви извънредно големи тайни живеят в преживящото животно, в кравата, и как човек може да почита, бих могъл да кажа, нещо станало земно и затова само станало нисше, нещо висше астрално станало земно в кравата.
От такива неща ние разбираме също религиозното почитание, което в индийската религия се пада на кравата, докато такова едно почитане не може да бъде никога разбрано от целия рационалистичен и интелектуалистичен трънак от понятия.
към текста >>
Обърнете веднъж внимание на онази метаморфоза, през която минава онова
живот
но, което след това става пеперуда.
Но видите ли, ние имаме също и някои други сили в човека и имаме също някои други неща навън в природата. Тук аз Ви моля да вземете под внимание следното.
Обърнете веднъж внимание на онази метаморфоза, през която минава онова животно, което след това става пеперуда.
към текста >>
Следователно гъсеницата се е излюпила от яйцето; яйцето съдържа затворено в себе си всичко онова, което е заложба на по-късното
живот
но.
Вие знаете, че пеперудата снася своето яйце. От яйцето се излюпва гъсеницата.
Следователно гъсеницата се е излюпила от яйцето; яйцето съдържа затворено в себе си всичко онова, което е заложба на по-късното животно.
Сега гъсеницата излиза от яйцето. И идва в проникнатия от светлината въздух. Тази е средата, в която идва гъсеницата. Тук трябва да обгърнете с поглед, как всъщност гъсеницата живее в проникнатия от светлината въздух.
към текста >>
Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата:
живот
ът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни мисли. Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце.
Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>
Антилопата бе разкъсана от едно от
живот
ните.
При едно африканско негърско племе съществува /при фелатите/ един много красив образ, който представлява много неща. Веднъж един лъв, един вълк и една хиена тръгнали да пътуват заедно. Те срещнали една антилопа.
Антилопата бе разкъсана от едно от животните.
Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената. Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика. Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото. Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост. Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното.
към текста >>
Трите
живот
ни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената.
При едно африканско негърско племе съществува /при фелатите/ един много красив образ, който представлява много неща. Веднъж един лъв, един вълк и една хиена тръгнали да пътуват заедно. Те срещнали една антилопа. Антилопата бе разкъсана от едно от животните.
Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената.
Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика. Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото. Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост. Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното.
към текста >>
Тя е онова
живот
но, който не обича нещо живо, а обича мъртвото.
Веднъж един лъв, един вълк и една хиена тръгнали да пътуват заедно. Те срещнали една антилопа. Антилопата бе разкъсана от едно от животните. Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената. Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика.
Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото.
Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост. Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното.
към текста >>
Втората третина ти и без това би я получил, както каза хиената, а третата третина трябва да получиш, защото си най-мъдрото и най-храброто между
живот
ните".
Сега тя вече е нямаше. А сега трябваше да се раздели антилолопата. То-ава лъвът казал на вълка: "Виж, драги вълчо, сега трябва да делим по друг начин. Как би разделил ти антилопата? " Тогава вълкът казал: "Да, сега ние трябва да делим по друг начин, всеки не трябва да получи еднаква част както по-рано, и понеже ти ни освободи от хиената, като лъв ти трябва да получиш първата третина.
Втората третина ти и без това би я получил, както каза хиената, а третата третина трябва да получиш, защото си най-мъдрото и най-храброто между животните".
Така направи сега поделянето вълкът. Тогава лъвът казал: "Кой те научи да делиш така? " Вълкът отговорил: "Хиената ме научи да деля така! " И лъвът не изяде вълка и прие трите части според логиката на вълка.
към текста >>
4.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
След като вчера се запознахме с отношението на
живот
ните живеещи във височините, представител на които е орелът, на
живот
ните на средата, представител на които е лъвът, и на
живот
ните на низините, чийто представител е кравата, въобще говедото, днес можем да обхванем отношението на човека, да обгърнем с поглед отношението на човека към Вселената от гледната точка, която се получава именно при вътрешното формено отношение на човека към тези представители на
живот
инския свят.
След като вчера се запознахме с отношението на животните живеещи във височините, представител на които е орелът, на животните на средата, представител на които е лъвът, и на животните на низините, чийто представител е кравата, въобще говедото, днес можем да обхванем отношението на човека, да обгърнем с поглед отношението на човека към Вселената от гледната точка, която се получава именно при вътрешното формено отношение на човека към тези представители на животинския свят.
към текста >>
Да насочим поглед нагоре в онези области, за които вчера трябваше да кажем: когато това са областите, от които
живот
ното извлича своите особени сили, те правят от цялото
живот
но един организъм на главата.
Да насочим поглед нагоре в онези области, за които вчера трябваше да кажем: когато това са областите, от които животното извлича своите особени сили, те правят от цялото животно един организъм на главата.
Нека насочим поглед нагоре към тези области. Ние виждаме там, как животното дължи това, което е то самото, на просветлената от Слънцето атмосфера. Просветлената от Слънцето атмосфера е тази, трябва да бъде тази, на която животното дължи всичко това, което съставлява неговото главно съществуване. И вчера аз Ви казах: От това произхожда истинската форма на птичите пера. Животното има така да се каже своята същност във вътрешността.
към текста >>
Ние виждаме там, как
живот
ното дължи това, което е то самото, на просветлената от Слънцето атмосфера.
Да насочим поглед нагоре в онези области, за които вчера трябваше да кажем: когато това са областите, от които животното извлича своите особени сили, те правят от цялото животно един организъм на главата. Нека насочим поглед нагоре към тези области.
Ние виждаме там, как животното дължи това, което е то самото, на просветлената от Слънцето атмосфера.
Просветлената от Слънцето атмосфера е тази, трябва да бъде тази, на която животното дължи всичко това, което съставлява неговото главно съществуване. И вчера аз Ви казах: От това произхожда истинската форма на птичите пера. Животното има така да се каже своята същност във вътрешността. Това, което външният свят прави от него, се въплъщава в неговите пера, в неговата перушина. И когато онова, което може да бъде направено от този просветлен от Слънцето въздух, не донесено при съществото от вън както при орела, а бива възбудено във вътрешността, както от човешката нервна система, тогава както Ви казах се раждат мислите, мигновените мисли, мислите на непосредственото настояще.
към текста >>
Просветлената от Слънцето атмосфера е тази, трябва да бъде тази, на която
живот
ното дължи всичко това, което съставлява неговото главно съществуване.
Да насочим поглед нагоре в онези области, за които вчера трябваше да кажем: когато това са областите, от които животното извлича своите особени сили, те правят от цялото животно един организъм на главата. Нека насочим поглед нагоре към тези области. Ние виждаме там, как животното дължи това, което е то самото, на просветлената от Слънцето атмосфера.
Просветлената от Слънцето атмосфера е тази, трябва да бъде тази, на която животното дължи всичко това, което съставлява неговото главно съществуване.
И вчера аз Ви казах: От това произхожда истинската форма на птичите пера. Животното има така да се каже своята същност във вътрешността. Това, което външният свят прави от него, се въплъщава в неговите пера, в неговата перушина. И когато онова, което може да бъде направено от този просветлен от Слънцето въздух, не донесено при съществото от вън както при орела, а бива възбудено във вътрешността, както от човешката нервна система, тогава както Ви казах се раждат мислите, мигновените мисли, мислите на непосредственото настояще.
към текста >>
Живот
ното има така да се каже своята същност във вътрешността.
Да насочим поглед нагоре в онези области, за които вчера трябваше да кажем: когато това са областите, от които животното извлича своите особени сили, те правят от цялото животно един организъм на главата. Нека насочим поглед нагоре към тези области. Ние виждаме там, как животното дължи това, което е то самото, на просветлената от Слънцето атмосфера. Просветлената от Слънцето атмосфера е тази, трябва да бъде тази, на която животното дължи всичко това, което съставлява неговото главно съществуване. И вчера аз Ви казах: От това произхожда истинската форма на птичите пера.
Животното има така да се каже своята същност във вътрешността.
Това, което външният свят прави от него, се въплъщава в неговите пера, в неговата перушина. И когато онова, което може да бъде направено от този просветлен от Слънцето въздух, не донесено при съществото от вън както при орела, а бива възбудено във вътрешността, както от човешката нервна система, тогава както Ви казах се раждат мислите, мигновените мисли, мислите на непосредственото настояще.
към текста >>
Лъвът е представител на онези
живот
ни, които са в истинския смисъл слънчеви
живот
ни, в които Слънцето разгръща така да се каже своята собствена сила.
Лъвът е представител на онези животни, които са в истинския смисъл слънчеви животни, в които Слънцето разгръща така да се каже своята собствена сила.
Лъвът вирее най-добре, когато звездите под Слънцето и звездите над Слънцето се намират в такова съчетание, че имат и упражняват най-малко влияние върху Слънцето. Тогава се ражда онази особеност, която аз Ви описах вчера, че силите на самото Слънце, които проникват въздуха, възбуждат в лъва онази дихателна система, че в нейния ритъм тази дихателна система се намира в съвършено равновесие с ритъма на кръвообращението, не по отношение на броя, а по отношение на динамиката. Това се уравновесява чудесно при лъва. Лъвът поставя кръвообращението срещу дишането, като дишането служи като един вид препятствие, и кръвообращението непрестанно подбужда течението на дишането. Аз Ви казах, че при лъва това може да се види даже във формата на неговата муцуна.
към текста >>
Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези
живот
ни, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са доведени до Земята чрез силите на близките до Земята планети.
По този начин ние поставихме човека в цялата Вселена.
Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези животни, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са доведени до Земята чрез силите на близките до Земята планети.
Когато всички тези сили действуват тогава, когато не само проникват въздуха, а пронизват по различен начин повърхността на Земята, тогава тези сили действуват нагоре от дълбочините на Земята. И това, което действува така на горе от дълбочините на Земята, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена именно в организма на кравата.
към текста >>
Кравата е
живот
ното на храносмилането.
Кравата е животното на храносмилането.
Но кравата е същевременно онова животно, което извършва храносмилането по такъв начин, че в този процес на храносмилането се намира земното копие на нещо действително свръхземно, че целият този процес на храносмилането при кравата е проникнат от една астралност, изобразявайки ясно и чудесно целия Космос. Както казах вчера, в този астрален организъм на кравата се намира цял един свят, но всичко носено от тежестта, следователно устроено така, че може да се прояви тежестта на Земята. Достатъчно е само да помислите, че кравата е принудена да приема всеки ден хранителни вещества равняващи се по тегло на една осма от теглото на нейното тяло. Човекът може да се задоволи с една четиридесета и при това да остане здрав. Следователно, за да напълни своя организъм, кравата се нуждае от тежестта на Земята.
към текста >>
Но кравата е същевременно онова
живот
но, което извършва храносмилането по такъв начин, че в този процес на храносмилането се намира земното копие на нещо действително свръхземно, че целият този процес на храносмилането при кравата е проникнат от една астралност, изобразявайки ясно и чудесно целия Космос.
Кравата е животното на храносмилането.
Но кравата е същевременно онова животно, което извършва храносмилането по такъв начин, че в този процес на храносмилането се намира земното копие на нещо действително свръхземно, че целият този процес на храносмилането при кравата е проникнат от една астралност, изобразявайки ясно и чудесно целия Космос.
Както казах вчера, в този астрален организъм на кравата се намира цял един свят, но всичко носено от тежестта, следователно устроено така, че може да се прояви тежестта на Земята. Достатъчно е само да помислите, че кравата е принудена да приема всеки ден хранителни вещества равняващи се по тегло на една осма от теглото на нейното тяло. Човекът може да се задоволи с една четиридесета и при това да остане здрав. Следователно, за да напълни своя организъм, кравата се нуждае от тежестта на Земята. Нейният организъм е ориентиран към това, веществата да имат тежест, тегло.
към текста >>
И също както двете други
живот
ни прозвучават в тяхното космическо представителство, прозвучава, бих могъл да кажа, от дълбочините на Земята като че тътнещ, крещящ зовът на това, което живее в тежестта на кравата.
И източната цивилизация е изложена преди всичко на това, което кравата говори.
И също както двете други животни прозвучават в тяхното космическо представителство, прозвучава, бих могъл да кажа, от дълбочините на Земята като че тътнещ, крещящ зовът на това, което живее в тежестта на кравата.
И положението е действително такова, каквото Ви го описах вчера: че ние виждаме стадото, което се е наситило от пашата, да лежи по нейния особен, отдаден на тежестта на Земята начин в една форма, която изразява това подчинение на земната тежест, която всеки ден трябва да обмени една осма от теглото на нейното тяло, за да добие тежест. Към това се прибавя още, че дълбочините на Земята, които под влиянието на Слънцето, Меркурий, Венера и Луната произвеждат всичко това в храносмилателния организъм на кравата, че тези дълбочини на Земята проникват като с демонически тътнеща сила едно такова стадо с думите:
към текста >>
Това, което би се случило тогава, е следното: В течение на последните столетия ние получихме на Земята под влиянието на външната наука една материална техника, един външен технически
живот
.
Това, което би се случило тогава, е следното: В течение на последните столетия ние получихме на Земята под влиянието на външната наука една материална техника, един външен технически живот.
Нашата техника е нещо чудесно във всички области. Природните сили действуват в техниката в тяхната безжизнена форма. И това, което важи, за да постави в действие тези природни сили, за да ги превърне така да се каже на пълно в един цивилизационен слой върху Земята, това е везна, жалон /мярка/ и число.
към текста >>
Например това, което човекът изживява чрез протичането на годината, това, което той изживява, като съучаствува в развиващия се и разцъфтяващ се
живот
на пролетта, в парализиращия се и умиращ
живот
на есента, всичко това би изгубило своето значение за човека.
Това е ужасният закон на съзвучието на трептенията, който би се изпълнил, когато съблазнителният зов на кравата би съблазнил изтока, така че тогава той би могъл да проникне по убедителен начин лишената от духовност, чисто механическата цивилизация на запада и на средата, и чрез това на Земята би могла да бъде създадена една механистична система, която да бъда точно приспособена към механичната система на Вселената. Чрез това, всичко, което е действие на въздуха, което е действие на околността, и всичко, което е действие на звездите, ще бъде изкоренено и унищожено.
Например това, което човекът изживява чрез протичането на годината, това, което той изживява, като съучаствува в развиващия се и разцъфтяващ се живот на пролетта, в парализиращия се и умиращ живот на есента, всичко това би изгубило своето значение за човека.
Човешката цивилизация би била изпълнена с тракането на машините, на трептящите машини и ехото на това тракане, което би се разливало върху Земята от Космоса като една реакция на земния механизъм.
към текста >>
Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безволев
живот
.
А сега представете си, ако средата /средна Европа/ би била съблазнено чрез онова, което лъвът говори, тогава наистина не ще съществува опасността, която аз описах. Механизмите отново ще изчезнат постепенно от лицето на Земята. Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отдаден в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината. Човекът би бил впрегнат в течението на годината и чрез това би живял особено в смяната на отношението на своя дихателен ритъм и на своя кръвообръщателен ритъм.
Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безволев живот.
Той би развил особено много своята гръдна природа. Чрез това обаче човекът би проявил такъв егоизъм в земната цивилизация, че всеки би искал да живее само себе си, че никой човек не би искал да знае за нещо друго, освен за това, да му бъде добре в настоящето. На това е изложена цивилизацията на средата, която би могла да създаде един такъв живот в земната цивилизация.
към текста >>
На това е изложена цивилизацията на средата, която би могла да създаде един такъв
живот
в земната цивилизация.
Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отдаден в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината. Човекът би бил впрегнат в течението на годината и чрез това би живял особено в смяната на отношението на своя дихателен ритъм и на своя кръвообръщателен ритъм. Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безволев живот. Той би развил особено много своята гръдна природа. Чрез това обаче човекът би проявил такъв егоизъм в земната цивилизация, че всеки би искал да живее само себе си, че никой човек не би искал да знае за нещо друго, освен за това, да му бъде добре в настоящето.
На това е изложена цивилизацията на средата, която би могла да създаде един такъв живот в земната цивилизация.
към текста >>
Защото астралното естество на преживящото
живот
но иска да превърне настоящето в нещо трайно, иска да го направи вечно.
И бих могъл да кажа, за точния ясновидски поглед това се подчертава още повече благодарение на факта, че всъщност пасящата крава би го проникнала все повече и повече отново чрез един глас, който казва: Не гледай нагоре; всяка сила иде от Земята. Запознай се с всичко, което се крие в действията на Земята. Ти ще станеш господар на Земята. Ти ще превърнеш в нещо трайно онова, което си изработваш на Земята. Да, ако човекът би се подал да този съблазнителен зов, тогава не би могла да бъде отстранена онази опасност, за която аз говорих: механизирането на земната цивилизация.
Защото астралното естество на преживящото животно иска да превърне настоящето в нещо трайно, иска да го направи вечно.
От организацията на Лъва произлиза онова, което не иска да превърне настоящето в нещо трайно, но което иска да направи настоящето колкото е възможно повече мигновено, нетрайно, което иска да превърне всичко в една игра на течението на годината, което постоянно се повтаря, което иска да се превърне във вятър и буря, в игра на слънчевия лъч, във въздуха. И този характер би приела също и цивилизацията.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че във всеки орел виждаме хилядолетията на Земята и той не е докоснал Земята с неговата физическа природа, освен най-много за да улови своята плячка, обаче не за задоволяване на своя собствен
живот
.
Когато разглеждаме действително с пълно разбиране орела, как той витае във въздуха, той ни се явява така, като че би носил на своите пера паметта на онова, което е съществувало в началото на земното развитие. Той е запазил в своята перушина силите, които са действува отгоре върху Земята и в Земята.
Бихме могли да кажем, че във всеки орел виждаме хилядолетията на Земята и той не е докоснал Земята с неговата физическа природа, освен най-много за да улови своята плячка, обаче не за задоволяване на своя собствен живот.
Обаче той кръжи във въздуха, когато иска да подържа този собствен живот, защото онова, което се е развило на Земята, е безразлично за него, защото има своята радост и своето одушевление от силите на въздуха, защото даже презира земния живот и иска да живее в онзи елемент, в който е живяла самата Земя, когато тя не е била още Земя, а когато в началото на нейното земно съществуване се е пропивала с небесните сили. Орелът е гордото животно, което не е искало да мине през това втвърдяващо се земно развитие, което се е изтръгнало от това втвърдяващо земно развитие и което е искало да остане съединено само с онези сили, които са съществували в началната точка на земното развитие.
към текста >>
Обаче той кръжи във въздуха, когато иска да подържа този собствен
живот
, защото онова, което се е развило на Земята, е безразлично за него, защото има своята радост и своето одушевление от силите на въздуха, защото даже презира земния
живот
и иска да живее в онзи елемент, в който е живяла самата Земя, когато тя не е била още Земя, а когато в началото на нейното земно съществуване се е пропивала с небесните сили.
Когато разглеждаме действително с пълно разбиране орела, как той витае във въздуха, той ни се явява така, като че би носил на своите пера паметта на онова, което е съществувало в началото на земното развитие. Той е запазил в своята перушина силите, които са действува отгоре върху Земята и в Земята. Бихме могли да кажем, че във всеки орел виждаме хилядолетията на Земята и той не е докоснал Земята с неговата физическа природа, освен най-много за да улови своята плячка, обаче не за задоволяване на своя собствен живот.
Обаче той кръжи във въздуха, когато иска да подържа този собствен живот, защото онова, което се е развило на Земята, е безразлично за него, защото има своята радост и своето одушевление от силите на въздуха, защото даже презира земния живот и иска да живее в онзи елемент, в който е живяла самата Земя, когато тя не е била още Земя, а когато в началото на нейното земно съществуване се е пропивала с небесните сили.
Орелът е гордото животно, което не е искало да мине през това втвърдяващо се земно развитие, което се е изтръгнало от това втвърдяващо земно развитие и което е искало да остане съединено само с онези сили, които са съществували в началната точка на земното развитие.
към текста >>
Орелът е гордото
живот
но, което не е искало да мине през това втвърдяващо се земно развитие, което се е изтръгнало от това втвърдяващо земно развитие и което е искало да остане съединено само с онези сили, които са съществували в началната точка на земното развитие.
Когато разглеждаме действително с пълно разбиране орела, как той витае във въздуха, той ни се явява така, като че би носил на своите пера паметта на онова, което е съществувало в началото на земното развитие. Той е запазил в своята перушина силите, които са действува отгоре върху Земята и в Земята. Бихме могли да кажем, че във всеки орел виждаме хилядолетията на Земята и той не е докоснал Земята с неговата физическа природа, освен най-много за да улови своята плячка, обаче не за задоволяване на своя собствен живот. Обаче той кръжи във въздуха, когато иска да подържа този собствен живот, защото онова, което се е развило на Земята, е безразлично за него, защото има своята радост и своето одушевление от силите на въздуха, защото даже презира земния живот и иска да живее в онзи елемент, в който е живяла самата Земя, когато тя не е била още Земя, а когато в началото на нейното земно съществуване се е пропивала с небесните сили.
Орелът е гордото животно, което не е искало да мине през това втвърдяващо се земно развитие, което се е изтръгнало от това втвърдяващо земно развитие и което е искало да остане съединено само с онези сили, които са съществували в началната точка на земното развитие.
към текста >>
Тези са ученията, които това троично
живот
но ни дава, когато можем да го разглеждаме като една велика и мощна писменост, която е записана във Вселената за обяснение на мировата загадка.
Тези са ученията, които това троично животно ни дава, когато можем да го разглеждаме като една велика и мощна писменост, която е записана във Вселената за обяснение на мировата загадка.
Защото всъщност всяко нещо във Вселената е един писмен знак, когато можем да го четем. А именно, когато можем да четем връзката, тогава ние разбираме загадките на Вселената.
към текста >>
Това е, което днес трябва да бъде говорено от дълбочините на духовния
живот
.
Колко голямо значение има, да трябва да си кажем: Това, което вършим, когато мерим с пергела или с метъра, когато теглим с везната, когато броим, ние съставяме нещо, което всичко е само един фрагмент; то става нещо цяло, когато разберем организма на кравата в неговата вътрешна духовност. Това значи да четем в тайните на Вселената. И това четене в тайните на Вселената води винаги в разбирането на мировото и човешкото съществувание. Това е модерна мъдрост на посвещението.
Това е, което днес трябва да бъде говорено от дълбочините на духовния живот.
към текста >>
Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите
живот
ни в баснята, която вчера Ви разказах.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек.
Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах.
Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка.
към текста >>
Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото
живот
но.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек. Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма.
Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно.
И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>
И така в баснята ние имаме другото троично
живот
но, лъва, хиената и вълка.
Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка.
И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка.
И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>
И третата третина ще получиш също ти, защото си най-мъдрото и най-смелото от всички
живот
ни.
Тогава хиената била изядена. И сега лъвът казал на вълка: Сега ти дели. Тогава вълкът казал: Първата третина трябва да получиш ти; защото уби хиената, пада ти се и делът на хиената. Втората третина ще получиш ти, защото и без това би получил една трета, според дялбата на хиената, която каза, че всекиму се пада по една трета. Така ти ще получиш и една втора трета.
И третата третина ще получиш също ти, защото си най-мъдрото и най-смелото от всички животни.
И лъвът казал на вълка: Кой те е научил да делиш така с предимство? Вълкът отговорил: Хиената ме научи това.
към текста >>
Логиката е еднаква и при двете
живот
ни, обаче при прилагането в действителността се получава нещо съвършено различно, според това, дали хиената прави подялбата или я прави вълкът имайки предвид опита на хиената.
Логиката е еднаква и при двете животни, обаче при прилагането в действителността се получава нещо съвършено различно, според това, дали хиената прави подялбата или я прави вълкът имайки предвид опита на хиената.
Същественото се крие в прилагането на логиката към действителността.
към текста >>
И той трябва да се научи да гледа лъва така, че от лъва да му се разкрие това, което подухва във вятъра, което просветва в светкавицата, което проехтява около него в гръмотевицата, което вятърът и бурята произвеждат в течение на годината в целия земен
живот
, в който е впрегнат човекът.
И така човекът трябва да противопостави своята троична сентенция на едностранните съблазнителни зовове, онази троична сентенция, смисълът на която може да доведе до хармонично съгласуване на едностранностите. Той трябва да се научи да насочва поглед към кравата, но след като е почувствувал основно нейната същност, да насочи поглед нагоре към това, което езикът на звездите изявява. Той трябва да се научи да насочва поглед нагоре към орела и след като е почувствувал основно природата на орела в себе си, да насочи погледа въоръжен с това, което природата на орела му е дала, да насочи този поглед надолу върху това, което покълва и се разцъфтява в Земята и действува от долу нагоре също в организма на човека.
И той трябва да се научи да гледа лъва така, че от лъва да му се разкрие това, което подухва във вятъра, което просветва в светкавицата, което проехтява около него в гръмотевицата, което вятърът и бурята произвеждат в течение на годината в целия земен живот, в който е впрегнат човекът.
Следователно когато човекът с физически поглед насочен нагоре и с духовния поглед насочен надолу, с физическия поглед насочен на долу и с духовния поглед насочен нагоре, с физическия поглед насочен направо към изток и с духовния поглед насочен противоположно към запад, следователно когато човекът е в състояние да направи, щото духовният поглед и физическият поглед да се проникнат един друг нагоре и надолу, напред и назад, тогава той може да чуе действителните, даващите му сила, а не отслабващите го зовове на орела от висините, на лъва от околността, на кравата от вътрешността на Земята.
към текста >>
5.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В нашия физически
живот
ние живеем на Земята, заобиколени сме от онези събития и факти, които съществуват чрез физическата материя на 3емята, която е оформена и изградена по най-различен начин в съществата на природните царства, в самата човешка форма.
Ние се опитахме да поставим отново човека във Вселената изхождайки от една определена гледна точка. Днес искаме да разгледаме нещата от една такава гледна точка, която бих могъл да кажа която обхваща цялото.
В нашия физически живот ние живеем на Земята, заобиколени сме от онези събития и факти, които съществуват чрез физическата материя на 3емята, която е оформена и изградена по най-различен начин в съществата на природните царства, в самата човешка форма.
Във всичко това живее физическата материя на Земята. Тъй като скоро след това ще трябва да говорим за нейната противоположност, нека наречем тази физическа материя физическото вещество на Земята, следователно онова, което лежи материално като основа на различните форми на Земята, и нека различим от нея това, което съществува като противоположност на физическото вещество вж. Вселената, духовното вещество, което например лежи на основата на нашата собствена душа, което обаче иначе лежи също на основата на всички онези форми във Вселената, които като духовни форми се съединяват с физическите форми.
към текста >>
Достатъчно е само да помислите за това, че в общия образ на нашия свят трябваше да поставим съществата на
висш
ите йерархии.
Ние не можем да се справим, ако говорим само за една физическа материя, за едно физическо вещество.
Достатъчно е само да помислите за това, че в общия образ на нашия свят трябваше да поставим съществата на висшите йерархии.
Тези същества на висшите йерархии нямат земно вещество, физическо вещество в това, което при тях бихме могли да наречем тяло. Те имат именно духовно вещество. Така щото ние можем да насочим поглед върху земното и ще забележим физическо вещество, можем да насочим поглед върху извънземното и ще забележим духовно вещество.
към текста >>
Тези същества на
висш
ите йерархии нямат земно вещество, физическо вещество в това, което при тях бихме могли да наречем тяло.
Ние не можем да се справим, ако говорим само за една физическа материя, за едно физическо вещество. Достатъчно е само да помислите за това, че в общия образ на нашия свят трябваше да поставим съществата на висшите йерархии.
Тези същества на висшите йерархии нямат земно вещество, физическо вещество в това, което при тях бихме могли да наречем тяло.
Те имат именно духовно вещество. Така щото ние можем да насочим поглед върху земното и ще забележим физическо вещество, можем да насочим поглед върху извънземното и ще забележим духовно вещество.
към текста >>
Той трябва да вземе със себе си това духовно вещество за
живот
а между смъртта и едно ново раждане, защото се нуждае от него, защото би изчезнал така да се каже след смъртта, ако не би взел със себе си това духовно вещество след своята смърт.
Защото от една страна той трябва да си каже: за да мога да поддържам моето човешко същество, аз се нуждая от определени условия, обаче чрез тези условия аз ставам всъщност длъжник на Земята. Аз непрестанно извличам нещо от Земята. Човек стига именно до там, да си каже: Това, което нося в себе си като духовно вещество през време на земното съществувание, от него се нуждае всъщност Земята. Когато мина през смъртта, аз би трябвало да го оставя на Земята, защото за нейното възобновяване Земята непрестанно се нуждае от духовно вещество. Но човекът не може да стори това, защото през времето след смъртта не би могъл да измине своя човешки път.
Той трябва да вземе със себе си това духовно вещество за живота между смъртта и едно ново раждане, защото се нуждае от него, защото би изчезнал така да се каже след смъртта, ако не би взел със себе си това духовно вещество след своята смърт.
към текста >>
Положението е именно такова, обични приятели, че онзи, който гледа
живот
а с духовния поглед, има не само онези болки и страдания, ако щете щастие и радости, които дава иначе
живот
ът, а с духовното виждане, с виждането на духовното в него се раждат космически чувства, космически радости и страдания.
Положението е именно такова, обични приятели, че онзи, който гледа живота с духовния поглед, има не само онези болки и страдания, ако щете щастие и радости, които дава иначе животът, а с духовното виждане, с виждането на духовното в него се раждат космически чувства, космически радости и страдания.
И посвещението е неразделно от космически страдания например, каквото е това, че той си казва: Просто чрез това, че поддържам моето човешко същество, аз трябва да стана длъжник на Земята. Аз не мога да дам на Земята това, което би трябвало в същност да и дам, ако бих бил космически напълно справедлив.
към текста >>
Чрез това, че през целия земен
живот
в материалното вещество на главата работят духовни сили, чрез това веществото на главата бива отчуждено от Земята.
Чрез това, че през целия земен живот в материалното вещество на главата работят духовни сили, чрез това веществото на главата бива отчуждено от Земята.
Човекът трябва да вземе веществото за своята глава от Земята. Но за да бъде човек, той трябва също постоянно да прониква веществото на своята глава с духовни те сили получавани от извънземната природа. И когато умира, човекът е нещо извънредно смущаващо за Земята благодарение на това, че тя трябва да си вземе обратно материята на главата, която е станала чужда за нея. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и предава веществото на своята глава на Земята, която всъщност е напълно одухотворена, която носи в себе си духовните резултати, тогава това вещество на Земята е в същност нещо отровно за целостта на земния живот, те е нещо, което смущава земния живот. И когато прозре тези неща, човекът трябва всъщност да си каже: Би било справедливо от моя страна да взе ма със себе си това вещество през вратата на смъртта, защото то би подхождала много повече за духовната област, през която аз минавам между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато човекът е минал през вратата на смъртта и предава веществото на своята глава на Земята, която всъщност е напълно одухотворена, която носи в себе си духовните резултати, тогава това вещество на Земята е в същност нещо отровно за целостта на земния
живот
, те е нещо, което смущава земния
живот
.
Чрез това, че през целия земен живот в материалното вещество на главата работят духовни сили, чрез това веществото на главата бива отчуждено от Земята. Човекът трябва да вземе веществото за своята глава от Земята. Но за да бъде човек, той трябва също постоянно да прониква веществото на своята глава с духовни те сили получавани от извънземната природа. И когато умира, човекът е нещо извънредно смущаващо за Земята благодарение на това, че тя трябва да си вземе обратно материята на главата, която е станала чужда за нея.
Когато човекът е минал през вратата на смъртта и предава веществото на своята глава на Земята, която всъщност е напълно одухотворена, която носи в себе си духовните резултати, тогава това вещество на Земята е в същност нещо отровно за целостта на земния живот, те е нещо, което смущава земния живот.
И когато прозре тези неща, човекът трябва всъщност да си каже: Би било справедливо от моя страна да взе ма със себе си това вещество през вратата на смъртта, защото то би подхождала много повече за духовната област, през която аз минавам между смъртта и едно ново раждане. Но човекът не може да стори това. Защо то ако би взел със себе си това одухотворено земно вещество при минаването през вратата на смъртта, той би си създал непрестанно един враг за цялото свое развитие между смъртта и едно ново раждане. Би било най-ужасното нещо, което би могло да се случи на човека, ако той би взел със себе си това одухотворено вещество на главата, когато мине през вратата на смъртта. Тази материя би работила постоянно за унищожението на неговото духовно развитие между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Това, което трябва да и оставя, аз и го отнемам; онова, което би трябвало да взема със себе си, което съм направил неизползуваемо за нея, аз и го предавам с моя земен прах и тази Земя страда извънредно много чрез това в нейния цялостен
живот
.
Така, когато прозре тези неща, човекът трябва да си каже: Аз ставам длъжник на Земята също и чрез това; защото това, което и дължа, но съм го направил неизползуваемо, аз трябва винаги да оставям след мене при смъртта, не мога да го взема със себе си.
Това, което трябва да и оставя, аз и го отнемам; онова, което би трябвало да взема със себе си, което съм направил неизползуваемо за нея, аз и го предавам с моя земен прах и тази Земя страда извънредно много чрез това в нейния цялостен живот.
към текста >>
Следователно човекът създава карма не само минавайки през един отделен земен
живот
, а той създава Карма, мирова Карма, космическа Карма въобще чрез това, че е земен човек, че е обитавал на Земята и е извличал от Земята своите вещества.
Следователно човекът създава карма не само минавайки през един отделен земен живот, а той създава Карма, мирова Карма, космическа Карма въобще чрез това, че е земен човек, че е обитавал на Земята и е извличал от Земята своите вещества.
към текста >>
Ние говорихме за орела като представител на птичия свят, като за онова
живот
но, което обхваща така да се каже качествата и силите на птичия свят.
Да отвърнем погледа от човека и го насочим върху нещо, върху което през последните дни постоянно насочвахме поглед, да насочим погледа върху света на птиците, който ни беше представен през последните дни чрез орела.
Ние говорихме за орела като представител на птичия свят, като за онова животно, което обхваща така да се каже качествата и силите на птичия свят.
И като разглеждаме орела, ние разглеждаме всъщност онова, което в космическата връзка принадлежи на целия птичи свят. Следователно в бъдеще аз ще говоря просто за орела. Аз Ви говорих за това, как всъщност орелът отговаря на главата на човека и как онези сили, които в човешката глава създават мислите, при орела същите тези сили създават неговите пера. Така щото всъщност в перата на орела действуват проникнатите от Слънцето въздушни сили, проникнатите от светлината въздушни сили. Това блещука в перата на орела: проникнатата от светлината сила на въздуха.
към текста >>
Кравата е действително
живот
ното на храносмилането отново като представител за много същества от рода на
живот
ните.
Когато орелът умира, на нас ни става ясно, колко забележително, бих могъл да кажа повърхностно храносмилане има орелът в сравнение с основното храносмилане на кравата с нейното преживяне.
Кравата е действително животното на храносмилането отново като представител за много същества от рода на животните.
При нея храносмилането става основно. Като всяка птица орелът храносмила повърхностно. Всяко храносмилане при него остава само в неговото начало. И бих могъл да кажа, в съществуването на орела, ако насочим поглед върху цялото, храносмилането е само нещо като вторично занимание, като странично занимание. Напротив в орела протича основно всичко онова, което се използува върху неговите пера.
към текста >>
Живот
ът на
живот
ните не е също приключен, когато те умират.
Животът на животните не е също приключен, когато те умират.
Те имат тяхното значение във Вселената. И когато орелът лети, той е така да се каже само един символ на своето съществувание, той лети като физически орел. О, той лети по-нататък и след своята смърт! Одухотворената физическа материя на орловата при рода лети в световете, за да се съедини с духовната материя на духовното царство.
към текста >>
Едвам тогава ние си казваме, защо съществуват всъщност тези
живот
ински и други форми на Земята.
Вие виждате, че стигаме до чудесни тайни във Вселената, когато прозираме тези неща.
Едвам тогава ние си казваме, защо съществуват всъщност тези животински и други форми на Земята.
Всички те имат своето велико, извънредно важно значение във Вселената.
към текста >>
И, колкото и странно да звучи, това
живот
но на храносмилането се състои всъщност главно от духовно вещество, в което е впрегната и разпръсната физическа материя, която е консумирана.
А сега да отидем към другата крайност, която също разгледахме през тези дни, да отидем при почитаната от индийците крава. Тук имаме без съмнение другата крайност, както орелът е много подобен на човешка та глава, така кравата е много подобна на човешката система на обмяната на веществата.
И, колкото и странно да звучи, това животно на храносмилането се състои всъщност главно от духовно вещество, в което е впрегната и разпръсната физическа материя, която е консумирана.
Тук в кравата имаме духовно вещество /нарисувано е на дъската/, и физическата материя прониква тук навсякъде и бива преработена, приета от духовното вещество. За да стане това напълно основно, затова работата на храносмилането при кравата толкова подробна, толкова основно. Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това отношение кравата се грижи и снабдява бих могъл да кажа най-основно животинското съществувание. Кравата е основно животно. Тя донася фактически това животинско съществувание, този животински егоизъм, тази животинска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
към текста >>
Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това отношение кравата се грижи и снабдява бих могъл да кажа най-основно
живот
инското съществувание.
А сега да отидем към другата крайност, която също разгледахме през тези дни, да отидем при почитаната от индийците крава. Тук имаме без съмнение другата крайност, както орелът е много подобен на човешка та глава, така кравата е много подобна на човешката система на обмяната на веществата. И, колкото и странно да звучи, това животно на храносмилането се състои всъщност главно от духовно вещество, в което е впрегната и разпръсната физическа материя, която е консумирана. Тук в кравата имаме духовно вещество /нарисувано е на дъската/, и физическата материя прониква тук навсякъде и бива преработена, приета от духовното вещество. За да стане това напълно основно, затова работата на храносмилането при кравата толкова подробна, толкова основно.
Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това отношение кравата се грижи и снабдява бих могъл да кажа най-основно животинското съществувание.
Кравата е основно животно. Тя донася фактически това животинско съществувание, този животински егоизъм, тази животинска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
към текста >>
Кравата е основно
живот
но.
Тук имаме без съмнение другата крайност, както орелът е много подобен на човешка та глава, така кравата е много подобна на човешката система на обмяната на веществата. И, колкото и странно да звучи, това животно на храносмилането се състои всъщност главно от духовно вещество, в което е впрегната и разпръсната физическа материя, която е консумирана. Тук в кравата имаме духовно вещество /нарисувано е на дъската/, и физическата материя прониква тук навсякъде и бива преработена, приета от духовното вещество. За да стане това напълно основно, затова работата на храносмилането при кравата толкова подробна, толкова основно. Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това отношение кравата се грижи и снабдява бих могъл да кажа най-основно животинското съществувание.
Кравата е основно животно.
Тя донася фактически това животинско съществувание, този животински егоизъм, тази животинска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
към текста >>
Тя донася фактически това
живот
инско съществувание, този
живот
ински егоизъм, тази
живот
инска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
И, колкото и странно да звучи, това животно на храносмилането се състои всъщност главно от духовно вещество, в което е впрегната и разпръсната физическа материя, която е консумирана. Тук в кравата имаме духовно вещество /нарисувано е на дъската/, и физическата материя прониква тук навсякъде и бива преработена, приета от духовното вещество. За да стане това напълно основно, затова работата на храносмилането при кравата толкова подробна, толкова основно. Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това отношение кравата се грижи и снабдява бих могъл да кажа най-основно животинското съществувание. Кравата е основно животно.
Тя донася фактически това животинско съществувание, този животински егоизъм, тази животинска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
към текста >>
Никое друго
живот
но няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите
живот
ни имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма.
Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма.
Не с егото /Аза/, него има само човекът, а с егоистичността, с отделното съществувание. Кръвта прави също от животното едно животно, поне по-висшето животно. И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.
към текста >>
Кръвта прави също от
живот
ното едно
живот
но, поне по-
висш
ето
живот
но.
Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма. Не с егото /Аза/, него има само човекът, а с егоистичността, с отделното съществувание.
Кръвта прави също от животното едно животно, поне по-висшето животно.
И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.
към текста >>
И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско
живот
но.
Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма. Не с егото /Аза/, него има само човекът, а с егоистичността, с отделното съществувание. Кръвта прави също от животното едно животно, поне по-висшето животно.
И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.
към текста >>
Видите ли, хората на древността не непразно са нарекли Зодиака "Зодиак" /Кръг на
живот
ните/.
Видите ли, хората на древността не непразно са нарекли Зодиака "Зодиак" /Кръг на животните/.
Този Зодиак има дванадесет части, разделя така да се каже цялото свое битие на дванадесет части. Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от животните. Но другите животни не се насочват точно според това. Кравата има в теглото на нейната кръв една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло. Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета.
към текста >>
Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от
живот
ните.
Видите ли, хората на древността не непразно са нарекли Зодиака "Зодиак" /Кръг на животните/. Този Зодиак има дванадесет части, разделя така да се каже цялото свое битие на дванадесет части.
Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от животните.
Но другите животни не се насочват точно според това. Кравата има в теглото на нейната кръв една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло. Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета. Всички други животни имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото. При човека теглото на кръвта е една тринадесетима от тегло то на тялото.
към текста >>
Но другите
живот
ни не се насочват точно според това.
Видите ли, хората на древността не непразно са нарекли Зодиака "Зодиак" /Кръг на животните/. Този Зодиак има дванадесет части, разделя така да се каже цялото свое битие на дванадесет части. Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от животните.
Но другите животни не се насочват точно според това.
Кравата има в теглото на нейната кръв една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло. Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета. Всички други животни имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото. При човека теглото на кръвта е една тринадесетима от тегло то на тялото.
към текста >>
Всички други
живот
ни имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото.
Този Зодиак има дванадесет части, разделя така да се каже цялото свое битие на дванадесет части. Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от животните. Но другите животни не се насочват точно според това. Кравата има в теглото на нейната кръв една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло. Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета.
Всички други животни имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото.
При човека теглото на кръвта е една тринадесетима от тегло то на тялото.
към текста >>
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото
живот
инско битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо.
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото животинско битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо.
Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление. Тя се намира космически в това деление. Всичко при кравата е така, че в духовното вещество биват обработени и вработени силите на Земята. На земното притегляне е наложено да се разпредели в отношението на Зодиака в кравата. Земната тежест, земното притегляне трябва да се подчини да направи една дванадесета да се падне на егоистичността.
към текста >>
Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното,
висш
ето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление.
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото животинско битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо.
Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление.
Тя се намира космически в това деление. Всичко при кравата е така, че в духовното вещество биват обработени и вработени силите на Земята. На земното притегляне е наложено да се разпредели в отношението на Зодиака в кравата. Земната тежест, земното притегляне трябва да се подчини да направи една дванадесета да се падне на егоистичността. Всичко, което кравата има като духовно вещество, тя го принуждава да влезе в земните отношения.
към текста >>
Когато кравата умира, тогава това духовно вещество, което тя носи в себе си, е способно да бъде прието от Земята заедно със земната материя за благото на
живот
а на Цялата Земя.
Когато кравата умира, тогава това духовно вещество, което тя носи в себе си, е способно да бъде прието от Земята заедно със земната материя за благото на живота на Цялата Земя.
И човек постъпва правилно, кога то има към кравата чувството: Ти си истинското жертвено животно, защото ти даваш всъщност постоянно на Земята това, от което тя се нуждае, без което тя не би могла да съществува по-нататък, без което тя би се втвърдила и пресъхнала. Ти и даваш непрестанно духовно вещество и обновяваш вътрешната подвижност, вътрешната жизненост на Земята.
към текста >>
И човек постъпва правилно, кога то има към кравата чувството: Ти си истинското жертвено
живот
но, защото ти даваш всъщност постоянно на Земята това, от което тя се нуждае, без което тя не би могла да съществува по-нататък, без което тя би се втвърдила и пресъхнала.
Когато кравата умира, тогава това духовно вещество, което тя носи в себе си, е способно да бъде прието от Земята заедно със земната материя за благото на живота на Цялата Земя.
И човек постъпва правилно, кога то има към кравата чувството: Ти си истинското жертвено животно, защото ти даваш всъщност постоянно на Земята това, от което тя се нуждае, без което тя не би могла да съществува по-нататък, без което тя би се втвърдила и пресъхнала.
Ти и даваш непрестанно духовно вещество и обновяваш вътрешната подвижност, вътрешната жизненост на Земята.
към текста >>
И така аз мога да Ви опиша едно чувство, което принадлежи към
живот
о обхващане на Духовната Наука, на Науката на посвещението.
Защото обикновено човек вярва: науката на посвещението се изучава, но тя не дава нищо друго освен понятия, освен идеи. Човек пълни главата си с идеи относно свръхсетивното, както иначе пълни главата си с идеи относно сетивното. Но това не е така. Когато човек проникне все по-далече в тази наука на посвещението, той стига до там, да изпитва чувства, усещания, за които по-рано не е имал никакво предчувствие, които обаче съществуват несъзнателно във всеки човек и трябва да бъдат извлечени от дълбочините на душата. Той стига до там, да чувствува всички същества различно от това, както ги е чувствувал по-рано.
И така аз мога да Ви опиша едно чувство, което принадлежи към живото обхващане на Духовната Наука, на Науката на посвещението.
Това е чувството, че човек трябва да си каже: Ако човекът би бил само на Земята, тогава, ако познаваме истинската природа на човека, би трябвало всъщност да се отчаяме, че Земята не получава въобще това, от което се нуждае, че в подходящото време и се отнема духовното вещество, одухотворената материя, и се дава духовна материя. Ние би трябвало да почувствуваме в същност едно такова противоречие между човешкото и земното съществувание, което причинява голяма, голяма болка, което причинява голяма болка затова, защото си казваме: Ако човекът трябва да бъде истински човек на Земята, тогава Земята не може да бъде истинска Земя чрез човека. Човекът и Земята се нуждаят взаимно, но те не могат да се под крепят взаимно! Това, от което едното същество се нуждае, изгубва го другото; това, от което другото се нуждае, изгубва то първото. И ние не бихме имали никаква сигурност за жизнената връзка между човека и Земята, ако не би се явил заобикалящият свят и би трябвало да си кажем: Това, което човекът не може да стори относно пренасянето на одухотворената материя на Земята в духовния свят, това изпълнява светът на птиците.
към текста >>
И това, което човекът не може, а именно да даде на Земята духовно вещество, вършат го преживящите
живот
ни, а като техен представител кравата.
Това е чувството, че човек трябва да си каже: Ако човекът би бил само на Земята, тогава, ако познаваме истинската природа на човека, би трябвало всъщност да се отчаяме, че Земята не получава въобще това, от което се нуждае, че в подходящото време и се отнема духовното вещество, одухотворената материя, и се дава духовна материя. Ние би трябвало да почувствуваме в същност едно такова противоречие между човешкото и земното съществувание, което причинява голяма, голяма болка, което причинява голяма болка затова, защото си казваме: Ако човекът трябва да бъде истински човек на Земята, тогава Земята не може да бъде истинска Земя чрез човека. Човекът и Земята се нуждаят взаимно, но те не могат да се под крепят взаимно! Това, от което едното същество се нуждае, изгубва го другото; това, от което другото се нуждае, изгубва то първото. И ние не бихме имали никаква сигурност за жизнената връзка между човека и Земята, ако не би се явил заобикалящият свят и би трябвало да си кажем: Това, което човекът не може да стори относно пренасянето на одухотворената материя на Земята в духовния свят, това изпълнява светът на птиците.
И това, което човекът не може, а именно да даде на Земята духовно вещество, вършат го преживящите животни, а като техен представител кравата.
към текста >>
И сега Вие ще се чудите още по-малко, че един така дълбоко проникващ в духовното религиозен светоглед, какъвто е индийският, почита кравата; защото тя е
живот
ното, което постоянно одухотворява Земята, постоянно дава на Земята онова вещество, което самата тя взема от Космоса.
И сега Вие ще се чудите още по-малко, че един така дълбоко проникващ в духовното религиозен светоглед, какъвто е индийският, почита кравата; защото тя е животното, което постоянно одухотворява Земята, постоянно дава на Земята онова вещество, което самата тя взема от Космоса.
И би трябвало всъщност пред нас да застане действителната картина, която ни показва, как под едно пасящо стадо крави Земята се изпълва долу с радост, духовете на елементите ликуват долу, защото получават обещаната им храна от Космоса чрез съществуването на същества, които пасат там. И би трябвало всъщност да нарисуваме танцуващата и ликуваща атмосфера на духовете на елементите, които заобикалят летящия орел. Тогава отново ще сме на рисували духовни действителности и бихме виждали физическото в духовните действителности; ние бих ме виждали орела продължен в неговата аура и действуващо в аурата ликуване на елементалните духове на въздуха /Силфите, бележка на преводача/, на въздушните духове на огъня /Саламандрите/.
към текста >>
Тези обитаващи в Земята духове на елементите не могат да се радват на физическото Слънце, а на астралните тела на преживящите
живот
ни.
И ние бихме виждали тази чудна аура на кравата, която така много противоречи на земното съществувание, защото тя е напълно космична, и бихме виждали радостно възбудените чувства на земните духове на елементите /Гномите/, които тук виждат това, което са изгубили, че трябва да водят своето съществувание в тъмнината на Земята. Това, което се явява в кравите, е за тези духове Слънце.
Тези обитаващи в Земята духове на елементите не могат да се радват на физическото Слънце, а на астралните тела на преживящите животни.
към текста >>
Вие виждате, истините за трите
живот
ни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание.
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание.
Чувствува се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система. И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение.
към текста >>
И така от мене и от трите
живот
ни се получава едно цяло в космическото отношение.
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание. Чувствува се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система.
И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение.
към текста >>
Вие виждате, че ние можахме да обхванем по този начин това, което застана срещу нас, когато потърсихме връзката, отношението на човека към трите
живот
ни, за които говорихме през миналите седмици.
Вие виждате, че ние можахме да обхванем по този начин това, което застана срещу нас, когато потърсихме връзката, отношението на човека към трите животни, за които говорихме през миналите седмици.
към текста >>
6.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ние разгледахме по определен начин връзката на земните отношения, мировите отношения и на
живот
инския свят с човека.
Ние разгледахме по определен начин връзката на земните отношения, мировите отношения и на животинския свят с човека.
През следващите дни ще продължим именно тези разглеждания; днес обаче бих искал да намерим прехода към по-нататъшни области, които ще трябва да ни занимават в бъдеще. И тук бих искал първо да насоча вниманието върху това, как в моята "Тайна Наука" развитието на Земята в Космоса бе описано така, че трябваше да вземем изходната точка, когато се касае за това земно развитие, от прадревната Сатурнова метаморфоза на Земята. Ние трябва да си представим тази Сатурнова метаморфоза така, че в нея се съдържа още всичко, което въобще принадлежи към нашата планетна система. Отделните планети на нашата планетна система от Сатурн до Луната се намираха още в стария Сатурн който, както знаете, се състоеше само от топлинен етер, те бяха разтворени в него небесни тела. Следователно Сатурн, който не беше стигнал още до гъстотата на въздуха, а се състоеше именно от топлинен етер, съдържаше също така в етерна форма разтворено всичко, което по-късно се оформи самостоятелно, индивидуализира се в отделните планети.
към текста >>
И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до
живот
ните.
И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до животните.
Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя. Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение. Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни.
към текста >>
Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между
живот
инския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни.
И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до животните. Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя. Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение.
Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни.
С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем. Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
към текста >>
7.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ние видяхме, как всъщност всеки вид
живот
но показах ме това с няколко примера въобще всеки вид същество има своята задача в цялата връзка на космическото съществувание.
В тези сказки ние разглеждаме вътрешната връзка на явленията на света и съществата на света и Вие вече видяхте, че се добиват някои неща, за които онзи, който обгръща с поглед само външния свят на явленията, не може да има отначало никакво предчувствие.
Ние видяхме, как всъщност всеки вид животно показах ме това с няколко примера въобще всеки вид същество има своята задача в цялата връзка на космическото съществувание.
Днес искаме, един вид повтаряйки казаното по-рано, да насочим поглед върху такива видове същества, за които вече говорихме, искаме да насочим поглед върху онова, което през последните дни казах върху природата на пеперудите. Аз описах тази природа на пеперудите именно в противоположност на същността на растенията и ние можахме да си кажем, как пеперудата е всъщност едно същество, което принадлежи на светлината, принадлежи на светлината доколкото тази светлина бива изменена от силата на външните планети Марс, Юпитер и Сатурн. Така че всъщност, ако искаме да разберем пеперудата в нейната същност, трябва да насочим поглед нагоре в горните области на Космоса и трябва да си кажем: Тези горни области на Космоса даряват Земята, облагодетствуват Земята със съществото на пеперудата.
към текста >>
Но благодарение на това, че тя не напуска областта на Слънцето, пеперудата е в състояние да одухотвори своята материя до там, че отдава непрестанно одухотворена материя на околността на Земята, на заобикалящия Земята Космос не едвам при нейната смърт, а още през време на нейния
живот
.
С пеперудите положението е малко различно. Пеперудата одухотворява още повече земната материя отколкото птицата. Птицата стига все пак до там, да стои по-близо до Земята отколкото пеперудата. Аз ще изложа това по-после.
Но благодарение на това, че тя не напуска областта на Слънцето, пеперудата е в състояние да одухотвори своята материя до там, че отдава непрестанно одухотворена материя на околността на Земята, на заобикалящия Земята Космос не едвам при нейната смърт, а още през време на нейния живот.
към текста >>
Разгледайте костите на млекопитаещите
живот
ни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък.
Пеперудата също лети във въздуха, но тя е всъщност изцяло едно създание на светлината. И тъй като въздухът е проникнат от светлината, пеперудата избира в това битие светлина-въздух небитието на въздуха, а битието на светлината; въздухът е за нея само носител. Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината. Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха.
Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък.
Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите.
към текста >>
Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно
живот
но състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости.
Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите.
Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости.
Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух. Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници.
към текста >>
Следователно, когато стигаме в тази област горе, при
живот
ните в тези области, ние стигаме при нещо, което съвсем не трябва да преценяваме по физически начин.
Следователно, когато стигаме в тази област горе, при животните в тези области, ние стигаме при нещо, което съвсем не трябва да преценяваме по физически начин.
Ако бихме съдили за него по физически начин, това би било приблизително така, като че бихме искали да нарисуваме един човек така, бихме нарисували неговите коси врастнали се в това, което той носи на главата си, неговите куфари срастнали се с ръцете, гърба с нещо, което той носи като раница, така че бихме го направили изцяло гърбав, като че той би израснал от раницата. Ако бихме нарисували човека така, това би отговаряло на представата, която като материалист си представяме за птицата. Това съвсем не е птицата, това е багажът, това са куфарите, които птицата носи на себе си. Птицата се чувствува всъщност също така, като че влачи ужасно този свой багаж, защото тя на драго сърце би искала да бъде свободна, да не бъде никак натоварена, да се движи из света като едно топло животно на въздуха. Другото е за нея един товар.
към текста >>
Птицата се чувствува всъщност също така, като че влачи ужасно този свой багаж, защото тя на драго сърце би искала да бъде свободна, да не бъде никак натоварена, да се движи из света като едно топло
живот
но на въздуха.
Следователно, когато стигаме в тази област горе, при животните в тези области, ние стигаме при нещо, което съвсем не трябва да преценяваме по физически начин. Ако бихме съдили за него по физически начин, това би било приблизително така, като че бихме искали да нарисуваме един човек така, бихме нарисували неговите коси врастнали се в това, което той носи на главата си, неговите куфари срастнали се с ръцете, гърба с нещо, което той носи като раница, така че бихме го направили изцяло гърбав, като че той би израснал от раницата. Ако бихме нарисували човека така, това би отговаряло на представата, която като материалист си представяме за птицата. Това съвсем не е птицата, това е багажът, това са куфарите, които птицата носи на себе си.
Птицата се чувствува всъщност също така, като че влачи ужасно този свой багаж, защото тя на драго сърце би искала да бъде свободна, да не бъде никак натоварена, да се движи из света като едно топло животно на въздуха.
Другото е за нея един товар. И тя плаща данъка на мировото съществуване, като му одухотворява този товар и го изпраща в царството на духа, когато умира; пеперудата го изпраща още през време на нейния живот.
към текста >>
И тя плаща данъка на мировото съществуване, като му одухотворява този товар и го изпраща в царството на духа, когато умира; пеперудата го изпраща още през време на нейния
живот
.
Ако бихме съдили за него по физически начин, това би било приблизително така, като че бихме искали да нарисуваме един човек така, бихме нарисували неговите коси врастнали се в това, което той носи на главата си, неговите куфари срастнали се с ръцете, гърба с нещо, което той носи като раница, така че бихме го направили изцяло гърбав, като че той би израснал от раницата. Ако бихме нарисували човека така, това би отговаряло на представата, която като материалист си представяме за птицата. Това съвсем не е птицата, това е багажът, това са куфарите, които птицата носи на себе си. Птицата се чувствува всъщност също така, като че влачи ужасно този свой багаж, защото тя на драго сърце би искала да бъде свободна, да не бъде никак натоварена, да се движи из света като едно топло животно на въздуха. Другото е за нея един товар.
И тя плаща данъка на мировото съществуване, като му одухотворява този товар и го изпраща в царството на духа, когато умира; пеперудата го изпраща още през време на нейния живот.
към текста >>
Пеперудата въобще не диша с такива органи, каквито имат така наречените по-
висш
и
живот
ни; всъщност те са по-обемистите
живот
ни, а в действителност не са по-
висш
ите
живот
ни.
Видите ли, птицата диша и използува въздуха по начина, както аз Ви описах това. При пеперудата положението е по-различно.
Пеперудата въобще не диша с такива органи, каквито имат така наречените по-висши животни; всъщност те са по-обемистите животни, а в действителност не са по-висшите животни.
Пеперудата диша в същност само чрез тръбички, които отиват от нейната обвивка навътре и които са малко издути, така че тя може да складира въздуха, когато лети, така че това не я смущава, че няма нужда постоянно да диша. Тя диша всъщност винаги само чрез тръбички, които отиват в нейната вътрешност. Чрез това, че тя диша чрез тръбички, тя има възможност да приема заедно с въздуха, който вдишва, същевременно и светлината, която изпълва въздуха, да приема тази светлина в нейното тяло. Тук съществува също една голяма разлика.
към текста >>
Представено схематично: Представете си едно по-
висш
е
живот
но; То има белите дробове.
Представено схематично: Представете си едно по-висше животно; То има белите дробове.
В белите дробове влиза кислородът и се свързва с кръвта по околния път през сърцето. Кръвта трябва да се влива в сърце то и в белите дробове, за да дойде в допир с кислорода. Така е при тези по-обемисти животни и също при човека.
към текста >>
Така е при тези по-обемисти
живот
ни и също при човека.
Представено схематично: Представете си едно по-висше животно; То има белите дробове. В белите дробове влиза кислородът и се свързва с кръвта по околния път през сърцето. Кръвта трябва да се влива в сърце то и в белите дробове, за да дойде в допир с кислорода.
Така е при тези по-обемисти животни и също при човека.
към текста >>
При нас хората и при така наречените по-
висш
и
живот
ни въздухът достига само като въздух в белите дробове; при пеперудата външният въздух с нейното съдържание на светлина се разпространява в цялото вътрешно тяло.
При нас хората и при така наречените по-висши животни въздухът достига само като въздух в белите дробове; при пеперудата външният въздух с нейното съдържание на светлина се разпространява в цялото вътрешно тяло.
Птицата разпространява въздуха до нейните кухи кости. Пеперудата не е само по нейната външност животно на светлината, а тя разпространява светлината, която е носена от въздуха, навсякъде в нейното тяло, така че тя е светлина също и вътрешно. Ако можах да Ви опиша, че птицата е всъщност вътрешно затоплен въздух, то всъщност пеперудата е изцяло светлина. Нейното тяло също се състои от светлина и топлината е за пеперудата всъщност товар, багаж. Тя пърха изцяло в светлината и изгражда в същност нейното тяло от светлината.
към текста >>
Пеперудата не е само по нейната външност
живот
но на светлината, а тя разпространява светлината, която е носена от въздуха, навсякъде в нейното тяло, така че тя е светлина също и вътрешно.
При нас хората и при така наречените по-висши животни въздухът достига само като въздух в белите дробове; при пеперудата външният въздух с нейното съдържание на светлина се разпространява в цялото вътрешно тяло. Птицата разпространява въздуха до нейните кухи кости.
Пеперудата не е само по нейната външност животно на светлината, а тя разпространява светлината, която е носена от въздуха, навсякъде в нейното тяло, така че тя е светлина също и вътрешно.
Ако можах да Ви опиша, че птицата е всъщност вътрешно затоплен въздух, то всъщност пеперудата е изцяло светлина. Нейното тяло също се състои от светлина и топлината е за пеперудата всъщност товар, багаж. Тя пърха изцяло в светлината и изгражда в същност нейното тяло от светлината. И когато виждаме пеперудата да пърха във въздуха, ние би трябвало да вижда ме всъщност да пърхат само същества от светлина, същества от светлина радващи се на своите багри, на играта на тези багри. Всичко останало е облекло и багаж.
към текста >>
Онези
живот
ни, който според техния произход трябва всъщност още да живеят във въздуха, но не могат да победят тежестта на Земята, понеже нямат кухи кости, а кости изпълнени с костен мозък, понеже също нямат такива въздушни торбички както птиците, тези
живот
ни са прилепите.
Онези животни, който според техния произход трябва всъщност още да живеят във въздуха, но не могат да победят тежестта на Земята, понеже нямат кухи кости, а кости изпълнени с костен мозък, понеже също нямат такива въздушни торбички както птиците, тези животни са прилепите.
към текста >>
Прилепите са един твърде особен род
живот
ни.
Прилепите са един твърде особен род животни.
Те никак не побеждават тежестта на Земята чрез вътрешността на тяхното тяло. Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а под лежат вече на тежестта на Земята и се чувствуват вече също в тяхното месо и в техните кости. Ето защо на прилепите е неприятен например онзи елемент, в който пеперудите живеят изцяло, този елемент на светлината. Те трябва да използуват въздуха, но обичат най-много този въздух, когато той не носи светлината. Те се отдават на сумрака.
към текста >>
Първото
живот
но отгоре надолу, което всъщност трябва да вижда по земен начин, е неприятно засегнато от това виждане.
Земята и отразява онова, което се намира в Космоса. Птицата не вижда земното, но тя вижда това, което е във въздуха. Едвам прилепът започва да възприема онова, през което лети или покрай което минава летейки. И тъй като той не обича светлината, той е неприятно засегнат от всичко, което вижда. И можем вече да кажем, че пеперудата и птицата виждат по един много духовен начин.
Първото животно отгоре надолу, което всъщност трябва да вижда по земен начин, е неприятно засегнато от това виждане.
Прилепът не обича виждането, и затова той има нещо, бих могъл да кажа, като въплътен страх пред това, което вижда и не иска да вижда. Той би искал да мине бързо покрай нещото: да трябва да вижда и да не иска да вижда така би искал той да профучи навсякъде. Така би искал той да се отклони навсякъде, да мине бързо покрай нещата. И затова, защото иска да профучи навсякъде покрай нещата, той би искал да се вслуша така чудесно във всичко. Прилепът е в същност едно същество, което постоянно се вслушва в своя собствен летеж, дали този летеж не е застрашен някъде.
към текста >>
Следователно можем да кажем: Пеперудата изпраща одухотвореното вещество в царството на духа през време на нейния
живот
; птицата изпраща такова одухотворено вещество в духовния свят след нейната смърт.
Следователно можем да кажем: Пеперудата изпраща одухотвореното вещество в царството на духа през време на нейния живот; птицата изпраща такова одухотворено вещество в духовния свят след нейната смърт.
Какво прави прилепът? Прилепът отделя одухотвореното вещество, особено онова одухотворено вещество, което живее в опънатите кожи между пръстите, отделя го през време на неговия живот, обаче не го предава на Вселената, а го отделя в земния въздух. Чрез това се раждат, бих могъл да кажа, непрестанно духовни бисери в земния въздух. Така Земята е заобиколена от това постоянно мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме постоянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но излъчващите се обратно към Земята онези включвания на въздуха, там където прилепите отделят това, което те одухотворяват. Тези са духовните образи, които виждаме, когато гледаме един прилеп да лети.
към текста >>
Прилепът отделя одухотвореното вещество, особено онова одухотворено вещество, което живее в опънатите кожи между пръстите, отделя го през време на неговия
живот
, обаче не го предава на Вселената, а го отделя в земния въздух.
Следователно можем да кажем: Пеперудата изпраща одухотвореното вещество в царството на духа през време на нейния живот; птицата изпраща такова одухотворено вещество в духовния свят след нейната смърт. Какво прави прилепът?
Прилепът отделя одухотвореното вещество, особено онова одухотворено вещество, което живее в опънатите кожи между пръстите, отделя го през време на неговия живот, обаче не го предава на Вселената, а го отделя в земния въздух.
Чрез това се раждат, бих могъл да кажа, непрестанно духовни бисери в земния въздух. Така Земята е заобиколена от това постоянно мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме постоянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но излъчващите се обратно към Земята онези включвания на въздуха, там където прилепите отделят това, което те одухотворяват. Тези са духовните образи, които виждаме, когато гледаме един прилеп да лети. Фактически той постоянно има за себе си като една комета, нещо като една опашка. Прилепът отделя духовна материя, обаче не я изпраща по-нататък, а я изтласква обратно във физическата земна материя.
към текста >>
8.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Преди да стигнем до там, да разгледаме свързаните с човека в земното съществувание
живот
ински, растителни и минерални същества, днес трябва да хвърлим един поглед върху развитието на самия човек, да поставим пред нашата душа някои неща, които са известни от различните изложения, които аз съм дал устно или писмено, които обаче тук трябва да бъдат съпоставени по един обзорен начин.
Преди да стигнем до там, да разгледаме свързаните с човека в земното съществувание животински, растителни и минерални същества, днес трябва да хвърлим един поглед върху развитието на самия човек, да поставим пред нашата душа някои неща, които са известни от различните изложения, които аз съм дал устно или писмено, които обаче тук трябва да бъдат съпоставени по един обзорен начин.
към текста >>
Когато днес искаме да се оставим да бъдем поучени от официалната наука, нещата се представят така, че се казва: трябва да се изследва, как по-
висш
ите, така наречените по-
висш
и същества, да речем тези на растителното царство, след това на
живот
инското царство, на човешкото царство са се развили от неживи, така наречените неорганически вещества и сили.
Когато днес искаме да се оставим да бъдем поучени от официалната наука, нещата се представят така, че се казва: трябва да се изследва, как по-висшите, така наречените по-висши същества, да речем тези на растителното царство, след това на животинското царство, на човешкото царство са се развили от неживи, така наречените неорганически вещества и сили.
към текста >>
Така щото можем следователно да кажем: Човекът е най-старото създание в развитието на нашата Земя Едвам през време на старото Слънце
живот
инският свят се прибави към човешкия, през време на старата Луна се прибави растителността: и минералното царство, каквото го имаме днес, се прибави към другите царства всъщност едвам през време на развитието на днешната Земя, то е резултат на земното развитие.
Действителното наблюдение на еволюцията дава нещо съществено друго. То показва, както можете да видите в моята книга "Тайната Наука", че човекът, такъв, какъвто той стои днес пред нас, е онова същество, което има зад себе си най-дългото развитие, развитието на което отива в миналото до епохата на стария Сатурн.
Така щото можем следователно да кажем: Човекът е най-старото създание в развитието на нашата Земя Едвам през време на старото Слънце животинският свят се прибави към човешкия, през време на старата Луна се прибави растителността: и минералното царство, каквото го имаме днес, се прибави към другите царства всъщност едвам през време на развитието на днешната Земя, то е резултат на земното развитие.
към текста >>
В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове
живот
ни, които са същински гръд ни
живот
ни представител на които е лъвът, но също и други гръдни
живот
ни.
Но към нея се прибавя в една тънко вещество това, което след това по-късно се превръща във формата на гърдите, в образа на органите на дишането и на сърцето на човека. Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека. Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела.
В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове животни, които са същински гръд ни животни представител на които е лъвът, но също и други гръдни животни.
Следователно първите заложби на тези животни възникват през време на старото Слънце.
към текста >>
Следователно първите заложби на тези
живот
ни възникват през време на старото Слънце.
Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека. Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела. В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове животни, които са същински гръд ни животни представител на които е лъвът, но също и други гръдни животни.
Следователно първите заложби на тези животни възникват през време на старото Слънце.
към текста >>
Вие виждате от това, каква огромна разлика съществува в самото образуване на по-
висш
ите
живот
ни и на човека.
Вие виждате от това, каква огромна разлика съществува в самото образуване на по-висшите животни и на човека.
В бъдеще аз ще говоря още и за животните представляващи един преход, за рода на маймуните, но днес искам да дам само едно резюмативно понятие. Вие виждате, каква огромна разлика съществува между образуването на човека и образуването на по-висшите животни.
към текста >>
В бъдеще аз ще говоря още и за
живот
ните представляващи един преход, за рода на маймуните, но днес искам да дам само едно резюмативно понятие.
Вие виждате от това, каква огромна разлика съществува в самото образуване на по-висшите животни и на човека.
В бъдеще аз ще говоря още и за животните представляващи един преход, за рода на маймуните, но днес искам да дам само едно резюмативно понятие.
Вие виждате, каква огромна разлика съществува между образуването на човека и образуването на по-висшите животни.
към текста >>
Вие виждате, каква огромна разлика съществува между образуването на човека и образуването на по-
висш
ите
живот
ни.
Вие виждате от това, каква огромна разлика съществува в самото образуване на по-висшите животни и на човека. В бъдеще аз ще говоря още и за животните представляващи един преход, за рода на маймуните, но днес искам да дам само едно резюмативно понятие.
Вие виждате, каква огромна разлика съществува между образуването на човека и образуването на по-висшите животни.
към текста >>
Напротив лъвът например е през времето на старото Слънце, през време на втората част на Слънчевата епоха, едно
живот
но, което възниква първо като гръдно
живот
но, като
живот
но състоящо се от гърди, като едно силно
живот
но на дишането с една още много малка, атрофирана глава.
При човека първото е, че в еволюцията се развива главата. Останалото представлява придатъчни органи, които се прикачват така да се каже към образуването на главата. Човекът израства в космическата еволюция от неговата глава надолу.
Напротив лъвът например е през времето на старото Слънце, през време на втората част на Слънчевата епоха, едно животно, което възниква първо като гръдно животно, като животно състоящо се от гърди, като едно силно животно на дишането с една още много малка, атрофирана глава.
И едвам когато в по-късни времена Слънцето се отделя от Земята и действува от вън, едвам тогава от гърдите се ражда главата. Следователно лъвът израства така, че се развива от гърдите нагоре, докато човекът се развива от главата надолу. Това е една огромна разлика в общата еволюция.
към текста >>
И отново развитието върви така, че към потомците на пеперудите, на птиците и на такива родове
живот
ни, чийто представител е лъвът, се прибавят онези
живот
ни, които са склонни предимно към храносмилането.
И отново развитието върви така, че към потомците на пеперудите, на птиците и на такива родове животни, чийто представител е лъвът, се прибавят онези животни, които са склонни предимно към храносмилането.
Следователно през време на Лунната епоха се прибавя например това, представител на което е кравата.
към текста >>
Докато човекът започва своето развитие с главата, след това си прибавя гърдите, метаморфозите на гърдите и след това си прибавя храносмилателните органи; докато лъвът започва своето развитие с гръдните органи и след това си присъединява главата и едновременно с човека получава през време на Лунната епоха храносмилателните органи, при онези
живот
ни, представител на които е кравата, имаме като първа заложба първо органите на храносмилането и след това имаме израстващи от тях органите на гърдите и на главата.
Но какъв е сега, противоположно на човека, растежът на кравата? Той е такъв, че през време на тази стара Лунна епоха кравата развива главно храносмилателния апарат: после, когато Луната се отделя, от храносмилателния апарат израстват гръдните органи и особено устроената глава.
Докато човекът започва своето развитие с главата, след това си прибавя гърдите, метаморфозите на гърдите и след това си прибавя храносмилателните органи; докато лъвът започва своето развитие с гръдните органи и след това си присъединява главата и едновременно с човека получава през време на Лунната епоха храносмилателните органи, при онези животни, представител на които е кравата, имаме като първа заложба първо органите на храносмилането и след това имаме израстващи от тях органите на гърдите и на главата.
Следователно Вие виждате, че човекът расте от главата надолу, лъвът от гърдите нагоре и надолу; кравата расте от храносмилателните органи напълно в гърдите и в главата, расте така да се каже, ако я сравним с човека, изцяло нагоре, расте към сърцето и главата. Това дава възгледът относно развитието на човек.
към текста >>
След това, обаче се прибавят други
живот
ни които да изучават тяхната заложба.
Естествено сега възниква въпросът: само кравата ли е тази, която се присъединява към еволюцията на човека? Това не е само така, а виждаме, когато се ражда едва такава идаметална метаморфоза, тогава старите същества се развива по-нататък, но същевременно се раждат нови. Кравата се ражда още през време на първата Лунна метаморфоза.
След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба.
Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането. Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н. На причислени, ако мога да си послужа с този израз, само към човешкото тяло, така, към човешкия храносмилателен апарат. Тук имаме възникнали като животни чисто храносмилателни апарати.
към текста >>
Следователно възниквали същества, които остават, а също от само
живот
ни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето
живот
но, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните
живот
ни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н.
Това не е само така, а виждаме, когато се ражда едва такава идаметална метаморфоза, тогава старите същества се развива по-нататък, но същевременно се раждат нови. Кравата се ражда още през време на първата Лунна метаморфоза. След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба. Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането.
Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н.
На причислени, ако мога да си послужа с този израз, само към човешкото тяло, така, към човешкия храносмилателен апарат. Тук имаме възникнали като животни чисто храносмилателни апарати.
към текста >>
Тук имаме възникнали като
живот
ни чисто храносмилателни апарати.
След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба. Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането. Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н. На причислени, ако мога да си послужа с този израз, само към човешкото тяло, така, към човешкия храносмилателен апарат.
Тук имаме възникнали като животни чисто храносмилателни апарати.
към текста >>
И така ние можем също да разберем, как при земноводните
живот
ни и при влечугите тази глава е устроена недодялано.
И през време на Земната епоха, когато човекът развива своите крайници, притеглянето и земния магнетизъм, тогава също костенурките, нека вземем тях като представители издават тяхната глава от черупката си вече като един орган на крайниците отколкото като глава.
И така ние можем също да разберем, как при земноводните животни и при влечугите тази глава е устроена недодялано.
Тя е всъщност действително така устроена, че имаме напълно чувството както е също правилно тук от устата се влиза веднага направо в стомаха. Тук няма много посредничество.
към текста >>
Когато следователно разглеждаме човека и причисляваме към неговото същество
живот
инските другари, тогава на онова, което се съдържа във влечугите и земноводните
живот
ни, трябва да причислим човешката храносмилателна дейност.
Когато следователно разглеждаме човека и причисляваме към неговото същество животинските другари, тогава на онова, което се съдържа във влечугите и земноводните животни, трябва да причислим човешката храносмилателна дейност.
И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите черва, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите черва, които си образува във водно-земния елемент на Земята. Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни. Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на еволюцията, като такива същества, които в еволюцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението. И змията е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи. Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява змията?
към текста >>
Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите
живот
ни.
Когато следователно разглеждаме човека и причисляваме към неговото същество животинските другари, тогава на онова, което се съдържа във влечугите и земноводните животни, трябва да причислим човешката храносмилателна дейност. И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите черва, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите черва, които си образува във водно-земния елемент на Земята.
Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни.
Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на еволюцията, като такива същества, които в еволюцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението. И змията е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи. Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява змията? Змията представлява именно така наречения бъбречен канал; в еволюцията на света тя се е родила в същото време, в което при човека се е развил бъбречният канал.
към текста >>
И същевременно с това израстване надолу се развиват различните
живот
ински класи.
Така ние можем да проследим правилно, как човекът започвайки от главата расте надолу, как Земята прави да му израснат крайниците и ги поставя в нейна служба, че тези крайници се поставят в земното равновесие на притеглянето и на магнетичните сили.
И същевременно с това израстване надолу се развиват различните животински класи.
към текста >>
Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния
живот
, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят.
Също така птицата е едно същество на топлината, бихме могли да кажем, защото истинската птица е топлият въздух, който е разпространен в птицата; останалото е нейният багаж, който тя носи през света. Тези същества, които следователно в същност са запазили тяхната топлинна, тяхната светлинна природа само със земна обвивка, с водна обвивка, тези същества са се родили най-рано в цялата еволюция на Земята.
Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния живот, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят.
Без съмнение, това са земни форми, защото съдържат в тялото си като хвърчаща земна материя. Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята. Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие. Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята.
към текста >>
Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на
висш
ите йерархии.
Също така птицата е едно същество на топлината, бихме могли да кажем, защото истинската птица е топлият въздух, който е разпространен в птицата; останалото е нейният багаж, който тя носи през света. Тези същества, които следователно в същност са запазили тяхната топлинна, тяхната светлинна природа само със земна обвивка, с водна обвивка, тези същества са се родили най-рано в цялата еволюция на Земята. Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния живот, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят. Без съмнение, това са земни форми, защото съдържат в тялото си като хвърчаща земна материя. Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята.
Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии.
И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие. Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята. И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество. В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин. Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана символичната форма, образната форма на духовните същества на висшите йерархии.
към текста >>
В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-
висш
ите области по духовен начин.
Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята. Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие. Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята. И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество.
В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин.
Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана символичната форма, образната форма на духовните същества на висшите йерархии. Това има своето вътрешно основание. И всъщност физическите форми на пеперудите и птиците са именно физически метаморфози на духовни същества. Не духовните същества са се метаморфозирали, но те са метаморфозирали техни копия. Естествено те са други същества.
към текста >>
Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана символичната форма, образната форма на духовните същества на
висш
ите йерархии.
Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие. Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята. И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество. В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин.
Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана символичната форма, образната форма на духовните същества на висшите йерархии.
Това има своето вътрешно основание. И всъщност физическите форми на пеперудите и птиците са именно физически метаморфози на духовни същества. Не духовните същества са се метаморфозирали, но те са метаморфозирали техни копия. Естествено те са други същества.
към текста >>
Казах Ви, че пеперудата, която е всъщност едно светлинно същество, постоянно изпраща през време на нейния
живот
навън в Космоса одухотворената земна материя.
Ето защо ще намерите, че е разбираемо, ако връщайки се към нещо, което вече съм изказал, аз нарисувам още веднъж следното.
Казах Ви, че пеперудата, която е всъщност едно светлинно същество, постоянно изпраща през време на нейния живот навън в Космоса одухотворената земна материя.
Бих могъл сега да нарека тази одухотворена земна материя, която е изпращана така в Космоса, позовавайки се на един употребяван израз във връзка с физиката на Слънцето, пеперудената корона. Така пеперудената корона изпраща непрестанно лъчи в Космоса. Обаче в тази пеперудена корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато птицата умира, така че в пеперудената корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса. И тогава гледайки духовно отвън, имаме изгледа на една мъждееща корона, изхождаща от рода на пеперудите тази корона се запазва по определени закони също и през зимата, и внесено повече лъчеобразно това, което изтича от птиците. .
към текста >>
Сега Вие виждате едно още по-
висш
е значение на онова, което живее в атмосферата.
Видите ли, когато човекът се приготвя да слезе от духовния свят във физическия свят, тогава първо пеперудената корона, това особено излъчване на одухотворена земна материя, е тази, която извиква човека в земно то съществувание. И лъчите на птичата корона, те биват чувствувани повече като сили, които влекат навътре.
Сега Вие виждате едно още по-висше значение на онова, което живее в атмосферата.
Навсякъде в това, което живее и тъче в действителността, трябва да търсим именно духовното. И когато търсим духовното, ние стигаме до там да разберем, какво значение имат отделните категории земни същества. Земята примамва така да се каже човека да се превъплъти на Земята, като изпраща в мировото пространство лъчезаренето на пеперудената корона и лъчезаренето на птичата корона. Тези са нещата, които, след като човекът е прекарал определено време в духовния свят между смъртта и едно ново раждане, го извикват отново в земното съществувание. Ето защо няма нищо чудно в това, че човекът трудно може да разгадае сложното чувство, което с право изпитва при гледането на пеперудите и птиците.
към текста >>
Ако той се развие само по себе си вън земното естество, разпръснато в земното естество, тогава той се образува и развива в това, което са нисшите
живот
ински форми, земноводните и влечугите, тогава той се развива от това, което са рибите и още по-нисши същества.
След това, когато през време на своето зародишно състояние човекът е получил организацията на своята глава, от земното съществуване се образува, настанено в тялото на майката, онова, което е храносмилателен организъм и т.н. По същия начин, както това, което горе, образуването на главата, е свързано с топлинното естество, с въздухообразното естество, с топлинно-светлинното естество, така е свързано със земно-влажния елемент това, което е след това едно изображение, едно копиране на това, което е присъединено към човека по-късно през време на еволюцията, и което сега отново се присъединява през време на зародишното развитие. Този земно-влажен елемент обаче трябва да бъде приготвен за човека първо по един твърде особен начин, именно в тялото на майката.
Ако той се развие само по себе си вън земното естество, разпръснато в земното естество, тогава той се образува и развива в това, което са нисшите животински форми, земноводните и влечугите, тогава той се развива от това, което са рибите и още по-нисши същества.
към текста >>
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината, птицата като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите
живот
ни, земноводните, влечугите и рибите не могат това.
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината, птицата като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите животни, земноводните, влечугите и рибите не могат това.
Нека разгледаме първо рибите, каквито те са днес, както те се раждат навън, изоставени така да се каже на външното образуване, където върху тях действуват силите от вън навътре, тези сили, които в човека действуват отвътре навън. Рибата живее предимно във водния елемент. Но водата не е само това, което за химика е едно съединение на водород и кислород, а водата е проникната от всички възможни космически сили. Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и кислород, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както птицата се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество. Същинската вода, която тя всмуква в себе си, тя не я чувствува като свое същество.
към текста >>
Но рибата е онова особено
живот
но, което е истинско етерно
живот
но.
Но тя чувствува въздуха и водата като нещо чуждо на нея. Като физическа риба тя чувствува това като нещо, което и е чуждо. Но риба та има също своето етерно и своето астрално тяло. И тази е именно особеността на рибата: чрез това, че се чувствува като обвивката и водата остава за нея свързана с другите водни елементи, тя чувствува етера като онова, в което тя живее всъщност. След това тя не чувствува астралното като принадлежащо и.
Но рибата е онова особено животно, което е истинско етерно животно.
За себе си тя е черупката за водата. Водата, която се намира в нея, тя я чувствува като съпринадлежаща с всички води на света. Така да се каже влажността се продължава навсякъде. Влажност има навсякъде и в тази влажност тя възприема същевременно етера. Рибите са без съмнение тъпи за земния живот, но ако биха могли да говорят и биха Ви разказали, как се чувствуват, тогава рибите биха Ви казали: Аз съм черупка, но черупката носи един навсякъде разпростиращ се воден елемент, който е носител на етерния елемент.
към текста >>
Рибите са без съмнение тъпи за земния
живот
, но ако биха могли да говорят и биха Ви разказали, как се чувствуват, тогава рибите биха Ви казали: Аз съм черупка, но черупката носи един навсякъде разпростиращ се воден елемент, който е носител на етерния елемент.
Но рибата е онова особено животно, което е истинско етерно животно. За себе си тя е черупката за водата. Водата, която се намира в нея, тя я чувствува като съпринадлежаща с всички води на света. Така да се каже влажността се продължава навсякъде. Влажност има навсякъде и в тази влажност тя възприема същевременно етера.
Рибите са без съмнение тъпи за земния живот, но ако биха могли да говорят и биха Ви разказали, как се чувствуват, тогава рибите биха Ви казали: Аз съм черупка, но черупката носи един навсякъде разпростиращ се воден елемент, който е носител на етерния елемент.
Аз плувам всъщност в етера. Рибата би казала: Водата е само майя /илюзия/, действителността е етерът, в него аз плувам всъщност. Следователно рибата чувствува нейния живот като живота на Земята. Това е особеното при нея: тя чувствува своя живот като живота на Земята и затова взема вътрешно участие във всичко, което Земята изпитва в течение на годината: това излъчване на етерните сили през лятото, това прибиране на етерните сили през зимата. Така че рибата чувствува нещо, което диша в цялата Земя.
към текста >>
Следователно рибата чувствува нейния
живот
като
живот
а на Земята.
Така да се каже влажността се продължава навсякъде. Влажност има навсякъде и в тази влажност тя възприема същевременно етера. Рибите са без съмнение тъпи за земния живот, но ако биха могли да говорят и биха Ви разказали, как се чувствуват, тогава рибите биха Ви казали: Аз съм черупка, но черупката носи един навсякъде разпростиращ се воден елемент, който е носител на етерния елемент. Аз плувам всъщност в етера. Рибата би казала: Водата е само майя /илюзия/, действителността е етерът, в него аз плувам всъщност.
Следователно рибата чувствува нейния живот като живота на Земята.
Това е особеното при нея: тя чувствува своя живот като живота на Земята и затова взема вътрешно участие във всичко, което Земята изпитва в течение на годината: това излъчване на етерните сили през лятото, това прибиране на етерните сили през зимата. Така че рибата чувствува нещо, което диша в цялата Земя. Рибата чувствува етера като дишащия елемент на Земята.
към текста >>
Това е особеното при нея: тя чувствува своя
живот
като
живот
а на Земята и затова взема вътрешно участие във всичко, което Земята изпитва в течение на годината: това излъчване на етерните сили през лятото, това прибиране на етерните сили през зимата.
Влажност има навсякъде и в тази влажност тя възприема същевременно етера. Рибите са без съмнение тъпи за земния живот, но ако биха могли да говорят и биха Ви разказали, как се чувствуват, тогава рибите биха Ви казали: Аз съм черупка, но черупката носи един навсякъде разпростиращ се воден елемент, който е носител на етерния елемент. Аз плувам всъщност в етера. Рибата би казала: Водата е само майя /илюзия/, действителността е етерът, в него аз плувам всъщност. Следователно рибата чувствува нейния живот като живота на Земята.
Това е особеното при нея: тя чувствува своя живот като живота на Земята и затова взема вътрешно участие във всичко, което Земята изпитва в течение на годината: това излъчване на етерните сили през лятото, това прибиране на етерните сили през зимата.
Така че рибата чувствува нещо, което диша в цялата Земя. Рибата чувствува етера като дишащия елемент на Земята.
към текста >>
Рибата е онова
живот
но, което съизпитва по един извънредно жив начин дихателния
живот
на Земята в течение на годината, защото това, което е важно за нея, е именно етерният жизнен елемент, който излиза и влиза вълнообразно и който увлича само другото, което диша.
Д-р Вахсмут говори веднъж тук за дишането на Земята. Това беше едно много хубаво обяснение. Рибата би Ви го изнесла тук от собствен опит, ако би учила да упражнява изкуството на изнасяне сказки. Защото тя чувствува всичко това, което д-р Вахсмут Ви изнесе в своята сказка, от проследяването на принадлежащи те към този процес явления.
Рибата е онова животно, което съизпитва по един извънредно жив начин дихателния живот на Земята в течение на годината, защото това, което е важно за нея, е именно етерният жизнен елемент, който излиза и влиза вълнообразно и който увлича само другото, което диша.
към текста >>
Различно е положението при влечугите и при земноводните
живот
ни, при жабите например, които са извънредно характерни в това отношение.
Различно е положението при влечугите и при земноводните животни, при жабите например, които са извънредно характерни в това отношение.
Те са свързани по-малко с етерния елемент на Космоса, а са свързани повече с астралния елемент на Космоса. Ако запитаме рибата: как стои всъщност работата с тебе? Тя ще каже: Ето тук на Земята аз съм едно същество станало земно, образувано от земно-влажния елемент; обаче същинският мой живот е животът на цялата Земя с нейното космическо дишане. При жабата не е така, при жабата положението е съществено различно. Жабата взема участие във всеобщо разпространената астралност.
към текста >>
Тя ще каже: Ето тук на Земята аз съм едно същество станало земно, образувано от земно-влажния елемент; обаче същинският мой
живот
е
живот
ът на цялата Земя с нейното космическо дишане.
Различно е положението при влечугите и при земноводните животни, при жабите например, които са извънредно характерни в това отношение. Те са свързани по-малко с етерния елемент на Космоса, а са свързани повече с астралния елемент на Космоса. Ако запитаме рибата: как стои всъщност работата с тебе?
Тя ще каже: Ето тук на Земята аз съм едно същество станало земно, образувано от земно-влажния елемент; обаче същинският мой живот е животът на цялата Земя с нейното космическо дишане.
При жабата не е така, при жабата положението е съществено различно. Жабата взема участие във всеобщо разпространената астралност.
към текста >>
И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни
живот
ни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията.
Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята.
И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията.
Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н. Ето защо при определени отношения на състоянието на времето имате повече или по-малко красивите жабешки концерти. Те са главно изразът на жабите за това, което те съизживяват в астралността на Земята. Те наистина не врякат, без да имат повод за това от целия Космос. Те съживеят астралността на Земята.
към текста >>
И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните
живот
ни.
И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни.
И отново, ако искаме да проучим, що е човешкият храносмилателен организъм, тогава трябва да кажем: този храносмилателен организъм се образува без съмнение отново по тази схема отвътре навън. Обаче който иска действително да проучи, как функционират нещата, той трябва да се обърне към рода на влечугите и земноводните животни, защото той получава летящо отвън това, което човекът протласква като сили чрез своите храносмилателни органи. Със същите сили, с които човекът смила своята храна, външният Космос, външната природа образува змиите , жабите, гущерите. И простете, обаче в природата няма нищо грозно, а всичко трябва да бъде разглеждано по обективен начин, който иска да проучи вътрешната природа, да речем, на дебелото черво с неговите си ли на отделянето, той трябва да проучи външно краставите жаби, защото краставата жаба получава хвърчащо от вън това, което в човешкото дебело черво действува отвътре по тази схема. Това несъмнено не е така красиво в неговото описание както онова, което аз трябваше да опиша за пеперудите; обаче в природата всичко трябва да бъде прието по един обективен начин.
към текста >>
Обаче който иска действително да проучи, как функционират нещата, той трябва да се обърне към рода на влечугите и земноводните
живот
ни, защото той получава летящо отвън това, което човекът протласква като сили чрез своите храносмилателни органи.
И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни. И отново, ако искаме да проучим, що е човешкият храносмилателен организъм, тогава трябва да кажем: този храносмилателен организъм се образува без съмнение отново по тази схема отвътре навън.
Обаче който иска действително да проучи, как функционират нещата, той трябва да се обърне към рода на влечугите и земноводните животни, защото той получава летящо отвън това, което човекът протласква като сили чрез своите храносмилателни органи.
Със същите сили, с които човекът смила своята храна, външният Космос, външната природа образува змиите , жабите, гущерите. И простете, обаче в природата няма нищо грозно, а всичко трябва да бъде разглеждано по обективен начин, който иска да проучи вътрешната природа, да речем, на дебелото черво с неговите си ли на отделянето, той трябва да проучи външно краставите жаби, защото краставата жаба получава хвърчащо от вън това, което в човешкото дебело черво действува отвътре по тази схема. Това несъмнено не е така красиво в неговото описание както онова, което аз трябваше да опиша за пеперудите; обаче в природата всичко трябва да бъде прието по един обективен начин.
към текста >>
Видите ли, по този начин получавате сега също образа на това, как Земята съизживява от нейна страна космическия
живот
.
Видите ли, по този начин получавате сега също образа на това, как Земята съизживява от нейна страна космическия живот.
Защото насочете поглед върху така да се каже отделителните органи на Земята: Земята отделя не само малко живеещите човешки продукти на отделянето, а тя отделя също нещо живо, и нейните същински извержения са например краставите жаби и в тях Земята се освобождава от това, което не може да използува.
към текста >>
Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с
живот
ните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение.
Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията.
Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни. Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните. Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много. Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада. И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове.
към текста >>
Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните
живот
ни.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение. Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията.
Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни.
Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните. Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много. Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада. И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове. Минералите от определено място могат да станат преди всичко много важни.
към текста >>
Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на
живот
ните.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение. Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията. Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни.
Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните.
Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много. Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада. И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове. Минералите от определено място могат да станат преди всичко много важни.
към текста >>
Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите
живот
ни и растенията дават твърде много.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение. Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията. Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни. Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните.
Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много.
Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада. И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове. Минералите от определено място могат да станат преди всичко много важни.
към текста >>
Нисшите
живот
ни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното
живот
инско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение. Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията. Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни. Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните. Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много.
Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада.
И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове. Минералите от определено място могат да станат преди всичко много важни.
към текста >>
И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много
висш
а сила и изгражда от тях нови светове.
Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията. Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни. Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните. Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много. Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада.
И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове.
Минералите от определено място могат да станат преди всичко много важни.
към текста >>
В това минерално включение се намира в същност човекът-дух, показвайки вече тук, че
живот
о естество не може всъщност да подслонява първо духа, но че духът на човека се нуждае за своя център от нещо неживо, следователно преди всичко за да може да бъде там като един самостоятелен жив дух.
В това минерално включение се намира в същност човекът-дух, показвайки вече тук, че живото естество не може всъщност да подслонява първо духа, но че духът на човека се нуждае за своя център от нещо неживо, следователно преди всичко за да може да бъде там като един самостоятелен жив дух.
към текста >>
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от
живот
ни: поредицата от растения и поредицата от минерали.
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от животни: поредицата от растения и поредицата от минерали.
И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата животни, така от поредицата минерали ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята. Естествено за това ще имаме още нужда в следващите сказки да разгледаме по най-разнообразен начин преходните животни, защото аз можах да засегна само най-главните животни, които се явяват така да се каже на възловите точки на развитието, тях можах аз да разгледам в досегашните изложения.
към текста >>
И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата
живот
ни, така от поредицата минерали ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята.
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от животни: поредицата от растения и поредицата от минерали.
И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата животни, така от поредицата минерали ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята.
Естествено за това ще имаме още нужда в следващите сказки да разгледаме по най-разнообразен начин преходните животни, защото аз можах да засегна само най-главните животни, които се явяват така да се каже на възловите точки на развитието, тях можах аз да разгледам в досегашните изложения.
към текста >>
Естествено за това ще имаме още нужда в следващите сказки да разгледаме по най-разнообразен начин преходните
живот
ни, защото аз можах да засегна само най-главните
живот
ни, които се явяват така да се каже на възловите точки на развитието, тях можах аз да разгледам в досегашните изложения.
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от животни: поредицата от растения и поредицата от минерали. И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата животни, така от поредицата минерали ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята.
Естествено за това ще имаме още нужда в следващите сказки да разгледаме по най-разнообразен начин преходните животни, защото аз можах да засегна само най-главните животни, които се явяват така да се каже на възловите точки на развитието, тях можах аз да разгледам в досегашните изложения.
към текста >>
9.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Първо изпъква много ясно, колко много отговаря това на истината, когато отвърнем нашия поглед от
живот
ните и го насочим към растенията.
Към външния възприемаем, видим свят принадлежи невидимият, който образува заедно с него едно цяло.
Първо изпъква много ясно, колко много отговаря това на истината, когато отвърнем нашия поглед от животните и го насочим към растенията.
към текста >>
При
живот
ното, макар и волята на
живот
ното, цялата вътрешна дейност на
живот
ното е вече нещо пълно с тайнственост, човекът все пак може да си каже: тази воля съществува и формата, външните прояви на
живот
ното са едно нейно последствие.
Растителното съществувание, което радва първо човека, израства и се развива от Земята и дава повод за нещо, което трябва да бъде чувствувано като пълно с тайнственост.
При животното, макар и волята на животното, цялата вътрешна дейност на животното е вече нещо пълно с тайнственост, човекът все пак може да си каже: тази воля съществува и формата, външните прояви на животното са едно нейно последствие.
Обаче при растението, което се явява в толкова разнообразни форми по лицето на Земята, което се развива по един толкова тайнствен начин от семето с помощта на Земята и с помощта на атмосферата, човекът трябва да чувствува, как трябва да съществува нещо друго, за да може да застане срещу него този свят на растенията именно във формата, в която той му се явява.
към текста >>
И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия
живот
проследяваме
живот
а на човека и
живот
а на
живот
ните.
Растението простира своите корени в почвата. Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите.
И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните.
Ние можем да вникнем с нашия духовен поглед така да се каже в душата на тези духове на елементите, на този свят на духовете на корените.
към текста >>
После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните
живот
ни, на жабите, на краставите жаби именно.
Така Гномите са всъщност в Земята носители на идеите на Вселената. Но те никак не обичат самата Земя. Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното. За тях това е нещо, от което на драго сърце биха искали да се откъснат. Обаче въпреки това остават при това земно естество.
После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно.
И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма. Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена.
към текста >>
Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните
живот
ни.
Обаче въпреки това остават при това земно естество. После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно. И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма. Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират.
Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни.
От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена. Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни. И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята. Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението. Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.
към текста >>
Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните
живот
ни.
И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма. Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена.
Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни.
И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята. Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението. Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.
към текста >>
Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния
живот
.
И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията.
Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот.
Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите.
към текста >>
Както Гномът мрази света на земноводните
живот
ни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците.
Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината.
към текста >>
Те са грешниците на
живот
а.
И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на растението. Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре.
Те са грешниците на живота.
Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена. По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер. И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е живот. И така ние можем да разберем растението само тогава, когато го разглеждаме във връзка с всичко, което свисти, тъче и живее около него. И даже можем да стигнем до правилното тълкуване на найважния процес при растението само тогава, когато вникнем по духовен начин в тези неща.
към текста >>
И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е
живот
.
И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на растението. Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре. Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена. По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер.
И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е живот.
И така ние можем да разберем растението само тогава, когато го разглеждаме във връзка с всичко, което свисти, тъче и живее около него. И даже можем да стигнем до правилното тълкуване на найважния процес при растението само тогава, когато вникнем по духовен начин в тези неща.
към текста >>
Те приготвят долу
живот
а, обаче
живот
ът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма.
Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията. И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество. И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението. Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре.
Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма.
Този химизъм донасят Ундините. И светлината трябва да проникне това.
към текста >>
Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и
живот
.
И така ние виждаме отдолу нагоре, бих могъл да кажа, в синкаво-черния цвят гравитацията, на която Гномите дават тласъка нагоре, и заобикаляйки със свистене растението, посочено в листата, силата на Ундини те, която размесва и разделя веществата, като растението расте нагоре.
Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот.
към текста >>
10.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обаче фактът, че този народ на Гномите, Ундините, Силфите и Саламандрите /духовете на огъня/ не може да бъде възприеман както
живот
ните, растенията и така нататък на физическия сетивен свят, вината за това е на човека, който в настоящия момент на неговото земно развитие не е в състояние да развие своето душевно-духовно същество без помощта на физическото и етерното тяло.
Вчера аз Ви говорих за другата страна на природното съществувание, за съществата, които придружават като свръхсетивни-невидими същества съществата и процесите на видимата, сетивната природа. Едно старо инстинктивно ясновидство е виждало тези свръхсетивни същества на духовния свят, които стоят зад природното съществувание, виждало ги е както е виждало и сетивните. Днес тези същества са се оттеглили така да се каже от човешкия поглед.
Обаче фактът, че този народ на Гномите, Ундините, Силфите и Саламандрите /духовете на огъня/ не може да бъде възприеман както животните, растенията и така нататък на физическия сетивен свят, вината за това е на човека, който в настоящия момент на неговото земно развитие не е в състояние да развие своето душевно-духовно същество без помощта на физическото и етерното тяло.
Именно в настоящото положение на земното развитие човекът е заставен да ползува своята душа с помощта на етерното тяло, да ползува своя дух с помощта на физическото тяло. Физическото тяло, което доставя инструментите за духа, сетивните апарати, не е в състояние да се постави във връзка със съществата, които стоят на основата на физическия свят. Също така не може да се постави във връзка с тези същества и етерното тяло, от което човекът се нуждае, за да развие своята душа. Чрез това на човека се изплъзва, ако мога да се изразя така, в същност половината от заобикалящия го земен свят. Всичко, което включва онези същества на елементите, за които аз Ви говорих, му се изплъзва.
към текста >>
Видите ли, ние имаме цялото войнство на нисшите, понастоящем нисши
живот
ни, на онези
живот
ни, които се състоят така да се каже само от една мека маса, които живеят в течния елемент и действуват в него, които нямат никакъв скелет, следователно нямат нищо, което да им дава една вътрешна опора.
Видите ли, ние имаме цялото войнство на нисшите, понастоящем нисши животни, на онези животни, които се състоят така да се каже само от една мека маса, които живеят в течния елемент и действуват в него, които нямат никакъв скелет, следователно нямат нищо, което да им дава една вътрешна опора.
Това са същества, които принадлежат, които са се родили най-късно върху Земята, които всъщност едвам сега извършват върху развитата Земя това, което най-старото земно същество, човекът, е извършило по отношение устройството на главата през време на епохата на стария Сатурн, поради това тези същества не успяват да образуват вътре в тях онези втвърдявания, които могат да станат опори на скелета.
към текста >>
Но Гномите са онези същества, които така да се каже допълват външно по духовен начин в света това, което липсва на този съвсем нисш
живот
ински свят стигайки нагоре до самите амфибии и риби, които имат само наченки на скелети особено рибите така че тези нисши
живот
ински степени стават едно цяло едвам благодарение на това, че съществуват Гноми.
Но Гномите са онези същества, които така да се каже допълват външно по духовен начин в света това, което липсва на този съвсем нисш животински свят стигайки нагоре до самите амфибии и риби, които имат само наченки на скелети особено рибите така че тези нисши животински степени стават едно цяло едвам благодарение на това, че съществуват Гноми.
към текста >>
Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия
живот
ински свят.
И понеже отношенията на съществата в света са твърде различни, между тези нисши същества и Гномите действува нещо, което аз вчера охарактеризирах като антипатия. Гномите не искат да станат като тези нисши същества. Те искат непрестанно да се предпазват, да не приемат формата на тези нисши същества. Както Ви описах, тези Гноми са извънредно умни същества, интелигентни същества.
Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят.
И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение. Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма. Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание. Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество.
към текста >>
И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия
живот
ински свят едно допълнение.
И понеже отношенията на съществата в света са твърде различни, между тези нисши същества и Гномите действува нещо, което аз вчера охарактеризирах като антипатия. Гномите не искат да станат като тези нисши същества. Те искат непрестанно да се предпазват, да не приемат формата на тези нисши същества. Както Ви описах, тези Гноми са извънредно умни същества, интелигентни същества. Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят.
И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение.
Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма. Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание. Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях.
към текста >>
Те създават така да се каже допълнително към нисшия
живот
ински свят това, което този нисш
живот
ински свят няма.
Гномите не искат да станат като тези нисши същества. Те искат непрестанно да се предпазват, да не приемат формата на тези нисши същества. Както Ви описах, тези Гноми са извънредно умни същества, интелигентни същества. Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят. И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение.
Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма.
Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание. Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях. За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном.
към текста >>
Този нисш
живот
ински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание.
Те искат непрестанно да се предпазват, да не приемат формата на тези нисши същества. Както Ви описах, тези Гноми са извънредно умни същества, интелигентни същества. Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят. И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение. Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма.
Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание.
Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях. За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном. Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот.
към текста >>
Този нисш
живот
ински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество.
Както Ви описах, тези Гноми са извънредно умни същества, интелигентни същества. Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят. И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение. Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма. Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание.
Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество.
Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях. За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном. Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот. Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
към текста >>
Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя
живот
.
Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание. Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях. За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном.
Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот.
Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
към текста >>
Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от
живот
а, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата.
В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска.
Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата.
Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>
Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с
живот
ните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с
живот
ните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло.
И ако човек би ги възприел неподготвен, тези Гноми биха били истински символи на смъртта. Той би се изплашил извънредно много от тази гледка, ако не би чул нищо за тях в своя обикновен ум и те биха му се явили при неговото заспиване и биха го погребали така да се каже, защото така изглежда положението, Гномите биха го погребали отвъд в астралния свят, в който той влиза при заспиването. Защото това е едно погребване чрез Гномите, което става при заспиването, гледано от отвъдния свят, от астралния свят. То това е така само за момента на заспиването. Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя.
Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло.
Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините. Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши. Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините.
към текста >>
Тези
живот
ни, които след това се врастват в по-
висш
ите риби или също в по-
висш
ите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня.
Той би се изплашил извънредно много от тази гледка, ако не би чул нищо за тях в своя обикновен ум и те биха му се явили при неговото заспиване и биха го погребали така да се каже, защото така изглежда положението, Гномите биха го погребали отвъд в астралния свят, в който той влиза при заспиването. Защото това е едно погребване чрез Гномите, което става при заспиването, гледано от отвъдния свят, от астралния свят. То това е така само за момента на заспиването. Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя. Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло.
Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня.
Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините. Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши. Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините. Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин.
към текста >>
Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени
живот
ни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините.
То това е така само за момента на заспиването. Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя. Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло. Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка.
Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините.
Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши. Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините. Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин. Те ги превръщат така да се каже в глава. Всички тези същества, които съществуват като невидими зад видимия свят, имат тяхната велика задача в цялата връзка на съществуванието, и Вие ще видите навсякъде, където материалистичната наука иска да обясни нещо от рода на това, което аз сега изложих, как тази материалистична наука не може да стори това.
към текста >>
Гномите подкрепят така да се каже онези
живот
ни, които са съвсем нисши.
Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя. Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло. Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините.
Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши.
Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините. Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин. Те ги превръщат така да се каже в глава. Всички тези същества, които съществуват като невидими зад видимия свят, имат тяхната велика задача в цялата връзка на съществуванието, и Вие ще видите навсякъде, където материалистичната наука иска да обясни нещо от рода на това, което аз сега изложих, как тази материалистична наука не може да стори това. Тя не е в състояние например да обясни, как нисшите същества стигат до там, да се движат в един елемент, който едва ли е по-твърд от тях самите, защото тази наука не знае, че съществува тази опора от страна на Гномите, която аз описах.
към текста >>
Тези
живот
ни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините.
Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло. Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините. Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши.
Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините.
Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин. Те ги превръщат така да се каже в глава. Всички тези същества, които съществуват като невидими зад видимия свят, имат тяхната велика задача в цялата връзка на съществуванието, и Вие ще видите навсякъде, където материалистичната наука иска да обясни нещо от рода на това, което аз сега изложих, как тази материалистична наука не може да стори това. Тя не е в състояние например да обясни, как нисшите същества стигат до там, да се движат в един елемент, който едва ли е по-твърд от тях самите, защото тази наука не знае, че съществува тази опора от страна на Гномите, която аз описах. От друга страна фактът на обвиване с една броня ще представя винаги една трудност за материалистичната наука, защото тя не знае, как в добиването на чувствителност, в избягването на тяхното превръщане в по-нисши същества Ундините отблъскват от себе си това, което след това покрива като люспи или друг вид броня малко по-висшите животни.
към текста >>
Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-
висш
и същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин.
Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините. Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши. Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините.
Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин.
Те ги превръщат така да се каже в глава. Всички тези същества, които съществуват като невидими зад видимия свят, имат тяхната велика задача в цялата връзка на съществуванието, и Вие ще видите навсякъде, където материалистичната наука иска да обясни нещо от рода на това, което аз сега изложих, как тази материалистична наука не може да стори това. Тя не е в състояние например да обясни, как нисшите същества стигат до там, да се движат в един елемент, който едва ли е по-твърд от тях самите, защото тази наука не знае, че съществува тази опора от страна на Гномите, която аз описах. От друга страна фактът на обвиване с една броня ще представя винаги една трудност за материалистичната наука, защото тя не знае, как в добиването на чувствителност, в избягването на тяхното превръщане в по-нисши същества Ундините отблъскват от себе си това, което след това покрива като люспи или друг вид броня малко по-висшите животни.
към текста >>
От друга страна фактът на обвиване с една броня ще представя винаги една трудност за материалистичната наука, защото тя не знае, как в добиването на чувствителност, в избягването на тяхното превръщане в по-нисши същества Ундините отблъскват от себе си това, което след това покрива като люспи или друг вид броня малко по-
висш
ите
живот
ни.
Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините. Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин. Те ги превръщат така да се каже в глава. Всички тези същества, които съществуват като невидими зад видимия свят, имат тяхната велика задача в цялата връзка на съществуванието, и Вие ще видите навсякъде, където материалистичната наука иска да обясни нещо от рода на това, което аз сега изложих, как тази материалистична наука не може да стори това. Тя не е в състояние например да обясни, как нисшите същества стигат до там, да се движат в един елемент, който едва ли е по-твърд от тях самите, защото тази наука не знае, че съществува тази опора от страна на Гномите, която аз описах.
От друга страна фактът на обвиване с една броня ще представя винаги една трудност за материалистичната наука, защото тя не знае, как в добиването на чувствителност, в избягването на тяхното превръщане в по-нисши същества Ундините отблъскват от себе си това, което след това покрива като люспи или друг вид броня малко по-висшите животни.
към текста >>
То му пречи да ги вижда, както вижда листата на растенията и малко по-
висш
ите
живот
ни.
И за виждането, за възприемането на тези същества от обикновеното съзнание, отново тялото е това, което съставлява едно препятствие за човека.
То му пречи да ги вижда, както вижда листата на растенията и малко по-висшите животни.
към текста >>
За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени
живот
ни, но сега към другата страна.
Различно е положението за Силфите.
За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна.
Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни, които са лишени от глава. Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя.
към текста >>
Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези
живот
ни, които са лишени от глава.
Различно е положението за Силфите. За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна.
Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни, които са лишени от глава.
Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя. Ето защо вчера аз можах да кажа, че Силфите имат техния Аз при птичия род, това, което ги свързва със Земята.
към текста >>
Когато сега човекът е преспал нощта, имал е около себе си астралното море, което приема по най-разнообразен начин формата на Ундините, и след това се събужда от сън и има съновидението на събуждането, той би имал пред себе си света на Силфите, ако това съновидение на събуждането не би се маскирало в реминисценции на
живот
а или в символи на вътрешните органи, ако той би виждал немаскираното съновидение.
Когато сега човекът е преспал нощта, имал е около себе си астралното море, което приема по най-разнообразен начин формата на Ундините, и след това се събужда от сън и има съновидението на събуждането, той би имал пред себе си света на Силфите, ако това съновидение на събуждането не би се маскирало в реминисценции на живота или в символи на вътрешните органи, ако той би виждал немаскираното съновидение.
Обаче тези Силфи биха приели за него една странна форма.
към текста >>
Това отново Ви показва, как духовете на огъня са в същност допълнението на тези
живот
ински същества стоящи най-близо до духовното.
Това отново Ви показва, как духовете на огъня са в същност допълнението на тези животински същества стоящи най-близо до духовното.
Те са така да се каже допълнението надолу. Гномите и Ундините са допълнението нагоре, към страната на главата. Силфите и Саламандрите са допълнението на птиците и пеперудите надолу. Следователно трябва да свързваме Саламандрите с пеперудите.
към текста >>
По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото съновидение, той може да проникне също будния дневен
живот
.
По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото съновидение, той може да проникне също будния дневен живот.
Тук обаче човек си служи по един много здрав, силен начин със своето физическо тяло. Аз изложих също и това в статиите напечатани в списанието "Гьотеанум". Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния живот съществата на огъня, защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с мислите на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата. И когато човекът успее да бъде напълно в будното дневно съзнание и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е. да бъде напълно разсъдлив, да стои здраво с двата крака на Земята, и същевременно да бъде вън от себе си /да бъде излъчен/ следователно да бъде той самият и сам да стои срещу себе си, т.е.
към текста >>
Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния
живот
съществата на огъня, защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с мислите на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата.
По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото съновидение, той може да проникне също будния дневен живот. Тук обаче човек си служи по един много здрав, силен начин със своето физическо тяло. Аз изложих също и това в статиите напечатани в списанието "Гьотеанум".
Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния живот съществата на огъня, защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с мислите на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата.
И когато човекът успее да бъде напълно в будното дневно съзнание и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е. да бъде напълно разсъдлив, да стои здраво с двата крака на Земята, и същевременно да бъде вън от себе си /да бъде излъчен/ следователно да бъде той самият и сам да стои срещу себе си, т.е. да може да наблюдава самия себе си като същество-мисъл: тогава той възприема, вижда, как съществата на огъня образуват в света онзи елемент, който, когато го възприемаме, когато го виждаме, прави нашите мисли възприемаеми към другата страна.
към текста >>
Зложелателните същества се различават преди всичко чрез това от доброжелателните, че доброжелателните се придържат повече към растителното и минералното царство; обаче зложелателните искат постоянно да отидат при
живот
инското царство и при човешкото царство, а още по-злите също при растителното и минералното царство.
Но не всички са доброжелателни същества. И в момента, когато човек прониква в света, в който действуват тези същества, там не се намират само доброжелателните, а има и зложелателни. И тук първо човек трябва да си със тави едно схващане, едно разбиране, кои от тях са доброжелателни и кои зложелателни. Това не е така лесно. Вие ще разберете това от факта, как аз трябва да Ви опиша зложелателните.
Зложелателните същества се различават преди всичко чрез това от доброжелателните, че доброжелателните се придържат повече към растителното и минералното царство; обаче зложелателните искат постоянно да отидат при животинското царство и при човешкото царство, а още по-злите също при растителното и минералното царство.
Но можем да получим вече едно напълно съответно понятие за зложелателността, която същества на това царство могат да имат, ако разгледаме онези, които искат да се домогнат до човека и до животните и искат да произведат всъщност в човека това, което висшите йерархии са отредили на доброжелателните за растителното и минералното царство.
към текста >>
Но можем да получим вече едно напълно съответно понятие за зложелателността, която същества на това царство могат да имат, ако разгледаме онези, които искат да се домогнат до човека и до
живот
ните и искат да произведат всъщност в човека това, което
висш
ите йерархии са отредили на доброжелателните за растителното и минералното царство.
И в момента, когато човек прониква в света, в който действуват тези същества, там не се намират само доброжелателните, а има и зложелателни. И тук първо човек трябва да си със тави едно схващане, едно разбиране, кои от тях са доброжелателни и кои зложелателни. Това не е така лесно. Вие ще разберете това от факта, как аз трябва да Ви опиша зложелателните. Зложелателните същества се различават преди всичко чрез това от доброжелателните, че доброжелателните се придържат повече към растителното и минералното царство; обаче зложелателните искат постоянно да отидат при животинското царство и при човешкото царство, а още по-злите също при растителното и минералното царство.
Но можем да получим вече едно напълно съответно понятие за зложелателността, която същества на това царство могат да имат, ако разгледаме онези, които искат да се домогнат до човека и до животните и искат да произведат всъщност в човека това, което висшите йерархии са отредили на доброжелателните за растителното и минералното царство.
към текста >>
Видите ли, съществуват такива зложелателни същества от царството на Гномите и на Ундините, които искат да се домогнат до човека и до
живот
ните и произвеждат при хората и
живот
ните щото това, което всъщност трябва да прибавят към нисшите
живот
ни, да се осъществи по физически начин в човека; то и без това съществува в човека.
Видите ли, съществуват такива зложелателни същества от царството на Гномите и на Ундините, които искат да се домогнат до човека и до животните и произвеждат при хората и животните щото това, което всъщност трябва да прибавят към нисшите животни, да се осъществи по физически начин в човека; то и без това съществува в човека.
Техният стремеж е то да се осъществи по физически начин в човека, също и в животните. Чрез това, чрез присъствието на тези зложелателни Гноми и Ундини в човека и в животните живеят тогава по-нисши животински и растителни същества, паразити. И така зложелателните същества са производители на паразитите. Но, бих могъл да кажа, че в момента, в който човекът преминава прага за духовния свят, той навлиза веднага в хитростите , в тънкостите на този свят. Там се намират всъщност навсякъде клопки, капани и човек трябва вече да научи нещо от Гномите, а именно да бъде внимателен.
към текста >>
Техният стремеж е то да се осъществи по физически начин в човека, също и в
живот
ните.
Видите ли, съществуват такива зложелателни същества от царството на Гномите и на Ундините, които искат да се домогнат до човека и до животните и произвеждат при хората и животните щото това, което всъщност трябва да прибавят към нисшите животни, да се осъществи по физически начин в човека; то и без това съществува в човека.
Техният стремеж е то да се осъществи по физически начин в човека, също и в животните.
Чрез това, чрез присъствието на тези зложелателни Гноми и Ундини в човека и в животните живеят тогава по-нисши животински и растителни същества, паразити. И така зложелателните същества са производители на паразитите. Но, бих могъл да кажа, че в момента, в който човекът преминава прага за духовния свят, той навлиза веднага в хитростите , в тънкостите на този свят. Там се намират всъщност навсякъде клопки, капани и човек трябва вече да научи нещо от Гномите, а именно да бъде внимателен. Например спиритистите никога не могат да сторят това.
към текста >>
Чрез това, чрез присъствието на тези зложелателни Гноми и Ундини в човека и в
живот
ните живеят тогава по-нисши
живот
ински и растителни същества, паразити.
Видите ли, съществуват такива зложелателни същества от царството на Гномите и на Ундините, които искат да се домогнат до човека и до животните и произвеждат при хората и животните щото това, което всъщност трябва да прибавят към нисшите животни, да се осъществи по физически начин в човека; то и без това съществува в човека. Техният стремеж е то да се осъществи по физически начин в човека, също и в животните.
Чрез това, чрез присъствието на тези зложелателни Гноми и Ундини в човека и в животните живеят тогава по-нисши животински и растителни същества, паразити.
И така зложелателните същества са производители на паразитите. Но, бих могъл да кажа, че в момента, в който човекът преминава прага за духовния свят, той навлиза веднага в хитростите , в тънкостите на този свят. Там се намират всъщност навсякъде клопки, капани и човек трябва вече да научи нещо от Гномите, а именно да бъде внимателен. Например спиритистите никога не могат да сторят това. Навсякъде се намират клопки.
към текста >>
Ако вземете заедно процесите, които стават там долу, там съществува главно един резултат, който в обикновения
живот
бива презиран: това са отделителните процеси отделения чрез червото, отделения чрез бъбреците и т.н., всички отделителни процеси, които се изливат надолу.
Искам да Ви скицирам това схематично. Ако си представите човека като човек на обмяната на веществата и на крайниците, като гръден, следователно като ритмичен човек и след това като човек-глава, следовател но като човек на сетивата и на нервната система, трябва да бъдете съвсем наясно, че тук долу стават процеси нека оставим настрана ритмичния човек ; тук горе стават отново процеси.
Ако вземете заедно процесите, които стават там долу, там съществува главно един резултат, който в обикновения живот бива презиран: това са отделителните процеси отделения чрез червото, отделения чрез бъбреците и т.н., всички отделителни процеси, които се изливат надолу.
Тези отделителни процеси се разглеждат най-много именно като отделителни процеси. Обаче това е едно безсмислие. Не става отделяне само затова, за да бъде нещо отделено от организма, а в същия размер, в който се явяват продуктите на отделянето, в долния човек се явява нещо духовно подобно както горе е физически мозъкът. Това, което става в долния човек, е един процес, който спира на половината път по отношение на неговото физическо развитие. Става отделяне затова, защото нещата преминават в духовното.
към текста >>
Мозъкът е напълно една по-
висш
а метаморфоза на продуктите на отделянето.
Мозъкът е напълно една по-висша метаморфоза на продуктите на отделянето.
От тук връзката между болестите на мозъка и болестите на червата; от тук също връзката на лечението на болестите на мозъка и болестите на червата.
към текста >>
Отново добрите Силфи и Саламандри се държат далече от човека и
живот
ните и се занимават с растежа на растенията по начина, както аз Ви описах това; но съществуват също и зложелателни Силфи и Саламандри.
Това, което важи за Гномите и Ундините по отношение на разрушителните сили разрушението, разграждането изхожда тогава също от мозъка, то важи за Силфите и Саламандрите /съществата на огъня/ по отношение на съграждащите сили.
Отново добрите Силфи и Саламандри се държат далече от човека и животните и се занимават с растежа на растенията по начина, както аз Ви описах това; но съществуват също и зложелателни Силфи и Саламандри.
Тези зложелателни Силфи и Саламандри донасят преди всичко това, което съществува в горните области на Земята, в областите на въздуха и на топлината, донасят го долу във водните и земни области.
към текста >>
Когато човекът или някои
живот
ни ядат Беладона, която изглежда като една череша, само че се крие вътре в чашката плодът на Беладоната е притиснат надолу, от самата форма на Беладоната може да се види това, което аз току що описах, когато човекът или някои
живот
ни ядат Беладона, те умират от това.
Обаче когато Силфата слиза долу и употребява това, което би трябвало да прилага горе, когато тя употребява това долу върху света на растенията, тогава се ражда една остра растителна отрова. Паразитни същества чрез Гномите и Ундините, чрез Силфите отрови, които представляват дълбоко проникналото в Земята небесно естество.
Когато човекът или някои животни ядат Беладона, която изглежда като една череша, само че се крие вътре в чашката плодът на Беладоната е притиснат надолу, от самата форма на Беладоната може да се види това, което аз току що описах, когато човекът или някои животни ядат Беладона, те умират от това.
Но вижте дроздовете, косовете: те кацат на Беладоната и имат от нея най-добрата храна на света. В тяхната област принадлежи това, което се намира в Беладоната.
към текста >>
Едно странно явление е, че
живот
ните и хората, които са тясно свързани с техните долни органи, приемат като отрова това, което на Земята е покварено в Беладоната, че напротив такива представителни птици като дроздовете, които трябва да имат чрез Силфите по духовен начин това и те го имат също чрез доброжелателните Силфи, че те могат да понасят отровата на Беладоната, макар и това, което се намира там горе в своята област, да е било пренесено долу.
Едно странно явление е, че животните и хората, които са тясно свързани с техните долни органи, приемат като отрова това, което на Земята е покварено в Беладоната, че напротив такива представителни птици като дроздовете, които трябва да имат чрез Силфите по духовен начин това и те го имат също чрез доброжелателните Силфи, че те могат да понасят отровата на Беладоната, макар и това, което се намира там горе в своята област, да е било пренесено долу.
За тях е храна това, което е отрова за свързаните повече със Земята същества.
към текста >>
Следователно Вие виждате: Вчера ние разгледахме сродството на този невидим народ с растенията, днес прибавихме сродството на този невидим народ с
живот
инския свят.
Следователно Вие виждате: Вчера ние разгледахме сродството на този невидим народ с растенията, днес прибавихме сродството на този невидим народ с животинския свят.
Навсякъде съществата от отсам прага действуват в съществата от отвъд прага, съществата от отвъд прага върху и в съществата от отсам прага, и т.н. И само когато познаваме живото съвместно действие на тези два вида същества, ние разбираме всъщност, как се развива видимият свят. И познанието на свръхсетивния свят е много, много необходимо за човека, защото в момента когато минава през вратата на смъртта, той няма вече около себе си сетивния свят, а там започва да бъде негов свят другият свят. В неговото настоящо развитие човекът не може да отиде в този друг свят, ако не е познал от физическите откровения писмените знаци, които сочат към този друг свят; ако той не е научил да чете в животните на Земята, в животните на водата, в животните на въздуха и в животните, бих могъл да кажа, на светлината, в пеперудите, ако не е научил да чете в тези животни това, което сочи към съществата на елементите, които са нашите съжители между смъртта и едно ново раждане. Но това, което ние виждаме от тези същества, е всъщност навсякъде тук между раждането и смъртта само, бих могъл да кажа, бруталната гъста част.
към текста >>
И само когато познаваме
живот
о съвместно действие на тези два вида същества, ние разбираме всъщност, как се развива видимият свят.
Следователно Вие виждате: Вчера ние разгледахме сродството на този невидим народ с растенията, днес прибавихме сродството на този невидим народ с животинския свят. Навсякъде съществата от отсам прага действуват в съществата от отвъд прага, съществата от отвъд прага върху и в съществата от отсам прага, и т.н.
И само когато познаваме живото съвместно действие на тези два вида същества, ние разбираме всъщност, как се развива видимият свят.
И познанието на свръхсетивния свят е много, много необходимо за човека, защото в момента когато минава през вратата на смъртта, той няма вече около себе си сетивния свят, а там започва да бъде негов свят другият свят. В неговото настоящо развитие човекът не може да отиде в този друг свят, ако не е познал от физическите откровения писмените знаци, които сочат към този друг свят; ако той не е научил да чете в животните на Земята, в животните на водата, в животните на въздуха и в животните, бих могъл да кажа, на светлината, в пеперудите, ако не е научил да чете в тези животни това, което сочи към съществата на елементите, които са нашите съжители между смъртта и едно ново раждане. Но това, което ние виждаме от тези същества, е всъщност навсякъде тук между раждането и смъртта само, бих могъл да кажа, бруталната гъста част. Това, което принадлежи към него от свръхсетивното, ние се научаваме да го познаваме, когато се пренесем с нашето разбиране в този свръхсетивен свят.
към текста >>
В неговото настоящо развитие човекът не може да отиде в този друг свят, ако не е познал от физическите откровения писмените знаци, които сочат към този друг свят; ако той не е научил да чете в
живот
ните на Земята, в
живот
ните на водата, в
живот
ните на въздуха и в
живот
ните, бих могъл да кажа, на светлината, в пеперудите, ако не е научил да чете в тези
живот
ни това, което сочи към съществата на елементите, които са нашите съжители между смъртта и едно ново раждане.
Следователно Вие виждате: Вчера ние разгледахме сродството на този невидим народ с растенията, днес прибавихме сродството на този невидим народ с животинския свят. Навсякъде съществата от отсам прага действуват в съществата от отвъд прага, съществата от отвъд прага върху и в съществата от отсам прага, и т.н. И само когато познаваме живото съвместно действие на тези два вида същества, ние разбираме всъщност, как се развива видимият свят. И познанието на свръхсетивния свят е много, много необходимо за човека, защото в момента когато минава през вратата на смъртта, той няма вече около себе си сетивния свят, а там започва да бъде негов свят другият свят.
В неговото настоящо развитие човекът не може да отиде в този друг свят, ако не е познал от физическите откровения писмените знаци, които сочат към този друг свят; ако той не е научил да чете в животните на Земята, в животните на водата, в животните на въздуха и в животните, бих могъл да кажа, на светлината, в пеперудите, ако не е научил да чете в тези животни това, което сочи към съществата на елементите, които са нашите съжители между смъртта и едно ново раждане.
Но това, което ние виждаме от тези същества, е всъщност навсякъде тук между раждането и смъртта само, бих могъл да кажа, бруталната гъста част. Това, което принадлежи към него от свръхсетивното, ние се научаваме да го познаваме, когато се пренесем с нашето разбиране в този свръхсетивен свят.
към текста >>
11.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Както се научаваме да познаваме съществата на сетивния свят, когато ги наблюдаваме в техния
живот
и в тяхното действие, такъв е също случаят при онези същества, за които Ви говорих и Ви говоря сега в тези сказки, при природните духове на елементите, които се намират невидимо, свръхсетивно зад сетивния физически свят и участвуват също така във всичко, което става в света, или участвуват всъщност в един по-висок смисъл отколкото сетивните физически същества.
Както се научаваме да познаваме съществата на сетивния свят, когато ги наблюдаваме в техния живот и в тяхното действие, такъв е също случаят при онези същества, за които Ви говорих и Ви говоря сега в тези сказки, при природните духове на елементите, които се намират невидимо, свръхсетивно зад сетивния физически свят и участвуват също така във всичко, което става в света, или участвуват всъщност в един по-висок смисъл отколкото сетивните физически същества.
към текста >>
Техният език е много по-нагледен и именно благодарение на това, че през целия си
живот
преминават през всички металически жили, през всички земни пластове, преминават през тях отново и отново, те получават тази изразена интелектуалност, за която аз Ви говорих.
Това е казано на човешкия език, но не на езика на Гномите.
Техният език е много по-нагледен и именно благодарение на това, че през целия си живот преминават през всички металически жили, през всички земни пластове, преминават през тях отново и отново, те получават тази изразена интелектуалност, за която аз Ви говорих.
Те получават благодарение на това тяхното всеобхватно знание, защото в металите и в Земята им се разкрива всичко това, което съществува навън във Вселената. Те чувствуват всичко това като в едно огледало, чувствуват по този начин всичко, което съществува навън във Вселената. Но за самата Земя Гномите нямат никакво виждане, никакъв възглед, а само за нейните различни съставни части имат различни видове на изживяването.
към текста >>
Тези същества нямат тази нужда на
живот
а, която хората имат, те нямат нито жизнената нужда на
живот
ните, макар също инстинктивно, а бихме могли почти да кажем: Ундините, също и Силфите, имат по-скоро една нужда, една потребност на смъртта.
А сега отново да преминем от Гномите към Ундините, към съществата на водата. Тук ни се предлага всъщност една много чудна представа.
Тези същества нямат тази нужда на живота, която хората имат, те нямат нито жизнената нужда на животните, макар също инстинктивно, а бихме могли почти да кажем: Ундините, също и Силфите, имат по-скоро една нужда, една потребност на смъртта.
Те са действително по един космически начин както мушицата, която се втурва в пламъка. Те имат чувството, че имат живота си едвам тогава, когато умират. Това е извънредно интересно: Тук във физическата Земя всичко иска да живее и тук се цени всъщност всичко, което има в себе си силата на живота.
към текста >>
Те имат чувството, че имат
живот
а си едвам тогава, когато умират.
А сега отново да преминем от Гномите към Ундините, към съществата на водата. Тук ни се предлага всъщност една много чудна представа. Тези същества нямат тази нужда на живота, която хората имат, те нямат нито жизнената нужда на животните, макар също инстинктивно, а бихме могли почти да кажем: Ундините, също и Силфите, имат по-скоро една нужда, една потребност на смъртта. Те са действително по един космически начин както мушицата, която се втурва в пламъка.
Те имат чувството, че имат живота си едвам тогава, когато умират.
Това е извънредно интересно: Тук във физическата Земя всичко иска да живее и тук се цени всъщност всичко, което има в себе си силата на живота.
към текста >>
Това е извънредно интересно: Тук във физическата Земя всичко иска да живее и тук се цени всъщност всичко, което има в себе си силата на
живот
а.
А сега отново да преминем от Гномите към Ундините, към съществата на водата. Тук ни се предлага всъщност една много чудна представа. Тези същества нямат тази нужда на живота, която хората имат, те нямат нито жизнената нужда на животните, макар също инстинктивно, а бихме могли почти да кажем: Ундините, също и Силфите, имат по-скоро една нужда, една потребност на смъртта. Те са действително по един космически начин както мушицата, която се втурва в пламъка. Те имат чувството, че имат живота си едвам тогава, когато умират.
Това е извънредно интересно: Тук във физическата Земя всичко иска да живее и тук се цени всъщност всичко, което има в себе си силата на живота.
към текста >>
Когато човек премине отвъд прага на духовния свят, тогава всички тези същества му казват: Умирането, това е всъщност истинското начало на
живот
а.
Цени се именно всичко, което е живо израстване, живо разцъфтяване.
Когато човек премине отвъд прага на духовния свят, тогава всички тези същества му казват: Умирането, това е всъщност истинското начало на живота.
И това могат също да чувствуват тези същества. Защото да вземем Ундините: Вие знаете може би, че да речем моряците, които пътуват много по моретата, откриват, че морето прави едно такова особено впечатление, по източното море през юли, август септември, по-нататък на запад вече през юни, и че тези хора казват: морето започва да цъфти. То покарва така да се каже; обаче то покарва от всичко, което се разлага в морето. Тук се проявява разлагането на морето. То предава на морето една особена миризма на гнило.
към текста >>
Ундините не чувствуват при това нищо неприятно, а когато тези милиони и милиони водни
живот
ни се разлагат в морето, преминава в разрушение, тогава морето се превръща за Ундините в нещо, което фосфоресцира и блести в една чудесна игра на цветовете.
Но всичко това е различно за Ундините.
Ундините не чувствуват при това нищо неприятно, а когато тези милиони и милиони водни животни се разлагат в морето, преминава в разрушение, тогава морето се превръща за Ундините в нещо, което фосфоресцира и блести в една чудесна игра на цветовете.
Всичко блести и блещука във всички възможни цветове. Особено за тях морето блещука вътрешно и външно в синкави, виолетови, зеленикави цветове. Цялото разлагане в морето се превръща в едно такова мъждукане, блещукане в по-тъмните цветове до зеленото. Обаче тези цветове са действителности за Ундините и ние виждаме тогава Ундините, как те приемат в себе си тези цветове в тази игра на морските цветове. Те стават такива, каквито са игрите на цветовете.
към текста >>
И този копнеж ги прави да изплуват нагоре и тогава те се предлагат с този копнеж на Съществата на
висш
ите йерархии, на Ангелите, Архангелите и така нататък като земна храна и намират в това своето блаженство.
Цялото разлагане в морето се превръща в едно такова мъждукане, блещукане в по-тъмните цветове до зеленото. Обаче тези цветове са действителности за Ундините и ние виждаме тогава Ундините, как те приемат в себе си тези цветове в тази игра на морските цветове. Те стават такива, каквито са игрите на цветовете. Те самите стават фосфоресциращи. И като приемат в себе си тези игри на цветовете, и като самите те стават фосфоресциращи, в тях се ражда нещо като един копнеж, като един извънредно силен копнеж да се издигнат нагоре, да изплуват нагоре.
И този копнеж ги прави да изплуват нагоре и тогава те се предлагат с този копнеж на Съществата на висшите йерархии, на Ангелите, Архангелите и така нататък като земна храна и намират в това своето блаженство.
Те живеят тогава по-нататък във висшите йерархии.
към текста >>
Те живеят тогава по-нататък във
висш
ите йерархии.
Обаче тези цветове са действителности за Ундините и ние виждаме тогава Ундините, как те приемат в себе си тези цветове в тази игра на морските цветове. Те стават такива, каквито са игрите на цветовете. Те самите стават фосфоресциращи. И като приемат в себе си тези игри на цветовете, и като самите те стават фосфоресциращи, в тях се ражда нещо като един копнеж, като един извънредно силен копнеж да се издигнат нагоре, да изплуват нагоре. И този копнеж ги прави да изплуват нагоре и тогава те се предлагат с този копнеж на Съществата на висшите йерархии, на Ангелите, Архангелите и така нататък като земна храна и намират в това своето блаженство.
Те живеят тогава по-нататък във висшите йерархии.
към текста >>
Те участвуват, съучаствуват тук в
живот
а на Земята, като работят върху растения та по начина, както аз Ви описах това.
И така много чудно е това, как с всяка ранна пролет тези същества се развиват, бихме могли да кажем, от неизмерими дълбочини.
Те участвуват, съучаствуват тук в живота на Земята, като работят върху растения та по начина, както аз Ви описах това.
След това обаче се вливат така да се каже във водата, приемат чрез тяхното собствено тяло фосфоресцирането на водата, приемат в себе си разлагащото се, пренасят го нагоре в един извънредно силен копнеж и ние виждаме в една огромна, в една величествена мирова картина, как раждащите се от земната вода и носените от Ундините цветове, които са духовно субстанциални цветове, са предлагани като храна на висшите йерархии, как Земята става източник на храна за висшите йерархии, като копнежът на Ундините се състои именно в това, да се оставят да бъдат консумирани от висшите Същества. Там живеят те след това по-нататък, там преминават те така да се каже в своята вечност. И така всяка година съществува един непрестанен поток от тези същества, един поток нагоре от тези същества, вътрешността на които е образувана от Земята и които лъчезарят нагоре с копнеж, за да се предложат като храна на по-висшите Същества.
към текста >>
След това обаче се вливат така да се каже във водата, приемат чрез тяхното собствено тяло фосфоресцирането на водата, приемат в себе си разлагащото се, пренасят го нагоре в един извънредно силен копнеж и ние виждаме в една огромна, в една величествена мирова картина, как раждащите се от земната вода и носените от Ундините цветове, които са духовно субстанциални цветове, са предлагани като храна на
висш
ите йерархии, как Земята става източник на храна за
висш
ите йерархии, като копнежът на Ундините се състои именно в това, да се оставят да бъдат консумирани от
висш
ите Същества.
И така много чудно е това, как с всяка ранна пролет тези същества се развиват, бихме могли да кажем, от неизмерими дълбочини. Те участвуват, съучаствуват тук в живота на Земята, като работят върху растения та по начина, както аз Ви описах това.
След това обаче се вливат така да се каже във водата, приемат чрез тяхното собствено тяло фосфоресцирането на водата, приемат в себе си разлагащото се, пренасят го нагоре в един извънредно силен копнеж и ние виждаме в една огромна, в една величествена мирова картина, как раждащите се от земната вода и носените от Ундините цветове, които са духовно субстанциални цветове, са предлагани като храна на висшите йерархии, как Земята става източник на храна за висшите йерархии, като копнежът на Ундините се състои именно в това, да се оставят да бъдат консумирани от висшите Същества.
Там живеят те след това по-нататък, там преминават те така да се каже в своята вечност. И така всяка година съществува един непрестанен поток от тези същества, един поток нагоре от тези същества, вътрешността на които е образувана от Земята и които лъчезарят нагоре с копнеж, за да се предложат като храна на по-висшите Същества.
към текста >>
И така всяка година съществува един непрестанен поток от тези същества, един поток нагоре от тези същества, вътрешността на които е образувана от Земята и които лъчезарят нагоре с копнеж, за да се предложат като храна на по-
висш
ите Същества.
И така много чудно е това, как с всяка ранна пролет тези същества се развиват, бихме могли да кажем, от неизмерими дълбочини. Те участвуват, съучаствуват тук в живота на Земята, като работят върху растения та по начина, както аз Ви описах това. След това обаче се вливат така да се каже във водата, приемат чрез тяхното собствено тяло фосфоресцирането на водата, приемат в себе си разлагащото се, пренасят го нагоре в един извънредно силен копнеж и ние виждаме в една огромна, в една величествена мирова картина, как раждащите се от земната вода и носените от Ундините цветове, които са духовно субстанциални цветове, са предлагани като храна на висшите йерархии, как Земята става източник на храна за висшите йерархии, като копнежът на Ундините се състои именно в това, да се оставят да бъдат консумирани от висшите Същества. Там живеят те след това по-нататък, там преминават те така да се каже в своята вечност.
И така всяка година съществува един непрестанен поток от тези същества, един поток нагоре от тези същества, вътрешността на които е образувана от Земята и които лъчезарят нагоре с копнеж, за да се предложат като храна на по-висшите Същества.
към текста >>
Аз Ви описах, как тези умиращи птици имат своето одухотворено вещество, как те искат да предадат това одухотворено вещество на
висш
ите светове, за да отиде то от Земята в по-горните светове.
А сега да преминем към Силфите. Ние намираме в течение на годината умиращите птици.
Аз Ви описах, как тези умиращи птици имат своето одухотворено вещество, как те искат да предадат това одухотворено вещество на висшите светове, за да отиде то от Земята в по-горните светове.
Но за това са необходими посредници. И тези посредници са Силфите. Положението е такова, че фактически чрез умиращия свят на птиците въздухът се изпълва постоянно с астралност, с една по-нисша астралност, но именно с астралност, с астрално вещество. В това астрално вещество, не мога да кажа пърхат, а бих могъл да кажа, ако думата не би звучала грозно, отлитат отлитат Силфите. Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на
висш
ите йерархии.
Аз Ви описах, как тези умиращи птици имат своето одухотворено вещество, как те искат да предадат това одухотворено вещество на висшите светове, за да отиде то от Земята в по-горните светове. Но за това са необходими посредници. И тези посредници са Силфите. Положението е такова, че фактически чрез умиращия свят на птиците въздухът се изпълва постоянно с астралност, с една по-нисша астралност, но именно с астралност, с астрално вещество. В това астрално вещество, не мога да кажа пърхат, а бих могъл да кажа, ако думата не би звучала грозно, отлитат отлитат Силфите.
Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на висшите йерархии.
Те се предлагат като нещо, което е дихателна същност на висшите йерархии. Отново едно величествено зрелище! Виждайки как птичият свят умира, това астрално, вътрешно блестящо вещество преминава във въздуха. Силфите проблясват като сини светкавици през въздуха и в техните сини проблясъци, първо позеленяващи, след това почервеняваш, и, те приемат в себе си тази астралност, която идва от света на птиците и префучават като проблясващи светкавици нагоре. И когато проследим това до извън пространството, те се превръщат в това, което бива вдишано от Съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Те се предлагат като нещо, което е дихателна същност на
висш
ите йерархии.
Но за това са необходими посредници. И тези посредници са Силфите. Положението е такова, че фактически чрез умиращия свят на птиците въздухът се изпълва постоянно с астралност, с една по-нисша астралност, но именно с астралност, с астрално вещество. В това астрално вещество, не мога да кажа пърхат, а бих могъл да кажа, ако думата не би звучала грозно, отлитат отлитат Силфите. Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на висшите йерархии.
Те се предлагат като нещо, което е дихателна същност на висшите йерархии.
Отново едно величествено зрелище! Виждайки как птичият свят умира, това астрално, вътрешно блестящо вещество преминава във въздуха. Силфите проблясват като сини светкавици през въздуха и в техните сини проблясъци, първо позеленяващи, след това почервеняваш, и, те приемат в себе си тази астралност, която идва от света на птиците и префучават като проблясващи светкавици нагоре. И когато проследим това до извън пространството, те се превръщат в това, което бива вдишано от Съществата на висшите йерархии.
към текста >>
И когато проследим това до извън пространството, те се превръщат в това, което бива вдишано от Съществата на
висш
ите йерархии.
Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на висшите йерархии. Те се предлагат като нещо, което е дихателна същност на висшите йерархии. Отново едно величествено зрелище! Виждайки как птичият свят умира, това астрално, вътрешно блестящо вещество преминава във въздуха. Силфите проблясват като сини светкавици през въздуха и в техните сини проблясъци, първо позеленяващи, след това почервеняваш, и, те приемат в себе си тази астралност, която идва от света на птиците и префучават като проблясващи светкавици нагоре.
И когато проследим това до извън пространството, те се превръщат в това, което бива вдишано от Съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Там живеят те тогава по-нататък във
висш
ите йерархии, там чувствуват те своята вечност.
Така щото можем да кажем: Гномите пренасят един свят в неговата структура в един друг свят. Те вървят така да се каже но това е казано само като сравнение хоризонтално по-нататък с еволюцията. Другите същества, Ундините, Силфите пренасят нагоре онова, което чувствуват като блаженство в собственото си умиране, пренасят го като храна, съответно като дихателен въздух.
Там живеят те тогава по-нататък във висшите йерархии, там чувствуват те своята вечност.
към текста >>
Но то не само блести навън, то се разлива навън и е онова, което дава същинския изглед, същинския облик на Духовете на
висш
ите йерархии виждан от Земята.
Когато светът на пеперудите умира в течение на годината, всичко става проблясващо и мъждукащо, превръща се във вътрешно проблясване и мъждукане. И това проблясване и мъждукане се вливат съществата на огъня /Саламандрите/; те го приемат в себе си. То продължава да блещука и да мъждука по-нататък вътре в тях, и в тях също се ражда един копнеж. Те отнасят това, което са приели в себе си, нагоре. И ние виждаме аз Ви описах вече това от една друга страна, как сега това, което съществата на огъня отнасят навън от крилата на пеперудите, блещука в мировото пространство.
Но то не само блести навън, то се разлива навън и е онова, което дава същинския изглед, същинския облик на Духовете на висшите йерархии виждан от Земята.
Духовете на висшите йерархии гледат на Земята и виждат от Земята предимно тази изнесена от съществата на огъня същност на пеперудите и на насекомите, при което съществата на огъня намират своето най-висше удоволствие в това, да доловят, какви са те самите, които застават пред очите, пред духовните очи на висшите йерархии. Те намират като тяхна най-висша наслада да бъдат гледани, да бъдат така да се каже приети от погледите така да се каже, от духовните погледи на висшите йерархии. И те се стремят към тези висши йерархии и им занасят знанието за Земята.
към текста >>
Духовете на
висш
ите йерархии гледат на Земята и виждат от Земята предимно тази изнесена от съществата на огъня същност на пеперудите и на насекомите, при което съществата на огъня намират своето най-
висш
е удоволствие в това, да доловят, какви са те самите, които застават пред очите, пред духовните очи на
висш
ите йерархии.
И това проблясване и мъждукане се вливат съществата на огъня /Саламандрите/; те го приемат в себе си. То продължава да блещука и да мъждука по-нататък вътре в тях, и в тях също се ражда един копнеж. Те отнасят това, което са приели в себе си, нагоре. И ние виждаме аз Ви описах вече това от една друга страна, как сега това, което съществата на огъня отнасят навън от крилата на пеперудите, блещука в мировото пространство. Но то не само блести навън, то се разлива навън и е онова, което дава същинския изглед, същинския облик на Духовете на висшите йерархии виждан от Земята.
Духовете на висшите йерархии гледат на Земята и виждат от Земята предимно тази изнесена от съществата на огъня същност на пеперудите и на насекомите, при което съществата на огъня намират своето най-висше удоволствие в това, да доловят, какви са те самите, които застават пред очите, пред духовните очи на висшите йерархии.
Те намират като тяхна най-висша наслада да бъдат гледани, да бъдат така да се каже приети от погледите така да се каже, от духовните погледи на висшите йерархии. И те се стремят към тези висши йерархии и им занасят знанието за Земята.
към текста >>
Те намират като тяхна най-
висш
а наслада да бъдат гледани, да бъдат така да се каже приети от погледите така да се каже, от духовните погледи на
висш
ите йерархии.
То продължава да блещука и да мъждука по-нататък вътре в тях, и в тях също се ражда един копнеж. Те отнасят това, което са приели в себе си, нагоре. И ние виждаме аз Ви описах вече това от една друга страна, как сега това, което съществата на огъня отнасят навън от крилата на пеперудите, блещука в мировото пространство. Но то не само блести навън, то се разлива навън и е онова, което дава същинския изглед, същинския облик на Духовете на висшите йерархии виждан от Земята. Духовете на висшите йерархии гледат на Земята и виждат от Земята предимно тази изнесена от съществата на огъня същност на пеперудите и на насекомите, при което съществата на огъня намират своето най-висше удоволствие в това, да доловят, какви са те самите, които застават пред очите, пред духовните очи на висшите йерархии.
Те намират като тяхна най-висша наслада да бъдат гледани, да бъдат така да се каже приети от погледите така да се каже, от духовните погледи на висшите йерархии.
И те се стремят към тези висши йерархии и им занасят знанието за Земята.
към текста >>
И те се стремят към тези
висш
и йерархии и им занасят знанието за Земята.
Те отнасят това, което са приели в себе си, нагоре. И ние виждаме аз Ви описах вече това от една друга страна, как сега това, което съществата на огъня отнасят навън от крилата на пеперудите, блещука в мировото пространство. Но то не само блести навън, то се разлива навън и е онова, което дава същинския изглед, същинския облик на Духовете на висшите йерархии виждан от Земята. Духовете на висшите йерархии гледат на Земята и виждат от Земята предимно тази изнесена от съществата на огъня същност на пеперудите и на насекомите, при което съществата на огъня намират своето най-висше удоволствие в това, да доловят, какви са те самите, които застават пред очите, пред духовните очи на висшите йерархии. Те намират като тяхна най-висша наслада да бъдат гледани, да бъдат така да се каже приети от погледите така да се каже, от духовните погледи на висшите йерархии.
И те се стремят към тези висши йерархии и им занасят знанието за Земята.
към текста >>
Така Вие виждате, как тези същества на елементите са посредници между Земята и духовния Космос: това зрелище на фосфоресциращите Ундини, които изчезват като храна в морето от светлина и от пламък на
висш
ите йерархии, проблясващите нагоре зеленикаво-червеникави светкавици, които биват вдишвани, там където земното естество преминава във вечността, вечното оставане на съществата на огъня, действието на които е нещо трайно.
Така Вие виждате, как тези същества на елементите са посредници между Земята и духовния Космос: това зрелище на фосфоресциращите Ундини, които изчезват като храна в морето от светлина и от пламък на висшите йерархии, проблясващите нагоре зеленикаво-червеникави светкавици, които биват вдишвани, там където земното естество преминава във вечността, вечното оставане на съществата на огъня, действието на които е нещо трайно.
Защото докато тук на Земята умирането на птиците става само в определен сезон на годината, тези същества на огъня се грижат за това, щото онова, което може да се гледа от тях, да се разлива така да се каже през цялата година във Вселената. И така Земята носи около себе си един вид огнена мантия. Гледан от вън тя се явява като огнена. Обаче всичко това е произведено от същества, които виждат съвсем различно нещата на Земята, съвсем различно откакто ги виждат хората. Както казах, за човека Земята е чувствувана като твърдо вещество, върху което той може да стои и да ходи.
към текста >>
Обаче в действителност те не изчезват, а намират там своето вечно съществувание, като преминават в Съществата на
висш
ите йерархии.
За Ундините водата е нещо, в което те възприемат фосфоресцирането и го приемат в себе си и изживяват. За Силфите астралността на въздуха, която идва от умиращия свят на птиците, е онова, от което те стават още повече проблясващи светкавици отколкото са били вече; те са иначе матови, синкави светкавици, тези Силфи. И отново загиването на пеперудите е нещо, което обгръща Земята така да се каже трайно като с една огнена черупка. За ясновиждането това е така, че Земята е заобиколена от една чудесна огнена картина и от едната страна, когато се гледа от към Земята, са тези проблясващи светкавици, тези фосфоресциращи и изчезващи Ундини. Всичко това е така, като че би трябвало да кажем: Тук на Земята живеят и тъкат тези същества на елементите; те се стремят нагоре и изчезват в огнената мантия на Земята.
Обаче в действителност те не изчезват, а намират там своето вечно съществувание, като преминават в Съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Тя ми образува веществото на
живот
а.
Тя ми образува веществото на живота.
към текста >>
И съществата на огъня /Саламандрите/ тук е много трудно да намерим земна дума за това, което те вършат, защото те стоят далече от земния
живот
и от земната работа.
И съществата на огъня /Саламандрите/ тук е много трудно да намерим земна дума за това, което те вършат, защото те стоят далече от земния живот и от земната работа.
Ето защо аз изразявам това с думата "храносмилане", но за да не звучи като думата "храносмилане" в материалния смисъл това е едно огнено кон сумиране казвам: смилам. /Трудно е също да се предаде смисълът на немската дума на български. Храносмилане на немския език е "Verdauen", от която Р. Щайнер образува думата
към текста >>
И когато Силфите, при тяхното вдишване от
висш
ите йерархии, правят да прозвучат думите "Живей като твориш дишащо съществувание", хората, човекът е проникнат, изпълнен с трепет и протакан от силата, която го дарява с органите на ритмичната система.
И когато Силфите, при тяхното вдишване от висшите йерархии, правят да прозвучат думите "Живей като твориш дишащо съществувание", хората, човекът е проникнат, изпълнен с трепет и протакан от силата, която го дарява с органите на ритмичната система.
към текста >>
Тези думи "Приеми с любов силата на волята на Боговете" са онова, което действува във
висш
ите субстанции на света и което, когато човекът минава през своето развитие между смъртта и едно ново раждане, преобразува онова, което той отнася през вратата на смъртта, в това, което по-късно се превръща в нервно-сетивните органи на човека.
И това, което прозвучава като думи на съществата на огъня /Саламадрите/ от мировата огнена мантия в човека, когато насочваме нашето внимание върху това, то е онова, което се явява в отблясъка, в копието – представете си, то звучи от мировата огнена мантия! Тогава лъчезари силата на тези думи / "Приеми с любов силата на волята на Боговете"/. И всяка нервно-сетивна система на човека, така да се каже всяка човешка глава е малкото, миниатюрно копие на това, което преведено на езика на съществата на огъня означава "Приеми с любов силата на волята на Боговете".
Тези думи "Приеми с любов силата на волята на Боговете" са онова, което действува във висшите субстанции на света и което, когато човекът минава през своето развитие между смъртта и едно ново раждане, преобразува онова, което той отнася през вратата на смъртта, в това, което по-късно се превръща в нервно-сетивните органи на човека.
към текста >>
Това мирово Слово отива след това нагоре до
висш
ите йерархии, които трябва да разгърнат именно още нещо друго като мирово Слово, за да се роди и възникне Космосът.
Така Вие виждате, как човекът е едно съзвучие, една хармония на онова мирово Слово, което може да бъде изтълкувано на неговата най-ниска степен, както аз Ви изложих това.
Това мирово Слово отива след това нагоре до висшите йерархии, които трябва да разгърнат именно още нещо друго като мирово Слово, за да се роди и възникне Космосът.
Обаче онова, което тези същества на елементите са извикали така да се каже в света, то е последният отзвук на това, което е творящото, образуващо и формиращо мирово Слово, което лежи на основата на всяко действие и на всяко съществувание.
към текста >>
-Тя ми образува веществото на
живот
а
-Тя ми образува веществото на живота
към текста >>
12.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
От най-нисшите форми на материалния свят нагоре до най-
висш
ите форми на духовното съществувание трябва да бъде търсено онова, което може да доведе след това до действителното познание на човека.
Вие ще сте видели, че в тези сказки, които аз държах през последните дни, всичко се стреми към това, да свърже явленията на света така, че накрая чрез това да се получи едно действително обхватно познание на човека. Всичко, което разгледахме, се стреми към познанието на човека. Едно познание на човека ще бъде възможно само тогава, когато то може да започне от най-нисшите форми на явленията на света, от всичко това, което се открива на човека като материален свят. И това, което започва с разглеждането на всичко, което се открива като материален свят, трябва да завърши с разглеждането на света на йерархиите.
От най-нисшите форми на материалния свят нагоре до най-висшите форми на духовното съществувание трябва да бъде търсено онова, което може да доведе след това до действителното познание на човека.
За момент ние ще нахвърлим един вид очерк за едно такова познание на човека в сказките, които мога да изнеса сега пред Вас.
към текста >>
Всяко
живот
инско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като
живот
инско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма.
Човекът съдържа в себе си минерални вещества, но тези минерални вещества проявяват постоянно тенденция да се превърнат в топлинен етер. Растителните вещества проявяват в човека постоянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние. Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен.
Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма.
Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма. Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен. Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма. Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>
Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от
живот
инското, нищо от вътрешно произведеното
живот
инско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма.
Растителните вещества проявяват в човека постоянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние. Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма.
Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма.
Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен. Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма. Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>
Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото
живот
инско вещество или приетото отвън
живот
инско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен.
Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма.
Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен.
Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма. Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>
Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над
живот
ното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма.
Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма. Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен.
Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма.
Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>
Когато нещо от
живот
инското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма. Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен. Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма.
Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>
Всичко
живот
инско в човека трябва да ми не през преходната форма на течното състояние.
Всичко минерално трябва да премине в човека някога в топлинен етер. Всичко растително в човека трябва да мине в човека през преходната форма на въздухообразното.
Всичко животинско в човека трябва да ми не през преходната форма на течното състояние.
Само всичко човешко може да приеме в него твърдата земна форма и да я запази постоянно. Тази е една от тайните на човешкия организъм.
към текста >>
Всичко минерално започва да се приближава към топлинния етер, всичко растително започва да се приближава към въздухообразно-ухайното, всичко, което е
живот
инско, а също собствено произведеното
живот
инско започва да се приближава към течното състояние и образува като един вид организирана форма същинско човешкото, довеждайки го до твърдото състояние.
Тази система на обмяната на веществата преработва това, което е човешка околна среда, в нещо човешко.
Всичко минерално започва да се приближава към топлинния етер, всичко растително започва да се приближава към въздухообразно-ухайното, всичко, което е животинско, а също собствено произведеното животинско започва да се приближава към течното състояние и образува като един вид организирана форма същинско човешкото, довеждайки го до твърдото състояние.
Всичко това съществува като тенденция в обмяна та на веществата. И в това отношение обмяната на веществата е нещо, което е извънредно интересно.
към текста >>
И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на
висш
ите йерархии.
И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система. Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос.
И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии.
Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата. Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването. Това предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
Това е радостта на
висш
ите йерархии изпитвана към земния свят.
Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос. И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии.
Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят.
Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата. Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването. Това предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
Това предизвиква задоволството на
висш
ите йерархии.
Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос. И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии. Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата. Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването.
Това предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
Това удоволствие на
висш
ите йерархии прониква след това със своите течения нашата нервно-сетивна система и образува в нея силите на духовното развитие на човека.
И това удоволствие е сега една сила във Вселената.
Това удоволствие на висшите йерархии прониква след това със своите течения нашата нервно-сетивна система и образува в нея силите на духовното развитие на човека.
Това са силите, които така да се каже се разцъфтяват навън от изцелението, което постоянно става в човека. Така че на трето място имаме духовното развитие.
към текста >>
Тук духовете на природата, започвайки от йерархиите надолу до духовете на елементите, за които аз Ви говорих, третират като лечители това, което би могло да се яви също в
живот
а като смущаващи, предизвикващи болести процеси.
И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта. И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес. Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения. И очарователно е, когато намираме пиритни руди или нещо друго, да си кажем сега: Това е точно така, като че третираме по правилен начин един човек.
Тук духовете на природата, започвайки от йерархиите надолу до духовете на елементите, за които аз Ви говорих, третират като лечители това, което би могло да се яви също в живота като смущаващи, предизвикващи болести процеси.
Тогава ние не правим вече нищо друго, освен едно прочитане. Защото когато виждаме, какво става там навън, когато след това прилагаме като лечително средство това или онова вещество, или го преработваме като лечително вещество, тогава ние просто заставаме и се питаме: къде се явява желязото? Къде се явява този или онзи метал в артериите? Ако след това проучим заобикалящия ни свят, ние винаги откриваме, когато нещо металическо се явява тук или там в това или онова преработване от природата: тук имаме един процес на лечение; вземи го само, продължи го в човешкия организъм, тогава ще създадеш една терапия, която самата природа ти е показала предварително там навън.
към текста >>
Искаме да видим, как можем да се издигнем от такива изходни точки в нещо, което е така да се каже боравенето с нещата в практическия
живот
и което след това може да бъде пренесено до това, което е познание на йерархиите.
Това исках аз да Ви дам първо като една основа. Върху тази основа ще градим след това по-нататък.
Искаме да видим, как можем да се издигнем от такива изходни точки в нещо, което е така да се каже боравенето с нещата в практическия живот и което след това може да бъде пренесено до това, което е познание на йерархиите.
към текста >>
13.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Те мислят твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и
живот
инското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек.
От изложеното до сега можахте да видите, че отношенията на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват често според днешните понятия.
Те мислят твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и животинското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек.
Но за това не може и дума да става, а трябва да бъдем наясно, че в процесите вътре в човешката кожа всичко е различно от това, което става вън от човешката кожа, че в тези кожни процеси се намира един свят съвършено различен от външния. Докато не съзираме това, ние постоянно и постоянно ще размишляваме върху това, как това или онова, което изследваме в ретортата или по някой друг начин, се продължава в човешкия организъм, и човешкият организъм ще бъде считан само като едно по-сложно устройство на процесите наблюдавани в ретортата.
към текста >>
Огненото естество е склонно да приеме в себе си влиянията на
висш
ите йерархии и този огън се влива след това отново във всички вътрешни области на човека и като се втвърдява отново образува онова, което в човека е материалната основа на отделните органи.
Следователно представете си ако назовем в древния смисъл топлината с името огън, ние можем да кажем: Това, което човекът приема в себе си като минерално вещество, то бива повдигнато в него до огненото естество.
Огненото естество е склонно да приеме в себе си влиянията на висшите йерархии и този огън се влива след това отново във всички вътрешни области на човека и като се втвърдява отново образува онова, което в човека е материалната основа на отделните органи.
Нищо, което човекът приема в себе си, не остава така, както то е, нищо не остава земно. Всичко се превръща, именно от минералното царство, превръща се до там, че може да приеме в себе си космическото духовно естество и след това с помощта на космическото духовно естество бива отново втвърдено в земната форма.
към текста >>
Видите ли, за това човекът се нуждае в течение на своя
живот
от най-различните вещества, за да може, съобразно с неговата възрастова организация, да превърне не
живот
о вещество в топлинен етер.
Видите ли, за това човекът се нуждае в течение на своя живот от най-различните вещества, за да може, съобразно с неговата възрастова организация, да превърне неживото вещество в топлинен етер.
Детето не би могло въобще да превърне още неживото вещество в топлинен етер; то не притежава още достатъчно сила за това в своя организъм. То трябва да приема в себе си така близостоящото до човешкия организъм мляко, за да го доведе до състоянието на топлинния етер и да може да използува неговите сили в пластичното оформяне на своето тяло, което е така необходимо на тази възраст. Ние вникваме в човешката природа само тогава, когато знаем, че всичко, което бива прието отвън, трябва да бъде основно преработено. Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия живот, Вие не можете да сторите първо това с помощта на обикновената химия, защото трябва да знаете, колко си ла трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер. Ако човешкият организъм не може да стори това, тогава това прието от вън минерално вещество се отлага в него, превръща се в тежко земно вещество, преди да е преминало в състоянието на топлинния етер и прониква човешкия организъм като неорганическо вещество останало чуждо на този организъм.
към текста >>
Детето не би могло въобще да превърне още не
живот
о вещество в топлинен етер; то не притежава още достатъчно сила за това в своя организъм.
Видите ли, за това човекът се нуждае в течение на своя живот от най-различните вещества, за да може, съобразно с неговата възрастова организация, да превърне неживото вещество в топлинен етер.
Детето не би могло въобще да превърне още неживото вещество в топлинен етер; то не притежава още достатъчно сила за това в своя организъм.
То трябва да приема в себе си така близостоящото до човешкия организъм мляко, за да го доведе до състоянието на топлинния етер и да може да използува неговите сили в пластичното оформяне на своето тяло, което е така необходимо на тази възраст. Ние вникваме в човешката природа само тогава, когато знаем, че всичко, което бива прието отвън, трябва да бъде основно преработено. Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия живот, Вие не можете да сторите първо това с помощта на обикновената химия, защото трябва да знаете, колко си ла трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер. Ако човешкият организъм не може да стори това, тогава това прието от вън минерално вещество се отлага в него, превръща се в тежко земно вещество, преди да е преминало в състоянието на топлинния етер и прониква човешкия организъм като неорганическо вещество останало чуждо на този организъм.
към текста >>
Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия
живот
, Вие не можете да сторите първо това с помощта на обикновената химия, защото трябва да знаете, колко си ла трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер.
Видите ли, за това човекът се нуждае в течение на своя живот от най-различните вещества, за да може, съобразно с неговата възрастова организация, да превърне неживото вещество в топлинен етер. Детето не би могло въобще да превърне още неживото вещество в топлинен етер; то не притежава още достатъчно сила за това в своя организъм. То трябва да приема в себе си така близостоящото до човешкия организъм мляко, за да го доведе до състоянието на топлинния етер и да може да използува неговите сили в пластичното оформяне на своето тяло, което е така необходимо на тази възраст. Ние вникваме в човешката природа само тогава, когато знаем, че всичко, което бива прието отвън, трябва да бъде основно преработено.
Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия живот, Вие не можете да сторите първо това с помощта на обикновената химия, защото трябва да знаете, колко си ла трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер.
Ако човешкият организъм не може да стори това, тогава това прието от вън минерално вещество се отлага в него, превръща се в тежко земно вещество, преди да е преминало в състоянието на топлинния етер и прониква човешкия организъм като неорганическо вещество останало чуждо на този организъм.
към текста >>
Защото само от човека отиват тогава по човешки начин нагоре силите до
висш
ите йерархии, докато навън те остават при природните същества на елементите, при духовете на елементите.
Вие виждате, всичко, което се намира навън в света, е отрова за човека, истинска отрова, и става използваемо за човека едвам благодарение на това, че човекът го усвоява чрез своите собствени сили.
Защото само от човека отиват тогава по човешки начин нагоре силите до висшите йерархии, докато навън те остават при природните същества на елементите, при духовете на елементите.
У човека трябва да става това чудесно преобразуване, така че духовете на елементите да могат в човека да предадат тяхната работа на висшите йерархии. Това може да се случи за минералното само тогава, когато минералното бъде превърната изцяло в топлинен етер.
към текста >>
У човека трябва да става това чудесно преобразуване, така че духовете на елементите да могат в човека да предадат тяхната работа на
висш
ите йерархии.
Вие виждате, всичко, което се намира навън в света, е отрова за човека, истинска отрова, и става използваемо за човека едвам благодарение на това, че човекът го усвоява чрез своите собствени сили. Защото само от човека отиват тогава по човешки начин нагоре силите до висшите йерархии, докато навън те остават при природните същества на елементите, при духовете на елементите.
У човека трябва да става това чудесно преобразуване, така че духовете на елементите да могат в човека да предадат тяхната работа на висшите йерархии.
Това може да се случи за минералното само тогава, когато минералното бъде превърната изцяло в топлинен етер.
към текста >>
И ако преминем към
живот
инското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото
живот
инско естество има първо храносмилането, че
живот
инското естество приема първо растителното естество.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество.
Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност.
към текста >>
Нека насочим поглед върху
живот
ните хранещи се с растения.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество.
Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения.
Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие.
към текста >>
Живот
ното приема в себе си растението.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения.
Животното приема в себе си растението.
Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане.
към текста >>
Това е отново един сложен процес, защото когато
живот
ното приема в себе си растението,
живот
ното не може да противопостави на растението никаква човешка форма.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението.
Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма.
Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението.
към текста >>
Ето защо в
живот
ното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма.
Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу.
Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението. И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
към текста >>
Живот
ното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу.
Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност.
Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението. И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява. Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>
Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в
живот
ното напълно в безредие.
Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност.
Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие.
/Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението. И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява. Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>
/Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че
живот
инското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане.
Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие.
/Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане.
При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението. И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява. Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>
При
живот
инското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението.
Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане.
При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението.
И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява. Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>
И последствието от това е, че в
живот
ното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението.
И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>
Обаче чрез това, че в
живот
инския организъм растението бива хвърлено обратно към земята, при
живот
но то в растението проникват веднага определени духове на елементите, докато в човека проникват отгоре ми ровите Духове с техните сили.
Обаче чрез това, че в животинския организъм растението бива хвърлено обратно към земята, при животно то в растението проникват веднага определени духове на елементите, докато в човека проникват отгоре ми ровите Духове с техните сили.
И тези духове на елементите са духове на страха, носители на страха. Така щото духовното виждане може да проследи този забележителен и странен процес: Самото животно консумира храната, консумира я с вътрешна приятност; и през време когато потокът на храната отива към едната страна, към другата страна отива един поток на страха идващ от елементалните духове на страха. Непрестанно в посоката на храносмилането през храносмилателния канал на животното тече приятността изпита на от приемането на храната, и противоположно на храносмилането тече един ужасен поток от страх идващ от елементалните духове.
към текста >>
Така щото духовното виждане може да проследи този забележителен и странен процес: Самото
живот
но консумира храната, консумира я с вътрешна приятност; и през време когато потокът на храната отива към едната страна, към другата страна отива един поток на страха идващ от елементалните духове на страха.
Обаче чрез това, че в животинския организъм растението бива хвърлено обратно към земята, при животно то в растението проникват веднага определени духове на елементите, докато в човека проникват отгоре ми ровите Духове с техните сили. И тези духове на елементите са духове на страха, носители на страха.
Така щото духовното виждане може да проследи този забележителен и странен процес: Самото животно консумира храната, консумира я с вътрешна приятност; и през време когато потокът на храната отива към едната страна, към другата страна отива един поток на страха идващ от елементалните духове на страха.
Непрестанно в посоката на храносмилането през храносмилателния канал на животното тече приятността изпита на от приемането на храната, и противоположно на храносмилането тече един ужасен поток от страх идващ от елементалните духове.
към текста >>
Непрестанно в посоката на храносмилането през храносмилателния канал на
живот
ното тече приятността изпита на от приемането на храната, и противоположно на храносмилането тече един ужасен поток от страх идващ от елементалните духове.
Обаче чрез това, че в животинския организъм растението бива хвърлено обратно към земята, при животно то в растението проникват веднага определени духове на елементите, докато в човека проникват отгоре ми ровите Духове с техните сили. И тези духове на елементите са духове на страха, носители на страха. Така щото духовното виждане може да проследи този забележителен и странен процес: Самото животно консумира храната, консумира я с вътрешна приятност; и през време когато потокът на храната отива към едната страна, към другата страна отива един поток на страха идващ от елементалните духове на страха.
Непрестанно в посоката на храносмилането през храносмилателния канал на животното тече приятността изпита на от приемането на храната, и противоположно на храносмилането тече един ужасен поток от страх идващ от елементалните духове.
към текста >>
Това е също онова, което
живот
ните оставят след себе си, когато те умират.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират.
И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото.
към текста >>
И когато
живот
ните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи
живот
ни, когато тези
живот
ни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират.
И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх.
С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот.
към текста >>
С
живот
ното умира страх, т.е.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират. И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх.
С животното умира страх, т.е.
оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>
При хищните
живот
ни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират. И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх.
При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната.
Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>
Хищното
живот
но, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират. И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната.
Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото.
И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>
И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното
живот
но дава от себе си едвам при смъртта, който хищното
живот
но излъчва още през време на своя
живот
.
И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото.
И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот.
Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>
Ето защо такива
живот
ни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния
живот
, който обаче тези
живот
ни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните
живот
ни имат даже още един послешен
живот
в тяхната групова душа, един послешен
живот
, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните
живот
ни имат тази природа, която вече имат.
С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот.
Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>
Следователно когато станете отново материалистични и започвате да мислите, какво трябва да изживее хищното
живот
но, като се поставяте на неговото място, и си представяте сега: какво трябва да бъде едно такова Камалока за мене?
Естествено при такива неща трябва да си представите, че това бива изживяно в едно друго съзнание.
Следователно когато станете отново материалистични и започвате да мислите, какво трябва да изживее хищното животно, като се поставяте на неговото място, и си представяте сега: какво трябва да бъде едно такова Камалока за мене?
И започнете тогава да отидете за хищното животно според това, какво би могло да бъде за вас едно такова Камалока, тогава Вие сте естествено материалистични, в същност анималистични; тогава Вие се пренасяте в животинската при рода. Естествено ние трябва да разберем тези неща, ако искаме да разберем света, но не трябва да се пренасяме така да се каже в тези неща, както материалистът се пренася за целия свят в неживата материя.
към текста >>
И започнете тогава да отидете за хищното
живот
но според това, какво би могло да бъде за вас едно такова Камалока, тогава Вие сте естествено материалистични, в същност анималистични; тогава Вие се пренасяте в
живот
инската при рода.
Естествено при такива неща трябва да си представите, че това бива изживяно в едно друго съзнание. Следователно когато станете отново материалистични и започвате да мислите, какво трябва да изживее хищното животно, като се поставяте на неговото място, и си представяте сега: какво трябва да бъде едно такова Камалока за мене?
И започнете тогава да отидете за хищното животно според това, какво би могло да бъде за вас едно такова Камалока, тогава Вие сте естествено материалистични, в същност анималистични; тогава Вие се пренасяте в животинската при рода.
Естествено ние трябва да разберем тези неща, ако искаме да разберем света, но не трябва да се пренасяме така да се каже в тези неща, както материалистът се пренася за целия свят в неживата материя.
към текста >>
Какви последствия извлича след това човек за своя начин на
живот
, това е негова работа, защото Антропософията не дава никакви предписания, а изказва истините.
Видите ли, тук започва една глава, върху която аз не говоря по друг начин освен душевно, психически, защото Антропософията никога не трябва да се проявява агитационно, тя не трябва да се застъпва нито за едно то нито за другото, а да представя просто истината.
Какви последствия извлича след това човек за своя начин на живот, това е негова работа, защото Антропософията не дава никакви предписания, а изказва истините.
Ето защо аз никога не ще поставя за фанатиците така да се каже заповеди, които следват от това, което едно животно създава от растителната храна. Следователно от тази гледна точка аз не ще говоря под формата на заповед за вегетарианството или нещо подобно, защото тези неща трябва да бъдат поставени напълно в сферата на собствената преценка и имат всъщност стойност само тогава, когато са поставени в сфера та на собственото изживяване. Аз споменавам това, за да не възникне мнението, че Антропософията означава да се застъпим за този или онзи начин на хранене или тем подобни, докато всъщност тя само прави разбираем всеки вид хранене.
към текста >>
Ето защо аз никога не ще поставя за фанатиците така да се каже заповеди, които следват от това, което едно
живот
но създава от растителната храна.
Видите ли, тук започва една глава, върху която аз не говоря по друг начин освен душевно, психически, защото Антропософията никога не трябва да се проявява агитационно, тя не трябва да се застъпва нито за едно то нито за другото, а да представя просто истината. Какви последствия извлича след това човек за своя начин на живот, това е негова работа, защото Антропософията не дава никакви предписания, а изказва истините.
Ето защо аз никога не ще поставя за фанатиците така да се каже заповеди, които следват от това, което едно животно създава от растителната храна.
Следователно от тази гледна точка аз не ще говоря под формата на заповед за вегетарианството или нещо подобно, защото тези неща трябва да бъдат поставени напълно в сферата на собствената преценка и имат всъщност стойност само тогава, когато са поставени в сфера та на собственото изживяване. Аз споменавам това, за да не възникне мнението, че Антропософията означава да се застъпим за този или онзи начин на хранене или тем подобни, докато всъщност тя само прави разбираем всеки вид хранене.
към текста >>
Следователно ние виждаме от външната природа, как трябва да внесем подпомагащи импулси за човешкия
живот
, когато разбираме напълно тази външна природа.
Следователно ние виждаме от външната природа, как трябва да внесем подпомагащи импулси за човешкия живот, когато разбираме напълно тази външна природа.
И ако бихме искали да измислим една страна, в която има красиви деца и красиви възрастни хора, каква би трябвало да бъде тази страна? Това би трябвало да бъде една страна, в която тече мляко и мед! Вие виждате следователно, че едно старо инстинктивно виждане не без основание е казвало за такива страни, за които хората са копнеели: това са страни, "където тече мляко и мед".
към текста >>
И тук най-ниско стоящото материално вещество води винаги нагоре до най-
висш
ето духовно естество: царствата на природата, минералното, растителното,
живот
инското царства на единия долен полюс, йерархиите на другия, горния полюс.
Вие виждате, че за да бъде разбран човекът, това предполага да разберем първо природата. Разбирането на природата дава основата за разбиране на човека.
И тук най-ниско стоящото материално вещество води винаги нагоре до най-висшето духовно естество: царствата на природата, минералното, растителното, животинското царства на единия долен полюс, йерархиите на другия, горния полюс.
към текста >>
14.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
С тези мисли трябва да се свържем, когато искаме да доведем разглежданията, които сме провели вече, до онази връзка, която човекът има в посоката нагоре, с духовното на Космоса, с онези Същества, които ние назовахме Същества на
висш
ите йерархии.
С тези мисли трябва да се свържем, когато искаме да доведем разглежданията, които сме провели вече, до онази връзка, която човекът има в посоката нагоре, с духовното на Космоса, с онези Същества, които ние назовахме Същества на висшите йерархии.
И както при миналите сказки изходихме повече от природното, днес искаме да изходим, да речем от това, което действува духовно-морално между хората.
към текста >>
Тази вътрешна способност, човек сам да си определя насоката и целта на
живот
а, е нещо, което е било изгубено в модерната цивилизация.
Тази вътрешна способност, човек сам да си определя насоката и целта на живота, е нещо, което е било изгубено в модерната цивилизация.
Ето защо в крайна сметка духовно-моралното се е превърнало в нещо, което днес живее повече или по-малко в конвенционално-традиционното.
към текста >>
Можем да се оглеждаме колкото повече е възможно в раждането на духовно-моралните импулси на хората, доколкото тези импулси играят роля в социалния
живот
, навсякъде ще намерим, че там, където тези морални импулси са произлезли елементарно от човечеството, те са произлезли от разбирането на хората, от човешка любов.
Като същински извори на морално-духовното в човечеството съществува само онова, което можем да наречем разбиране на човека, взаимно разбиране на хората, и изградената върху това разбиране на хората човешка любов.
Можем да се оглеждаме колкото повече е възможно в раждането на духовно-моралните импулси на хората, доколкото тези импулси играят роля в социалния живот, навсякъде ще намерим, че там, където тези морални импулси са произлезли елементарно от човечеството, те са произлезли от разбирането на хората, от човешка любов.
Тези последни фактори са истинският тласкащ елемент на социално-духовно-моралното на човечеството. И всъщност човекът, доколкото той едно духовно същество, живее между другите хора само от това, че той развива човешко разбиране и човешка любов.
към текста >>
Сега Вие можете да поставите един пълен със значение въпрос, един въпрос, който не винаги бива поставен, който обаче по отношение на казаното винаги би трябвало да стои на езика: Ако човешката любов и човешкото разбиране са истинските импулси на човешкия съвместен
живот
, откъде идва това, че в нашия социален ред се явява противоположното, човешкото неразбиране и човешката омраза?
Сега Вие можете да поставите един пълен със значение въпрос, един въпрос, който не винаги бива поставен, който обаче по отношение на казаното винаги би трябвало да стои на езика: Ако човешката любов и човешкото разбиране са истинските импулси на човешкия съвместен живот, откъде идва това, че в нашия социален ред се явява противоположното, човешкото неразбиране и човешката омраза?
към текста >>
Обаче човекът е всмукал много нещо от това през време на своя
живот
и той го взема със себе си когато преминава вратата на смъртта.
Нека разгледаме мъртвия труп. Нека разгледаме с духовните очи етерния труп. Там ние можем да видим нещо, което не предизвиква вече едно човешко съждение, едно морално съждение, също както растението, камъкът не предизвикват едно морално човешко съждение. Това, което се крие там като морална природа, то се е превърнало в природни сили.
Обаче човекът е всмукал много нещо от това през време на своя живот и той го взема със себе си когато преминава вратата на смъртта.
И така Азът и астралното тяло се оттеглят /от физическото и от етерното тяло/ и като се оттеглят по този начин те вземат със себе си това което през време на живота е останало незабелязано, защото постоянно е било потопено във физическото тяло. Този Аз и това астрално тяло вземат със себе си в духовния свят всички импулси на човешката омраза и на студенината по отношение на хората, които са се настанили в душата. Аз казах, че може да се забележи колко много се е посадило в човека от човешкото неразбиране и от човешката омраза в нашата цивилизация от различни неща, за които ще има още да говорим, че това може да се забележи едвам когато виждаме човека да мине през вратата на смъртта.
към текста >>
И така Азът и астралното тяло се оттеглят /от физическото и от етерното тяло/ и като се оттеглят по този начин те вземат със себе си това което през време на
живот
а е останало незабелязано, защото постоянно е било потопено във физическото тяло.
Нека разгледаме мъртвия труп. Нека разгледаме с духовните очи етерния труп. Там ние можем да видим нещо, което не предизвиква вече едно човешко съждение, едно морално съждение, също както растението, камъкът не предизвикват едно морално човешко съждение. Това, което се крие там като морална природа, то се е превърнало в природни сили. Обаче човекът е всмукал много нещо от това през време на своя живот и той го взема със себе си когато преминава вратата на смъртта.
И така Азът и астралното тяло се оттеглят /от физическото и от етерното тяло/ и като се оттеглят по този начин те вземат със себе си това което през време на живота е останало незабелязано, защото постоянно е било потопено във физическото тяло.
Този Аз и това астрално тяло вземат със себе си в духовния свят всички импулси на човешката омраза и на студенината по отношение на хората, които са се настанили в душата. Аз казах, че може да се забележи колко много се е посадило в човека от човешкото неразбиране и от човешката омраза в нашата цивилизация от различни неща, за които ще има още да говорим, че това може да се забележи едвам когато виждаме човека да мине през вратата на смъртта.
към текста >>
Никога не би било от полза за човека да носи по-нататък това през време на
живот
а между смъртта и едно раждане, защото той не би могъл никак да напредне, би се спъвал при всяка крачка в своето по-нататъшно развитие между смъртта и едно ново раждане, ако би трябвало да носи по-нататък това човешко неразбиране и тази човешка омраза.
Обаче това, което той занася там със себе си, е духовният остатък на онова, което трябва да се намира във физическото тяло, което трябва да съставлява физическото и етерното тяло. В човешкото неразбиране и в човешката омраза човекът носи в духовния свят остатъците на това, което принадлежи всъщност на физическия свят, и той го занася по един духовен начин.
Никога не би било от полза за човека да носи по-нататък това през време на живота между смъртта и едно раждане, защото той не би могъл никак да напредне, би се спъвал при всяка крачка в своето по-нататъшно развитие между смъртта и едно ново раждане, ако би трябвало да носи по-нататък това човешко неразбиране и тази човешка омраза.
В свръхсетивния свят, в който влизат така наречените мъртви, днес могат да се видят в действителност постоянно истински течения, които, ако биха действували такива, каквито са непосредствено, биха задържали хората в техния напредък. А от какво произхождат тези течения?
към текста >>
Ако искаме да знаем, от какво произхождат те, достатъчно е да насочим само поглед върху дневния
живот
.
Ако искаме да знаем, от какво произхождат те, достатъчно е да насочим само поглед върху дневния живот.
Хората минават един покрай друг, като обръщат малко внимание на това, какви особености има другият. Не са ли днес по-голяма част от хората така устроени, че всеки намира за правилно и добро това, какъв е той самият? И щом другият е различен, той не гледа с любов към този другия, а стига само до съждението, че тоя не трябва да бъде такъв, при което накрая в повечето случаи зад всичко това се крие мисълта, която го кара да си каже: тоя би трябвало да бъде такъв, какъвто съм аз. Тази мисъл не стига винаги до неговото съзнание, но тя се крие именно в обществените отношения, в социалните отношения на хората. В онова, което днес се проявява, бих могъл да кажа във формата на човешкия език, на човешкия говор, живее толкова малко от това, което е разбиране на другия човек.
към текста >>
И така ние виждаме, как човекът, за да може той да се свърже с онези импулси, които могат да допринесат за неговото по-нататъшно развитие, трябва първо да натовари Съществата на по-
висш
ите йерархии с това, което той занася от своята физическа и етерна природа, на която то принадлежи, в духовните светове.
Междувременно обаче човекът е стигнал тогава в онази област между смъртта и едно ново раждане, която е обиталище на Съществата на първата йерархия Серафими, Херувими и Престоли: това, което аз нарекох в моите мистерийни драми среднощният час на духовното съществуване. Човекът не би могъл никак да мине през тази област на Серафимите, Херувимите и Престолите, без да бъде напълно унищожен, т.е. да бъде заличен, ако преди това, благодарение на милостта на Съществата от третата и втората йерархия, от него не биха били отнети моралната студенина и човешката омраза.
И така ние виждаме, как човекът, за да може той да се свърже с онези импулси, които могат да допринесат за неговото по-нататъшно развитие, трябва първо да натовари Съществата на по-висшите йерархии с това, което той занася от своята физическа и етерна природа, на която то принадлежи, в духовните светове.
към текста >>
Тук човекът е втъкан в една дейност, в която участвуват не само Съществата на по-нисшите йерархии, а и тези на най-
висш
ата йерархия Серафими, Херувими и Престоли.
Така виждаме следователно първо човека, когато го проследим между смъртта и едно ново раждане, виждаме го, бих могъл да кажа, да тъче по-нататък, като постепенно изгубва своята форма отгоре надолу. Обаче когато последната долна част на неговата земна форма е изгубена, вече се е развило нещо, което, бих могъл да кажа, е една чудесна духовна форма, която в себе си е едно копие на цялата мирова сфера и която е същевременно образецът на бъдещата глава, която човекът ще носи на себе си.
Тук човекът е втъкан в една дейност, в която участвуват не само Съществата на по-нисшите йерархии, а и тези на най-висшата йерархия Серафими, Херувими и Престоли.
Какво става тук? Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата. Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите. Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници.
към текста >>
Защото тук онова, което в земния
живот
е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата.
Така виждаме следователно първо човека, когато го проследим между смъртта и едно ново раждане, виждаме го, бих могъл да кажа, да тъче по-нататък, като постепенно изгубва своята форма отгоре надолу. Обаче когато последната долна част на неговата земна форма е изгубена, вече се е развило нещо, което, бих могъл да кажа, е една чудесна духовна форма, която в себе си е едно копие на цялата мирова сфера и която е същевременно образецът на бъдещата глава, която човекът ще носи на себе си. Тук човекът е втъкан в една дейност, в която участвуват не само Съществата на по-нисшите йерархии, а и тези на най-висшата йерархия Серафими, Херувими и Престоли. Какво става тук? Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи.
Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата.
Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите. Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници. Обаче в момента, в който ние мислим не само с главата, а започваме да мислим например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата. Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги мислим само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
към текста >>
Съществата на
висш
ите йерархии, на
висш
ите светове, заедно с онези хора, които сами работят на себе си, но също с онези, които са кармически свързани те изработват от предишната форма, от формата на предишния земен
живот
това, което тогава става, първо духовно, формата на бъдещото въплъщение.
Съществата на висшите йерархии, на висшите светове, заедно с онези хора, които сами работят на себе си, но също с онези, които са кармически свързани те изработват от предишната форма, от формата на предишния земен живот това, което тогава става, първо духовно, формата на бъдещото въплъщение.
към текста >>
Тази духовна форма се свързва първо с това, което във физическия
живот
е дадено на човека като зародиш.
Тази духовна форма се свързва първо с това, което във физическия живот е дадено на човека като зародиш.
Обаче там горе в духовния свят, там краката се превръщат в челюсти на главата. Там мишниците и ръцете се превръщат в скулите на главата. Тогава целият долен човек се превръща в това, което е сега духовна заложба за по-късната глава. Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето познание, как става тази метаморфоза, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде. И тогава ние виждаме човека пътуващ по-нататък като духовна форма, как той отново се връща в областта на втората йерархия, в областта на първата йерархия.
към текста >>
Тази духовна форма влиза в зародиша и внася в него това, което се превръща сега във физически сили, етерни сили, които обаче са физическото копие на това, което занасяме със себе си в духовния свят от миналия земен
живот
като човешко неразбиране и като човешка омраза, от което са образувани духовно нашите крайници.
Да, тези духовни импулси са били събрани от Съществата на втората и на третата йерархия, когато човекът се намираше в първата половина на своя път в духовните светове. Те са ги отнели от неговото морално естество и сега отново ги снемат долу и образуват от тях заложбата за ритмичния човек и за човека на обмяната на веществата и на крайниците. Тогава в това по-късно време на съществуването между смъртта и едно ново раждане човекът получава съставните части, духовните съставни части за физическия организъм.
Тази духовна форма влиза в зародиша и внася в него това, което се превръща сега във физически сили, етерни сили, които обаче са физическото копие на това, което занасяме със себе си в духовния свят от миналия земен живот като човешко неразбиране и като човешка омраза, от което са образувани духовно нашите крайници.
към текста >>
Ако нашата душа има определена твърдост, това не е добре за социалния
живот
.
Видите ли, тук нашите думи добиват, бих могъл да кажа, едно вътрешно значение. Ако нашите кости имат определена твърдост, това е добре за тях, те имат тази твърдост като едно физическо копие на духовната студенина.
Ако нашата душа има определена твърдост, това не е добре за социалния живот.
Физическото естество трябва да бъде именно различно от неговото душевно естество. В това се крие именно възможността, човекът да бъде човек, че неговото физическо естество е различно от неговото душевно-духовно естество. Това физическо естество на човека е също така различно от заобикалящата физическа природа. На това почива необходимостта на преобразуването, за което аз говорих.
към текста >>
Тъкмо както с духовния поглед прозираме това, което са отделните същества на минералното, растителното и
живот
инското царство тук на Земята, така ние проникваме с погледа в работата на йерархиите, която протича от време на време също така, както тук долу на Земята протичат физическите процеси на природата и работата на хората.
Но видите ли, това важно допълнение към онова, което аз казах в курса върху Космологията, Философията и Религията, това необходимо допълнение за свързването на човека с йерархиите, трябваше да бъде изнесе но. Но ние можахме да го изнесем само когато бяхме усвоили вече такива изходни точки, каквито са тези от последните сказки.
Тъкмо както с духовния поглед прозираме това, което са отделните същества на минералното, растителното и животинското царство тук на Земята, така ние проникваме с погледа в работата на йерархиите, която протича от време на време също така, както тук долу на Земята протичат физическите процеси на природата и работата на хората.
към текста >>
И когато виждаме по този начин
живот
а между смъртта и едно ново раждане, т.е.
И когато виждаме по този начин живота между смъртта и едно ново раждане, т.е.
живота в духовния свят, тогава можем да опишем по един също така подобен начин в подробности това, през което човекът минава между смъртта и едно ново раждане, през което той минава тук на Земята между раждането и смъртта. И така би трябвало всъщност, бих могъл да кажа да се надяваме, че всичко, което бива занесено горе в духовния свят от хората, когато те минават през вратата на смъртта, че всичко, което хората занасят там като човешко неразбиране и човешка омраза отново бива върнато на човека, щото от него, облагородявайки го, да бъдат създадени човешките форми.
към текста >>
живот
а в духовния свят, тогава можем да опишем по един също така подобен начин в подробности това, през което човекът минава между смъртта и едно ново раждане, през което той минава тук на Земята между раждането и смъртта.
И когато виждаме по този начин живота между смъртта и едно ново раждане, т.е.
живота в духовния свят, тогава можем да опишем по един също така подобен начин в подробности това, през което човекът минава между смъртта и едно ново раждане, през което той минава тук на Земята между раждането и смъртта.
И така би трябвало всъщност, бих могъл да кажа да се надяваме, че всичко, което бива занесено горе в духовния свят от хората, когато те минават през вратата на смъртта, че всичко, което хората занасят там като човешко неразбиране и човешка омраза отново бива върнато на човека, щото от него, облагородявайки го, да бъдат създадени човешките форми.
към текста >>
15.
Съдържание
GA_232 Мистерийни центрове
За душевния
живот
на човека и усещането на духовните основи на света.
За душевния живот на човека и усещането на духовните основи на света.
Изживяване на мисленето. Изживяване на спомените. Изживяване на жеста.
към текста >>
Врастване във вътрешния
живот
на природата чрез представите и волята.
Врастване във вътрешния живот на природата чрез представите и волята.
Животът на спомените, битието на жеста и физиономията. Преживяване на деня и годината. Лятна воля и зимна воля.
към текста >>
Живот
ът на спомените, битието на жеста и физиономията.
Врастване във вътрешния живот на природата чрез представите и волята.
Животът на спомените, битието на жеста и физиономията.
Преживяване на деня и годината. Лятна воля и зимна воля.
към текста >>
Връзката между отразените сили на металите и кармическата връзка между последователните
живот
и.
Връзката на човека със Земята. Кристалната покривка на Земята. Езикът на металите. Влиянието на металите върху човека.
Връзката между отразените сили на металите и кармическата връзка между последователните животи.
към текста >>
Минералното и растително-
живот
инско творение.
Минералното и растително-животинско творение.
Състав на предишната земна атмосфера. Образуване на първите скални породи. Растенията като небесен дар. Животните като земни форми. Космическата памет на металите.
към текста >>
Живот
ните като земни форми.
Минералното и растително-животинско творение. Състав на предишната земна атмосфера. Образуване на първите скални породи. Растенията като небесен дар.
Животните като земни форми.
Космическата памет на металите. Отделянето на растенията и животните от човека като необходимост за формиране на воля.
към текста >>
Отделянето на растенията и
живот
ните от човека като необходимост за формиране на воля.
Състав на предишната земна атмосфера. Образуване на първите скални породи. Растенията като небесен дар. Животните като земни форми. Космическата памет на металите.
Отделянето на растенията и животните от човека като необходимост за формиране на воля.
към текста >>
Рудолф Щайнер –
живот
и творчество
Рудолф Щайнер – живот и творчество
към текста >>
16.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ще започна с това, че от самия душевен
живот
на човека ще се опитам да стигна до разкриване на мирови тайни.
По такъв начин именно тези, които ще бъдат тук с нас до Рождество Христово[1], действително в мислите си ще имат да кажат нещо за това, което може още да се случи, бих казал, в последния час[2]. Това не значи, че сега ще говоря за Всеобщото Антропософско Общество - тези въпроси ще се решават след няколко занятия на събранието на самото Общество. Ще се опитам да изложа тези разглеждания така, че да имате какво да добавите към настроението, което би трябвало да имате тогава. И така, скъпи мои приятели, това. което обсъждах тук през последните седмици[3], ще се опитам да го достигна, тръгвайки от друга гледна точка.
Ще започна с това, че от самия душевен живот на човека ще се опитам да стигна до разкриване на мирови тайни.
към текста >>
Да разгледаме какъв се представя душевният
живот
на човек, осъществяващ процес на вътрешно самоосъзнаване, малко по-нататък от границата, която преимуществено имах предвид в статиите си за «
Живот
а на душата»[4], публикувани в списание «Гьотеанум».
Ще започнем с нещо съвсем просто.
Да разгледаме какъв се представя душевният живот на човек, осъществяващ процес на вътрешно самоосъзнаване, малко по-нататък от границата, която преимуществено имах предвид в статиите си за «Живота на душата»[4], публикувани в списание «Гьотеанум».
Сега искаме да се задълбочим в душевния живот повече, отколкото беше направено в списание «Гьотеанум». Даденото в списание «Гьотеанум» в четирите статии за душевния живот може да се разглежда като въведение, като подготовка за това, към което подхождаме сега.
към текста >>
Сега искаме да се задълбочим в душевния
живот
повече, отколкото беше направено в списание «Гьотеанум».
Ще започнем с нещо съвсем просто. Да разгледаме какъв се представя душевният живот на човек, осъществяващ процес на вътрешно самоосъзнаване, малко по-нататък от границата, която преимуществено имах предвид в статиите си за «Живота на душата»[4], публикувани в списание «Гьотеанум».
Сега искаме да се задълбочим в душевния живот повече, отколкото беше направено в списание «Гьотеанум».
Даденото в списание «Гьотеанум» в четирите статии за душевния живот може да се разглежда като въведение, като подготовка за това, към което подхождаме сега.
към текста >>
Даденото в списание «Гьотеанум» в четирите статии за душевния
живот
може да се разглежда като въведение, като подготовка за това, към което подхождаме сега.
Ще започнем с нещо съвсем просто. Да разгледаме какъв се представя душевният живот на човек, осъществяващ процес на вътрешно самоосъзнаване, малко по-нататък от границата, която преимуществено имах предвид в статиите си за «Живота на душата»[4], публикувани в списание «Гьотеанум». Сега искаме да се задълбочим в душевния живот повече, отколкото беше направено в списание «Гьотеанум».
Даденото в списание «Гьотеанум» в четирите статии за душевния живот може да се разглежда като въведение, като подготовка за това, към което подхождаме сега.
към текста >>
Изпълнявайки упражнения за самоосъзнаване в голям, всеобемащ смисъл, ние стигаме до определено укрепване на душевния
живот
.
Изпълнявайки упражнения за самоосъзнаване в голям, всеобемащ смисъл, ние стигаме до определено укрепване на душевния живот.
Самоосъзнаването започва с това, че ние позволяваме на външния свят да въздейства върху нас - нещо. което правим от детството си, - и тогава се образува работещото в нас като вътрешен свят, което се проявява като мисъл. Нали ни прави хора тъкмо фактът, че оставяме впечатленията от външния свят да продължават да живеят в мислите ни, да придобиват вътрешен живот, като създават в мислите ни свят на представи, който в определен смисъл отразява действащото отвън върху нас.
към текста >>
Нали ни прави хора тъкмо фактът, че оставяме впечатленията от външния свят да продължават да живеят в мислите ни, да придобиват вътрешен
живот
, като създават в мислите ни свят на представи, който в определен смисъл отразява действащото отвън върху нас.
Изпълнявайки упражнения за самоосъзнаване в голям, всеобемащ смисъл, ние стигаме до определено укрепване на душевния живот. Самоосъзнаването започва с това, че ние позволяваме на външния свят да въздейства върху нас - нещо. което правим от детството си, - и тогава се образува работещото в нас като вътрешен свят, което се проявява като мисъл.
Нали ни прави хора тъкмо фактът, че оставяме впечатленията от външния свят да продължават да живеят в мислите ни, да придобиват вътрешен живот, като създават в мислите ни свят на представи, който в определен смисъл отразява действащото отвън върху нас.
към текста >>
За душевния
живот
не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни.
За душевния живот не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни.
По такъв начин ние стигаме само до сенковидна картина на света на представите в нашата вътрешна същност. Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят. В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н. Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи. Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
към текста >>
Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и
живот
ът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
За душевния живот не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни. По такъв начин ние стигаме само до сенковидна картина на света на представите в нашата вътрешна същност. Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят. В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н. Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи.
Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
към текста >>
Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на
живот
а в мислите.
Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в мислите. В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва. Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин.
Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в мислите.
И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
към текста >>
Такъв
живот
в мислите довежда накрая до това, което застава пред вас, ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата».
Такъв живот в мислите довежда накрая до това, което застава пред вас, ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата».
Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за живот в мислите. Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното мислене. И в това вие трябва да видите основното усещане във «Философия на свободата». Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си поставяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране. И причината е следната: даже така наречените мислещи хора на съвременността в своето мислене достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят.
към текста >>
Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за
живот
в мислите.
Такъв живот в мислите довежда накрая до това, което застава пред вас, ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата».
Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за живот в мислите.
Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното мислене. И в това вие трябва да видите основното усещане във «Философия на свободата». Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си поставяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране. И причината е следната: даже така наречените мислещи хора на съвременността в своето мислене достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят. Те казват: може би на някого да се явява в мисленето нещо от свръхсетивния свят, но то би трябвало да е съвсем аналогично на възприемането на външните предмети; подобно на това, как тези предмети - например маси, столове - се предполага, че от по-рано са дадени за мисленето, съществували са навън, така и това мислене по някакъв начин би трябвало да бъде в състояние да изживее свръхсетивното, намиращо се извън човека по същия начин, както масите и столовете се намират извън физическия човек.
към текста >>
Може и изразът да е опростен, но това следва да се помни така: при действителен
живот
в мислите вече се чувствате не вън от мировата тайна, а вътре в нея, чувствате се не вън от божественото, а в божественото.
Може и изразът да е опростен, но това следва да се помни така: при действителен живот в мислите вече се чувствате не вън от мировата тайна, а вътре в нея, чувствате се не вън от божественото, а в божественото.
Постигайки в себе си мисленето, постигате в себе си божественото.
към текста >>
И встъпвайки в това преживяване, човек прави особена крачка в целия си
живот
.
И у този, който обхване мисленето така, както това е направено във «Философия на свободата», отпадат всякакви съмнения в закономерността на етерната сфера. Така че тук се достига това, което можем да наречем етерно преживяване.
И встъпвайки в това преживяване, човек прави особена крачка в целия си живот.
към текста >>
Второто, което човек може да развие посредством своя вътрешен душевен
живот
, настъпва тогава, когато той не разгръща мисли и не се издига в мислите, предизвикани отвън, а се отдава на своите спомени.
Второто, което човек може да развие посредством своя вътрешен душевен живот, настъпва тогава, когато той не разгръща мисли и не се издига в мислите, предизвикани отвън, а се отдава на своите спомени.
Когато човек се отдава на спомените си и прави това наистина вътрешно, тогава пак възниква съвсем определено изживяване. Мисловното изживяване, което вече описах, довежда човека до самия него; човек постига сам себе си. И това самопознание му доставя определено удовлетворение. Когато се премине към изживяване в спомените, при действително вътрешно следване на този път, най-важното изживяване на чувствата не е стигането до самия себе си. Това се достига в мисленето; затова в протичането на това мислене се намира свободата, която изцяло зависи от личностното в човека.
към текста >>
Или, по-добре, вие вземате не писмата, които сам сте написал или които на вас са написали, защото тогава се намесва твърде много субективното; по-добре, ако вземете вашите стари учебници и ги разгърнете така, както сте ги разгръщали, когато сте били ученици; добре е, ако наистина извадите нещо такова от
живот
а си, което действително e имало място в него.
Виждате ли, споменът може да стане по-реален, когато вие с цялата възможна реалност извикате пред себе си нещо, което действително сте преживели преди няколко или преди няколко десетки години. Искам да покажа всичко както си е. Представете си, че се ровите в стари лични неща, като се опитвате, да кажем, да намерите писма, написани от вас във връзка с някакъв случай. Вие поставяте тези писма пред себе си и се вживявате с тяхна помощ в миналото.
Или, по-добре, вие вземате не писмата, които сам сте написал или които на вас са написали, защото тогава се намесва твърде много субективното; по-добре, ако вземете вашите стари учебници и ги разгърнете така, както сте ги разгръщали, когато сте били ученици; добре е, ако наистина извадите нещо такова от живота си, което действително e имало място в него.
И забележителното е, че когато вие правите това, променяте вашето душевно настроение, каквото и да е то в момента. Това е удивително! Трябва да сте само малко изобретателен в това отношение и всичко може да послужи за целта. Да предположим, че някаква дама в някакъв килер намира рокля, което е носила преди двадесет години или нещо подобно, тя я облича и изцяло се пренася в състоянието, в което се е намирала преди двадесет години. И така, важно е да бъде нещо такова, което с голяма вероятност ще извика миналото в настоящето.
към текста >>
Да вземем например някакъв предмет: кристал, цвете,
живот
но.
Преминавайки от мисловно изживяване към изживяване на спомени, възниква това, че ако тук би бил краят на мировата сфера (вж. на рис. горния полукръг), тогава бихме го достигали чрез такова изживяване. Този край на света е достижим чрез действително мисловно изживяване; и после човек не върви нататък, а нещата стоят по-иначе.
Да вземем например някакъв предмет: кристал, цвете, животно.
Когато от мислов-но изживяване се премине към това, което се дава от изживяването на спомените, тогава се вижда вътре в тези неща.
към текста >>
В човешкия душевен
живот
обаче има нещо, излизащо зад пределите на спомените.
В човешкия душевен живот обаче има нещо, излизащо зад пределите на спомените.
Да си изясним какво е това, което излиза извън пределите на спомените. Виждате ли, споменът оцветява нашата душа. Като срещнем човек, отнасящ се към всичко отрицателно, създаващ кисела атмосфера за каквото и да става въпрос, който, когато му разказват за нещо прекрасно, в отговор разказва за нещо безобразно и т.н., за такъв човек може да се каже с пълна увереност: това при него е свързано със спомените му. Спомените дават окраската на душата.
към текста >>
Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през
живот
а му като болка и радост: това също е характерно.
Ето, ние срещаме човек. Той винаги иронично свива устни, особено когато го заговорят, или се муси, или прави трагични физиономии. А ето друг, той ни гледа приветливо, така че не само разговорът с него, но и самият му поглед ни извисява. Да, много е интересно, с един поглед да обхванеш всички лица по време на доклад при някакво важно съобщение: краищата на устните, челата, вкаменяването на едни лица, движението на други и т.н. Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека.
Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно.
Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения. Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото. И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента. Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството. Темпераментът на възрастния преобладаващо е в резултат на преживяното в миналото, което вътрешно, душевно се е превърнало в спомени.
към текста >>
Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в
живот
а, или пък когато лицето изразява преживените в
живот
а удовлетворения.
Той винаги иронично свива устни, особено когато го заговорят, или се муси, или прави трагични физиономии. А ето друг, той ни гледа приветливо, така че не само разговорът с него, но и самият му поглед ни извисява. Да, много е интересно, с един поглед да обхванеш всички лица по време на доклад при някакво важно съобщение: краищата на устните, челата, вкаменяването на едни лица, движението на други и т.н. Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека. Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно.
Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения.
Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото. И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента. Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството. Темпераментът на възрастния преобладаващо е в резултат на преживяното в миналото, което вътрешно, душевно се е превърнало в спомени.
към текста >>
Това пренасяне в миналото чак до подробностите на жеста, изражението на лицето, внася в
живот
а ни нещо, което ни препълва с усещания: външният свят е вътрешен свят, а вътрешният - външен.
Разбира се, нещичко човек постига и тогава, когато, да кажем, на четиридесет или петдесет години - разбира се, в необходимите рамки - и външно е зает с игрите от своето детство, скача, както е скачал като дете и т.н. Старае се да прави такава физиономия, каквато е имал на осем години, когато леля му е давала бонбонче и т.н.
Това пренасяне в миналото чак до подробностите на жеста, изражението на лицето, внася в живота ни нещо, което ни препълва с усещания: външният свят е вътрешен свят, а вътрешният - външен.
към текста >>
Исках да ви представя това само като увод към наблюденията, които в бъдеще ще ни отведат от душевния
живот
в далечините на духовния Космос.
Исках да ви представя това само като увод към наблюденията, които в бъдеще ще ни отведат от душевния живот в далечините на духовния Космос.
към текста >>
[4] в статиите си за «
Живот
а на душата»: В списанието «Гьотеанумът», (1923/24), Nr.
[4] в статиите си за «Живота на душата»: В списанието «Гьотеанумът», (1923/24), Nr.
11-14; препечатани в «Гьотеанска мисъл всред културната криза на настоящето, 1921-1925», Събр. съч. 36.
към текста >>
17.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Споменът отначало води душата назад, в изминалия
живот
; мисленето, както вече ви показах вчера, води душата в етерното съществуване.
В търсене на прехода от душевното, на което посветихме вчерашните си разглеждания, към съзиданието на душевното във физическия човек, именно към съзиданието на душевното във физическия човек по отношение на тези неща, които също се обсъждаха вчера, ние намираме два пътя.
Споменът отначало води душата назад, в изминалия живот; мисленето, както вече ви показах вчера, води душата в етерното съществуване.
А това, което после обхваща човека още по-силно, отколкото споменът, което го обхваща така силно, че вътрешните импулси преминават в телесното - това обозначих вчера като жест, като жестообразно. И посредством наблюдение над жестообразното ние проникваме чак до откровението на душевно-духовното във физическото.
към текста >>
Виждате ли, работата е там, че встъпването на човека във физическия земен
живот
е обхващане, овладяване на физическото от духовно-душевното.
Виждате ли, работата е там, че встъпването на човека във физическия земен живот е обхващане, овладяване на физическото от духовно-душевното.
А споменът, с който ние започваме, служи, за да се пренесе преживяното по-рано в земното съществуване в следващия период от живота.
към текста >>
А споменът, с който ние започваме, служи, за да се пренесе преживяното по-рано в земното съществуване в следващия период от
живот
а.
Виждате ли, работата е там, че встъпването на човека във физическия земен живот е обхващане, овладяване на физическото от духовно-душевното.
А споменът, с който ние започваме, служи, за да се пренесе преживяното по-рано в земното съществуване в следващия период от живота.
към текста >>
А сега се питаме дали можем, изхождайки от човешкия
живот
- защото спомените ни връщат към това, което е ставало в течение на земния
живот
, - на основата на човешкия
живот
да проникнем още по-назад?
А сега се питаме дали можем, изхождайки от човешкия живот - защото спомените ни връщат към това, което е ставало в течение на земния живот, - на основата на човешкия живот да проникнем още по-назад?
Можем ли да проникнем, отивайки назад, в това, което стои до встъпването на човека в земния живот?
към текста >>
Можем ли да проникнем, отивайки назад, в това, което стои до встъпването на човека в земния
живот
?
А сега се питаме дали можем, изхождайки от човешкия живот - защото спомените ни връщат към това, което е ставало в течение на земния живот, - на основата на човешкия живот да проникнем още по-назад?
Можем ли да проникнем, отивайки назад, в това, което стои до встъпването на човека в земния живот?
към текста >>
И се отбелязва следното: в този княжески род е имало хора с ярко изразена склонност към екстравагантност, към парадоксите в
живот
а, към излишества и т.н.; но е имало и такива, при които нищо подобно не се е наблюдавало.
Наистина днешното човечество се отнася към тези неща малко повърхностно, даже, може да се каже, малко необмислено. Сутринта, когато пътувах във влака, четох една книга за управител от известен, сега залязъл княжески род. В тази книга се разглежда и въпросът за наследствените особености на този род. Привеждат се свойства, проследими чак до седмо столетие, наследявани отново и отново от поколение в поколение.
И се отбелязва следното: в този княжески род е имало хора с ярко изразена склонност към екстравагантност, към парадоксите в живота, към излишества и т.н.; но е имало и такива, при които нищо подобно не се е наблюдавало.
Обърнете внимание: какъв своеобразен начин на мислене! Би могло да се очаква, че този, който забележи това, ще каже: от подобни предпоставки е невъзможно въобще да се извадят някакви заключения. Когато обаче преглеждате много от това, което в съвремието води до така наречените надеждни възгледи, ще намерите много подобни неща.
към текста >>
И често му се налага да се бори със своите унаследени признаци, за да дойде до това, към което го подтиква
живот
ът, предшестващ земното му съществуване.
Но макар и възгледите, господстващи днес относно наследствеността, да са повърхностни, трябва все пак да се каже: човек носи в себе си унаследени признаци. Това е от една страна.
И често му се налага да се бори със своите унаследени признаци, за да дойде до това, към което го подтиква животът, предшестващ земното му съществуване.
към текста >>
По такъв начин днес ще се постараем да обхванем в светлината на духовното познание тези неща, появяващи се в
живот
а на всяка крачка.
Обаче при непредубедено разглеждане именно на тези моменти се усеща, че без пътя в духовния свят е невъзможно да се стигне до тяхното обяснение.
По такъв начин днес ще се постараем да обхванем в светлината на духовното познание тези неща, появяващи се в живота на всяка крачка.
към текста >>
Аз и тук вече съм посочвал, че с помощта на имагинативното съзерцание може да се проследи
живот
ът на човека зад портата на смъртта и че действително в духовния свят се появява това, което остава от човека, след като той съблече от себе си физическото тяло, предавайки го на елементите на Земята.
Аз и тук вече съм посочвал, че с помощта на имагинативното съзерцание може да се проследи животът на човека зад портата на смъртта и че действително в духовния свят се появява това, което остава от човека, след като той съблече от себе си физическото тяло, предавайки го на елементите на Земята.
След като види своето етерно тяло, възприето от етерната среда, която е свързана с нашата Земя, на човека му остава духовно-душевното, Аза, астралното тяло и това, което после се присъединява към Аза и астралното тяло. Но когато човек разглежда в имагинативно съзерцание това, което е преминало през портата на смъртта, то все пак му се представя в определен образ. Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма. Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление. За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация.
към текста >>
За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през
живот
а между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация.
Аз и тук вече съм посочвал, че с помощта на имагинативното съзерцание може да се проследи животът на човека зад портата на смъртта и че действително в духовния свят се появява това, което остава от човека, след като той съблече от себе си физическото тяло, предавайки го на елементите на Земята. След като види своето етерно тяло, възприето от етерната среда, която е свързана с нашата Земя, на човека му остава духовно-душевното, Аза, астралното тяло и това, което после се присъединява към Аза и астралното тяло. Но когато човек разглежда в имагинативно съзерцание това, което е преминало през портата на смъртта, то все пак му се представя в определен образ. Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма. Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление.
За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация.
Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз. По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош. Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро. След смъртта той повече не може да крие това. Когато се гледа духовният образ, останал след смъртта, се вижда физиогномичен израз на това, какъв е бил човек на Земята.
към текста >>
По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен
живот
, се е проявявал като добър или лош.
Но когато човек разглежда в имагинативно съзерцание това, което е преминало през портата на смъртта, то все пак му се представя в определен образ. Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма. Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление. За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация. Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз.
По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош.
Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро. След смъртта той повече не може да крие това. Когато се гледа духовният образ, останал след смъртта, се вижда физиогномичен израз на това, какъв е бил човек на Земята.
към текста >>
Тук, във физическия земен
живот
, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро.
Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма. Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление. За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация. Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз. По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош.
Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро.
След смъртта той повече не може да крие това. Когато се гледа духовният образ, останал след смъртта, се вижда физиогномичен израз на това, какъв е бил човек на Земята.
към текста >>
Виждате ли, освен съществата от
висш
ите Йерархии, които ние обичайно обозначаваме с имената Ангели, Архангели и така нататък, с цялото мирово развитие са свързани и тези същества, които влизат в ариманическото и луциферическото царства; тези същества също действат във всички мирови връзки, както и тези, които са се развивали нормално.
Виждате ли, освен съществата от висшите Йерархии, които ние обичайно обозначаваме с имената Ангели, Архангели и така нататък, с цялото мирово развитие са свързани и тези същества, които влизат в ариманическото и луциферическото царства; тези същества също действат във всички мирови връзки, както и тези, които са се развивали нормално.
Луциферическите същества действат постоянно по такъв начин, че да отклонят от проникване във физическата материалност това, което носи в себе си тенденцията за приближаване към физическата материалност. В областта на човека луциферическите същества действат по такъв начин, че използват всяка възможност да отвлекат човека от неговата физическа телесност. Луциферическите същества се стремят да превърнат човека в чисто духовно-душевно-етерно същество. Ариманическите същества се стремят да изключат от човека всичко, което го води към душевно-духовното, което трябва да се развива в човешката сфера. Те биха искали да превърнат в духовно подчовешкото онова, което стои във влеченията, инстинктите и т.н., онова, което изразява себе си в телесността.
към текста >>
Съществата, които някога в началото на земното съществуване като велики учители са донесли на хората древната мъдрост, преминават на Луната, за да приведат, доколкото е възможно в тяхната област, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човешкия
живот
.
Съществата, които някога в началото на земното съществуване като велики учители са донесли на хората древната мъдрост, преминават на Луната, за да приведат, доколкото е възможно в тяхната област, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човешкия живот.
За какво е било нужно това? Защо такива високи същества, каквито са били древните учители, е трябвало да изберат тази дейност, преселвайки се от земната сфера, в която те са действали някога, в извънземната Луна, за да приведат, доколкото е възможно, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човека.
към текста >>
Вижте как действа всичко това във възпитанието, в останалия духовно-душевен
живот
.
Това е нещо, което можем да наречем приспособяване на човека към външните условия вече в природното.
Вижте как действа всичко това във възпитанието, в останалия духовно-душевен живот.
И точно както ариманическите същества имат съществено влияние върху това, което стои в наследствеността, по такъв начин луциферическите същества имат съществено влияние върху това, което наричаме приспособяване.
към текста >>
Така интимно са свързани с човешкия
живот
ариманическото и луциферическото.
Така интимно са свързани с човешкия живот ариманическото и луциферическото.
Това трябва да се регулира; то трябва да се регулира в общото развитие на човека. Затова и стана необходимо тези древни мъдри учители на човечеството от Земята, на която те не можеха да извършват това регулиране - защото то не може да бъде направено по времето на земния живот на човека, а извън земния живот човек вече не се намира на Земята, - затова и възникна необходимостта тези древни мъдри учители да напуснат Земята и да продължат своето съществуване на Луната. Защото сега, след преместването на Луната - и тук стигам до необходимостта да употребявам човешката реч за това, което ми се искаше да облека в други словесни изрази, - тези същества, тези древни мъдри учители стигат дотам, по време на своето лунно битие да търсят съглашение с ариманическите и луциферическите сили. Особено вредна би била за човека намесата на ариманическите сили в неговото битие след смъртта, когато тези ариманически сили действително биха могли да имат влияние върху него. Защото когато човек преминава през вратата на смъртта и в своята душа носи последствията на нещо зло, той попада - както вече ви казах - изцяло в ариманическо обкръжение, даже той има ариманичен вид.
към текста >>
Затова и стана необходимо тези древни мъдри учители на човечеството от Земята, на която те не можеха да извършват това регулиране - защото то не може да бъде направено по времето на земния
живот
на човека, а извън земния
живот
човек вече не се намира на Земята, - затова и възникна необходимостта тези древни мъдри учители да напуснат Земята и да продължат своето съществуване на Луната.
Така интимно са свързани с човешкия живот ариманическото и луциферическото. Това трябва да се регулира; то трябва да се регулира в общото развитие на човека.
Затова и стана необходимо тези древни мъдри учители на човечеството от Земята, на която те не можеха да извършват това регулиране - защото то не може да бъде направено по времето на земния живот на човека, а извън земния живот човек вече не се намира на Земята, - затова и възникна необходимостта тези древни мъдри учители да напуснат Земята и да продължат своето съществуване на Луната.
Защото сега, след преместването на Луната - и тук стигам до необходимостта да употребявам човешката реч за това, което ми се искаше да облека в други словесни изрази, - тези същества, тези древни мъдри учители стигат дотам, по време на своето лунно битие да търсят съглашение с ариманическите и луциферическите сили. Особено вредна би била за човека намесата на ариманическите сили в неговото битие след смъртта, когато тези ариманически сили действително биха могли да имат влияние върху него. Защото когато човек преминава през вратата на смъртта и в своята душа носи последствията на нещо зло, той попада - както вече ви казах - изцяло в ариманическо обкръжение, даже той има ариманичен вид. Той сам има ариманическа физиономия и възприема само онези човешки същества, които също имат такава физиономия. Това трябва да остане само душевно преживяване за човека.
към текста >>
Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия
живот
на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие.
Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие.
Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека. И влиянието се изразява в това, че стана възможна наследствеността. Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта.
към текста >>
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за
висш
ите светове?
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
18.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В предната лекция ви говорих как човек в своя
живот
е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост.
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост.
Говорих ви и за това, как човек е подложен на въздействието на външния свят, приспособяването към външния свят и как това, което се съдържа в наследствеността, е свързано с ариманическото, а явяващото се в широк смисъл приспособяване към външния свят - с лу-циферическото. Разказах как във Вселената, т. е. вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот. Днес ще прибавим още няколко разсъждения по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера.
към текста >>
вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия
живот
.
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост. Говорих ви и за това, как човек е подложен на въздействието на външния свят, приспособяването към външния свят и как това, което се съдържа в наследствеността, е свързано с ариманическото, а явяващото се в широк смисъл приспособяване към външния свят - с лу-циферическото. Разказах как във Вселената, т. е.
вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот.
Днес ще прибавим още няколко разсъждения по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера.
към текста >>
Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от
живот
а на спомените.
Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно. Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени.
Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените.
И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени.
към текста >>
И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в
живот
а на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен
живот
именно детските впечатления.
Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно. Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените.
И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления.
Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг.
към текста >>
Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни
живот
, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния
живот
на човека в течение на целия му земен
живот
.
Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно. Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления.
Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот.
И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън.
към текста >>
А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от
живот
а на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън.
Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените.
А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън.
И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>
Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият
живот
на спомените съвсем се изменя по време на сън.
Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг.
Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън.
И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>
И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен
живот
на спомените се появява пред съзнанието му.
И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън.
И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му.
И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>
Това, което фигурира тук като спомени от заспиването до пробуждането, което следователно съставлява основното съдържание на човешкия астрален душевен
живот
, се съединява по време на сън със силите, стоящи зад природните явления.
Обаче при това става и още нещо.
Това, което фигурира тук като спомени от заспиването до пробуждането, което следователно съставлява основното съдържание на човешкия астрален душевен живот, се съединява по време на сън със силите, стоящи зад природните явления.
Следователно можем да кажем: всичко, което живее в спомените като астрално тяло, се съединява със силите, които стоят зад минералите, намират се вътре в минералите, вътре в растенията, зад облаците и т. н.
към текста >>
Вие възприемате това, което в течение на
живот
а си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя.
Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато денем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност.
Вие възприемате това, което в течение на живота си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя.
И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени. Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
към текста >>
И действително именно за детето в течение на първите периоди от
живот
а има особено значение да попадне в такова положение, че да може да образува своето ново тяло - вече не унаследено, а образувано отвътре - от хубави впечатления от обкръжението, в съответствие с правилно приспособяване.
И действително именно за детето в течение на първите периоди от живота има особено значение да попадне в такова положение, че да може да образува своето ново тяло - вече не унаследено, а образувано отвътре - от хубави впечатления от обкръжението, в съответствие с правилно приспособяване.
Докато тялото, което детето има, когато навлиза в света, зависи от това дали унаследените импулси са му дадени по по-добър или по-лош начин, по-късното тяло, което то носи от седмата до четиринадесетата година, извънредно силно зависи от впечатленията, които детето възприема от своето обкръжение. През всеки седем години ние отново образуваме нашето тяло.
към текста >>
При човек, който с жив интерес се отнася към външния свят, който активно преработва вътрешно този свой интерес към външния свят, при такъв човек в последващия период от
живот
а, във всяка бръчка може да се види как той сам я е образувал; и много може да се прочете при това, защото в жеста, във физиономията, в израза на лицето се проявява Азът.
Да, но виждате ли, тук твори Азът. Макар и Азът още да не се е родил за външния свят в седемгодишното дете - той се ражда по-късно, - все пак той действа, защото природно е свързан с тялото и именно Азът се явява тук строител. И той съзидава това, за което говорих, образува това, което после се проявява в човек като физиономия и жест, като външен материален израз на душевно-духовното. Въобще работата стои така, че този човек, който взима живо участие в света, който се интересува от всичко и това, в което той взима живо участие, преработва с вътрешна живост, такъв човек в своя външен израз на лицето, в своите жестове отново дава материален израз на онова, което е възприел с интерес, което с интерес е преработил вътрешно.
При човек, който с жив интерес се отнася към външния свят, който активно преработва вътрешно този свой интерес към външния свят, при такъв човек в последващия период от живота, във всяка бръчка може да се види как той сам я е образувал; и много може да се прочете при това, защото в жеста, във физиономията, в израза на лицето се проявява Азът.
При човек, който високомерно или без всякакъв интерес преминава през външния свят, цял живот остава един и същ израз на лицето. Във физиономията и жеста не се отпечатват по-фините преживявания. На едни лица може да се прочете цяла биография, на други не може да се прочете нищо друго освен това, че този човек някога е бил дете, което само по себе си не представлява нищо особено.
към текста >>
При човек, който високомерно или без всякакъв интерес преминава през външния свят, цял
живот
остава един и същ израз на лицето.
Да, но виждате ли, тук твори Азът. Макар и Азът още да не се е родил за външния свят в седемгодишното дете - той се ражда по-късно, - все пак той действа, защото природно е свързан с тялото и именно Азът се явява тук строител. И той съзидава това, за което говорих, образува това, което после се проявява в човек като физиономия и жест, като външен материален израз на душевно-духовното. Въобще работата стои така, че този човек, който взима живо участие в света, който се интересува от всичко и това, в което той взима живо участие, преработва с вътрешна живост, такъв човек в своя външен израз на лицето, в своите жестове отново дава материален израз на онова, което е възприел с интерес, което с интерес е преработил вътрешно. При човек, който с жив интерес се отнася към външния свят, който активно преработва вътрешно този свой интерес към външния свят, при такъв човек в последващия период от живота, във всяка бръчка може да се види как той сам я е образувал; и много може да се прочете при това, защото в жеста, във физиономията, в израза на лицето се проявява Азът.
При човек, който високомерно или без всякакъв интерес преминава през външния свят, цял живот остава един и същ израз на лицето.
Във физиономията и жеста не се отпечатват по-фините преживявания. На едни лица може да се прочете цяла биография, на други не може да се прочете нищо друго освен това, че този човек някога е бил дете, което само по себе си не представлява нищо особено.
към текста >>
Ако в
живот
а често сме били в състояние да бъдем приветливи, дружески настроени, тогава природата е склонна, доколкото приветливостта се е превърнала в изражение на лицето, да я възприеме по време на нашия сън в своята същност.
И отново, когато с помощта на имагинативното ясновиждане се наблюдава човекът, гледайки сега вече неговия Аз, който се намира сияещ навън, този Аз се вижда, състоящ се от физиономията и жеста. И именно хората, които са в състояние да внесат много от своето вътрешно в израза на лицето си или в своя жест, имат блестящ, сияещ Аз. Това изработване на жеста, физиономията, се свързва с определени сили във вътрешното на природата.
Ако в живота често сме били в състояние да бъдем приветливи, дружески настроени, тогава природата е склонна, доколкото приветливостта се е превърнала в изражение на лицето, да я възприеме по време на нашия сън в своята същност.
Нашите спомени тя възприема в своите сили, нашите жестове - в своята същност, в самата същност на природата. Човек се намира в такава вътрешна връзка с външната природа, че за външната природа има извънредно голямо значение това, което той преживява душевно вътре в себе си като спомени, как изразява своето вътрешно душевно същество в жеста, във физиономията. Защото това продължава да живее във вътрешното на природата.
към текста >>
Едва след смяната на зъбите детето постепенно навлиза в природата така, че мислите му малко могат да съвпадат с мислите на природата; и по същество целият
живот
от седем до четиринадесет години се състои в това, че детето навлиза в природата; защото освен спомените на своята душа, сега то внася в природата своя жест, своята физиономия.
Едва след смяната на зъбите детето постепенно навлиза в природата така, че мислите му малко могат да съвпадат с мислите на природата; и по същество целият живот от седем до четиринадесет години се състои в това, че детето навлиза в природата; защото освен спомените на своята душа, сега то внася в природата своя жест, своята физиономия.
И после това преминава през целия му живот. Като отделни човешки индивидуалности ние се раждаме за вътрешното на природата едва със смяната на зъбите.
към текста >>
И после това преминава през целия му
живот
.
Едва след смяната на зъбите детето постепенно навлиза в природата така, че мислите му малко могат да съвпадат с мислите на природата; и по същество целият живот от седем до четиринадесет години се състои в това, че детето навлиза в природата; защото освен спомените на своята душа, сега то внася в природата своя жест, своята физиономия.
И после това преминава през целия му живот.
Като отделни човешки индивидуалности ние се раждаме за вътрешното на природата едва със смяната на зъбите.
към текста >>
Затова с такова удоволствие слушат тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския
живот
до седмата година.
Затова с такова удоволствие слушат тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския живот до седмата година.
Защото за тези природни същества човек се ражда със смяната на зъбите. Това е необичайно интересно явление. Дотогава човек се явява за гномите и ундините като отвъдно същество. И затова за тях е малко загадъчно как човек се появява вече в доста завършен вид. И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата.
към текста >>
Да, именно за практическия духовен
живот
може да се окаже невероятно значимо това, което днес се струва на човек съвсем фантастично.
И затова приказките от старите времена са толкова удивително конкретни, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги слушат. Тези духове на природата понякога са много егоистични. Те стават мълчаливи, когато не им разказват нещо, което им е любопитно. И най-добрият разказ за тях е този, който им разказва за дяволиите на малчуганите. Тогава се узнава много и от тях, което може да премине в настроението на приказките.
Да, именно за практическия духовен живот може да се окаже невероятно значимо това, което днес се струва на човек съвсем фантастично.
Но работата е там, че диалогът с духовните природни същества посредством условията, описани от мен, може действително да стане извънредно поучителен за двете страни.
към текста >>
И в действителността човешкият
живот
извънредно силно е свързан с такива неща.
Но от друга страна, това, за което ви разказах, разбира се, действа в някакъв смисъл плашещо, защото човек по време на сън през цялото време създава отпечатъци на своето най-вътрешно същество. Зад природните явления, зад цветята в полето, чак до етерния свят, се намират отражения на нашите добри и безполезни спомени. Земята навсякъде гъмжи от това, което живее в човешките души.
И в действителността човешкият живот извънредно силно е свързан с такива неща.
към текста >>
И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия
живот
в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление.
И така, преди всичко ние намираме природни духове в качеството на същества, в които проникваме със света на нашите жестове. Обаче ние намираме и света на Ангелите, Архангелите, Архаите. Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно.
И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление.
Тук ние встъпваме в третата Йерархия. И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата.
към текста >>
И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен
живот
.
Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра». В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден. Така че човек, в това време, когато той вижда - т. е. когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия. Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия.
И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен живот.
към текста >>
Виждате ли, това действително означава
живот
с този поток, вървящ от Изток на Запад.
Виждате ли, това действително означава живот с този поток, вървящ от Изток на Запад.
Защото вие все повече се вживявате в чувството: в духовното, в което встъпвате в съня, живеете не само така, че се разтваряте в духовното, в духовното, в което става това, което външно се отразява в този момент, когато виждате хората, седящи на масата в пансиона. Вие отдавна сте забравили това, но то е тук. Виждате това така, както виждате хората, които често са били охарактеризирани като намиращи се в Акаша-Хрониката. В момента, когато имате това пред себе си, от вас е обхванато това течение от Изток на Запад: течението на втората Йерархия. В това течение на втората Йерархия живее нещо, което външно се отразява в деня.
към текста >>
Защото впечатлението от деня се състои в това, от вътрешното преживяване, от вътрешния
живот
на спомените да се премине към пространствено съзерцание на външните неща.
Така стои работата и тогава, когато осъзнаваме нашата воля. Именно това е, което влиза в жеста, във физиономията: нашето осъзнаване на собствената воля. Това, което говоря сега, трябва да има особено значение за тези, които се занимават с евритмия, макар, разбира се, на евритмията да не й се задава като цел да използва на дело това, което ще кажа сега. Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече израз във физиономията и жеста, получава впечатления не само от деня.
Защото впечатлението от деня се състои в това, от вътрешното преживяване, от вътрешния живот на спомените да се премине към пространствено съзерцание на външните неща.
Повторно да се преживее това, на което сте се учили като седемнадесет годишни и след това да се видят в отражение, като в Акаша-Хроника, хората седящи в пансиона. В това се състои преживяването на деня.
към текста >>
19.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Именно чрез
висш
ето познание може да се изясни тази принадлежност на физическия човека към Земята.
Такова независимо саморазвитие е направил и човекът съвместно със Земята по такъв начин, че да може да си каже: Пръстът, който имам на ръката си, е пръст само доколкото е част от моя организъм. В момента, в който го отрежа, той престава да бъде пръст, загива и се разпада. По същия начин, ако си представим човека, отделен на няколко километра от Земята, той би загинал, подобно на отрязания пръст. Заблудата на човека, че като физическо същество е независим от Земята, възниква единствено от факта, че може да се придвижва свободно по повърхността на Земята, докато пръстът не може да стори това по отношение на тялото. Ако пръстът можеше свободно да се разхожда по останалия организъм, той би изпаднал в същото заблуждение относно човека, в което изпада човек, като физическо същество, относно Земята.
Именно чрез висшето познание може да се изясни тази принадлежност на физическия човека към Земята.
към текста >>
Дори този, който вече е придобил определено по-
висш
е познание чрез имагинативно виждане, все още не познава себе си, тъй като преживявайки кварца и другите древни скали, се съединява с милионите очи на Земята и така преживява чувства, възприема себе си в целия Космос.
Дори този, който вече е придобил определено по-висше познание чрез имагинативно виждане, все още не познава себе си, тъй като преживявайки кварца и другите древни скали, се съединява с милионите очи на Земята и така преживява чувства, възприема себе си в целия Космос.
Но когато такъв човек прониква към вътрешността на Земята, първите импулси за такова преживяване могат да бъдат дадени чрез възприемане на чудните, дълбоки влияния в планинските мини. Ако обаче вече е получил тези импулси, той се нуждае само от духовно виждане, за да може навсякъде да проследява металното, дори и без да слиза в рудника. Но първото чувство, за което говоря, би трябвало или може да бъде придобито с особена интимност в рудниците, където се добиват метали. Дори миньорите - макар че понастоящем нещата вече не стоят така, както преди няколко десетилетия, - които вътрешно са се сраснали със своята професия, показват нещо, което можем да наречем дълбоко чувство за духовното в металите. Защото металите не само гледат околното космическо обкръжение, но и говорят.
към текста >>
Даже Парацелз - личност, живяла много по-късно от тези, за които говорих по-горе, - за да научи най-важното от това, което е искал да научи, не е отишъл във
висш
ето училище; не казвам, че не е учил във
висш
е училище, защото е учил и няма да кажа нищо против следването във
висш
е училище.
Даже Парацелз - личност, живяла много по-късно от тези, за които говорих по-горе, - за да научи най-важното от това, което е искал да научи, не е отишъл във висшето училище; не казвам, че не е учил във висше училище, защото е учил и няма да кажа нищо против следването във висше училище.
Но за да научи най-важните неща, които е искал да знае, той не е ходил във висшето училище, а там, където са можели да му разкажат за по-важните неща. Ходил е например при хора като миньори в рудниците и по този начин е придобил голяма част от своето познание.
към текста >>
Но за да научи най-важните неща, които е искал да знае, той не е ходил във
висш
ето училище, а там, където са можели да му разкажат за по-важните неща.
Даже Парацелз - личност, живяла много по-късно от тези, за които говорих по-горе, - за да научи най-важното от това, което е искал да научи, не е отишъл във висшето училище; не казвам, че не е учил във висше училище, защото е учил и няма да кажа нищо против следването във висше училище.
Но за да научи най-важните неща, които е искал да знае, той не е ходил във висшето училище, а там, където са можели да му разкажат за по-важните неща.
Ходил е например при хора като миньори в рудниците и по този начин е придобил голяма част от своето познание.
към текста >>
В космически аспект медицината е космическа поезия, както много тайни от света се състоят в това, че нещо, което на едно ниво от битието е вредно или води до болест, на друго е
висш
е, най-прекрасно, най-съвършено.
Това е наистина една забележителна връзка.
В космически аспект медицината е космическа поезия, както много тайни от света се състоят в това, че нещо, което на едно ниво от битието е вредно или води до болест, на друго е висше, най-прекрасно, най-съвършено.
Това ни се показва, когато инспиративното познание прониква до металните жили в Земята, до металното в Земята.
към текста >>
Това е най-финото, свръххомеопатичното от оловото, което непрекъснато преминава в общия невидим
живот
и е това, което въздейства върху човека.
Освен това те не остават същите при високи температури, а приемат съвсем различна форма. Това, което в тази връзка си представят физиците, е възможно най-схематичното, което можете да си представите. Физикът, разтапяйки оловото, си въобразява, че то става все по-меко и по-меко. Отначало, разбира се, това наистина е така: то става все по-меко и по-меко, температурата все по-висока и по-висока, а оловото все по-горещо и по-горещо, а после все по-газообразно, получават се оловни пари и т. н. Но не се знае, че през цялото време нещо се отделя, нещо излиза, нещо, което не преминава отвъд определена температура.
Това е най-финото, свръххомеопатичното от оловото, което непрекъснато преминава в общия невидим живот и е това, което въздейства върху човека.
към текста >>
И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази сфера на човешкия
живот
, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от
живот
а, когато детето се учи да ходи, говори и мисли.
Земята, металите са ограничени от контури, имат затворена форма; по-надолу те се намират в огнено-течно състояние; а в обкръжението на Земята те са във фино разпрашено състояние и тук те се проявяват като непрекъснато сияние, което се разпространява в космоса. Металите сияят в мировото пространство. Но в мировото пространство има известна вътрешна еластичност. Изходящите сили не проникват навсякъде, както физиците си представят, а стигат до определена граница и после се връщат назад. Силите на отразеното сияние на металите трябва да се разглежда така, че те се връщат от периферията на Вселената назад от всички направления.
И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази сфера на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и мисли.
Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази себереализация на човешкото същество. Вътрешно в тези сили, които толкова често съм описвал, действат обратно отразените сили на металите. Докато се учи да преминава от хоризонтално положение при пълзенето към изправяне, детето е пронизано от сиянието на отразените сили на металите. Това са силите, които действително изправят детето. Ако някой вътрешно възприеме и разбере тази връзка, тогава същевременно той има и друга опитност.
към текста >>
Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в
живот
а, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния
живот
, тази себереализация на човешкото същество.
Металите сияят в мировото пространство. Но в мировото пространство има известна вътрешна еластичност. Изходящите сили не проникват навсякъде, както физиците си представят, а стигат до определена граница и после се връщат назад. Силите на отразеното сияние на металите трябва да се разглежда така, че те се връщат от периферията на Вселената назад от всички направления. И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази сфера на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и мисли.
Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази себереализация на човешкото същество.
Вътрешно в тези сили, които толкова често съм описвал, действат обратно отразените сили на металите. Докато се учи да преминава от хоризонтално положение при пълзенето към изправяне, детето е пронизано от сиянието на отразените сили на металите. Това са силите, които действително изправят детето. Ако някой вътрешно възприеме и разбере тази връзка, тогава същевременно той има и друга опитност. В своите действия и в съществото си той научава за връзката на човека като земно същество с неговите предишни земни животи.
към текста >>
В своите действия и в съществото си той научава за връзката на човека като земно същество с неговите предишни земни
живот
и.
Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази себереализация на човешкото същество. Вътрешно в тези сили, които толкова често съм описвал, действат обратно отразените сили на металите. Докато се учи да преминава от хоризонтално положение при пълзенето към изправяне, детето е пронизано от сиянието на отразените сили на металите. Това са силите, които действително изправят детето. Ако някой вътрешно възприеме и разбере тази връзка, тогава същевременно той има и друга опитност.
В своите действия и в съществото си той научава за връзката на човека като земно същество с неговите предишни земни животи.
към текста >>
Способността за възприемане на действията на металите в космоса е същата като тази, която възприема кармическата връзка между последователните
живот
и.
Способността за възприемане на действията на металите в космоса е същата като тази, която възприема кармическата връзка между последователните животи.
Едното идва с другото и двете не съществуват едно без друго. Това са едни и същи способности. Затова и в друга връзка казах веднъж[2], че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към изправеното положение и ходенето, в научаването на говора и в научаването на мисленето е залегнало това, което идва от миналите земни животи. Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете - във всичко това всеки, който има око за тези неща, може да види една кармична тенденция от някой предишен земен живот; на първо място това се разкрива в походката. Веднъж вече говорих за тези неща.
към текста >>
Затова и в друга връзка казах веднъж[2], че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към изправеното положение и ходенето, в научаването на говора и в научаването на мисленето е залегнало това, което идва от миналите земни
живот
и.
Способността за възприемане на действията на металите в космоса е същата като тази, която възприема кармическата връзка между последователните животи. Едното идва с другото и двете не съществуват едно без друго. Това са едни и същи способности.
Затова и в друга връзка казах веднъж[2], че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към изправеното положение и ходенето, в научаването на говора и в научаването на мисленето е залегнало това, което идва от миналите земни животи.
Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете - във всичко това всеки, който има око за тези неща, може да види една кармична тенденция от някой предишен земен живот; на първо място това се разкрива в походката. Веднъж вече говорих за тези неща. И то се определя от това, че заедно със способността за виждане на силата на отразеното сияние на металите се проявява и способността да се наблюдава връзката на сегашния човешки живот с предишните земни животи.
към текста >>
Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете - във всичко това всеки, който има око за тези неща, може да види една кармична тенденция от някой предишен земен
живот
; на първо място това се разкрива в походката.
Способността за възприемане на действията на металите в космоса е същата като тази, която възприема кармическата връзка между последователните животи. Едното идва с другото и двете не съществуват едно без друго. Това са едни и същи способности. Затова и в друга връзка казах веднъж[2], че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към изправеното положение и ходенето, в научаването на говора и в научаването на мисленето е залегнало това, което идва от миналите земни животи.
Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете - във всичко това всеки, който има око за тези неща, може да види една кармична тенденция от някой предишен земен живот; на първо място това се разкрива в походката.
Веднъж вече говорих за тези неща. И то се определя от това, че заедно със способността за виждане на силата на отразеното сияние на металите се проявява и способността да се наблюдава връзката на сегашния човешки живот с предишните земни животи.
към текста >>
И то се определя от това, че заедно със способността за виждане на силата на отразеното сияние на металите се проявява и способността да се наблюдава връзката на сегашния човешки
живот
с предишните земни
живот
и.
Едното идва с другото и двете не съществуват едно без друго. Това са едни и същи способности. Затова и в друга връзка казах веднъж[2], че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към изправеното положение и ходенето, в научаването на говора и в научаването на мисленето е залегнало това, което идва от миналите земни животи. Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете - във всичко това всеки, който има око за тези неща, може да види една кармична тенденция от някой предишен земен живот; на първо място това се разкрива в походката. Веднъж вече говорих за тези неща.
И то се определя от това, че заедно със способността за виждане на силата на отразеното сияние на металите се проявява и способността да се наблюдава връзката на сегашния човешки живот с предишните земни животи.
към текста >>
н., - как във всички тези неща може да се види осъществяването на неговата карма като резултат от предишния му
живот
.
Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на ходене на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т.
н., - как във всички тези неща може да се види осъществяването на неговата карма като резултат от предишния му живот.
Днес ви показах как силата на отразеното сияние на металите позволява на човека да разпознае как отделните животи на Земята са свързани един с друг.
към текста >>
Днес ви показах как силата на отразеното сияние на металите позволява на човека да разпознае как отделните
живот
и на Земята са свързани един с друг.
Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на ходене на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т. н., - как във всички тези неща може да се види осъществяването на неговата карма като резултат от предишния му живот.
Днес ви показах как силата на отразеното сияние на металите позволява на човека да разпознае как отделните животи на Земята са свързани един с друг.
към текста >>
Тук трябва да бъде обединено това, което е било казано в различни времена, но което наистина се поддържа, взаимно се привлича, а понякога и взаимно се отблъсква, показвайки по този начин вътрешния
живот
на антропософското познание, тъй като антропософското познание живее чрез себе си.
Тук трябва да бъде обединено това, което е било казано в различни времена, но което наистина се поддържа, взаимно се привлича, а понякога и взаимно се отблъсква, показвайки по този начин вътрешния живот на антропософското познание, тъй като антропософското познание живее чрез себе си.
Другите познания, които съществуват днес, зависят от своите опори, но антропософското познание е самоподдържащо се.
към текста >>
20.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Като хора, ние живеем на континенти и сме обкръжени от това, което Земята носи върху себе си във вид на растения, земни и въздушни
живот
ни и т. н.
Днес сме свикнали да гледаме на Земята като затворена в своята форма; такава се представя тя пред човека днес.
Като хора, ние живеем на континенти и сме обкръжени от това, което Земята носи върху себе си във вид на растения, земни и въздушни животни и т. н.
Ние знаем, че живеем сами във въздушния океан на атмосферата, обкръжаваща Земята, че от този въздушен океан всмукваме в себе си кислорода, но че определена роля играе също и нашето отношение към азота. Обаче ние си представяме, че ни обкръжава въздушен кръг, състоящ се от кислород и въглерод. После гледаме океана, морето и си съставяме картина за това - не си струва да изпадаме в още подробности - как си се представяме като планета, населявана от нас във вселената. Земята не винаги е била такава, каквато е днес; тя е преминала през изключително силни, мощни трансформации. Да се върнем към времената, за които току-що говорих, да тръгнем назад към лемурийския период и още малко по-далеч и там ще намерим съвсем различно състояние на Земята, съвсем различно от настоящото.
към текста >>
Да започнем с въздушната сфера, в която живеем сега, която самите ние разглеждаме като нежива, лишена от
живот
.
Да започнем с въздушната сфера, в която живеем сега, която самите ние разглеждаме като нежива, лишена от живот.
Дори и тази въздушна сфера ни се представя съвсем различна. И когато се връщаме по-нататък назад, в този най-древен период от земното развитие ние намираме нещо подобно на сегашното твърдо земно ядро, обкръжено от въздушна сфера. Такава подобна картина би се получила от нас вече и за тези най-древни периоди; но и дума не може да става за това, че в това далечно време, в тази голяма сфера, нарисувана от мен, е могло да съществува нещо, подобно на въздух, какъвто ние сега дишаме. Във вдишвания от нас въздух значителна роля играят кислородът и азотът; по-малка роля имат въглеродът и водородът; още по-малка - сярата или даже фосфорът.
към текста >>
Това, което познаваме в качеството му на определени по-високоорганизирани субстанции, не винаги е съставено от това, което виждаме при техния анализ; а работата е там, че нещата просто прекратяват съществуването си във
висш
ите субстанции.
Това обкръжение на Земята се е образувало по такъв начин, че когато впоследствие Земята се е уплътнила, от нея се е обособило това, което днес обозначаваме като въглерод, водород, кислород, азот и т. н. Но неправилно би било да кажем, че тогавашната белтъчна атмосфера се е състояла от тях, защото тя не е съдържала тези вещества в себе си в качеството на свои отделни части. Сега е прието да се мисли за всичко така: всичко е съставено от части; но това е безсмислица.
Това, което познаваме в качеството му на определени по-високоорганизирани субстанции, не винаги е съставено от това, което виждаме при техния анализ; а работата е там, че нещата просто прекратяват съществуването си във висшите субстанции.
Въглеродът там не е въглерод, и кислородът не е кислород, и т. н., а това просто е някаква по-високоорганизирана субстанция. И както вече се каза, тя може да се обозначи като крайно разреден белтък. Обаче цялата тази обкръжаваща Земята субстанция е била пронизана от космическия етер, който я оживявал. Така че космическият етер трябва да си го представяме като пронизващ и оживяващ тази субстанция.
към текста >>
И така, това, което днес можете да видите в най-старите планини като кристала на кварца - на друго място днес казах[1], че е толкова твърд, че ако човек падне върху него, ще си счупи главата, - тогава е било пронизано с
живот
, проникващ навсякъде и благодарение на него е било меко като восък, действително толкова меко, като восък, така че бихме могли да кажем: най-древните скални породи идват от Космоса като капещ восък.
И така, това, което днес можете да видите в най-старите планини като кристала на кварца - на друго място днес казах[1], че е толкова твърд, че ако човек падне върху него, ще си счупи главата, - тогава е било пронизано с живот, проникващ навсякъде и благодарение на него е било меко като восък, действително толкова меко, като восък, така че бихме могли да кажем: най-древните скални породи идват от Космоса като капещ восък.
И всичко това е било прозрачно и е било на пипане такова, че ако бихме могли да го докоснем, у нас би било усещане, като при докосване на восък.
към текста >>
Това, собствено, са били
живот
ни, състоящи се от този коагулирал белтък, развил се до гъстотата на желе, до гъстотата на нашата сегашна хрущялна маса.
Тогава космическите сили са действали върху течния белтък от земното обкръжение. И тези космически сили са действали върху някои части от този белтък, така че сякаш го коагулирали - навсякъде е можело да се види космически коагулирал белтък. Това е плавало тук вътре: космически коагулирал белтък. Обаче това не са били произволни облаци, а е било нещо живо в определени форми.
Това, собствено, са били животни, състоящи се от този коагулирал белтък, развил се до гъстотата на желе, до гъстотата на нашата сегашна хрущялна маса.
Такива желеобразни животни са се намирали в тази течна белтъчна атмосфера. Те са имали форма, която в умален вид я има при нашите рептилии, нашите гущери и т. н., но те не са имали подобна плътност, пребивавали са в тази желеподобна маса и са били вътрешно подвижни.
към текста >>
Такива желеобразни
живот
ни са се намирали в тази течна белтъчна атмосфера.
Тогава космическите сили са действали върху течния белтък от земното обкръжение. И тези космически сили са действали върху някои части от този белтък, така че сякаш го коагулирали - навсякъде е можело да се види космически коагулирал белтък. Това е плавало тук вътре: космически коагулирал белтък. Обаче това не са били произволни облаци, а е било нещо живо в определени форми. Това, собствено, са били животни, състоящи се от този коагулирал белтък, развил се до гъстотата на желе, до гъстотата на нашата сегашна хрущялна маса.
Такива желеобразни животни са се намирали в тази течна белтъчна атмосфера.
Те са имали форма, която в умален вид я има при нашите рептилии, нашите гущери и т. н., но те не са имали подобна плътност, пребивавали са в тази желеподобна маса и са били вътрешно подвижни.
към текста >>
И от това впоследствие постепенно възникват
живот
ните с кости, съдържащи варовик.
Образува се варовикова мъгла и от друга страна, варовиков дъжд. В развитието на Земята е имало период, когато това, което днес е просто изпарение на вода и дъжд, се е състояло от варовикова субстанция, издигала се е и отново е падала надолу, издигала се е и се е спускала. И тук възниква нещо своеобразно: варовикът проявява особена притегателна сила по отношение на тази желеобразна, на тази хрущялоподобна маса, той я пронизва, пропива я със себе си. И чрез земните сили, заключени в него - казах ви, че в него са затворени земни сили, - той разтваря цялата желеобразна маса, която се е образувала под формата на коагулирал белтък. Варовикът взима от небето това, което небето е образувало в белтъчната атмосфера, и го пренася близо до Земята.
И от това впоследствие постепенно възникват животните с кости, съдържащи варовик.
Това е нещо, което се развива в късното лемурийско време.
към текста >>
Така че в растенията в техния най-древен облик на първо място трябва да виждаме чисти небесни дарове, а в
живот
ните и във всички
живот
ински образувания нещо такова, което Земята, след като небето й дало варовика, е взела от Небето - наистина е завладяла!
Така че в растенията в техния най-древен облик на първо място трябва да виждаме чисти небесни дарове, а в животните и във всички животински образувания нещо такова, което Земята, след като небето й дало варовика, е взела от Небето - наистина е завладяла!
- и го е превърнала в земна форма. Такива са нещата, по толкова забележителен начин представящи ни се от тези древни времена, с които се чувстваме свързани по такъв начин, че целият този процес се възприема като процес на сякаш разгърнатото в Космоса човешко същество.
към текста >>
Ти си отделил и
живот
инската същност; във формата на коагулирало желе или хрущялна маса ти си пожелал то да стане отпаден продукт.
Нали когато по памет се каже: когато бях деветгодишно момче, имах приятел, когото аз някога здраво набих - това днес съответства на абсолютната действителност, нали така? Това е, което вътрешно се надига в нас. Това може да ни радва или натъжава, да ни причинява болка - но тъкмо това вътрешно се надига в нас. Така израства, благодарение на родството му с металното, разширеното човешко съзнание, което става земно съзнание: ти, формирайки цялата своя същност при слизането от Небето на Земята, си отделил от себе си растенията. Те са като твой отделен секрет.
Ти си отделил и животинската същност; във формата на коагулирало желе или хрущялна маса ти си пожелал то да стане отпаден продукт.
Обаче тук ти трябва да отбележиш как вече придвижилите се земни сили са взели това от теб и са формирали животинските форми по друг начин, в който те са резултат от земно формиране. Това също може да узрее в космическата памет като собствено преживяване - споменах го по-горе, - като спомена от краткия земен живот. Чувстваш се, както беше казано, човек, свързан с това. Обаче всичко това е свързано с някои други процеси. Аз само схематично ви обрисувах основните процеси.
към текста >>
Обаче тук ти трябва да отбележиш как вече придвижилите се земни сили са взели това от теб и са формирали
живот
инските форми по друг начин, в който те са резултат от земно формиране.
Това е, което вътрешно се надига в нас. Това може да ни радва или натъжава, да ни причинява болка - но тъкмо това вътрешно се надига в нас. Така израства, благодарение на родството му с металното, разширеното човешко съзнание, което става земно съзнание: ти, формирайки цялата своя същност при слизането от Небето на Земята, си отделил от себе си растенията. Те са като твой отделен секрет. Ти си отделил и животинската същност; във формата на коагулирало желе или хрущялна маса ти си пожелал то да стане отпаден продукт.
Обаче тук ти трябва да отбележиш как вече придвижилите се земни сили са взели това от теб и са формирали животинските форми по друг начин, в който те са резултат от земно формиране.
Това също може да узрее в космическата памет като собствено преживяване - споменах го по-горе, - като спомена от краткия земен живот. Чувстваш се, както беше казано, човек, свързан с това. Обаче всичко това е свързано с някои други процеси. Аз само схематично ви обрисувах основните процеси. Тук става и много друго.
към текста >>
Това също може да узрее в космическата памет като собствено преживяване - споменах го по-горе, - като спомена от краткия земен
живот
.
Това може да ни радва или натъжава, да ни причинява болка - но тъкмо това вътрешно се надига в нас. Така израства, благодарение на родството му с металното, разширеното човешко съзнание, което става земно съзнание: ти, формирайки цялата своя същност при слизането от Небето на Земята, си отделил от себе си растенията. Те са като твой отделен секрет. Ти си отделил и животинската същност; във формата на коагулирало желе или хрущялна маса ти си пожелал то да стане отпаден продукт. Обаче тук ти трябва да отбележиш как вече придвижилите се земни сили са взели това от теб и са формирали животинските форми по друг начин, в който те са резултат от земно формиране.
Това също може да узрее в космическата памет като собствено преживяване - споменах го по-горе, - като спомена от краткия земен живот.
Чувстваш се, както беше казано, човек, свързан с това. Обаче всичко това е свързано с някои други процеси. Аз само схематично ви обрисувах основните процеси. Тук става и много друго. Например по времето, когато става това, което описах тук, цялата атмосфера е била още изпълнена с много фино разпределена сяра.
към текста >>
И тогава, имайки всичко това в качеството на собствено космическо, или най-малкото на земно преживяване, си казваш: по времето, когато ти отдели от себе си всичко това, по времето, когато отдели от себе си това, което беше най-старата растителна форма и което после се разви в по-късните растителни форми, по същото време отдели от себе си и това, което е по-сложното
живот
инско образувание - така, както го описах, - по такъв начин отдели от себе си това, което дотогава ти пречеше да имаш воля в собственото си човешко същество.
И така, всичко това се е образувало вече в древна форма - в меката, все още плътна восъчна форма от онова време. Затова и земното тяло е пронизано от подобни неща. А след това, когато тези руди - металите - ги извеждат от общата белтъчна субстанция и се образува твърдата земна кора, тогава на металите не им остава да правят друго - ако човек не прави нещо с тях - освен да мислят за това, което е станало. И така и става с тях. Ние ги намираме в това състояние, когато те оживяват за вътрешното виждане на всичко това, което е станало със Земята.
И тогава, имайки всичко това в качеството на собствено космическо, или най-малкото на земно преживяване, си казваш: по времето, когато ти отдели от себе си всичко това, по времето, когато отдели от себе си това, което беше най-старата растителна форма и което после се разви в по-късните растителни форми, по същото време отдели от себе си и това, което е по-сложното животинско образувание - така, както го описах, - по такъв начин отдели от себе си това, което дотогава ти пречеше да имаш воля в собственото си човешко същество.
към текста >>
Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните
живот
ни.
В това обновено обкръжение човек е могъл пак да отдели от себе си още нещо друго.
Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните животни.
Сега постепенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция. А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н. От най-древното, за което говорих тук, не може да се намери вече нищо. Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества. От всичко това възникнало нещо по-устойчиво в себе си.
към текста >>
А от това, което са били рептилиите, гущерообразните
живот
ни, се образували сложните
живот
ни - такива
живот
ни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н.
В това обновено обкръжение човек е могъл пак да отдели от себе си още нещо друго. Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните животни. Сега постепенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция.
А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н.
От най-древното, за което говорих тук, не може да се намери вече нищо. Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества. От всичко това възникнало нещо по-устойчиво в себе си.
към текста >>
Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи,
живот
ноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни
живот
ни, които ту се обособявали и са имали собствен
живот
, ту отново се губели във всеобщия земен
живот
- защото такова е било съществуването на тези същества.
В това обновено обкръжение човек е могъл пак да отдели от себе си още нещо друго. Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните животни. Сега постепенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция. А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н. От най-древното, за което говорих тук, не може да се намери вече нищо.
Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества.
От всичко това възникнало нещо по-устойчиво в себе си.
към текста >>
След това се появяват
живот
ни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници.
Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си. След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници. Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата. А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно. Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>
След това намираме
живот
ни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници. Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си.
След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници.
Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата. А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно. Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>
Защото тези
живот
ни не са били морски
живот
ни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници. Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си. След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници.
Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата.
А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно. Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>
А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова
живот
но.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници. Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си. След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници. Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата.
А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно.
Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>
Наред с тях са съществували и други
живот
ни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници. Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си. След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници. Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата. А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно.
Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>
А там вътре се движели други
живот
ни, имащи вече по-големи крайници и напомнящи на сегашните нисши бозайници, които обаче са били толкова разширени надолу, че са имали отдолу такива могъщи неща (рисува ги) - разбира се, много по-големи, отколкото при патиците.
Нещо изкушаващо, от една страна, и необичайно привлекателно, от друга, предлагала тази тиня на меката Земя.
А там вътре се движели други животни, имащи вече по-големи крайници и напомнящи на сегашните нисши бозайници, които обаче са били толкова разширени надолу, че са имали отдолу такива могъщи неща (рисува ги) - разбира се, много по-големи, отколкото при патиците.
към текста >>
И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и
живот
ни, подобни вече на нашите.
Такова виждаме първото вегетативно-анималистично творение, състоящо се от човешки отпадни продукти и подготвило това: земното човешко същество да може да стане същество с воля. Ако отделеното би останало в него, тогава то би завладяло волята му. Неговата воля би станала изцяло физическо явление. Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и волята му приема душевен характер. Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер.
И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите.
И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик. Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н. Заедно с това човек вече може да отдели и нещо трето от себе си - това, което днес той намира в своето обкръжение като растителен и животински свят. И в същото време, когато той отделя това, в същото време, когато около него възниква това обкръжаващо го творение, той се подготвя за своето земно съществуване в качеството му на мислещо същество.
към текста >>
Заедно с това човек вече може да отдели и нещо трето от себе си - това, което днес той намира в своето обкръжение като растителен и
живот
ински свят.
Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер. И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите. И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик. Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н.
Заедно с това човек вече може да отдели и нещо трето от себе си - това, което днес той намира в своето обкръжение като растителен и животински свят.
И в същото време, когато той отделя това, в същото време, когато около него възниква това обкръжаващо го творение, той се подготвя за своето земно съществуване в качеството му на мислещо същество.
към текста >>
Ако тази твърдост на сегашния дъб сравните с тези, бих казал, в благоухание възникващи, в благоухание изчезващи, оживяващи в атмосферата подобно на сенки, уплътняващи се, отново изчезващи растителни образувания, или ако сравните (да вземем очебийните случаи) днешния хипопотам или слон, с тяхната дебела кожа, или други живеещи в телесност същества, със съществата от тогавашните времена, излизащи от общия белтък в качеството на коагулирал белтък, които после включват варовика и в малко по-уплътнен вид се стягат във вид на намек за кости в
живот
инското на Земята - трябва да употребя повече прилагателното: в «
живот
инското» на Земята, - когато погледнете всичко това, обръщайки внимание на тази сегашна плътност, бих могъл да кажа, слоновост на Земята в сравнение с това, което е било някога, тогава няма да се съмнявате повече в това, че връщайки се още далеч назад, се стига до нещо все по-мимолетно.
И ако сега си представите, че се връщате към още по-ранни времена, тогава всичко става още по-мимолетно, неясно. Да разгледаме това грандиозно, величествено зрелище, което ви описах: тези неопределени, подобни на восък кремъчно-киселинни образувания, в които се показват образци от растителния свят, всмукващи мекото белтъчно вещество с мека белтъчна субстанция, образуващи по такъв начин в земното обкръжение раззеленяващото се и увяхващо - него наблюдаваме отдолу нагоре. Помислете за тези неща и ще си кажете: в сравнение с днешните растения, израстващи от твърди корени с твърди листа от Земята, или в сравнение с днешните дървета с техните силни стволове, това са мимолетни образувания. Колко мимолетно е това в сравнение с днешния дъб, който наистина сам не се гордее със своята твърдост, но с която обикновено се гордеят околните жители, сравняващи себе си в своята честа слабост с твърдостта на дъба!
Ако тази твърдост на сегашния дъб сравните с тези, бих казал, в благоухание възникващи, в благоухание изчезващи, оживяващи в атмосферата подобно на сенки, уплътняващи се, отново изчезващи растителни образувания, или ако сравните (да вземем очебийните случаи) днешния хипопотам или слон, с тяхната дебела кожа, или други живеещи в телесност същества, със съществата от тогавашните времена, излизащи от общия белтък в качеството на коагулирал белтък, които после включват варовика и в малко по-уплътнен вид се стягат във вид на намек за кости в животинското на Земята - трябва да употребя повече прилагателното: в «животинското» на Земята, - когато погледнете всичко това, обръщайки внимание на тази сегашна плътност, бих могъл да кажа, слоновост на Земята в сравнение с това, което е било някога, тогава няма да се съмнявате повече в това, че връщайки се още далеч назад, се стига до нещо все по-мимолетно.
към текста >>
21.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И по такъв начин в речта се вплитат мисълта и чувството, в същото време, когато в
живот
о вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
И така, вниманието на ученика в Ефес се обръщало върху това, че в същото време, докато говори, от устата му излиза вълново движение - огън, вода - огън, вода. Обаче това не е нещо друго, а възнасяне на словото към мислите и стичането му на капки надолу към чувството.
И по такъв начин в речта се вплитат мисълта и чувството, в същото време, когато в живото вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
към текста >>
Варовиците се издигат нагоре, пронизват това, което се е сгъстило в течния белтък, изпълват го по такъв начин, че то получава костното в качеството на съдържание и ние имаме формиране на
живот
инското царство в хода на земното развитие.
Знаем, че в Земята вече е налице, като съществено за този етап от земното формиране, всичко, което намираме във варовиците, срещащи се в Юра. Във варовиковите планини, във варовиковите слоеве на Земята имаме това, което искаме да разгледаме тук. А Земята я обкръжава това, което вчера нарекохме течен белтък. И ние знаем, че космическите сили действат в този течен белтък по такъв начин, че той се сгъстява в определени форми. Слушали сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след дъжд и после падат долу във вид на вода.
Варовиците се издигат нагоре, пронизват това, което се е сгъстило в течния белтък, изпълват го по такъв начин, че то получава костното в качеството на съдържание и ние имаме формиране на животинското царство в хода на земното развитие.
Това животинско царство до някаква степен, благодарение на духовното, което живее във варовиците, се сваля долу от още белтъкообразната атмосфера.
към текста >>
Това
живот
инско царство до някаква степен, благодарение на духовното, което живее във варовиците, се сваля долу от още белтъкообразната атмосфера.
Във варовиковите планини, във варовиковите слоеве на Земята имаме това, което искаме да разгледаме тук. А Земята я обкръжава това, което вчера нарекохме течен белтък. И ние знаем, че космическите сили действат в този течен белтък по такъв начин, че той се сгъстява в определени форми. Слушали сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след дъжд и после падат долу във вид на вода. Варовиците се издигат нагоре, пронизват това, което се е сгъстило в течния белтък, изпълват го по такъв начин, че то получава костното в качеството на съдържание и ние имаме формиране на животинското царство в хода на земното развитие.
Това животинско царство до някаква степен, благодарение на духовното, което живее във варовиците, се сваля долу от още белтъкообразната атмосфера.
към текста >>
Виждате ли, описаното като издигане на варовиковото, съединяването на варовиковото със сгъстения белтък и отново слизането, свалянето на
живот
инските същества на Земята, всичко това човек го преживява по такъв начин, че той го чува.
Процесите, описани от мен, човек чувства като процеси, ставащи в него самия. Но как ги чувства в себе си?
Виждате ли, описаното като издигане на варовиковото, съединяването на варовиковото със сгъстения белтък и отново слизането, свалянето на животинските същества на Земята, всичко това човек го преживява по такъв начин, че той го чува.
Човек вътрешно го преживява. Трябва само да си представите: човек го преживява вътрешно. Той го чува. Това образуване, което разглеждаме тук, когато варовикът изпълва сгъстения белтък, прави го костен и хрущялен, това, което тук се образува, се възприема сякаш в ушите, чуваемо. Мировата тайна става чуваема.
към текста >>
Скъпи мои приятели, ето, човек стои пред човешки или
живот
ински скелет.
Скъпи мои приятели, ето, човек стои пред човешки или животински скелет.
Това, което външната анатомия казва за тях, е толкова повърхностно, толкова обидно повърхностно.
към текста >>
Веднъж усетих това особено дълбоко, когато посетих музей в Триест и там, в резултат на особеното разположение на скелетите на
живот
ните, направено инстинктивно, действително една след друга звучаха на единия край на
живот
ните лунните тайни, а на другия край на
живот
ните - слънчевите тайни.
Ще си позволя тук една лична забележка. Нещо съвършено чудесно се представя пред човек, който, имайки усет за такива неща, влиза в кабинет или музей по естествена история. Защото това е някаква чудна сбирка от инструменти за грандиозен оркестър, която симфонично звучи по най-прекрасен начин, когато влезете в подобен музей.
Веднъж усетих това особено дълбоко, когато посетих музей в Триест и там, в резултат на особеното разположение на скелетите на животните, направено инстинктивно, действително една след друга звучаха на единия край на животните лунните тайни, а на другия край на животните - слънчевите тайни.
И всичко като цяло беше пронизано от звучащо Слънце и звучащи планети. Тук именно се чувства връзката между тази живееща във варовика костна система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
към текста >>
Съществата, възникнали преди всичко,
живот
инските същества, по този начин са изричали какво представляват.
Съществата, възникнали преди всичко, животинските същества, по този начин са изричали какво представляват.
Защото в Логоса, в звучащата мирова тайна е живеело съществото на това животинско. Каквото се е възприемало тук, не е било двояко. Не е било така, че отначало да се възприемат животните, а после по някакъв начин - същността на животните. Формирането и съзиданието на животните в собственото им същество - ето какво е говорело тук.
към текста >>
Защото в Логоса, в звучащата мирова тайна е живеело съществото на това
живот
инско.
Съществата, възникнали преди всичко, животинските същества, по този начин са изричали какво представляват.
Защото в Логоса, в звучащата мирова тайна е живеело съществото на това животинско.
Каквото се е възприемало тук, не е било двояко. Не е било така, че отначало да се възприемат животните, а после по някакъв начин - същността на животните. Формирането и съзиданието на животните в собственото им същество - ето какво е говорело тук.
към текста >>
Не е било така, че отначало да се възприемат
живот
ните, а после по някакъв начин - същността на
живот
ните.
Съществата, възникнали преди всичко, животинските същества, по този начин са изричали какво представляват. Защото в Логоса, в звучащата мирова тайна е живеело съществото на това животинско. Каквото се е възприемало тук, не е било двояко.
Не е било така, че отначало да се възприемат животните, а после по някакъв начин - същността на животните.
Формирането и съзиданието на животните в собственото им същество - ето какво е говорело тук.
към текста >>
Формирането и съзиданието на
живот
ните в собственото им същество - ето какво е говорело тук.
Съществата, възникнали преди всичко, животинските същества, по този начин са изричали какво представляват. Защото в Логоса, в звучащата мирова тайна е живеело съществото на това животинско. Каквото се е възприемало тук, не е било двояко. Не е било така, че отначало да се възприемат животните, а после по някакъв начин - същността на животните.
Формирането и съзиданието на животните в собственото им същество - ето какво е говорело тук.
към текста >>
И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на
живот
инските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение.
И Бог бе Логос». Защото това е било, което е живеело и съзидавало още в традициите на Ефес, така че Евангелистът, създател на Евангелието от Йоан, е могъл да прочете в Акаша-Хрониката на Ефес това, което е жадувало сърцето му: истинно обличане в думи на това, което е искал да каже на човечеството като тайна на възникването на света. Но ние можем да се придвижим още една крачка напред. Можем да си припомним това, което говорихме вчера: варовиковото предшества кремъчното, което се проявява в кварца. В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания.
И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение.
Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека. Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране. Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово. Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>
Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на
живот
инското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от
живот
инското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Можем да си припомним това, което говорихме вчера: варовиковото предшества кремъчното, което се проявява в кварца. В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека.
Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово. Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>
Тук е и своеобразното: тъкането и същността на
живот
инското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово.
В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека. Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово.
Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>
Във възникването на
живот
ните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване.
Но това не е било така, когато човек е бил единен с макрокосмоса; тогава той преживявал вселената в себе си. Словото едновременно е било и обкръжение; мисълта е била това, което е пронизвало и е струило през това обкръжение. Човек е слушал и това, което е чувал, е било светът, човек е гледал към това, което е чувал, но той е гледал в самия себе си. Словото отначало е било звук. Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване.
Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване.
Под формата на въпрос е възникнал животинският свят във варовиците. В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е поставял животинският свят. Самите същества се разгадавали взаимно едно друго. Едно същество, в дадения случай животно, питало, друго същество, в дадения случай растение, му давало отговор. И целият свят се превръща в реч.
към текста >>
Под формата на въпрос е възникнал
живот
инският свят във варовиците.
Словото едновременно е било и обкръжение; мисълта е била това, което е пронизвало и е струило през това обкръжение. Човек е слушал и това, което е чувал, е било светът, човек е гледал към това, което е чувал, но той е гледал в самия себе си. Словото отначало е било звук. Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване. Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване.
Под формата на въпрос е възникнал животинският свят във варовиците.
В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е поставял животинският свят. Самите същества се разгадавали взаимно едно друго. Едно същество, в дадения случай животно, питало, друго същество, в дадения случай растение, му давало отговор. И целият свят се превръща в реч.
към текста >>
В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е поставял
живот
инският свят.
Човек е слушал и това, което е чувал, е било светът, човек е гледал към това, което е чувал, но той е гледал в самия себе си. Словото отначало е било звук. Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване. Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване. Под формата на въпрос е възникнал животинският свят във варовиците.
В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е поставял животинският свят.
Самите същества се разгадавали взаимно едно друго. Едно същество, в дадения случай животно, питало, друго същество, в дадения случай растение, му давало отговор. И целият свят се превръща в реч.
към текста >>
Едно същество, в дадения случай
живот
но, питало, друго същество, в дадения случай растение, му давало отговор.
Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване. Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване. Под формата на въпрос е възникнал животинският свят във варовиците. В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е поставял животинският свят. Самите същества се разгадавали взаимно едно друго.
Едно същество, в дадения случай животно, питало, друго същество, в дадения случай растение, му давало отговор.
И целият свят се превръща в реч.
към текста >>
22.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
За да добавя някои неща, свързани с разгледаните теми, днес бих искал да поговоря за други Мистерии, които донякъде стоят в началото на най-новия духовен
живот
, защото те са импулсирали този най-нов духовен
живот
, макар сами на свой ред да са възприели някои неща от по-древните духовни движения, в които се е съдържала прамъдростта на хората.
За да добавя някои неща, свързани с разгледаните теми, днес бих искал да поговоря за други Мистерии, които донякъде стоят в началото на най-новия духовен живот, защото те са импулсирали този най-нов духовен живот, макар сами на свой ред да са възприели някои неща от по-древните духовни движения, в които се е съдържала прамъдростта на хората.
към текста >>
А от друга страна, на тези ученици се разяснявало, че човек, ако иска да има баланс в
живот
а си, трябва да се приближава до неща, които биха му донесли радост и щастие.
Второто, което те душевно узнавали, било колко малко може да допринесе за човешкото щастие добитото като познание по пътя на обикновеното съзнание, колко малко щастие могат да дадат на човек логиката, диалектиката, риториката.
А от друга страна, на тези ученици се разяснявало, че човек, ако иска да има баланс в живота си, трябва да се приближава до неща, които биха му донесли радост и щастие.
И така, тях ги водели, от една страна, близо до пропаст, а от друга страна - близо до друга пропаст и постоянно им давали повод за съмнение, сякаш ги принуждавали да чакат, докато не им бъде построен някакъв мост през всяка такава пропаст поотделно. Те вече толкова силно се потапяли в съмненията и трудностите на познанието, че когато от подготовката преминели към действителните подстъпи на мировите тайни, стигали до решението: ако е нужно, ще се откажем от познанието, ще се откажем от всичко това, което не допринася за щастието на човека. В тези древни Мистерии е било задължително хората да се подлагат на такива силни изпитания и действително да се довеждат до точката, където в най-естествен елементарен вид да развият чувства, които обикновения, филистерски разсъдък, разбира се, счита за необосновани. Обаче веднага ще се възрази: «Никой нормален човек няма да се откаже от познанието; само по себе си е разбираемо, че каквито и усилия да му струва, всеки човек би искал да има познание! ». Но това ще го кажат хора, непознаващи такива трудности, невъвеждани систематично в тези трудности, за разлика от учениците в Мистериите на Хиберния.
към текста >>
23.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
От вчерашните разглеждания видяхте, че посвещението в хибернийските Мистерии е насочено към действително прозрение в тайните на света и човека, защото вътрешният душевен опит, за който говорих, е имал решаващо значение за душевния и сърдечен
живот
на човека.
От вчерашните разглеждания видяхте, че посвещението в хибернийските Мистерии е насочено към действително прозрение в тайните на света и човека, защото вътрешният душевен опит, за който говорих, е имал решаващо значение за душевния и сърдечен живот на човека.
Всичко, което трябва да води към пътя за духовния свят, почива на факта, че човек на основата на особено остри вътрешни преживявания стига до определени преодолявания, значително укрепващи силите му и благодарение на това по един или друг начин прониква в духовния свят.
към текста >>
Изпитанията, за които говорих вчера, първо се провеждали при двете статуи, защото в бъдещия душевен
живот
на ученика би трябвало да се слеят в едно влиянията на двете статуи.
Едно трябва да си изясните: впечатлението, което се получава от такива величествени статуи при тези условия, които ви обрисувах, по никакъв начин не може да се сравни с впечатлението, което се получава от описанието на тези неща; това е вътрешно, извънредно силно впечатление. Затова посветителите, след всичко това, което преживявал ученикът - разказах ви вчера, - са могли да дадат на преживяното, изпитаното пред всяка отделна статуя, да продължи да звучи в учениците в течение на дълъг период от време. Ученикът просто бил фиксиран върху това, в него да звучи преживяното при мъжката и при женската статуя. Седмици - в съответствие с кармата на човека тези неща протичат различно, при едни по-дълго, при други по-кратко - ученикът се насочвал върху това, отначало да прочувства отгласа от мъжката статуя.
Изпитанията, за които говорих вчера, първо се провеждали при двете статуи, защото в бъдещия душевен живот на ученика би трябвало да се слеят в едно влиянията на двете статуи.
Обаче въпреки това ученикът бивал фиксиран първо в него интензивно да звучи впечатлението от мъжката статуя. И ще ви опиша това впечатление така, както то е звучало в ученика. Разбира се, ще ми се наложи да използвам думи, съвсем непригодни за подобно посветително преживяване; затова нещата, изразени тук в думи, би трябвало да бъдат почувствани в съответствие с тяхното действително вътрешно значение.
към текста >>
Първото, което сега преживявал ученикът, отдавайки се на впечатленията от мъжката статуя, било нещо като душевно вкочаняване, действително душевно вкочаняване, завладяващо го все повече и повече, доколкото той се пренасял във времената, в които е трябвало да даде на тези неща да зазвучат: нещо като душевно вкочаняване, усещано също и като телесно вкочаняване Ученикът е можел в промеждутъците да се грижи за най-необходимото за
живот
а, обаче той отново и отново преминавал в душата си в този отзвук и преживявал това вкочаняване
Първото, което сега преживявал ученикът, отдавайки се на впечатленията от мъжката статуя, било нещо като душевно вкочаняване, действително душевно вкочаняване, завладяващо го все повече и повече, доколкото той се пренасял във времената, в които е трябвало да даде на тези неща да зазвучат: нещо като душевно вкочаняване, усещано също и като телесно вкочаняване Ученикът е можел в промеждутъците да се грижи за най-необходимото за живота, обаче той отново и отново преминавал в душата си в този отзвук и преживявал това вкочаняване
към текста >>
- неща, съзвучни на едно или друго видяно от него в
живот
а, оставящи обаче винаги впечатление за действителност.
А после настъпвало - това е било не загуба на съзнание, а изменение на съзнанието, - после настъпвало нещо съвсем особено. Когато ученикът достатъчно дълго време - а да бъде времето достатъчно дълго, са се грижили инициаторите му - преживявал този род вцепеняване, тази възприетост от вселената, тогава си казвал примерно следното: слънчевите лъчи, лъчите на звездите ме привличат, притеглят ме в цялата вселена, но все пак аз оставам съсредоточен в себе си. Когато ученикът достатъчно дълго време преживявал това, стигал до забележително зрелище. Преди всичко той е знаел за какво е било съзнанието, настъпващо по време на вцепеняването - защото сега, в съответствие със своите преживявания, съзвучни с едно или друго, той получавал най-разнообразни впечатления във вид на зимни пейзажи. Зимните ландшафти са били пред него в духа, ландшафти, в които виждал танца на снежинките, изпълващи въздуха - всичко, както беше казано, той виждал в духа, - или ландшафти, където виждал гори с дървета с натежали от снега клони и т.н.
- неща, съзвучни на едно или друго видяно от него в живота, оставящи обаче винаги впечатление за действителност.
По такъв начин, след като е бил възприет от вселената, той усещал себе си така, сякаш собственото му съзнание е натворявало пред него цели пътешествия във времето чрез зимните ландшафти. И при това той се усещал така, сякаш не бил в тялото си, а в сетивните си органи; той усещал своето същество в очите си, усещал своето същество в ушите си, както и на повърхността на кожата си. Тогава, особено когато всички външни сетивни органи, цялото си осезание той е усещал разширено на повърхността на кожата си, тогава чувствал и следното: Аз се уподобих на еластичната, но куха статуя. Той усещал вътрешно родство, например на своите очи, с тези ландшафти. Той усещал във всяко око сякаш действащ целия обозрим от него ландшафт, като че отвсякъде въздействащ върху това око, сякаш окото било нещо като вътрешно огледало за това, което било там навън.
към текста >>
В целия този
живот
, който той преживявал тогава, в изменящите се зимни ландшафти, които, както казахме, са били съзвучни на видяното в
живот
а, но които сияели с повече красота насреща му от духовното, от всичките тези преживявания ученикът вземал някаква обща настройка за своята душа.
Разкривало се нещо съвсем особено, така че ученикът усещал: всичко свързано с външните сетива и продължението на външните сетива навътре, във вътрешната същност на човека - всичко това се намира в родство с фактическото обкръжение, което ученикът има на Земята. Външните сетива принадлежат на зимата - това е, което е чувствал ученикът.
В целия този живот, който той преживявал тогава, в изменящите се зимни ландшафти, които, както казахме, са били съзвучни на видяното в живота, но които сияели с повече красота насреща му от духовното, от всичките тези преживявания ученикът вземал някаква обща настройка за своята душа.
Тази обща настройка на душата съдържала следните части:
към текста >>
Аз имам в себе си нещо, което е потребно на моята телесност в обикновения земен
живот
.
Аз имам в себе си нещо, което е потребно на моята телесност в обикновения земен живот.
Това трябва да бъде преодоляно. Моят земен аз трябва да бъде преодолян. - Това завладявало съзнанието на ученика.
към текста >>
Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си
живот
, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване.
Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване.
Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>
И ученикът осъзнавал: сега в моя собствен душевен
живот
се докосват миналото и бъдещето.
Когато това е било извършено от ученика, тогава към него идвало преживяването, че двете състояния следвали едно след друго. Да кажем, той гледал пейзаж, състоящ се от поля, вирове и малки езерца. Вглеждал се в леда и снега и това се превръщало във вихрещ се, падащ сняг, сякаш облаци от снежинки, които все повече избледнявали и накрая се превръщали в нищо. В мига, когато се стопявали и се превръщали в нищо, където той се чувствал до някаква степен в празното мирово пространство, в този миг тяхното място се заемало от летните съновидения.
И ученикът осъзнавал: сега в моя собствен душевен живот се докосват миналото и бъдещето.
към текста >>
Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други
живот
ни, в един или друг човек.
Склонността на фантазията да няма истина, даже склонността към това да се задоволява от отношение към света, несъдържащо в себе си истина, а протичащо в произволни субективни образи - тази склонност е била преживяна от ученика. Сега от сънно-вълшебното лято той получавал прозрение: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия. От мен като фантазни образи израстват имагинации, имагинации на растения. Ако имам само фантазните образи, ще остана чужд на обкръжението ми.
Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други животни, в един или друг човек.
Всичко, което намирам вътре в мен, съвпада с нещо, намиращо се извън мен. И за всичко, което срещам навън, от недрата на душевния ми живот се надига нещо, което е свързано с него, което съвпада с него.
към текста >>
И за всичко, което срещам навън, от недрата на душевния ми
живот
се надига нещо, което е свързано с него, което съвпада с него.
Сега от сънно-вълшебното лято той получавал прозрение: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия. От мен като фантазни образи израстват имагинации, имагинации на растения. Ако имам само фантазните образи, ще остана чужд на обкръжението ми. Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други животни, в един или друг човек. Всичко, което намирам вътре в мен, съвпада с нещо, намиращо се извън мен.
И за всичко, което срещам навън, от недрата на душевния ми живот се надига нещо, което е свързано с него, което съвпада с него.
към текста >>
Той усещал това, което стояло в неговото по-отдалечено минало, в неговия доземен
живот
.
Ти трябва да имаш някакво етерно вътрешно преживяване от всяко от тези три състояния. И когато сега ученикът сам в пълно съзнание извиквал това състояние на вътрешно вцепеняване, тогава пред тази душа се появявало всичко, което тя е придобила в преживяванията до слизането от духовните светове на Земята, до земното зачатие на своето тяло, когато от мировите простори тя е събрала етерни импулси и етерни сили, за да се облече в етерно тяло. Така ученикът в Хибернийските Мистерии се въвеждал в съзерцание на последното състояние преди слизането във физическо тяло. А след това той е трябвало напълно да си изясни вътрешното преживяване, което получавал, когато навлизал в мировите далнини. Втория път при това повторение той се усещал не така, сякаш го всмукват лъчите на Слънцето и звездите, а се чувствал при това повторение така, сякаш нещо идвало насреща му, сякаш отдалеч от всички страни насреща му идвали Йерархиите, сякаш идвали насреща му и други преживявания.
Той усещал това, което стояло в неговото по-отдалечено минало, в неговия доземен живот.
А след това е трябвало да си изясни кристално състоянието, когато е бил разлят във външните сетива и се чувствал сякаш раздробен в света на външните сетива. Тогава тук той достигал средата на живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Тогава тук той достигал средата на
живот
а между смъртта и новото раждане.
Така ученикът в Хибернийските Мистерии се въвеждал в съзерцание на последното състояние преди слизането във физическо тяло. А след това той е трябвало напълно да си изясни вътрешното преживяване, което получавал, когато навлизал в мировите далнини. Втория път при това повторение той се усещал не така, сякаш го всмукват лъчите на Слънцето и звездите, а се чувствал при това повторение така, сякаш нещо идвало насреща му, сякаш отдалеч от всички страни насреща му идвали Йерархиите, сякаш идвали насреща му и други преживявания. Той усещал това, което стояло в неговото по-отдалечено минало, в неговия доземен живот. А след това е трябвало да си изясни кристално състоянието, когато е бил разлят във външните сетива и се чувствал сякаш раздробен в света на външните сетива.
Тогава тук той достигал средата на живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Но всички тези различни пътища на Мистериите са били предназначени да разкрият съкровените страни от
живот
а на света и човека, на които отново и отново от най-различни гледни точки сме обръщали внимание при тези и други лекции и други съчинения.
Виждате, че това, което позволява на посвещавания да проникне в тези съкровени светове, към които обаче човек принадлежи със своето същество, може да бъде достигнато по най-разнообразни начини. Когато разгледаме нещата така, както ви казах вчера и много пъти по-рано, тогава ще можете да си кажете: В различните мистерийни места съзерцанието на свръхсетивния свят се е достигало по най-различни начини. Защо са се стремили към такова разнообразие, защо над всички Мистерии не се е разливал еднообразен духовен път -за това ще си поговорим в следващите лекции. Днес само искам да посоча този факт.
Но всички тези различни пътища на Мистериите са били предназначени да разкрият съкровените страни от живота на света и човека, на които отново и отново от най-различни гледни точки сме обръщали внимание при тези и други лекции и други съчинения.
към текста >>
И при това, което описах като някакъв вид душевно бедствие, той усещал непосредствено какво следва след смъртта в душевния
живот
.
След това на ученика се пояснявало, че той трябва вътрешно поотделно да преживее и други състояния, които е преживял в съзвучие с другата статуя, така че за всяко отделно състояния да има вътрешно ясно, съобразно на усещането знание, сякаш преминаващо през него, и че той трябвало след това да го извика с пълно съзнание. Това и правил той тогава.
И при това, което описах като някакъв вид душевно бедствие, той усещал непосредствено какво следва след смъртта в душевния живот.
към текста >>
Тук той се учел да познава това, което определяло по-нататъшното течение на следземния му
живот
.
После настъпвало съзерцание благодарение на това, което той преживявал по-нататък, когато външната природа се откривала в летните ландшафти, но сякаш в сън за летните ландшафти. Тук, при повторното преживяване, му се разкривало, но сега с пълно съзнание, това състояние отделно от другото състояние на съзнание.
Тук той се учел да познава това, което определяло по-нататъшното течение на следземния му живот.
Когато напълно си изяснявал и оживявал това, което се явявало съсредоточеното в сърцето същество, тогава, правейки това живо, налично в своето съзнание, е можел да достигне средата на живота между смъртта и новото раждане. И инициаторът е можел да му каже:
към текста >>
Когато напълно си изяснявал и оживявал това, което се явявало съсредоточеното в сърцето същество, тогава, правейки това живо, налично в своето съзнание, е можел да достигне средата на
живот
а между смъртта и новото раждане.
После настъпвало съзерцание благодарение на това, което той преживявал по-нататък, когато външната природа се откривала в летните ландшафти, но сякаш в сън за летните ландшафти. Тук, при повторното преживяване, му се разкривало, но сега с пълно съзнание, това състояние отделно от другото състояние на съзнание. Тук той се учел да познава това, което определяло по-нататъшното течение на следземния му живот.
Когато напълно си изяснявал и оживявал това, което се явявало съсредоточеното в сърцето същество, тогава, правейки това живо, налично в своето съзнание, е можел да достигне средата на живота между смъртта и новото раждане.
И инициаторът е можел да му каже:
към текста >>
24.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до средата на
живот
а между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на
живот
а между смъртта и новото раждане.
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до средата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на живота между смъртта и новото раждане.
Обаче при това се достигало още и нещо друго. В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива.
към текста >>
В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния
живот
; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от
живот
а в окото, от
живот
а в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива.
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до средата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на живота между смъртта и новото раждане. Обаче при това се достигало още и нещо друго.
В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива.
към текста >>
И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на
живот
а на Слънцето, предшестващ нашата Земя.
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, предшестващ нашата Земя.
Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, преди живота на нашата Земя.
към текста >>
Следователно ученикът е можел да преживява
живот
а на Слънцето и
живот
а на Луната, каквито те са били, преди
живот
а на нашата Земя.
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек. И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, предшестващ нашата Земя.
Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, преди живота на нашата Земя.
към текста >>
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като
живот
на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
към текста >>
Реене в топлината,
живот
, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент. Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната.
Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
към текста >>
Това възприятие на топлина в топлината, на
живот
, благодарение на топлината,
живот
в топлината, е било главното.
Това се преживявало от ученика, когато той влизал в своите сетива. А самите тези сетивни органи още не са били толкова диференцирани, както сега.
Това възприятие на топлина в топлината, на живот, благодарение на топлината, живот в топлината, е било главното.
Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н. В ученика оживявало битието на Сатурн.
към текста >>
Той опознавал
живот
а на Сатурн, Слънцето и Луната като следващи една след друга метаморфози на земното битие.
И така, вие виждате, че в тези Хибернийски Мистерии ученикът се въвеждал в това, което е било миналото на земното планетарно битие.
Той опознавал живота на Сатурн, Слънцето и Луната като следващи една след друга метаморфози на земното битие.
към текста >>
Всичко, което той усещал като топлина, едновременно го усещал като душевно, но заедно с това именно и като физическа топлина; той е можел да го чувства, защото със своето съзнание се намирал в
живот
а на Юпитер, който възниква от Земята.
Усещането, на което искам да ви обърна внимание - казах ви по този повод, че трябва да започна обяснението от края, - се откривало като нещо от само себе си разбиращо се на ученика, когато той преживявал това вътрешно усещане на потиснатост.
Всичко, което той усещал като топлина, едновременно го усещал като душевно, но заедно с това именно и като физическа топлина; той е можел да го чувства, защото със своето съзнание се намирал в живота на Юпитер, който възниква от Земята.
Защото ние само благодарение на това ще станем хора на Юпитер, че ще свържем физически топлинно-то с душевната топлина; така че ние, като хора на Юпитер, ще стигнем дотам, че когато например помилваме с любов някой човек или дете, за това дете в същото време ще станем действително топлоизлъчващи. Любовта и излъчването на топлина по никакъв начин няма да бъдат разделени. Фактически ще се стигне до там, че топлината, която се преживява, ще се излъчва душевно също и в обкръжението.
към текста >>
Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво прозрение, съзерцание на доземния и следземния човешки
живот
.
И така, виждате, че Хибернийските Мистерии действително се отнасят към тези, които в духовната наука с пълно право се наричат велики Мистерии.
Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво прозрение, съзерцание на доземния и следземния човешки живот.
В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето. Следователно човекът се учил да познава микрокосмоса, т.е. самия себе си, като духовно-душевно-телесно същество във връзка с Макрокосмоса. Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса. Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии.
към текста >>
В същото време то им давало прозрение в космическия
живот
, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето.
И така, виждате, че Хибернийските Мистерии действително се отнасят към тези, които в духовната наука с пълно право се наричат велики Мистерии. Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво прозрение, съзерцание на доземния и следземния човешки живот.
В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето.
Следователно човекът се учил да познава микрокосмоса, т.е. самия себе си, като духовно-душевно-телесно същество във връзка с Макрокосмоса. Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса. Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии.
към текста >>
От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен
живот
, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос.
Сега се срещнали две велики течения. Вижте, всичко което сега ви говоря, го говоря, собствено, само като терминология, без ни най-малко желание да хвърлям дори сянка на симпатия или антипатия, само за да опиша историческата необходимост. Срещнали се две течения. Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток. То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития.
От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос.
Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание. Това се разпространило по величествен начин. Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството. Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по отношение на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи. Тук се разпространявали култове, учения на мъдростта като хибернийските култове, като хибернийските учения на мъдростта, които се съобразявали с това, което просветлява човека от духовния свят, даже и тогава, когато, като Мистерията на Голгота, на друго място на Земята, едновременно се разиграва и във физическата действителност.
към текста >>
После настанало време, когато настъпило в определен смисъл затъмнение на спиритуалния
живот
, когато хората разчитали само на мисленето и сетивата, основавали философии, които трябвало да покажат как мисленето и сетивата биха могли някак да разберат
живот
а или да достигнат до истината.
После настанало време, когато настъпило в определен смисъл затъмнение на спиритуалния живот, когато хората разчитали само на мисленето и сетивата, основавали философии, които трябвало да покажат как мисленето и сетивата биха могли някак да разберат живота или да достигнат до истината.
към текста >>
Само сравнете «Химическата сватба», или «Организация на света», или другите трудове на Валентин Андреа - физически това е една и съща личност - с всичко сантиментално сладко, твърде елейно, което е написал в по-късния си
живот
пастор Валентин Андреа, носещ само същото име.
И в кое би могло най-точно да се види, че хората със своето съзнание повече не са достъпни за спиритуални влияния, ако не в това, което се давало на хората по начина - описах го в списанието «Царство»[1], - по който е била дадена на хората «Химическата сватба на Християн Розенкройц». Тогава обърнах внимание върху факта, колко удивителни са нещата около тази «Химическа сватба». Валентин Андреа[2] е физическият писател на тази «Химическа сватба»; година преди да се разрази тридесетгодишната война е била написана тази «Химическа сватба» от Валентин Андреа. Обаче никой, който познава биографията му, не би се усъмнил, че този Валентин Андреа, който впоследствие станал филистерски пастор и написал разни елейни книги, не е писал «Химическата сватба». Безсмислено е да се вярва, че Валентин Андреа е написал «Химическата сватба».
Само сравнете «Химическата сватба», или «Организация на света», или другите трудове на Валентин Андреа - физически това е една и съща личност - с всичко сантиментално сладко, твърде елейно, което е написал в по-късния си живот пастор Валентин Андреа, носещ само същото име.
Имаме във висша степен забележителен феномен! Млад човек, едва завършил училище, записва такива неща, като «Организация на света», «Химическата сватба на Християн Розенкройц», и ни струва голямо усилие да схванем вътрешния смисъл на тези трудове. Самият той съвсем нищо не разбира от това, за което по-къс-но си и признава: той се превръща в елейно-мазен пастор! И това - същият този човек! Достатъчно е да вземем само този факт, за да се повярва в това, което казах тогава: «Химическата сватба» не е написана от човек, или само дотолкова е написана от човек, доколкото изпълненият със страх таен секретар на Наполеон е писал писмата му.
към текста >>
Имаме във
висш
а степен забележителен феномен!
Тогава обърнах внимание върху факта, колко удивителни са нещата около тази «Химическа сватба». Валентин Андреа[2] е физическият писател на тази «Химическа сватба»; година преди да се разрази тридесетгодишната война е била написана тази «Химическа сватба» от Валентин Андреа. Обаче никой, който познава биографията му, не би се усъмнил, че този Валентин Андреа, който впоследствие станал филистерски пастор и написал разни елейни книги, не е писал «Химическата сватба». Безсмислено е да се вярва, че Валентин Андреа е написал «Химическата сватба». Само сравнете «Химическата сватба», или «Организация на света», или другите трудове на Валентин Андреа - физически това е една и съща личност - с всичко сантиментално сладко, твърде елейно, което е написал в по-късния си живот пастор Валентин Андреа, носещ само същото име.
Имаме във висша степен забележителен феномен!
Млад човек, едва завършил училище, записва такива неща, като «Организация на света», «Химическата сватба на Християн Розенкройц», и ни струва голямо усилие да схванем вътрешния смисъл на тези трудове. Самият той съвсем нищо не разбира от това, за което по-къс-но си и признава: той се превръща в елейно-мазен пастор! И това - същият този човек! Достатъчно е да вземем само този факт, за да се повярва в това, което казах тогава: «Химическата сватба» не е написана от човек, или само дотолкова е написана от човек, доколкото изпълненият със страх таен секретар на Наполеон е писал писмата му. Обаче Наполеон все пак е бил човек, здраво стоящ на земята, бил е физическа личност.
към текста >>
Днес ние гледаме към тези неща и гледаме именно към Хибернийските Мистерии, бих казал, с истински задълбочен вътрешен душевен
живот
, защото те са по същество последните велики Мистерии, тези последни велики Мистерии, през които са могли да се изричат човешките и космически тайни.
Днес ние гледаме към тези неща и гледаме именно към Хибернийските Мистерии, бих казал, с истински задълбочен вътрешен душевен живот, защото те са по същество последните велики Мистерии, тези последни велики Мистерии, през които са могли да се изричат човешките и космически тайни.
Когато тези тайни отново се изследват днес, се разкрива величието на Хибернийските Мистерии. Невъзможно е обаче да прозрем в тях, ако не ги изследваме самостоятелно. Когато се изследват самостоятелно, тогава се появява още нещо особено. Когато в Акаша-хрониката се приближим до картини от Хибернийските Мистерии, тогава се чувства, че нещо отблъскващо действа върху човека. Все едно някаква сила отблъсква човека, затруднява да се приближим до тях с душата си.
към текста >>
Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест
живот
, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време.
Все едно някаква сила отблъсква човека, затруднява да се приближим до тях с душата си. Колкото по-близо се стига, толкова повече се замъглява това, към което бързаме с душата си, и се стига сякаш до някакво душевно заглушаване. Тази душевна оглушеност трябва да се отработи навън. Това може да се направи не по друг начин, а като оживим в себе си всичко, което знаем за тези неща, самостоятелно установени, самостоятелно видяни. След това ще видим защо това е така.
Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време.
Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не посредством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност.
към текста >>
25.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Наистина каквото в Хиберния било тържествено извършено, било прихванато от всевъзможни тайни течения в духовния
живот
през британските острови, през Бретан, през днешна Холандия и Белгия, а също и през днешния Елзас към
С това обаче става очевидно, че в Хиберния въобще на първо място се поставяло спиритуалното, духовното на всички неща.
Наистина каквото в Хиберния било тържествено извършено, било прихванато от всевъзможни тайни течения в духовния живот през британските острови, през Бретан, през днешна Холандия и Белгия, а също и през днешния Елзас към
към текста >>
И именно от това течение следва, че все повече и повече развитието вървяло така, че се обръщало внимание само на разиграващото се във физическия
живот
.
Въобще в Европа се разпространило това, за което не било нужно непосредствено духовно виждане, което е можело да бъде свързано към обикновеното историческо предание, просто разказващо за станалото като физическо събитие в Палестина в началото на летоброенето.
И именно от това течение следва, че все повече и повече развитието вървяло така, че се обръщало внимание само на разиграващото се във физическия живот.
Все по-малко и по-малко разбирали колко колосално противоречие се съдържа в такова събитие като Мистерията на Голгота, което би могло да бъде разбрано само чрез най-задълбочен духовен живот, да има само външна, свързана със сетивността форма. Обаче това станало необходима посока на движението на културното развитие в Европа.
към текста >>
Все по-малко и по-малко разбирали колко колосално противоречие се съдържа в такова събитие като Мистерията на Голгота, което би могло да бъде разбрано само чрез най-задълбочен духовен
живот
, да има само външна, свързана със сетивността форма.
Въобще в Европа се разпространило това, за което не било нужно непосредствено духовно виждане, което е можело да бъде свързано към обикновеното историческо предание, просто разказващо за станалото като физическо събитие в Палестина в началото на летоброенето. И именно от това течение следва, че все повече и повече развитието вървяло така, че се обръщало внимание само на разиграващото се във физическия живот.
Все по-малко и по-малко разбирали колко колосално противоречие се съдържа в такова събитие като Мистерията на Голгота, което би могло да бъде разбрано само чрез най-задълбочен духовен живот, да има само външна, свързана със сетивността форма.
Обаче това станало необходима посока на движението на културното развитие в Европа.
към текста >>
И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо
висш
ите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до
висш
ите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в Гърция още е съществувало. Тогава тези гръцки Мистерии са се делили на два вида. Единият бил този, в който преимуществено се занимавали с насочването на човешките сетива към духовните светове, към мировото ръководство и мировата ориентация в духа; в другия вид се занимавали с тайните на природата, особено с господстващите в природата сили и същества, стоящи зад земните власти. Цялото посвещение преминавало през двата рода Мистерии. Тогава за преминалите посвещение са казвали, че те са възприели в себе си както тайните на Отца, Мистериите на Зевс, така и тайните на Майката, тайните на Деметра.
И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
към текста >>
Ти си задължен на оловната сила на Сатурн за това, че сега не просто виждаш предмети около себе си и утре ги забравяш, а можеш така да ги удържиш, че това, което си преживял години назад, можеш отново да го оживиш в своята душа; ти можеш така да възпроизведеш душевното си преживяване, че да бъде, каквото е било, когато действително си го преживявал в земния си
живот
.
Помисли колко би загубило човешкото в теб, ако ти не би носил в себе си това, което си съдържал преди десет-двадесет години. Твоята азова сила би била раздробена, ако не би притежавал в пълната й мяра силата на спомена. Ти си задължен за това на излъчващото се от далечния Сатурн. Това е сила, която е стигнала до състояние на покой в земното олово и в такова състояние не може повече да действа върху човека. Следователно оловната сила на Сатурн обуславя това, че в теб укрепват мислите, че те отново се надигат след определено време от дълбините на душата, че можеш да живееш с външния свят продължително, а не мимолетно.
Ти си задължен на оловната сила на Сатурн за това, че сега не просто виждаш предмети около себе си и утре ги забравяш, а можеш така да ги удържиш, че това, което си преживял години назад, можеш отново да го оживиш в своята душа; ти можеш така да възпроизведеш душевното си преживяване, че да бъде, каквото е било, когато действително си го преживявал в земния си живот.
към текста >>
Ако тук би действала само силата на Сатурн, макар и човек да би възприемал чрез силата си за спомняне това, което е виждал с физическите си очи и би го съхранявал в себе си за времето на земния си
живот
, той би станал чужд на Космоса.
Това е било първото силно впечатление, получавано от ученика, благодарение на факта, че подобно нещо му го поднасяли с голяма тържественост, със сериозна, но не сантиментална тържественост. После той се учил да разбира и следното: да, но ако в човек би действала само оловната сила на Сатурн, ако само тази сила на оловото на Сатурн би давала на човек способностите на Аза, способността за спомняне, тогава той би станал напълно чужд на Космоса.
Ако тук би действала само силата на Сатурн, макар и човек да би възприемал чрез силата си за спомняне това, което е виждал с физическите си очи и би го съхранявал в себе си за времето на земния си живот, той би станал чужд на Космоса.
Той би се превърнал в своего рода отшелник в земното битие, въпреки надареността си със способността за спомняне от Сатурн.
към текста >>
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е
живот
ът.
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът.
Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
към текста >>
26.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки
живот
.
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение. Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля. И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално.
Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот.
Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди. И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа.
към текста >>
Когато вече е имал толкова задълбочен
живот
на чувствата, както посочих, тогава при металите, запознавайки се с това, което те тайнствено му съобщавали, узнавал тайните на цялата планетна система.
Когато ученикът е бивал вече достатъчно посветен в тайната на Луната, разкривана чрез растенията, израстващи от Земята, го водели по-нататък към металите на Земята, към главните метали: олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро - както ви говорих за тях вчера в друга връзка.
Когато вече е имал толкова задълбочен живот на чувствата, както посочих, тогава при металите, запознавайки се с това, което те тайнствено му съобщавали, узнавал тайните на цялата планетна система.
Защото оловото го просвещавало за Сатурн, калаят - за Юпитер, желязото - за Марс, златото - за Слънцето, медта - за Венера, живакът - за Меркурий и среброто - за Луната, не защото Луната е в по-тясно родство със Земята, а защото тя е член на цялата Вселена. И както ученикът откривал за себе си тайната на цветята, така откривал и тайната на металите. Първа била тайната на растенията, а втора - тайната на металите.
към текста >>
Защото по начина, по който този зодиакален кръг действа върху елементите на Земята, как този зодиакален кръг, във връзка с планетната система и с Луната, в съответното време от годината носи ветрове в едно направление, а в друго време от годината - в друго направление, пренася в някоя област ту топъл въздух, ту разпространява студ в други области и благодарение на това дълбоко прониква в човешкия
живот
- за това тогавашните естествоизпитатели са търсели източници във влиянията, излъчващи се към Земята от звездите на Зодиака, модифицирани от планетите, Слънцето и Луната.
По формите, по физиогномиката на човека на Земята, каквато са я виждали, живо се представяла пред ученика, вътрешно се откривала тайната на зодиакалния кръг.
Защото по начина, по който този зодиакален кръг действа върху елементите на Земята, как този зодиакален кръг, във връзка с планетната система и с Луната, в съответното време от годината носи ветрове в едно направление, а в друго време от годината - в друго направление, пренася в някоя област ту топъл въздух, ту разпространява студ в други области и благодарение на това дълбоко прониква в човешкия живот - за това тогавашните естествоизпитатели са търсели източници във влиянията, излъчващи се към Земята от звездите на Зодиака, модифицирани от планетите, Слънцето и Луната.
към текста >>
Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния
живот
, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер.
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени. Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства.
Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер.
В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека. Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
към текста >>
Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко
живот
но, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със студено-водното. По времето на Аристотел човекът се разглеждал по отношение на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия студено-водно. С това, което се изработвало в душата по такъв начин, се разглеждал човекът и постепенно се е учило да се гледа така на цялата природа.
Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
към текста >>
Това повлияло на нагласата на ума му в определен период от неговия
живот
.
От гледната точка, на която е бил обучен ученикът на Аристотел Александър Велики, от само себе си се разбира, че цялата обстановка, в която са живели те двамата, той я е разбирал на първо място от тази гледна точка. Доколкото Александър е бил проникнат от това, което изхождало от такава способност на възприемане, той усещал там цялото гръцко същество така, както то се откривало в Македония в две качества - качеството влажност и качеството въздушност.
Това повлияло на нагласата на ума му в определен период от неговия живот.
И това, което на основата на особения вид посвещение, дадено му от Аристотел, усещал като основен характер на своя непосредствен свят, който преживявал, той възприемал като някаква половинчатост. «Това може да бъде само половината на света», - така си казвал той. Всичко при-родно тогава се довеждало плътно до човека, така че човек преживявал това природно и към него сега се присъединявало следното обучение: Ако приблизително тук е Македония, тук, направлението на вятъра, би било северозападно, тук - югозападно, североизточно или югоизточно.
към текста >>
От такива примери особено ясно е видно колко отдалечено днес е това, което се дава на човек за вътрешното му формиране, от това, което той представлява във външния
живот
.
И от този пример вие трябва да видите разликата на тогавашното време от по-късното. Помислете над днешното възпитание на един принц - на какво го учат; представете си такъв принц, възпитаван за походи. Опитайте се да получите ясна представа за връзката между изучаването на физика. която му преподава някакъв възпитател, и това, което после се преживява в походите: що за връзка има тук? Като правило, от ретортата не изскача нищо такова, което става по време на походите.
От такива примери особено ясно е видно колко отдалечено днес е това, което се дава на човек за вътрешното му формиране, от това, което той представлява във външния живот.
Тук вие имате все още времето, когато именно на основата на познанието е могло да бъде достигнато съвършено единство между това, което вътрешно формира, образува човека, и това, как той сам стои в света, как действа и работи в света. Древната история се преподава вече от школската стая. Но тогава школската стая е била родствена на Мистериите, била е мистерийна; и Мистерията означавала света, а светът се оказвал като резултат от силите в Мистериите.
към текста >>
Обаче не тези трупове трябва да бъдат излъскани, а
живот
о в древното трябва да бъде отново намерено днес.
Сега обаче настъпило време, когато това друго изпълнило своята задача да чака и когато то отново е трябвало да бъде намерено като сбор от знания за природата. Отначало Александър е трябвало да погребе там, в Азия, тези тайни на природата, защото само техните трупове са били пренесени в Европа.
Обаче не тези трупове трябва да бъдат излъскани, а живото в древното трябва да бъде отново намерено днес.
Необходимото за това вдъхновение ще бъде до голяма степен получено само тогава, когато се появи някакво топло усещане за случващото се в поврата на времената и когато се развие живо чувство за това, което външно е изглеждало само като завоевателни войни: походите на Александър. Ала те са били насочени към това, към едната страна на розата на ветровете да се добави другата, към това, което е само едната страна на Земята, да се намери другата половина. Това е било изцяло също и търсене на лично преживяване. Личното преживяване се състояло в това, че е имало определена вътрешна неудовлетвореност и неуютност в среда само на влажно-студено и влажно-топло и то е трябвало да бъде допълнено с други усещания.
към текста >>
Какво, в истинския смисъл на думата, огромно историческо значение е имало това за развитието на целия запад, ще разясня по-късно в лекциите, които ще изнеса пред събранието на делегатите за окултната основа на историческия
живот
на човека на Земята.
Какво, в истинския смисъл на думата, огромно историческо значение е имало това за развитието на целия запад, ще разясня по-късно в лекциите, които ще изнеса пред събранието на делегатите за окултната основа на историческия живот на човека на Земята.
към текста >>
27.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Предприехме особен опит да проникнем с поглед в тези Мистерии, които в качеството на последни велики Мистерии непосредствено свързвали човешкото вътрешно същество с природния
живот
, с духа на природното битие.
В течение на последните седмици говорих тук за различни видове Мистерии.
Предприехме особен опит да проникнем с поглед в тези Мистерии, които в качеството на последни велики Мистерии непосредствено свързвали човешкото вътрешно същество с природния живот, с духа на природното битие.
Това бяха Мистериите на Хиберния. Ние видяхме как, благодарение на наблюдението в самия човек, наблюдение, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека. Можем вече да кажем: както във външната природа различни области на Земята дават една или друга растителност, така и в течение на развитието на човечеството по най-различни места на Земята се проявяват разнообразни влияния от страна на духовния свят върху хората.
към текста >>
Когато в гръцкия
живот
се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
към текста >>
Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а
живот
ът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях.
Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно. Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа,
живот
инската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите сетива.
Затова и ученикът, приближавайки вратите, казвал в сърцето си: Аз пристъпвам в това, което ми закриваше могъщия Дух, което ми закриваше великите Богове, тези велики Богове, които разкриват тайните на Вселената чрез жертвените действия на хората на Земята. С речта, която говорили там, и с писмената, които пишели, наистина се обхващал не само разумът на човека, но и целият човек. В Мистериите от Самотраки още е имало нещо от това знание, което сега е съвсем изтляло.
Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа, животинската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите сетива.
В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете. И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка.
към текста >>
Но с това ти губиш
живот
о същество на своята човечност.
Тук безсилието на съвременния човек се усещало като подготовка за действителното знание. Защото това е било вече нещо, което е могло да се усеща като нещо могъщо именно в кръговете на истинското розенкройцерско посвещение. Могъществото било в това, че за ученика не абстрактно, а вътрешно живо ставало ясно следното: ти, съвременен човече, можеш да проникнеш само в света на понятията.
Но с това ти губиш живото същество на своята човечност.
към текста >>
28.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел познание за
висш
ите светове.
После настъпило преходно време - в лекциите, които ще прочета в следващите дни[1], ще охарактеризирам тези неща от историческа гледна точка, - настъпил преходен период, който, в края на краищата, довел до четиринадесетото, петнадесетото столетие, когато, както знаете, започнала новата епоха на човешкото развитие. Преминало преходното време.
След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел познание за висшите светове.
Защото е истина това, че като надникнем в древните Мистерии чрез Акаша-хрониката, ние намираме радостни лица, задълбочени, но всъщност все пак радостни лица. И ако се опише сцената, която може да се извлече от Акаша-хрониката - например, сцена от Самотракийските Мистерии на Кабирите, - би трябвало да кажем: личностите, които влизали във вътрешността на храмовете на Кабирите, имали многозначителни, задълбочени лица, но имали в себе си и нещо радостно.
към текста >>
Обаче в
живот
а и дейността в природата също го има този процес на превръщане.
Средновековният естествоизпитател казвал така: в човека съществува процес на превръщане на оксаловата киселина в мравчена.
Обаче в живота и дейността в природата също го има този процес на превръщане.
към текста >>
И по отношение на този, който в розенкройцерската лаборатория стои като изследовател с основателно дълбоко трагично лице, който вече не се справя с
живот
а, по отношение на него Гьотевият Фауст е нещо подобно - както вчера радикално се изразих, - така, както образът на Аполон Белведерски е подобен на Аполон, образувал се от кълбящия се жертвен дим на олтара на Кабирите.
И когато се вглеждаме в това, което е било в Средновековието, можем да кажем, че през XIV или даже все още през XV столетие е имало истинска розенкройцерска алхимическа лаборатория и ние намираме вътре в нея инструменти, които дори сравнително приличат на днешните инструменти; най-малкото по днешните инструменти можем да получим представа за това, какви са били инструментите на тогавашното време. Но когато след това духовно се вгледаме в тези розенкройцерски Мистерии, навсякъде намираме, бих казал, старата, сериозна и дълбоко трагична личност, която по-късно става Фауст, именно Гьотевият Фауст.
И по отношение на този, който в розенкройцерската лаборатория стои като изследовател с основателно дълбоко трагично лице, който вече не се справя с живота, по отношение на него Гьотевият Фауст е нещо подобно - както вчера радикално се изразих, - така, както образът на Аполон Белведерски е подобен на Аполон, образувал се от кълбящия се жертвен дим на олтара на Кабирите.
Говорейки по същество, вглеждайки се в алхимичните лаборатории от осми, девети, десети, единадесети, дванадесети, тринадесети век, се вглеждаме в дълбока трагика. И тази трагика на Средновековието, тази трагика именно на най-сериозни хора, не е отразена истински в нито една от историческите книги, защото там не умеят да гледат във вътрешното на душата.
към текста >>
Тези изследователи определено са знаели за повтарящите се земни
живот
и, но природните духове, с които са контактували, са имали тази особеност, че те са говорели охотно за всевъзможни неща по отношение на субстанциите и за ставащото в света, обаче никога нищо не са говорили за повтарящите се земни
живот
и; те съвсем не са се интересували от повтарящите се земни
живот
и.
Днес много в традициите е изгубено, но то трябва отново да бъде намерено.
Тези изследователи определено са знаели за повтарящите се земни животи, но природните духове, с които са контактували, са имали тази особеност, че те са говорели охотно за всевъзможни неща по отношение на субстанциите и за ставащото в света, обаче никога нищо не са говорили за повтарящите се земни животи; те съвсем не са се интересували от повтарящите се земни животи.
към текста >>
29.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-
висш
ето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-
висш
е, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-
висш
е.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта.
Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>
Тази най-древна форма на човешките знания, която е била тясно свързана с
живот
а на отделния човек, не е била такава, в която хората гледат нагоре към планетите и виждат математическите величини, математическите движения, които днес изчисляват и измислят.
Откъде произтичало това? Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на средновековните изследователи нагледен, като днес още един път покажа формата, която човешкото знание някога е имала на Земята, като покажа древната форма.
Тази най-древна форма на човешките знания, която е била тясно свързана с живота на отделния човек, не е била такава, в която хората гледат нагоре към планетите и виждат математическите величини, математическите движения, които днес изчисляват и измислят.
Всяка планета, както и въобще всичко, което е разпространено на небосвода, е било живо същество, не само живо, но и одушевено, не само одушевено, но и пронизано от духовно същество. И винаги са говорили за седем планети, за седем небесни тела. Защото знаели: както съществува кръвно родство между членовете на семейството, така съществува и вътрешно родство между членовете на една планетна система. Имало е съвършен паралел между човешкото и това, което се откривало вън в космоса.
към текста >>
Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава
живот
, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите.
Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото.
Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите.
Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота. И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето. После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие. То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
към текста >>
Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към
живот
а.
Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите.
Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота.
И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето. После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие. То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
към текста >>
И това е добре, че до
живот
а непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето.
Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите. Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота.
И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето.
После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие. То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
към текста >>
Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия
живот
в съвременния
живот
!
Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот!
Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно. Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората. Мисленето се привежда в движение от Аза. И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето. То връща на мисленето силата, състояща се в това, че мисленето може да въздейства на астралното тяло, пък и на етерното тяло.
към текста >>
Растението се нуждае от въглената киселина за своя
живот
.
Кой е противоположният полюс? Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока! Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода. И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода. Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода.
Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот.
Въглеродът има противоположно свойство по отношение на златото.
към текста >>
Но от външното знание той е знаел, че в древните времена е можело да се проникне не само до духовете на природата, но и до
висш
ите космически Интелигенции, до тези Интелигенции, които разказвали за тайната на златото във връзка със Слънцето, за тайната на среброто и тайната на въглерода във връзка с Луната, за исторически значителната тайна на Венера и т.н.
Той се е намирал в своята лаборатория. Там е можел да си каже: Тук, в моята лаборатория, аз внасям субстанции, реторти, пещи. Провеждам различни експерименти. В същото време, когато поставям въпроси на природата с моите експерименти в моята лаборатория, за моето съзерцание се появяват природните духове с техните откровения. Защото чак до петнадесетото столетие духовете на природата още са се явявали на правилно подготвения розенкройцерски изследовател; това му се давало.
Но от външното знание той е знаел, че в древните времена е можело да се проникне не само до духовете на природата, но и до висшите космически Интелигенции, до тези Интелигенции, които разказвали за тайната на златото във връзка със Слънцето, за тайната на среброто и тайната на въглерода във връзка с Луната, за исторически значителната тайна на Венера и т.н.
Несъмнено от сведенията, които са се съхранили по традиция, това е знаел и средновековният алхимически изследовател. Но това не е било особено значимо. За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време. Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър. Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни.
към текста >>
30.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЖИВОТ
И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
Обучение във Виенското
висш
е техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
„Възгледите за света и
живот
а през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
„Как се постигат познания за
висш
ите светове?
1904 - 1905 г.
„Как се постигат познания за висшите светове?
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).
към текста >>
11), „Степени на
висш
ето познание“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
живот
, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
31.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с
живот
а.
По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата.
Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
към текста >>
А на третия ден пред кандидата за Посвещение йерофантите издигаха разлистен зелен клон, изобразяващ силите и енергиите на новопробудения
живот
.
А на третия ден пред кандидата за Посвещение йерофантите издигаха разлистен зелен клон, изобразяващ силите и енергиите на новопробудения живот.
Предишните траурни мелодии прерастваха в ликуващи песни и химни. Окултният ученик излизаше от своя гроб с преобразено съзнание. Нему беше поверен един нов език, един нов почерк; езикът на духовните Същества, почеркът на духовните Същества. Сега вече той можеше да гледа на света от висините на Духа.
към текста >>
Вместо зеленият и чуден взрив на пролетния
живот
идва опустошителната суша, идва смразяващата снежна зима.
Ако сравним изпитанията на окултния кандидат в затворения мистериен храм с всичко, което се изнасяше навън като култови действия, ще открием че в своята цялостна структура тези култови действия бяха твърде сходни с онова, което кандидатът за Посвещение изживяваше вътре в лоното на Мистериите. Този култ беше чествуван през есента, и всички, които вземаха участие в него, потъваха в приблизително следното настроение: Ето, навън отново е есен. Земята изгубва своите цветя, треви и цялата си зелена украса. Всичко увяхва.
Вместо зеленият и чуден взрив на пролетния живот идва опустошителната суша, идва смразяващата снежна зима.
Цялата природа умира. Обаче докато всичко наоколо потъва в смъртта, вие трябва да изживеете онази част от човека, която само отчасти е сходна на смъртта. Човекът също умира. И за него рано или късно идва есен. И напълно естествено е за човешкото сърце когато се задава края на живота да се изпълни с дълбока тъга.
към текста >>
И напълно естествено е за човешкото сърце когато се задава края на
живот
а да се изпълни с дълбока тъга.
Вместо зеленият и чуден взрив на пролетния живот идва опустошителната суша, идва смразяващата снежна зима. Цялата природа умира. Обаче докато всичко наоколо потъва в смъртта, вие трябва да изживеете онази част от човека, която само отчасти е сходна на смъртта. Човекът също умира. И за него рано или късно идва есен.
И напълно естествено е за човешкото сърце когато се задава края на живота да се изпълни с дълбока тъга.
И когато пред вас застане строгия преход на душата през изпитанията на смъртта с които тя не само изживява нея, смъртта, а постоянно и отново може да я вика в своите спомени тогава с един истински есенен трепет на сърцето, вие ще установите как тъкмо това божествено Същество, което е символ на красотата, младостта и величието на човека, как тъкмо това божествено Същество сега умира, как и то прави неизбежната крачка, на която е подчинен целия природен свят. Но точно сега, когато природата угасва в своята пустота, когато в природата нахлува неумолимата смърт, вие трябва да си спомните нещо съвсем друго. Сега вие трябва да си припомните, че преди да мине през Портата на смъртта, т.е. докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са сродни с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента. Обаче след смъртта, щом се оттегли от Земята и проникне в световния етер, там човекът продължава да изживява вече самия себе си, а не света.
към текста >>
Неуверено и плахо се появява тя там, три дни след смъртта и подема своя нов
живот
в духовния свят.
докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са сродни с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента. Обаче след смъртта, щом се оттегли от Земята и проникне в световния етер, там човекът продължава да изживява вече самия себе си, а не света. Тогава той вижда как става все по-голям, докато накрая, негов става сякаш целия Космос. И в този необятен Космос, човекът възприема и изживява себе си в продължение на три дена след своята смърт. И докато тук земното човешко око е приковано в преходното и смъртното, там отвъд в духовния свят след третия ден бавно се пробужда безсмъртната човешка душа.
Неуверено и плахо се появява тя там, три дни след смъртта и подема своя нов живот в духовния свят.
към текста >>
И най-забележителното впечатление, най-могъщия тласък върху човешкия
живот
в този решителен миг на древното Посвещение /ние ще по-кажем, че днес този начин е съвсем непригоден/, се изразяваше в това, че се пробуждаха такива душевни сили, които превръщаха ученика на Мистериите в ясновидец.
Окултният кандидат, т.е. кандидатът за окултно обучение, или кандидатът за Посвещение, изпитваше с цялото си тяло едно стремително вътрешно преобразяване.
И най-забележителното впечатление, най-могъщия тласък върху човешкия живот в този решителен миг на древното Посвещение /ние ще по-кажем, че днес този начин е съвсем непригоден/, се изразяваше в това, че се пробуждаха такива душевни сили, които превръщаха ученика на Мистериите в ясновидец.
Тези сили даваха на човека непосредствената сигурност: сега аз съм застанал не просто в сетивния свят, сега аз стоя в духовния свят.
към текста >>
Познавачът на Мистериите виждаше как в езическите епохи кандидата за Посвещение беше довеждан чрез смъртта и възкресението на душата до едно по-
висш
е съзнание.
Обаче в хода на човешкото развитие настъпи един забележителен миг. Всичко, което кандидатът за Посвещение изживяваше в Мистериите, а именно смъртта и възкресението на душата, всичко това макар и на друго равнище се извърши от Христос Исус, включително и до процесите в неговото физическо тяло. Защото как изглеждаше Тайната на Голгота пред познавача на Мистериите?
Познавачът на Мистериите виждаше как в езическите епохи кандидата за Посвещение беше довеждан чрез смъртта и възкресението на душата до едно по-висше съзнание.
Душата умираше за да възкръсне в едно по-висше съзнание. И това, което още трябва да се потвърди тук, е, че умираше не тялото, а душата. Този беше пътя към висшето съзнание.
към текста >>
Душата умираше за да възкръсне в едно по-
висш
е съзнание.
Обаче в хода на човешкото развитие настъпи един забележителен миг. Всичко, което кандидатът за Посвещение изживяваше в Мистериите, а именно смъртта и възкресението на душата, всичко това макар и на друго равнище се извърши от Христос Исус, включително и до процесите в неговото физическо тяло. Защото как изглеждаше Тайната на Голгота пред познавача на Мистериите? Познавачът на Мистериите виждаше как в езическите епохи кандидата за Посвещение беше довеждан чрез смъртта и възкресението на душата до едно по-висше съзнание.
Душата умираше за да възкръсне в едно по-висше съзнание.
И това, което още трябва да се потвърди тук, е, че умираше не тялото, а душата. Този беше пътя към висшето съзнание.
към текста >>
Този беше пътя към
висш
ето съзнание.
Всичко, което кандидатът за Посвещение изживяваше в Мистериите, а именно смъртта и възкресението на душата, всичко това макар и на друго равнище се извърши от Христос Исус, включително и до процесите в неговото физическо тяло. Защото как изглеждаше Тайната на Голгота пред познавача на Мистериите? Познавачът на Мистериите виждаше как в езическите епохи кандидата за Посвещение беше довеждан чрез смъртта и възкресението на душата до едно по-висше съзнание. Душата умираше за да възкръсне в едно по-висше съзнание. И това, което още трябва да се потвърди тук, е, че умираше не тялото, а душата.
Този беше пътя към висшето съзнание.
към текста >>
Сърдечният трепет, с който човек разбираше: Ето, точно сега, когато външната природа умира, аз мога да устремя погледа си към
живот
ворящия Дух, този сърдечен трепет изчезна.
А сега ние ставаме свидетели как в следващите столетия човечеството постигна едно забележително развитие. Хората все по-слабо проникваха в духовния свят. Духовното съдържание на Голгота не стигаше до сърцата им. Развитието напредваше към изработването на твърди и безкомпромисни материалистични светогледи.
Сърдечният трепет, с който човек разбираше: Ето, точно сега, когато външната природа умира, аз мога да устремя погледа си към животворящия Дух, този сърдечен трепет изчезна.
По същия начин изчезна и усещането за външната тържественост на празниците. Човекът не можеше да си каже както преди: Ето, точно сега, когато идва есента с нейната умиротворяваща смърт, аз най-добре мога да усетя как срещу смъртта на природния свят, тържествено се надига възкресението в духовния свят.
към текста >>
32.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
А онези сили, които между раждането и смъртта поддържат човека като един жив и цялостен организъм и не му позволяват да се изостави на силите на разрушението и смъртта, силите които през целия земен
живот
на човека се борят срещу това разрушение защото те трябва да се борят срещу него тях ние дължим на влиянието на Луната, на Лунните сили, на Лунната мощ.
А онези сили, които между раждането и смъртта поддържат човека като един жив и цялостен организъм и не му позволяват да се изостави на силите на разрушението и смъртта, силите които през целия земен живот на човека се борят срещу това разрушение защото те трябва да се борят срещу него тях ние дължим на влиянието на Луната, на Лунните сили, на Лунната мощ.
към текста >>
И ние трябва да сме сигурни, че в онези древни епохи съществуваха такива направления свързани с Мистериите -, които поддържаха определени малки общности, и тези общности, така да се каже, „регистрираха"
живот
а на младите хора, защото самите те забравяха какви са били по-рано, преди метаморфозата, преди голямата промяна в 30-та година, така че трябваше отново да учат и да си припомнят своите предишни изживявания и срещи.
И ние трябва да сме сигурни, че в онези древни епохи съществуваха такива направления свързани с Мистериите -, които поддържаха определени малки общности, и тези общности, така да се каже, „регистрираха" живота на младите хора, защото самите те забравяха какви са били по-рано, преди метаморфозата, преди голямата промяна в 30-та година, така че трябваше отново да учат и да си припомнят своите предишни изживявания и срещи.
Изобщо, щом тези хора започваха да съзнават: ами да, след моя 30 рожден ден аз станах съвсем друг, аз трябва първо „да се обадя в регистратурата" или пък в отдел „справки" /естествено един модерен израз/, за да узная моите предишни изживявания, тогава те започваха да разбират и смисъла на учението, което им говореше: в първите 30 години от живота ви, върху вас действуват предимно силите на Луната; след 30-та година в развитието на вашия земен живот се включват силите на Слънцето.
към текста >>
Изобщо, щом тези хора започваха да съзнават: ами да, след моя 30 рожден ден аз станах съвсем друг, аз трябва първо „да се обадя в регистратурата" или пък в отдел „справки" /естествено един модерен израз/, за да узная моите предишни изживявания, тогава те започваха да разбират и смисъла на учението, което им говореше: в първите 30 години от
живот
а ви, върху вас действуват предимно силите на Луната; след 30-та година в развитието на вашия земен
живот
се включват силите на Слънцето.
И ние трябва да сме сигурни, че в онези древни епохи съществуваха такива направления свързани с Мистериите -, които поддържаха определени малки общности, и тези общности, така да се каже, „регистрираха" живота на младите хора, защото самите те забравяха какви са били по-рано, преди метаморфозата, преди голямата промяна в 30-та година, така че трябваше отново да учат и да си припомнят своите предишни изживявания и срещи.
Изобщо, щом тези хора започваха да съзнават: ами да, след моя 30 рожден ден аз станах съвсем друг, аз трябва първо „да се обадя в регистратурата" или пък в отдел „справки" /естествено един модерен израз/, за да узная моите предишни изживявания, тогава те започваха да разбират и смисъла на учението, което им говореше: в първите 30 години от живота ви, върху вас действуват предимно силите на Луната; след 30-та година в развитието на вашия земен живот се включват силите на Слънцето.
към текста >>
Той изобщо не долавя и не може да измери онези събития в своя
живот
, които се направляват от духовните сили на Слънцето.
Обаче силите на Слънцето действуват по съвършено различен начин върху човека, отколкото силите на Луната. И какво ли знае днешния човек за силите на Слънцето? Той знае само приблизителни и съвсем външни подробности от физическо естество. Той знае например моля да ме извините че Слънчевите сили го изпотяват ... или пък, че може да си прави слънчеви бани и т.н....с други думи, дори и да е достигнал до някои терапевтични свойства на Слънцето, днешния човек разсъждава за него съвсем повърхностно, съвсем външно.
Той изобщо не долавя и не може да измери онези събития в своя живот, които се направляват от духовните сили на Слънцето.
към текста >>
И когато се опита да ги съживи за официалния
живот
на империята, да реабилитира Слънчевия култ, той беше убит по време на похода към Персия.
Последният езически Цезар „вероотстъпникът" Юлиан все още можеше да открива в далечните и слаби отблясъци на Мистериите нещо от тези духовни сили на Слънцето.
И когато се опита да ги съживи за официалния живот на империята, да реабилитира Слънчевия култ, той беше убит по време на похода към Персия.
Ето колко могъщи бяха силите, които през първите християнски столетия действуваха, за да унищожат всяка следа от подобно знание, от подобно отношение към Слънцето.
към текста >>
В древните предисторически епохи за които говоря сега, в хода на
живот
а, Лунните и Слънчеви действия бяха строго разграничавани едно от друго.
Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвободен човек. Днес тези въздействия са тясно вплетени едно в друго. Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека. Но далеч не винаги е било така.
В древните предисторически епохи за които говоря сега, в хода на живота, Лунните и Слънчеви действия бяха строго разграничавани едно от друго.
И затова по отношение на тези древни хора впрочем считаше се за нещо патологично, за нещо абнормно, ако един човек не минаваше през решителната метаморфоза в своята 30 година спрямо тези хора просто се знаеше: те ще се родят не веднъж, а два пъти. И щом нечие развитие напредваше по такъв начин, че това второ, Слънчево раждане първото се знаеше като Лунно раждане се оказваше непълно, или пък изпадаше в трудности и застой, тогава хората се обръщаха към определени упражнения, към определени култови действия, изобщо към определени личности, които бяха посветени в Мистериите. С тяхна помощ те минаваха през такива процедури, които оставаха непознати за останалото човечество. И за тези хора се знаеше, че те са родени за втори път.
към текста >>
Тези Слънчеви сили, тези Христови сили, които се спускат от космическото око на Слънцето, водят до там, че по време на моя земен
живот
вътрешно освободен аз мога да направя нещо от себе си, което Лунните сили никога не биха ми позволили.
И когато древният човек вдигаше поглед към Слънцето, той знаеше: Ето, аз съм застанал пред окото на света, от което извира силата на Христос. Това космическо око не ме подхвърля на предишната сковава ща необходимост, която тегнеше над мен при моето Лунно раждане, и която подчиняваше развитието ми единствено на веригата от необходимости.
Тези Слънчеви сили, тези Христови сили, които се спускат от космическото око на Слънцето, водят до там, че по време на моя земен живот вътрешно освободен аз мога да направя нещо от себе си, което Лунните сили никога не биха ми позволили.
към текста >>
И тъкмо това е най-важното събитие в планетарния
живот
на нашата Земя, тъкмо то лежи в основата на Голготската Мистерия.
Вчера аз говорих пред Вас точно за тези процеси. А най-същественото в случая с Исус от Назарет беше това, че промяната, която стана в неговата 30 година, в предишните епохи се извършваше с всички хора, но с тази разлика, че тогава светлината на духовното Слънце проникваше само външно в тях, докато сега самият духовен повелител на Слънцето, самият Христос ако трябва да го наречем с една човешка дума се спусна долу, за да потърси убежище в тялото на Исус от Назарет и за да се включи в неговото развитие.
И тъкмо това е най-важното събитие в планетарния живот на нашата Земя, тъкмо то лежи в основата на Голготската Мистерия.
към текста >>
Днес никой не може да изисква от човека, щото в определен момент от своя
живот
, той да не се счита за човешко същество.
Днес никой не може да изисква от човека, щото в определен момент от своя живот, той да не се счита за човешко същество.
Обаче на времето нещата изглеждаха така, че това беше главното условие, за да може някой да заяви: Наистина, преди да сляза долу в едно земно тяло, аз също бях човек; преди моето въплъщение аз бях един духовно-душевен човек. После духовно-душевните сили бяха вкарани във физическото тяло, което получих от моята майка, от моите родители. Да, те проникнаха в това физическо тяло. Впрочем хората нямаха никакво съзнание за начина, по който в рамките на един дълъг период от време, духовните сили проникваха във физическата материя, в нервно-сетивната система, в ритмичната система, в системата веществообмен крайници[1]. Хората не знаеха това.
към текста >>
Естествено, аз бих могъл да допусна, че в определени случаи това би било дори приятно... и все пак, съгласете се, че
живот
ът не може да съществува при такива условия.
Представете си например двама съпрузи. Представете си, че след известна раздяла, когато им предстои отново да се видят, дойде някой и поиска от тях да забравят всичко, което ги е свързало до сега!
Естествено, аз бих могъл да допусна, че в определени случаи това би било дори приятно... и все пак, съгласете се, че животът не може да съществува при такива условия.
Обаче законите на нашата цивилизация изискват от модерния човек точно това! Защото преди още да е слязъл на Земята, човекът вече познава, човекът вече е изучил природните царства откъм духовната им страна. И докато днес на човека се препоръчва да забрави всичко онова, което преди да е слязъл във физическо въплъщение той е знаел за минералите, за растенията, за животните, на древния кандидат за Посвещение в т.н. първа степен от Мистериите се казваше: Сега ти виждаш кварц... И всички усилия бяха насочвани към една цел той трябваше да си спомни онова, което е знаел за кварца преди своето земно въплъщение... или пък което е знаел за лилията, за розата. Познанието за природния свят беше всъщност едно припомняне.
към текста >>
И докато днес на човека се препоръчва да забрави всичко онова, което преди да е слязъл във физическо въплъщение той е знаел за минералите, за растенията, за
живот
ните, на древния кандидат за Посвещение в т.н.
Представете си например двама съпрузи. Представете си, че след известна раздяла, когато им предстои отново да се видят, дойде някой и поиска от тях да забравят всичко, което ги е свързало до сега! Естествено, аз бих могъл да допусна, че в определени случаи това би било дори приятно... и все пак, съгласете се, че животът не може да съществува при такива условия. Обаче законите на нашата цивилизация изискват от модерния човек точно това! Защото преди още да е слязъл на Земята, човекът вече познава, човекът вече е изучил природните царства откъм духовната им страна.
И докато днес на човека се препоръчва да забрави всичко онова, което преди да е слязъл във физическо въплъщение той е знаел за минералите, за растенията, за животните, на древния кандидат за Посвещение в т.н.
първа степен от Мистериите се казваше: Сега ти виждаш кварц... И всички усилия бяха насочвани към една цел той трябваше да си спомни онова, което е знаел за кварца преди своето земно въплъщение... или пък което е знаел за лилията, за розата. Познанието за природния свят беше всъщност едно припомняне. И щом някой подхождаше към природознанието като към едно припомняне на всичко, което е знаел преди да слезе в земния живот, тогава той беше допускан до втората степен.
към текста >>
И щом някой подхождаше към природознанието като към едно припомняне на всичко, което е знаел преди да слезе в земния
живот
, тогава той беше допускан до втората степен.
Обаче законите на нашата цивилизация изискват от модерния човек точно това! Защото преди още да е слязъл на Земята, човекът вече познава, човекът вече е изучил природните царства откъм духовната им страна. И докато днес на човека се препоръчва да забрави всичко онова, което преди да е слязъл във физическо въплъщение той е знаел за минералите, за растенията, за животните, на древния кандидат за Посвещение в т.н. първа степен от Мистериите се казваше: Сега ти виждаш кварц... И всички усилия бяха насочвани към една цел той трябваше да си спомни онова, което е знаел за кварца преди своето земно въплъщение... или пък което е знаел за лилията, за розата. Познанието за природния свят беше всъщност едно припомняне.
И щом някой подхождаше към природознанието като към едно припомняне на всичко, което е знаел преди да слезе в земния живот, тогава той беше допускан до втората степен.
към текста >>
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния
живот
.
Втората камера беше свързана с чувствата, с изучаването на чувствата. Третата камера беше свързана с волята, с изучаването на волята.
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята. То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване.
към текста >>
Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия
живот
на Земята.
Втората камера беше свързана с чувствата, с изучаването на чувствата. Третата камера беше свързана с волята, с изучаването на волята. Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята.
То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване. Ние измерваме земното пространство: геодезията и геометрията са земни науки.
към текста >>
Така е и с всичко, което в земния
живот
подлагаме на измерване.
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот. Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята. То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно.
Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване.
Ние измерваме земното пространство: геодезията и геометрията са земни науки. Всичко това беше твърде важно за втората степен на Посвещението. Тя заостряше вниманието на окултните кандидати, обясняваше им, че всички приказки за едно познание, което почива на обикновените земни средства т.е. ако то не се основава на геометрията, архитектурата и геодезията са пълна илюзия; че едно действително природознание всъщност трябва да бъде не нещо друго, а едно новоприпомнено знание от пред-Земни живот. И че геометрия, архитектура, музика, геодезия са науки, които трябва да се изучават именно на Земята, заради Земята.
към текста >>
ако то не се основава на геометрията, архитектурата и геодезията са пълна илюзия; че едно действително природознание всъщност трябва да бъде не нещо друго, а едно новоприпомнено знание от пред-Земни
живот
.
Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване. Ние измерваме земното пространство: геодезията и геометрията са земни науки. Всичко това беше твърде важно за втората степен на Посвещението. Тя заостряше вниманието на окултните кандидати, обясняваше им, че всички приказки за едно познание, което почива на обикновените земни средства т.е.
ако то не се основава на геометрията, архитектурата и геодезията са пълна илюзия; че едно действително природознание всъщност трябва да бъде не нещо друго, а едно новоприпомнено знание от пред-Земни живот.
И че геометрия, архитектура, музика, геодезия са науки, които трябва да се изучават именно на Земята, заради Земята.
към текста >>
И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-
висш
е познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в гроба. Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях. Докато обаче беше все още свързан със своето физическо тяло какъвто е случая с Посвещението в древните епохи -, човек трябваше да извоюва с вътрешните си сили както освобождаването от тялото, така и всичко онова, което смъртта би му дала сама по себе си. В хода на Посвещението това беше крайно необходимо: да се развият могъщи вътрешни сили, чрез които душата се освобождава от физическото тяло.
И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят. И тогава окултният кандидат проумяваше духовно-душевния човек в себе си още приживе, преди земната смърт. В този случай пред окултния кандидат Земята се явяваше като една външна планета, като една звезда и там в древните Мистерии той трябваше вместо със Земята, да живее със Слънцето. Да, тогава той добре знаеше какво получава от Слънцето и как действуват Слънчевите сили в него.
към текста >>
Стига само отново да съживим тази забележителна част от
живот
а на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Великденския празник.
Извън всяко съмнение, ние стигаме до извода, че днешния Великденски празник е само част от историята на Мистериите.
Стига само отново да съживим тази забележителна част от живота на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Великденския празник.
И ако поне малко се приближим до изживяванията на един древен посветен а това е предмет на следващите лекции ние лесно ще можем да си представим как той се обръща към себе си и казва: Едва сега, едва след Посвещението, ми стана ясно как действуват в мен диаметрално противоположните сили на Слънцето и Луната. Вярно е, че в известен смисъл аз съм формиран като физически човек именно от тях. Например моите изпъкнали или вдлъбнати очи, моя правилен или извит нос, всичките ми телесни форми и органи, както и тяхната способност да растат, да растат дори и днес чрез процесите на изхранването, всичко това зависи от силите на Луната. От тези сили зависи всяка една необходимост в моя живот. А това, че вътре в моето тяло, аз мога да се обособя като едно свободно същество, че мога да се преизградя сам и да се взема в ръцете си, всичко то зависи от силите ни Слънцето, от силите на Христос.
към текста >>
От тези сили зависи всяка една необходимост в моя
живот
.
Извън всяко съмнение, ние стигаме до извода, че днешния Великденски празник е само част от историята на Мистериите. Стига само отново да съживим тази забележителна част от живота на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Великденския празник. И ако поне малко се приближим до изживяванията на един древен посветен а това е предмет на следващите лекции ние лесно ще можем да си представим как той се обръща към себе си и казва: Едва сега, едва след Посвещението, ми стана ясно как действуват в мен диаметрално противоположните сили на Слънцето и Луната. Вярно е, че в известен смисъл аз съм формиран като физически човек именно от тях. Например моите изпъкнали или вдлъбнати очи, моя правилен или извит нос, всичките ми телесни форми и органи, както и тяхната способност да растат, да растат дори и днес чрез процесите на изхранването, всичко това зависи от силите на Луната.
От тези сили зависи всяка една необходимост в моя живот.
А това, че вътре в моето тяло, аз мога да се обособя като едно свободно същество, че мога да се преизградя сам и да се взема в ръцете си, всичко то зависи от силите ни Слънцето, от силите на Христос. И ако съзнателно искам да пробудя в себе си всичко онова, което Слънчевите сили влагаха в мен все пак по силата на една необходимост, аз трябва да раз движа в себе си именно тези Христови сили.
към текста >>
За тази цел обаче, човешкият
живот
трябва да бъде разгледан според неговите три етапа: Според онзи етап, когато човек поглежда в себе си; според онзи етап, когато човек влиза в себе си; и според онзи етап, когато човек стига до съзнанието, каквото иначе получава едва с настъпването на смъртта.
От тази гледна точка, другият велик празник, Коледа, или Рождество Христово, по необходимост трябва да се смята за такъв празник, който възроди Мистериите и ги направи достояние на всички хора по света. И тук веднага искам да изтъкна, че в своето по-нататъшно развитие, Антропософското Общество[2] е длъжно да бъде не друго, а самият път към обновените общочовешки Мистерии. И занапред Вашата истинска задача, скъпи мои приятели, може да бъде само тази: С едно вярно разбиране за нещата, да проявявате активна помощ в укрепването на тези самообновяващи се Мистерии.
За тази цел обаче, човешкият живот трябва да бъде разгледан според неговите три етапа: Според онзи етап, когато човек поглежда в себе си; според онзи етап, когато човек влиза в себе си; и според онзи етап, когато човек стига до съзнанието, каквото иначе получава едва с настъпването на смъртта.
към текста >>
Застани пред Портата на човешкия
живот
отново;
Застани пред Портата на човешкия живот отново;
към текста >>
Застани пред Портата на човешкия
живот
отново;
Застани пред Портата на човешкия живот отново;
към текста >>
[1] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
живот
инско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
[1] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
към текста >>
33.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше
живот
а си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло.
След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно.
В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло.
Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята. След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин. Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята. Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса.
към текста >>
Целият духовен
живот
на Луната зависеше от начина, по който духовните Същества, намиращи се в нея наблюдаваха панорамата на Всемира, на Космоса.
Целият духовен живот на Луната зависеше от начина, по който духовните Същества, намиращи се в нея наблюдаваха панорамата на Всемира, на Космоса.
И ако ми позволите едно образно сравнение естествено това е само едно сравнение аз бих казал: онези духовни Същества отправяха своя взор преди всичко към това, което беше важно и ново за тях, т.е. те отправяха взор към подвижните звезди на нашата планетарна система. И всичко, което ставаше на Луната както впрочем и правилната употреба на Лунните сили от страна на човека, т.е. правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на наблюдението, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н.
към текста >>
нему ти дължиш особената конфигурация, която твоето етерно тяло може да приеме непосредствено преди началото на новия ти земен
живот
".
По този начин дори самото разпределение на времето както в планетарната система, така и в съзнанието на хората се определяше от Луната, от „наблюдателния пункт" на Лунните Същества. И ръководителите на древните Мистерии можеха да се обърнат към човека и да му кажат: „Ти, човече, припомни си, че преди да слезеш на Земята, се нуждаеше от силите на Луната и че тези сили се образуваха на Луната според начина, по който Лунните Същества поглеждаха към другите планети на нашата планетарна система. Но това, което Луната има от вторника, срядата, четвъртъка, петъка и т.н.
нему ти дължиш особената конфигурация, която твоето етерно тяло може да приеме непосредствено преди началото на новия ти земен живот".
към текста >>
Този процес изправяше човека пред самото начало на
живот
а.
Процесът който описвам днес е съвсем друг. Той беше осъществяван в друг вид Мистерии под формата на Лунно и Слънчево Посвещение.
Този процес изправяше човека пред самото начало на живота.
към текста >>
34.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен
живот
.
Обаче винаги се намират достатъчно много хора, които са минали през своите инкарнации без да бъдат облъхнати от Мистериите с онази сила, с която са били облъхвани в по-миналите епохи. Макар и семената на тези далечни посвещения да не са покълнали, те се намират в човека. Те са заровени на сигурно място в човешката душа. Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание. Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение.
Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот.
И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение.
към текста >>
А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни
живот
и, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация.
Те са заровени на сигурно място в човешката душа. Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание. Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение. Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот. И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа.
А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация.
По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение. И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите. Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието.
към текста >>
Впрочем днес цялото това „пренасяне" трябва да става по някакъв начин именно в познанието, защото същинските Мистерии са вече неподходящи за съвременните условия на
живот
.
Впрочем днес цялото това „пренасяне" трябва да става по някакъв начин именно в познанието, защото същинските Мистерии са вече неподходящи за съвременните условия на живот.
към текста >>
И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на
живот
а ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество.
И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес.
Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
към текста >>
Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-
висш
смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество. И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес. Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост.
Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
към текста >>
Съгласните звуци му даваха предчувствието за неговото физическо тяло, което той щеше да има едва в земния си
живот
.
И сега в това Иех Ов А той чувствуваше целия човек.
Съгласните звуци му даваха предчувствието за неговото физическо тяло, което той щеше да има едва в земния си живот.
Гласните звуци И О А загатваха за Азът, астралното тяло и етерното тяло. За ефеските посветени това дълбоко вживяване в Иех Ов А беше нещо много съществено и оказваше решаващо значение при слизането от духовния свят.
към текста >>
От всичко, което описвам тук, Вие разбирате:
Живот
ът, духовният
живот
в Ефес представляваше нещо, което беше облъхнато от вътрешна, неземна светлина; нещо, което беше обагрено в най-различни цветове.
От всичко, което описвам тук, Вие разбирате: Животът, духовният живот в Ефес представляваше нещо, което беше облъхнато от вътрешна, неземна светлина; нещо, което беше обагрено в най-различни цветове.
И в този вътрешен просветлен, разноцветно обагрен живот практически се намираше всичко, което Великденът или мисълта за Великдена, можеше да утвърди като единственото и истинско достойнство на човека в пределите на целия Космос. Вчера споменах за странствуващите окултни кандидати, които посещаваха различните Мистерии, за да стигнат до едно цялостно вживяване в мистерийния принцип. И мнозина от тях бяха напълно убедени: Никъде другаде не би могла да се открие такава дълбока и съкровена хармония на сферите, както в Ефес. Тя сякаш извираше от онова усещане за Луната, което залива човека с астралната светлина на света. И тогава те започваха да възприемат Луната като преобразена от Слънцето, като преобразена Слънчева светлина; Луната като едно вълшебно сияние, одухотворено от астралната светлина.
към текста >>
И в този вътрешен просветлен, разноцветно обагрен
живот
практически се намираше всичко, което Великденът или мисълта за Великдена, можеше да утвърди като единственото и истинско достойнство на човека в пределите на целия Космос.
От всичко, което описвам тук, Вие разбирате: Животът, духовният живот в Ефес представляваше нещо, което беше облъхнато от вътрешна, неземна светлина; нещо, което беше обагрено в най-различни цветове.
И в този вътрешен просветлен, разноцветно обагрен живот практически се намираше всичко, което Великденът или мисълта за Великдена, можеше да утвърди като единственото и истинско достойнство на човека в пределите на целия Космос.
Вчера споменах за странствуващите окултни кандидати, които посещаваха различните Мистерии, за да стигнат до едно цялостно вживяване в мистерийния принцип. И мнозина от тях бяха напълно убедени: Никъде другаде не би могла да се открие такава дълбока и съкровена хармония на сферите, както в Ефес. Тя сякаш извираше от онова усещане за Луната, което залива човека с астралната светлина на света. И тогава те започваха да възприемат Луната като преобразена от Слънцето, като преобразена Слънчева светлина; Луната като едно вълшебно сияние, одухотворено от астралната светлина. Да, всичко това ефеските посветени не можеха да намерят никъде другаде, освен в Ефес, или поне не можеха да го намерят с онова дълбоко упование в художественото обхващане и пресъздаване на света, което цареше в Ефес.
към текста >>
Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим почерк в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на
живот
ворните етерни сили.
А да знаете само колко тежки бяха съдбите на тези, които принадлежаха към храма, колко тежки бяха съдбите им в хода на вековете! Те помнеха духовната светлина и божествената мъдрост, които озаряваха пространството в храма. Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше предадено и поверено на световния етер.
Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим почерк в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на животворните етерни сили.
към текста >>
Просто в определено време от
живот
а си, Вие прочитате Фауст.
Вземете една поетична или пък друга творба, вземете най-прекрасната от тях, било то на немски език или пък в превод на немски, вземете немския превод на Бхагавад Гита, вземете Гьотевия Фауст, Ифигения или нещо друго, което цените високо, и се замислете над могъщото съдържание, което е побрано в тази творба, например в Гьотевия Фауст. И сега, скъпи мои приятели как стига до Вас това могъщо съдържание, как Ви се предава то? Нека допуснем, че то стига до Вас по същия начин както и при повечето хора.
Просто в определено време от живота си, Вие прочитате Фауст.
Но какво застава пред Вас на физическия план? Какво виждате на хартията? На хартията няма нищо друго, освен комбинации от а б в г д е и т.н. Могъщото и велико съдържание на Фауст облъхва човека чрез комбинациите от а б в г д е и т.н. И ако Вие познавате азбуката както може да се предполага там на хартията няма да откриете нищо, което да не съвпада с някоя от нейните двадесетина букви.
към текста >>
И голяма част от това, което Антропософията някога ще може да доведе до край, се състои в следното: Тя изпълва тези понятия с
живот
!
с други думи, без да използуват буквите, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел. За всички логици е характерно, че те си служат с определени категории. Те ги научават наизуст, обаче не знаят откъде да започнат. То е все едно, ако един човек научи наизуст а б в г д, но му липсва всякакво умение да продължи нататък. Само четенето и вникването в космическия почерк, само то ни връща към онова елементарно съдържание на Фауст, което имаме под формата на а б в г д.
И голяма част от това, което Антропософията някога ще може да доведе до край, се състои в следното: Тя изпълва тези понятия с живот!
също както и дълбокото изживяване на Фауст може да се получи от неговия текст, изграден със съчетанията на а б в г д. Защото всички тайни на физическия и духовен свят се съдържат в тези елементарни понятия като в една чудна космическа азбука.
към текста >>
Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен
живот
, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес.
Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус. Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж.
Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес.
Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
към текста >>
И това, което гори в този празник на антропософското познание и светоусещане, също се издига нагоре в духовния свят и там то непременно трябва да се свърже с Коледния импулс, извикан за
живот
също тук, в Дорнах.
Да, това са същите неща, скъпи мои приятели, които бих искал да приближа до сърцата Ви през тази великденска седмица. Защото във всяко човешко сърце, което търси Антропософията, може да се разгори един безкраен празник.
И това, което гори в този празник на антропософското познание и светоусещане, също се издига нагоре в духовния свят и там то непременно трябва да се свърже с Коледния импулс, извикан за живот също тук, в Дорнах.
Защото този импулс не трябва да остане като нещо измислено, като нещо интелектуално, този импулс трябва да се преобрази в един импулс на сърцето; този импулс не трябва да действува като една трезва и суха мозъчна мисъл, този импулс трябва и то не от сантименталност, а с оглед действителната стойност на нещата да бъде тържествен и ведър.
към текста >>
И този езотеричен импулс е тук, само защото всичко, което беше земно, се изнесе горе в космическия етер ,излъчи се там с помощта на физическия огън, обаче не като огън, а като астрална светлина ... и сега тя отново хвърля отблясъците си долу, като импулси на Антропософското Движение, стига, разбира се, да сме в състояние да разграничим и приемем тези импулси в хода на нашия
живот
.
Нека се обърнем към това, което искаме да постигнем, нека да го приемем като един образ. Обаче в този образ е скрита дълбока истина. И тази дълбока истина може да се изрази със следните прости думи: След като е приела вече Коледния импулс, Антропософията трябва да се проникне от един езотеричен импулс.
И този езотеричен импулс е тук, само защото всичко, което беше земно, се изнесе горе в космическия етер ,излъчи се там с помощта на физическия огън, обаче не като огън, а като астрална светлина ... и сега тя отново хвърля отблясъците си долу, като импулси на Антропософското Движение, стига, разбира се, да сме в състояние да разграничим и приемем тези импулси в хода на нашия живот.
към текста >>
35.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Човек отхвърля
живот
ните и те изостават в развитието си.
В древните мистерии моралните импулси не са строго отделени от природните. Човешкото същество отделя от себе си растителния свят, който е приет от Земята.
Човек отхвърля животните и те изостават в развитието си.
Разликите между древните мистерии и гръцките мистерии. Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция. Ефес – ехо от непосредствена реалност на духа, но вече независещо от пространството и времето. Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способността да се виждат образите на събитията – появява се Херодот. Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост.
към текста >>
Това, което беше въпрос на богове и хора, в ерата на свободата се разиграва долу в човешкия
живот
.
Изгарянето на Ефес и изгарянето на Гьотеанума. В пламъците от Ефес прозират древните слова: завист на боговете. Мистериите като места за срещи и разбиране между хората и „добрите богове“. Завистта на боговете. Мистерията на Голгота – акт на върховна Любов.
Това, което беше въпрос на богове и хора, в ерата на свободата се разиграва долу в човешкия живот.
Розенкройцерските учители живеят в скромност и са незабележими през Средновековието. Инструкциите към ученика: връзката на физическото, етерното и астралното тяло със земята и с йерархиите; специалното отношение между човека и топлината. „Езикът“ на новото духовно откровение във формите и съдържанието на изображенията в Гьотеанума. Статуята на богинята в Ефес. Статуята на Представителя на човечеството в Гьотеанума.
към текста >>
Необходими са непреклонност и истинност по отношение на антропософския импулс в различните направления на
живот
а.
Отговорността, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага. Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реалности.
Необходими са непреклонност и истинност по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота.
Надеждата, свързана с Рождественското събрание. Основополагащата Медитация.
към текста >>
36.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем
живот
а на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството.
Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега.
По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно.
към текста >>
Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в
живот
а на душата нищо не се е изменило.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток.
Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило.
След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения. А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>
След това преминават към доисторическия
живот
на човека и казват, че там нищо автентично не е известно.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило.
След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно.
Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения. А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>
Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво
живот
но.
Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно.
Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно.
По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения. А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>
По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният
живот
претърпяващ сравнително неголеми изменения.
По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно.
По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения.
А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>
А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото
живот
инско несъвършенство като вид
висш
примат.
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения.
А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>
Да си представим за начало нашия собствен душевен
живот
.
Да си представим за начало нашия собствен душевен живот.
Ще ви приведа пример от него. Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си. След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен. Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това.
към текста >>
След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния
живот
на душата ни като спомен.
Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него. Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си.
След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен.
Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н.
към текста >>
Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния
живот
".
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци. Тоест ще се върнем хиляди години назад.
Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот".
То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него. Неговата глава не е била пълна с идеи и мисли. Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
към текста >>
И ставащото между главата, гърдите и сърцето е образ на това, което се изнася от моя
живот
в Космоса, изнася се в земното обкръжение, открито за Слънцето.
И както е чувствал вътрешната конфигурация на главата в образа на Земята, така е довеждал обкръжението на Земята – всичко, което е над Земята и около нея – във връзка с обърнатия към сърцето отвор долу. В това той е виждал образ на откриващата се за Слънцето Земя. Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз чувствам цялата Земя. Главата е миниатюрна Земя. Но тази Земя се открива към моята гръд, която носи вътре сърцето.
И ставащото между главата, гърдите и сърцето е образ на това, което се изнася от моя живот в Космоса, изнася се в земното обкръжение, открито за Слънцето.
" Велико и имащо дълбоко значение е било за него това преживяване, за което той е можел да каже: "Тук, в моята глава, живее Земята. Когато отивам по-надълбоко, тук Земята се открива на Слънцето (виж стрелката, рис. на стр. 4); моето сърце е образ на Слънцето. "
към текста >>
По такъв начин човек е достигал до това, което в древните времена е съответствало на нашия емоционален
живот
.
По такъв начин човек е достигал до това, което в древните времена е съответствало на нашия емоционален живот.
Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце? Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше. От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце.
към текста >>
Ние имаме още абстрактен
живот
на чувствата, на емоциите.
По такъв начин човек е достигал до това, което в древните времена е съответствало на нашия емоционален живот.
Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите.
Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце? Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше. От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце. Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>
Това е било време, когато човек с целия свой
живот
е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса.
Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса.
И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща. Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата. Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените.
към текста >>
И това се е изразявало в целия му
живот
.
Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса.
И това се е изразявало в целия му живот.
Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща. Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата. Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност.
към текста >>
Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния
живот
на Азия.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия. Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11).
Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия.
Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>
Чували сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им
живот
, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита.
Знаете, колко много означава за съвременния човек силата на паметта.
Чували сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им живот, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита.
Подобни страшни преживявания се стовариха върху един мой приятел малко преди смъртта му. Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет. Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета. Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита.
към текста >>
Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за
живот
а си, включително момента на покупката на билета.
Знаете, колко много означава за съвременния човек силата на паметта. Чували сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им живот, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита. Подобни страшни преживявания се стовариха върху един мой приятел малко преди смъртта му. Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет.
Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета.
Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита. А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин. После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пребродил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите предишни житейски преживявания. Паметта не се пробудила в него, докато не се оказал - сам не знаейки как - в приют за бездомни в Берлин.
към текста >>
Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният
живот
на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство.
Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита. А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин. После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пребродил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите предишни житейски преживявания. Паметта не се пробудила в него, докато не се оказал - сам не знаейки как - в приют за бездомни в Берлин.
Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство.
към текста >>
От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен
живот
(както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта.
От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците. Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
към текста >>
37.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И външните исторически събития в онези дни са зависели от строежа на вътрешния човешки
живот
много по-силно, отколкото в по-късните времена.
Това значи, че азиатският период на развитие (говорим сега за това, което е правилно да се нарича азиатски период, защото това, което представя историята, е в действителност по-късен и упадъчен период) е бил век на хора със съвършено друго устройство, от това на хората от по-късните времена.
И външните исторически събития в онези дни са зависели от строежа на вътрешния човешки живот много по-силно, отколкото в по-късните времена.
Това, което е живеело в душата на човека е живеело също така в цялото му същество. Не го е имало свойствения за нас независим живот на мислите и чувствата; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно. Същото се отнася и за абстрактното чувстване, което не знае за връзката с кръвообращението. Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н. Човек е преживявал цялото си същество като неделимо единство.
към текста >>
Не го е имало свойствения за нас независим
живот
на мислите и чувствата; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно.
Това значи, че азиатският период на развитие (говорим сега за това, което е правилно да се нарича азиатски период, защото това, което представя историята, е в действителност по-късен и упадъчен период) е бил век на хора със съвършено друго устройство, от това на хората от по-късните времена. И външните исторически събития в онези дни са зависели от строежа на вътрешния човешки живот много по-силно, отколкото в по-късните времена. Това, което е живеело в душата на човека е живеело също така в цялото му същество.
Не го е имало свойствения за нас независим живот на мислите и чувствата; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно.
Същото се отнася и за абстрактното чувстване, което не знае за връзката с кръвообращението. Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н. Човек е преживявал цялото си същество като неделимо единство.
към текста >>
Живот
ът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища.
Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания.
Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища.
Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
към текста >>
Душата се освобождава от телесността и живее сред съществата от
висш
ите йерархии.
И така, през деня хората имали образи. А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях.
Душата се освобождава от телесността и живее сред съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от
висш
ите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие.
Имало е обаче, моменти, когато спящият, възприемайки третата йерархия, усещал: много странна област се е доближила до мен. Тя ме приема в себе си, тя ме откъсва от земното съществуване. Той не е усещал това когато е бил потопен в съществата от третата йерархия, а го е усещал само тогава, когато е настъпвало още по-дълбоко сънно състояние. Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека. И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането.
Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие.
– Така са говорили древните хора за тази йерархия, която включва в себе си Господства, Сили и Власти. Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период. Двете първи състояния на съзнание - сън наяве, бодърстване в съня и сън, в който е присъствала третата йерархия, са се преживявали съзнателно от всички. А мнозина, надарени с особен природен дар, са преживявали също нахлуването на по-дълбокия сън, по време на който втората йерархия е прониквала в човешкото съзнание.
към текста >>
Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от
живот
а си.
А посветените в мистериите са достигали вече следващата степен на съзнание. Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега!
Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си.
Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве. Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса.
към текста >>
Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на
живот
а, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание.
Какво всъщност е ставало? В характерните примери за това, което се явява действителен израз на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили. Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека.
Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание.
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание. Така стои работата със съвременното човечество. Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото. Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно.
към текста >>
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на
живот
а, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
В характерните примери за това, което се явява действителен израз на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили. Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека. Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание.
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
Така стои работата със съвременното човечество. Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото. Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно. Защото по причина на самата моя младост, аз не мога напълно да развия човешката си същност.
към текста >>
Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна
висш
ите богове - Серафими, Херувими, Престоли.
В определен момент от епохата на азиатското развитие, приблизително в средата и, - по-късно ще уточним датите, - състоянието на съзнанието на посветените е било такова, че те преминавали по Земята с възприемане на царствата на Земята, много близко до това, което притежава съвременният човек; те са го усещали, обаче, в своите крайници. Те усещали своите крайници свободни от боговете в оставената от боговете земна субстанция.
Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна висшите богове - Серафими, Херувими, Престоли.
Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух. Но като компенсация за тях е оставала възможността да срещнат в гората съществата от първата йерархия, те са могли да срещнат някои същества от царствата на Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния
живот
на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток.
И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека.
към текста >>
Навсякъде е имало такива хора, които не са усещали смъртта толкова интензивно, както самите гърци, но за които в дълбините на смъртта се е усещало необикновеното богатство на
живот
а.
Смъртта е била при гърците, но те не са знаели как да се приспособят към нея. На тях им е била необходима сплав с другия елемент, за да направят нещо с нея. Ахил, Агамемнон – тези хора са носили в себе си смъртта, но не са знаели как да се ориентират в нея. Те са гледали към Азия. Там, в Азия, те са виждали народ, който се е намирал в обратното положение, страдащ под прякото влияние на противоположното душевно състояние.
Навсякъде е имало такива хора, които не са усещали смъртта толкова интензивно, както самите гърци, но за които в дълбините на смъртта се е усещало необикновеното богатство на живота.
към текста >>
Азия, която в онези древни времена е имала излишък на
живот
, е жадувала смъртта.
Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е позволявал на троянците да надделеят над гърците, навсякъде ни дава да видим този контраст. Можете да видите това, например, в характерните фигури на Хектор и Ахил. И в този контраст е изразено това, което е имало място на границата между Азия и Европа.
Азия, която в онези древни времена е имала излишък на живот, е жадувала смъртта.
Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно отношение към нея. По такъв начин, от друга гледна точка, виждаме Европа и Азия противопоставени една на друга. От една страна имаме преход от ритмическа памет към времева; от друга – две съвсем различни преживявания по отношение на смъртта в човешкото устройство.
към текста >>
38.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния
живот
на човечеството.
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския.
Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството.
Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
към текста >>
Така, че във всеки миг от
живот
а си той е можел да каже: в мен живеят боговете.
Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него. Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия.
Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете.
И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите. И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа. Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството.
към текста >>
И като товар или, по скоро, като каруца в
живот
а, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа.
Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него. Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия. Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете. И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите.
И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа.
Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за
живот
а на Земята.
Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма. Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност. По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност.
Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята.
И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут. Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън. В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града. След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност.
към текста >>
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния
живот
в града на наистина здрава основа.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа.
Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание. По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия. Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>
Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от
висш
ите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях.
В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи. Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво. И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите.
Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях.
Особено се е култивирало такова общение в мистериите. И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града.
към текста >>
В онези времена това са изразявали по следния начин: нещо, което всъщност е духовна сила от висок порядък, е действало в Ерех като
живот
инска сила, като страшна, призрачна
живот
инска сила.
В онези времена това са изразявали по следния начин: нещо, което всъщност е духовна сила от висок порядък, е действало в Ерех като животинска сила, като страшна, призрачна животинска сила.
Всевъзможни беди се стоварили върху жителите - физически болести, а също душевни разстройства. В резултат личността, привързана към Гилгамеш, наречена в епоса Еабани, умряла, но, за да може мисията на другата личност да бъде продължена на Земята, тя останала в духовна връзка с тази личност даже след смъртта си. И така, когато разглеждаме следващия живот и развитието на личността, която в епоса носи името Гилгамеш, ние трябва да виждаме в нея съвместната дейност на две личности, при това по такъв начин, че в следващите години от живота си Гилгамеш получава интуиции и озарения от Еабани и продължава да действа, макар и сам, но не просто от собствената си воля, а от волята на двамата, от сливането на двете воли.
към текста >>
И така, когато разглеждаме следващия
живот
и развитието на личността, която в епоса носи името Гилгамеш, ние трябва да виждаме в нея съвместната дейност на две личности, при това по такъв начин, че в следващите години от
живот
а си Гилгамеш получава интуиции и озарения от Еабани и продължава да действа, макар и сам, но не просто от собствената си воля, а от волята на двамата, от сливането на двете воли.
В онези времена това са изразявали по следния начин: нещо, което всъщност е духовна сила от висок порядък, е действало в Ерех като животинска сила, като страшна, призрачна животинска сила. Всевъзможни беди се стоварили върху жителите - физически болести, а също душевни разстройства. В резултат личността, привързана към Гилгамеш, наречена в епоса Еабани, умряла, но, за да може мисията на другата личност да бъде продължена на Земята, тя останала в духовна връзка с тази личност даже след смъртта си.
И така, когато разглеждаме следващия живот и развитието на личността, която в епоса носи името Гилгамеш, ние трябва да виждаме в нея съвместната дейност на две личности, при това по такъв начин, че в следващите години от живота си Гилгамеш получава интуиции и озарения от Еабани и продължава да действа, макар и сам, но не просто от собствената си воля, а от волята на двамата, от сливането на двете воли.
към текста >>
Живот
ът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега.
Това, което ви представих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена.
Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега.
Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му.
към текста >>
Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в
живот
а му.
Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега. Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира.
Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му.
Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
към текста >>
Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен
живот
о знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш.
Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
към текста >>
/*Виж Диоген Лаерций "
Живот
ът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух.
Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество. В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес. Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят. И той е можел да прави това, независимо дали му е бил открит достъп в мистериите или не. Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание.
/*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух.
В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи. Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила. А в този период, с който сега се занимаваме, тя още не е отмряла. Затова импулсът за странстване по Земята, за да се придобие чрез това нещо, което би помогнало да се реши проблема с безсмъртието, е имал за Гилгамеш дълбок смисъл.
към текста >>
Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на
живот
а те се проявяват много силно, но не и в съзнанието.
Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят. Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието.
Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието.
към текста >>
По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на
живот
сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа.
По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа.
Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека. Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното.
към текста >>
Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в
живот
ворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции.
Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса.
Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции.
Всичко това в най-жив образ се е поднасяло на човека.
към текста >>
И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия
живот
на Земята.
И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята.
Той започвал да вижда, какви са били тези ранни състояния. Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
към текста >>
От тази варна субстанция под влияние на сгъстяване на белтъка възникнало
живот
инското царство.
Тези имагинации са имали форма на гигантски растениеобразен организъм, и от това, което е било, така да се каже, "имагинирано" в Земята по този начин, се развили по-късно - чрез поглъщане на атмосферната субстанция - растенията, тоест всичко това, което има растениеобразна природа. Отначало това е било в обкръжението на Земята в летливо-флуидна форма и едва по-късно се потопило в почвата и станало това, което ни е известно като растения. Покрай силициевият диоксид в тази белтъчна атмосфера е било внедрено също и друго вещество – калциев оксид (вар) в крайно разредено състояние.
От тази варна субстанция под влияние на сгъстяване на белтъка възникнало животинското царство.
А човешкото същество се е възприемало вътре във всичко това. То се е усещало единно със Земята. То е живеело в това, което Земята е творила от силите на имагинациите като растително, живеело в това, което е възниквало в земното като животинско, така, както аз сега ви описах. Всеки човек се е усещал, всъщност, разпрострян по цялата Земя, единен със Земята. Така, че човешките същества – както описах във връзка с учението на Платон в книгата "Християнството като мистичен факт" човешката идееобразуваща способност – прониквали едно в друго.
към текста >>
То е живеело в това, което Земята е творила от силите на имагинациите като растително, живеело в това, което е възниквало в земното като
живот
инско, така, както аз сега ви описах.
Отначало това е било в обкръжението на Земята в летливо-флуидна форма и едва по-късно се потопило в почвата и станало това, което ни е известно като растения. Покрай силициевият диоксид в тази белтъчна атмосфера е било внедрено също и друго вещество – калциев оксид (вар) в крайно разредено състояние. От тази варна субстанция под влияние на сгъстяване на белтъка възникнало животинското царство. А човешкото същество се е възприемало вътре във всичко това. То се е усещало единно със Земята.
То е живеело в това, което Земята е творила от силите на имагинациите като растително, живеело в това, което е възниквало в земното като животинско, така, както аз сега ви описах.
Всеки човек се е усещал, всъщност, разпрострян по цялата Земя, единен със Земята. Така, че човешките същества – както описах във връзка с учението на Платон в книгата "Християнството като мистичен факт" човешката идееобразуваща способност – прониквали едно в друго.
към текста >>
Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с
висш
ия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
И така, съдбата довела до това, че двете личности, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благочестие тези неща, които в общи линии обрисувах тук. Благодарение на това душите им станали някак вътрешно уплътнени. Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което преди им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване. Такъв е бил човешкия опит на тези личности, поделен между две отделни инкарнации.
Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
към текста >>
Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия
живот
да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации.
Защото ако вие постоянно имате две съвместни течения, които не можете да разделите, тогава те се разтварят и се губят едно в друго. Ако са ясно различими, можете да съдите за едното с помощта на другото.
Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации.
И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество. И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни. /*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество.
към текста >>
И
живот
ът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни.
Защото ако вие постоянно имате две съвместни течения, които не можете да разделите, тогава те се разтварят и се губят едно в друго. Ако са ясно различими, можете да съдите за едното с помощта на другото. Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации. И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество.
И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни.
/*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък.
към текста >>
Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен
живот
може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество.
Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации. И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество. И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни. /*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/.
Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество.
Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин. И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
към текста >>
Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния
живот
, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин.
/*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък.
Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин.
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
към текста >>
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен
живот
) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия
живот
, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
- философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин.
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
към текста >>
Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически
живот
, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка.
Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр.
Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X. от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>
от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто
живот
е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X.
от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>
39.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И както палецът е палец във връзка с целия организъм, по същия начин човекът е същество, имащо една или друга форма – по време на земния
живот
или в
живот
а между смъртта и новото раждане - във връзка с космическото цяло.
Моята вчерашна задача беше да покажа с пример за отделни личности, как историческото развитие на света върви по своя път. Този, който се стреми към по-нататъшно задълбочаване в духовната наука, не може да представя нещата, без да посочва последствията от събитията, отразяващи се в човешкото същество. Защото само в нашата епоха човек се усеща - по причини, които ще обсъждаме в хода на тези лекции – откъснат като отделно същество от останалия свят. Във всички предидущи епохи и, трябва да отбележим, във всички последващи, човек се е усещал и отново ще се усеща член на целия Космос, принадлежащ на целия свят, също както палецът (както често съм казвал) не може да съществува сам по себе си, а може да съществува само в човешкия организъм. Защото в този момент, когато палецът е отделен от организма, той повече не е палец, той започва да изчезва, той е нещо съвсем друго и е подчинен на съвсем други закони, отколкото когато принадлежи на човешкия организъм.
И както палецът е палец във връзка с целия организъм, по същия начин човекът е същество, имащо една или друга форма – по време на земния живот или в живота между смъртта и новото раждане - във връзка с космическото цяло.
В предните епохи е имало съзнание за това, в бъдеще отново ще възникне; то само е помръкнало и затъмнено, за да може човек да развие напълно преживяването на свободата. Но колкото повече се задълбочаваме в древните времена, толкова повече намираме у човека съзнание за принадлежност към целия Космос.
към текста >>
И в
живот
а на тези ученици ние винаги намираме настройката: прекрасно, тогава ние трябва да останем в илюзиите.
Учениците са ги подготвяли по такъв начин, че в началото, изхождайки от отчаяние, те се задоволявали с илюзиите Те изпадали в състояние на отчаяние: възприеманата от тях илюзорност е била толкова всемогъща и толкова всеобемаща, че е било невъзможно да се пробие през нея.
И в живота на тези ученици ние винаги намираме настройката: прекрасно, тогава ние трябва да останем в илюзиите.
Но това значи: ние трябва да изгубим почва под краката си, защото не трябва да се стои твърдо на почвата на илюзиите. – Наистина, скъпи мои приятели, за строгостта и суровостта на подготовката в древните мистерии едва ли можем да добием представа. Хората биха се втрещили от ужас пред това, какво изисква действителното вътрешно развитие.
към текста >>
Защото за човека такова идване до период в
живот
а, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност.
Такова било преживяването, което изпитвали учениците относно битието и неговия илюзорен характер. А след това ги очаквало сходно преживяване относно търсенето на истината. Те се учили да разбират смущенията, които човек има в своите емоции, пречещи му да достигне истината, всичките мътни и буйни чувства, затъмняващи ясната светлина на знанията. И тогава още един път идвали до великия момент, когато си казвали: ако няма истина, тогава ние живеем – ние трябва да живеем - в заблуждение, в неистина!
Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност.
към текста >>
С голяма доза сигурност допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна проза на
живот
а би застанал пред тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея.
С голяма доза сигурност допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна проза на живота би застанал пред тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея.
Това наистина е така. Но съвсем друга работа е, отначало да преживееш цялата мощ на илюзиите и заблужденията със своето вътрешно същество, душа и дух, пък и с кръвта и нервите, а след това да преживееш сугестивната мощ на подобна гигантска фигура.
към текста >>
Отъждествявайки се – както казах вчера - с тази статуя, която е въплъщавала пълнотата на
живот
а, жизненото пълнокръвие, ученикът си е прокарвал път в космическия етер.
В Ефес ученикът се довеждал не до две статуи, а до една, известна като Артемида Ефеска.
Отъждествявайки се – както казах вчера - с тази статуя, която е въплъщавала пълнотата на живота, жизненото пълнокръвие, ученикът си е прокарвал път в космическия етер.
С цялото си вътрешно възприятие и преживяване той се е издигал от обикновеното земно съществуване до преживяване на космическия етер. И това е довеждало до ново знание. Преди всичко му се съобщавала истинската природа на човешкия език. А след това, изхождайки от човешкия език, тоест от човешкия образ на космическия Логос, на ученика се показвало, как космическото Слово тъче и управлява във Вселената.
към текста >>
Ученикът се довеждал до преживяване на това, което човекът със своята вътрешна деятелност въплъщава в
живот
а, - което става във въздушната стихия; а после на това, как два далечни процеса се съединяват със ставащото в елемента въздух.
Повтарям, мога да описвам тези неща само в общи линии – това, как са протичали. Вниманието на ученика се заостряло към това, което става, когато човешкото същество говори, когато то оставя печата на своето слово в изходящото дихание.
Ученикът се довеждал до преживяване на това, което човекът със своята вътрешна деятелност въплъщава в живота, - което става във въздушната стихия; а после на това, как два далечни процеса се съединяват със ставащото в елемента въздух.
към текста >>
Човешкият Логос действа чрез теб по време на твоя
живот
на Земята.
Така ученикът си прокарвал път в космическото, учейки се на правилно разбиране на това, което е било в собствената му реч. "Вътре в теб се намира човешкият Логос.
Човешкият Логос действа чрез теб по време на твоя живот на Земята.
Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си живот. И ако в теб човешката същност е микрокосмически Логос, то някога в началото на началата е бил Логоса, и Той е бил с Бог, и Сам е бил Бог".
към текста >>
Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си
живот
.
Така ученикът си прокарвал път в космическото, учейки се на правилно разбиране на това, което е било в собствената му реч. "Вътре в теб се намира човешкият Логос. Човешкият Логос действа чрез теб по време на твоя живот на Земята.
Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си живот.
И ако в теб човешката същност е микрокосмически Логос, то някога в началото на началата е бил Логоса, и Той е бил с Бог, и Сам е бил Бог".
към текста >>
Разглеждайки личност, подобна на тази, която е известна под името Гилгамеш, трябва да помните, че целият и
живот
е протичал в тесния кръг на мистериите, защото цялата култура, цялата цивилизация в древните времена произлизала от мистериите.
Разглеждайки личност, подобна на тази, която е известна под името Гилгамеш, трябва да помните, че целият и живот е протичал в тесния кръг на мистериите, защото цялата култура, цялата цивилизация в древните времена произлизала от мистериите.
Затова, когато изричам името "Гилгамеш", вие трябва да гледате на него – доколкото той е живеел в Ерех - не като на лично посветен в мистериите на Ерех, но като на жител на цивилизация, пронизана от преживявания, обусловени от току що описаното отношение на човека към Космоса. След това, по време на поклонничеството на Запад, тази личност имала преживяване, което и позволило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд. Това, което Гилгамеш получил там, живеело в неговата душа и продължавало да се развива в живота между смъртта и новото раждане; а в следващия земен живот той преживял в Ефес задълбочаване на душата.
към текста >>
Това, което Гилгамеш получил там, живеело в неговата душа и продължавало да се развива в
живот
а между смъртта и новото раждане; а в следващия земен
живот
той преживял в Ефес задълбочаване на душата.
Разглеждайки личност, подобна на тази, която е известна под името Гилгамеш, трябва да помните, че целият и живот е протичал в тесния кръг на мистериите, защото цялата култура, цялата цивилизация в древните времена произлизала от мистериите. Затова, когато изричам името "Гилгамеш", вие трябва да гледате на него – доколкото той е живеел в Ерех - не като на лично посветен в мистериите на Ерех, но като на жител на цивилизация, пронизана от преживявания, обусловени от току що описаното отношение на човека към Космоса. След това, по време на поклонничеството на Запад, тази личност имала преживяване, което и позволило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд.
Това, което Гилгамеш получил там, живеело в неговата душа и продължавало да се развива в живота между смъртта и новото раждане; а в следващия земен живот той преживял в Ефес задълбочаване на душата.
към текста >>
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с
висш
ите небеса, обемащи низшето.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х.
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето.
В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил
живот
в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х. В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии.
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
Но с идването на пролетта растенията,
живот
ните и човешките същества се възраждат на Земята за нов
живот
; тогава елементарните духове отново свалят етера от сферата на Луната в тези новородени същества.
Ерудитът може да прочете всичко това в книгите, написани за Аристотел. Но сам Аристотел постоянно е повтарял на своя ученик Александър: този етер, който се е отделил извън сферата на земната топлина, - светлинният етер, химическият етер и жизненият етер, - е бил някога съединен със Земята. Той е достигал Земята. А с отделянето на Луната на ранните стадии на еволюция етерът се отделил от Земята. И затова всичко, което ни заобикаля в пространството като мъртъв свят, - така е протичало Аристотелевото назидание към Александър, - не е проникнато от етер.
Но с идването на пролетта растенията, животните и човешките същества се възраждат на Земята за нов живот; тогава елементарните духове отново свалят етера от сферата на Луната в тези новородени същества.
Така, че Луната е формовчик и ваятел на съществата.
към текста >>
Стоейки пред огромната женска фигура в Хибернийските мистерии, ученикът е имал много ярко преживяване на това, че етерът в действителност не принадлежи на Земята, но ежегодно се сваля тук от елементарните духове за нуждите на разцъфтяващия
живот
.
Стоейки пред огромната женска фигура в Хибернийските мистерии, ученикът е имал много ярко преживяване на това, че етерът в действителност не принадлежи на Земята, но ежегодно се сваля тук от елементарните духове за нуждите на разцъфтяващия живот.
И така е било и за Аристотел. Той все още е имал дълбоко проникновение за връзката на човешкото същество с Космоса. Неговият ученик Теофраст* е попречил съчиненията, които трактуват тези неща, да стигнат до Запада. Обаче някои от тях достигнали Изтока, където още се пазело разбирането на такива истини. Оттук те били пренесени от евреите и арабите през Северна Африка и Испания в европейския запад, където се сблъскали, така, както вече описах, с влиянията на Хибернийските мистерии, доколкото те се изразявали в цивилизацията и културата на тези народи.
към текста >>
Александър притежавал още и съзнателно виждане на
живот
а в елементите.
Но всичко това, което ви описах, е било не повече от отправна точка за учението, което Аристотел предал на Александър. Това учение изцяло се отнасяло до вътрешното преживяване. Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос. Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент. Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека.
Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите.
И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята. В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм. Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава. Ти проникваш в сухота (виж. рис.
към текста >>
И ръка за ръка с това преживяване на
живот
а в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята.
Това учение изцяло се отнасяло до вътрешното преживяване. Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос. Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент. Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите.
И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята.
В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм. Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава. Ти проникваш в сухота (виж. рис. на стр. 51).
към текста >>
40.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Тук ние наблюдаваме някаква връзка на човека с природата, все още съществуваща във времената, протекли между
живот
а на Гилгамеш и неговата бъдеща инкарнация, когато той също се е намирал в тясна връзка с мистериите, а именно, с Ефеските.
Това е било възможно благодарение на това, че чрез познанието, получено в тези мистерии, - духът на природата реално се е възприемал в мистериите, - човек се е чувствал единен с цялата природа.
Тук ние наблюдаваме някаква връзка на човека с природата, все още съществуваща във времената, протекли между живота на Гилгамеш и неговата бъдеща инкарнация, когато той също се е намирал в тясна връзка с мистериите, а именно, с Ефеските.
В хората от това време ние все още намираме живо виждане и възприемане на връзката на човешкото същество с духа на природата. Тази връзка те са възприемали по следния начин. Благодарение на изучаването на дейността на стихийните духове в природата и дейността на разумните същества в планетарните процеси, човек идвал до следното убеждение: навсякъде наоколо аз виждам проявления на растителния свят – зелените филизи, пъпки и цветя, след това плодове. Виждам едногодишните растения на ливадата и в полето, които разцъфтяват през пролетта и отново увяхват през есента. Също така виждам дървета, които растат със столетия, образувайки отвън кора, вдървявайки се и враствайки на широчина и дълбочина в Земята със своите корени.
към текста >>
С
висш
ите
живот
ни човек не е усещал такъв вид връзка.
С висшите животни човек не е усещал такъв вид връзка.
Защото той е знаел, че само когато преодолее животинската форма и остави зад себе си животните в своята еволюция, ще заеме своето истинско място на Земята. Той е пренесъл растенията със себе си чак до Земята и тогава и ги е предал, за да може тя да ги приеме в своето лоно. За растенията човекът е бил на Земята посредник на боговете, посредник между боговете и Земята.
към текста >>
Защото той е знаел, че само когато преодолее
живот
инската форма и остави зад себе си
живот
ните в своята еволюция, ще заеме своето истинско място на Земята.
С висшите животни човек не е усещал такъв вид връзка.
Защото той е знаел, че само когато преодолее животинската форма и остави зад себе си животните в своята еволюция, ще заеме своето истинско място на Земята.
Той е пренесъл растенията със себе си чак до Земята и тогава и ги е предал, за да може тя да ги приеме в своето лоно. За растенията човекът е бил на Земята посредник на боговете, посредник между боговете и Земята.
към текста >>
От друга страна, по отношение на
живот
ните човек е имал различно чувство.
От друга страна, по отношение на животните човек е имал различно чувство.
Той е знаел, че не може да ги донесе със себе си на Земята: той е трябвало да ги отхвърли, трябвало е да се освободи от тях, иначе не би могъл по правилен начин да развие своята човешка форма. Той отблъснал от себе си животните; те били отхвърлени от неговия път (червената щриховка отвън, рис. на стр. 55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото. Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство.
към текста >>
Той отблъснал от себе си
живот
ните; те били отхвърлени от неговия път (червената щриховка отвън, рис.
От друга страна, по отношение на животните човек е имал различно чувство. Той е знаел, че не може да ги донесе със себе си на Земята: той е трябвало да ги отхвърли, трябвало е да се освободи от тях, иначе не би могъл по правилен начин да развие своята човешка форма.
Той отблъснал от себе си животните; те били отхвърлени от неговия път (червената щриховка отвън, рис.
на стр. 55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото. Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство. По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете. По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си.
към текста >>
Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между
живот
инското и растителното царство.
От друга страна, по отношение на животните човек е имал различно чувство. Той е знаел, че не може да ги донесе със себе си на Земята: той е трябвало да ги отхвърли, трябвало е да се освободи от тях, иначе не би могъл по правилен начин да развие своята човешка форма. Той отблъснал от себе си животните; те били отхвърлени от неговия път (червената щриховка отвън, рис. на стр. 55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото.
Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство.
По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете. По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си. Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните.
към текста >>
По отношение на
живот
инското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с
живот
ните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си.
Той отблъснал от себе си животните; те били отхвърлени от неговия път (червената щриховка отвън, рис. на стр. 55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото. Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство. По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете.
По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си.
Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство.
към текста >>
Целият египетски култ към
живот
ните е свързан с такива възгледи.
на стр. 55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото. Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство. По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете. По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си.
Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи.
С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора.
към текста >>
С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към
живот
ните, което виждаме в Азия.
55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото. Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство. По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете. По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си. Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи.
С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия.
Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят.
към текста >>
Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на
живот
ните.
Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство. По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете. По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си. Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия.
Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните.
По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж.
към текста >>
По отношение на
живот
ното той е изпитвал чувство на освобождение.
По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете. По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си. Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните.
По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение.
По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж. Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж.
към текста >>
Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала
живот
на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора.
Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство.
Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора.
Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж. Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж. Що се отнася до животните, човек все пак е чувствал към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях.
към текста >>
Що се отнася до
живот
ните, човек все пак е чувствал към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях.
По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж. Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж.
Що се отнася до животните, човек все пак е чувствал към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях.
към текста >>
Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека
живот
о чувство за връзката му с природните царства.
По нататък, мистериите на Ефес стоят по средата между древноизточните и гръцките мистерии. Те заемат особено място. Защото Ефеските посветени са можели все още да преживяват нещо от гигантските, величествени истини на Древния Изток, душите им все още са били засегнати от дълбокото вътрешно преживяване на връзката на човешкото същество с макрокосмоса и макрокосмическите божествено-духовни същества. В Ефес човек все още е можел да съзерцава свръхземното, и то, не малко.
Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека живото чувство за връзката му с природните царства.
Растителният свят ( му се преподавало) – е твой; Земята само го е възприела от теб. Животинският свят ти си изпреварил, ти си го оставил назад. Ти трябва да гледаш на животните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек. – Чувството на единство с макрокосмоса е било преживяване, още достъпно за посветения в Ефес, той все още го е получавал непосредствено от самите реалности.
към текста >>
Живот
инският свят ти си изпреварил, ти си го оставил назад.
Те заемат особено място. Защото Ефеските посветени са можели все още да преживяват нещо от гигантските, величествени истини на Древния Изток, душите им все още са били засегнати от дълбокото вътрешно преживяване на връзката на човешкото същество с макрокосмоса и макрокосмическите божествено-духовни същества. В Ефес човек все още е можел да съзерцава свръхземното, и то, не малко. Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека живото чувство за връзката му с природните царства. Растителният свят ( му се преподавало) – е твой; Земята само го е възприела от теб.
Животинският свят ти си изпреварил, ти си го оставил назад.
Ти трябва да гледаш на животните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек. – Чувството на единство с макрокосмоса е било преживяване, още достъпно за посветения в Ефес, той все още го е получавал непосредствено от самите реалности.
към текста >>
Ти трябва да гледаш на
живот
ните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек.
Защото Ефеските посветени са можели все още да преживяват нещо от гигантските, величествени истини на Древния Изток, душите им все още са били засегнати от дълбокото вътрешно преживяване на връзката на човешкото същество с макрокосмоса и макрокосмическите божествено-духовни същества. В Ефес човек все още е можел да съзерцава свръхземното, и то, не малко. Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека живото чувство за връзката му с природните царства. Растителният свят ( му се преподавало) – е твой; Земята само го е възприела от теб. Животинският свят ти си изпреварил, ти си го оставил назад.
Ти трябва да гледаш на животните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек.
– Чувството на единство с макрокосмоса е било преживяване, още достъпно за посветения в Ефес, той все още го е получавал непосредствено от самите реалности.
към текста >>
А по-късно двамата другари - Еабани и Гилгамеш – се намерили отново в съвместния им
живот
в Ефес, и там те встъпили в дълбоко съзнателно преживяване на това, което във времената на Гилгамеш са преживели повече или по-малко безсъзнателно или подсъзнателно във връзка с божествено-духовните светове.
По-нататък, ние трябва да помним, че индивидуалността, която е живяла в Александър Велики, е била в тесни връзки с Хибернийските мистерии във времената на Гилгамеш, когато той предприел пътешествие на Запад, в местност, съседна с днешен Бургенланд. Тези мистерии живеели в тази индивидуалност, живеели по много древен начин. Защото това е било в онези времена, когато Западът още се е огласял от мощния отзвук на атлантската епоха. А след това всички тези преживявания били пренесени през душевното състояние, което протича между смъртта и новото раждане.
А по-късно двамата другари - Еабани и Гилгамеш – се намерили отново в съвместния им живот в Ефес, и там те встъпили в дълбоко съзнателно преживяване на това, което във времената на Гилгамеш са преживели повече или по-малко безсъзнателно или подсъзнателно във връзка с божествено-духовните светове.
Техният живот в Ефеските времена е бил сравнително мирен, те са имали възможност да преработят и усвоят възприетото в по-страшните времена.
към текста >>
Техният
живот
в Ефеските времена е бил сравнително мирен, те са имали възможност да преработят и усвоят възприетото в по-страшните времена.
По-нататък, ние трябва да помним, че индивидуалността, която е живяла в Александър Велики, е била в тесни връзки с Хибернийските мистерии във времената на Гилгамеш, когато той предприел пътешествие на Запад, в местност, съседна с днешен Бургенланд. Тези мистерии живеели в тази индивидуалност, живеели по много древен начин. Защото това е било в онези времена, когато Западът още се е огласял от мощния отзвук на атлантската епоха. А след това всички тези преживявания били пренесени през душевното състояние, което протича между смъртта и новото раждане. А по-късно двамата другари - Еабани и Гилгамеш – се намерили отново в съвместния им живот в Ефес, и там те встъпили в дълбоко съзнателно преживяване на това, което във времената на Гилгамеш са преживели повече или по-малко безсъзнателно или подсъзнателно във връзка с божествено-духовните светове.
Техният живот в Ефеските времена е бил сравнително мирен, те са имали възможност да преработят и усвоят възприетото в по-страшните времена.
към текста >>
Описвал съм ви, каква е била тя във времената на Гилгамеш; а сега трябва да си представите, как в
живот
о общение между Александър и Аристотел познанията, свързани с Древния Изток и Ефес, били възпроизведени, но възпроизведени в нова форма.
За да проникнем в значението на това събитие ще припомним следното. Трябва да помним, че в тези две души, които са станали впоследствие Аристотел и Александър Велики, е живеело, на първо място, всичко това, което те възприели в отдалечените в миналото времена, а след това го изучили. И след това в Ефес нещо вече живяло в техните души се изпълнило с необикновена ценност. И ние можем да кажем, че цялата Азия - в тази нейна "гръцка" форма, която тя приела в Ефес, - живеела в тези две души и особено в душата на този, който впоследствие станал Александър Велики. Представете си ролята, изиграна от тази личност.
Описвал съм ви, каква е била тя във времената на Гилгамеш; а сега трябва да си представите, как в живото общение между Александър и Аристотел познанията, свързани с Древния Изток и Ефес, били възпроизведени, но възпроизведени в нова форма.
Само си представете това. Представете си, какво би трябвало да стане, ако гигантският документ, който с нечувана интензивност живеел в тези души, ако този гигантски документ, мистериите на Ефес, още го е имало и ако Александър, в инкарнацията си като Александър, би се срещнал с мистериите от Ефес! Ако съумеем да си изградим представа за това, ще можем правилно да оценим факта, че в деня, когато се е родил Александър, Херострат е хвърлил факела в светилището на Ефес; в същия този ден, когато се е родил Александър, храмът на Диана Ефеска е бил предателски изгорен до основи. Той изчезнал завинаги; неговият монументален документ с всичко отнасящо се до него, престанало да съществува. Той съществувал само като историческа мисия в душата на Александър и неговия учител Аристотел.
към текста >>
41.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен
живот
на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период.
Спомнете си, как в книгата "Теософия" аз съм описал различните светове, свързани с човека. Описах ги като физически свят; преходен свят, граничещ с него, иначе казано – свят на душите; след това свят, в които само най-издигнатата част от нашата природа може да получи достъп, - свят на духовете.
Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период.
Грешка би било да си въобразяваме, че ползвайки се от съвременните представи ще можем да разберем станалото до изгарянето на Ефеския храм. Ние трябва да си образуваме други понятия и други представи, за да проникнем с поглед до човешките същества, които били също така уверени в постоянната връзка на своята душа с боговете, както, че чрез дишането човек идва в съприкосновение с въздуха навън.
към текста >>
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във
висш
а степен погрешно.
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно.
И другите след него вървят по-нататък в това направление. Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот. От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция. Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието.
към текста >>
Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния
живот
.
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление.
Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот.
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция. Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока.
към текста >>
Той може да си припомни нещо такова, което сам лично е преживял по време на сегашния си
живот
, може би, преживяно двадесет или тридесет години назад.
Представете си още един път човек, получил някои знания в Елевзинските мистерии. Конституцията на душата му не е заимствана от тези мистерии: за нея той е задължен на простия факт, че живее в тази епоха. Когато съвременният човек си спомня, когато той, както се казва, дълбае в себе си, то какво би могъл да си припомни?
Той може да си припомни нещо такова, което сам лично е преживял по време на сегашния си живот, може би, преживяно двадесет или тридесет години назад.
Тази мислена ретроспекция, разбира се, не отива по-далеч от собствения му живот. А за човек, който е принадлежал, например, към Ефеската цивилизация, това е било различно. Ако той е получил, макар и в малка степен, знания, достъпни му в Ефес, то при него процесът на спомняне е притичал така, че когато е навлизал в спомените си, в душата му изплували вместо спомени, отнасящи се до личния му живот, събития от доземното съществуване, събития, предшестващи земния период на еволюция. Той се пренасял в лунния период, слънчевия период, предшестващи отделните природни царства. Също е можел да гледа вътре в себе си и да вижда общността на човека с космическото цяло; той е виждал, как човек е свързан и съединен с Космоса.
към текста >>
Тази мислена ретроспекция, разбира се, не отива по-далеч от собствения му
живот
.
Представете си още един път човек, получил някои знания в Елевзинските мистерии. Конституцията на душата му не е заимствана от тези мистерии: за нея той е задължен на простия факт, че живее в тази епоха. Когато съвременният човек си спомня, когато той, както се казва, дълбае в себе си, то какво би могъл да си припомни? Той може да си припомни нещо такова, което сам лично е преживял по време на сегашния си живот, може би, преживяно двадесет или тридесет години назад.
Тази мислена ретроспекция, разбира се, не отива по-далеч от собствения му живот.
А за човек, който е принадлежал, например, към Ефеската цивилизация, това е било различно. Ако той е получил, макар и в малка степен, знания, достъпни му в Ефес, то при него процесът на спомняне е притичал така, че когато е навлизал в спомените си, в душата му изплували вместо спомени, отнасящи се до личния му живот, събития от доземното съществуване, събития, предшестващи земния период на еволюция. Той се пренасял в лунния период, слънчевия период, предшестващи отделните природни царства. Също е можел да гледа вътре в себе си и да вижда общността на човека с космическото цяло; той е виждал, как човек е свързан и съединен с Космоса. И всичко това, живяло в неговата душа, е било истинската "собствена" памет – космическата памет на човека.
към текста >>
Ако той е получил, макар и в малка степен, знания, достъпни му в Ефес, то при него процесът на спомняне е притичал така, че когато е навлизал в спомените си, в душата му изплували вместо спомени, отнасящи се до личния му
живот
, събития от доземното съществуване, събития, предшестващи земния период на еволюция.
Конституцията на душата му не е заимствана от тези мистерии: за нея той е задължен на простия факт, че живее в тази епоха. Когато съвременният човек си спомня, когато той, както се казва, дълбае в себе си, то какво би могъл да си припомни? Той може да си припомни нещо такова, което сам лично е преживял по време на сегашния си живот, може би, преживяно двадесет или тридесет години назад. Тази мислена ретроспекция, разбира се, не отива по-далеч от собствения му живот. А за човек, който е принадлежал, например, към Ефеската цивилизация, това е било различно.
Ако той е получил, макар и в малка степен, знания, достъпни му в Ефес, то при него процесът на спомняне е притичал така, че когато е навлизал в спомените си, в душата му изплували вместо спомени, отнасящи се до личния му живот, събития от доземното съществуване, събития, предшестващи земния период на еволюция.
Той се пренасял в лунния период, слънчевия период, предшестващи отделните природни царства. Също е можел да гледа вътре в себе си и да вижда общността на човека с космическото цяло; той е виждал, как човек е свързан и съединен с Космоса. И всичко това, живяло в неговата душа, е било истинската "собствена" памет – космическата памет на човека.
към текста >>
чак до наше време, провежда своя земен
живот
напълно извън духовния свят, живее в станалите празни абстракции понятия и идеи.
Сега се приближаваме до периода, когато западният човек, започвайки от III или IV век сл.Р.Х.
чак до наше време, провежда своя земен живот напълно извън духовния свят, живее в станалите празни абстракции понятия и идеи.
В Рим даже самите богове станали абстракции. Достигнахме време, когато човечество се е лишило от каквото и да е знание за живата връзка с духовния свят. Земята повече не е Азия, низшето от небесата, Земята е сама по себе си някакъв свят, а небесата са далечни, непроницаеми и покрити с мъгла за човешкия взор. Настъпило време, когато човек изработва в себе си личността под влияние на римската култура, която се разпространила по всички страни на Запада.
към текста >>
Те оживели и придобили нов
живот
в средновековната схоластика.
Съчиненията на Аристотел, които непосредствено проникнали в Европа, били неговите съчинения по логика и философия.
Те оживели и придобили нов живот в средновековната схоластика.
към текста >>
В тези места идвали хора като Якоб Бьоме, Парацелз и много други, за да възприемат това, което дошло тук по обиколни пътища и се е пазело в тези широки примитивни кръгове на европейския
живот
.
По такъв начин, ние имаме тези две течения. От една страна, винаги имаме потока на мъдростта, който се разтича нашир и надлъж сред обикновения народ, - това е тайния източник на много средновековни мисли и възгледи. Това е посев, който някога отдавна, благодарение на своите походи, Александър пренесе в Азия, а сега той се върнал обратно в Европа по различни пътища - чрез арабите, например, а по-късно - с множеството върнали се кръстоносци. Ние го намираме във всеки ъгъл на Европа незабелязано струящ от скрити места.
В тези места идвали хора като Якоб Бьоме, Парацелз и много други, за да възприемат това, което дошло тук по обиколни пътища и се е пазело в тези широки примитивни кръгове на европейския живот.
И у нас в Европа е имало много повече народна мъдрост, отколкото обикновено се признава. Потокът продължава даже и сега. Той захранва със своите приливи на мъдрост такива резервоари, като Валентин Вайгел,* или Парацелз, или Якоб Бьоме и още много, чиито имена са по-малко известни. А понякога той се среща - както например, в Базилиус Валентинус** - с нов поток, който по-късно прониква в Европа. /*Якоб Бьоме (1575-1624), Теофраст Парацелз (1493-1541); Валентин Вайгел (1533-1588) виж Рудолф Щайнер "Мистика в зората на съвременния духовен живот" (GA, том7)./ /** Базилиус Валентинус - алхимик от XV век, бенедиктински монах в Ерфурт.
към текста >>
/*Якоб Бьоме (1575-1624), Теофраст Парацелз (1493-1541); Валентин Вайгел (1533-1588) виж Рудолф Щайнер "Мистика в зората на съвременния духовен
живот
" (GA, том7)./ /** Базилиус Валентинус - алхимик от XV век, бенедиктински монах в Ерфурт.
В тези места идвали хора като Якоб Бьоме, Парацелз и много други, за да възприемат това, което дошло тук по обиколни пътища и се е пазело в тези широки примитивни кръгове на европейския живот. И у нас в Европа е имало много повече народна мъдрост, отколкото обикновено се признава. Потокът продължава даже и сега. Той захранва със своите приливи на мъдрост такива резервоари, като Валентин Вайгел,* или Парацелз, или Якоб Бьоме и още много, чиито имена са по-малко известни. А понякога той се среща - както например, в Базилиус Валентинус** - с нов поток, който по-късно прониква в Европа.
/*Якоб Бьоме (1575-1624), Теофраст Парацелз (1493-1541); Валентин Вайгел (1533-1588) виж Рудолф Щайнер "Мистика в зората на съвременния духовен живот" (GA, том7)./ /** Базилиус Валентинус - алхимик от XV век, бенедиктински монах в Ерфурт.
Под негово име около 1600 г. са били публикувани серия алхимически трудове. Виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 април 1924 г. в "Езотерично разглеждане на кармичните връзки", том 2 (GA том 236)./ В средновековните манастири живее алхимическата мъдрост: не тази алхимия, която демонстрира просто превръщане на материята, а алхимия, която демонстрира вътрешната природа на изменението на самото човешко същество във Вселената. В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел.
към текста >>
/*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен
живот
и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г.
в "Езотерично разглеждане на кармичните връзки", том 2 (GA том 236)./ В средновековните манастири живее алхимическата мъдрост: не тази алхимия, която демонстрира просто превръщане на материята, а алхимия, която демонстрира вътрешната природа на изменението на самото човешко същество във Вселената. В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел. Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада. Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване. До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание.
/*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г.
в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./
към текста >>
Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в
живот
а на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век.
Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина, упражнения, които човек получавал от изучаването на трудовете му. Двата потока протичали паралелно. И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век.
Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век.
Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания. Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други. Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръстоносците. Аристотелевата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ. Приятно е да се отбележи, че в последните десетилетия на XIX век последните отзвуци на древното природознание, привнесени в Азия от експедициите на Александър, все още са могли да бъдат дочути, макар и донякъде в изкривена и трудно разпознаваема форма.
към текста >>
Това е същата тази мъдрост, която добила нов
живот
в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други.
Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина, упражнения, които човек получавал от изучаването на трудовете му. Двата потока протичали паралелно. И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век. Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век. Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания.
Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други.
Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръстоносците. Аристотелевата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ. Приятно е да се отбележи, че в последните десетилетия на XIX век последните отзвуци на древното природознание, привнесени в Азия от експедициите на Александър, все още са могли да бъдат дочути, макар и донякъде в изкривена и трудно разпознаваема форма. В старата алхимия, в старото знание за връзките между силите и субстанциите на природата, толкова поразително живеещо сред простия селски народ, отново можем да намерим неговия последен отглас. Сега той е отмрял; сега той е замлъкнал и повече не може да се дочуе.
към текста >>
Двата потока продължили до момента, когато станало възможно да се обнови
живот
ът на духа.
От тази гледна точка ние можем да придобием правилно разбиране на историческите събития, защото често това, което ни се струва празна работа, е с изключително дълбоко значение за историческото развитие на човечеството. Лесно е да се каже, че експедициите на Александър в Азия и Египет минали и заминали. Но това не е така. Лесно е да се каже, че Аристотел е престанал да съществува в XIX век. Но той не е престанал да съществува.
Двата потока продължили до момента, когато станало възможно да се обнови животът на духа.
към текста >>
Многократно съм ви говорил по различни поводи, как новият духовен
живот
започнал в края на 70-те години на XIX век и как, започвайки от този повратен момент на столетието, той се разраснал все повече и повече.
Многократно съм ви говорил по различни поводи, как новият духовен живот започнал в края на 70-те години на XIX век и как, започвайки от този повратен момент на столетието, той се разраснал все повече и повече.
Нашата задача е да възприемем в цялата му пълнота потока духовен живот, изливащ се върху нас от висините. Защото сега се намираме в такъв период, който обозначава истинския преход към духовното разкриване на човечеството. И ако ние не осъзнаем тези удивителни връзки и това, колко дълбоко настоящето е свързано с миналото, тогава ще се окажем наистина слепи за важните събития, които стават около нас в духовния живот на нашето време. И повечето хора от нашето време непробудно спят по отношение на най-важните събития. Но в това се и състои задачата на антропософията – да пробуди човека от сън.
към текста >>
Нашата задача е да възприемем в цялата му пълнота потока духовен
живот
, изливащ се върху нас от висините.
Многократно съм ви говорил по различни поводи, как новият духовен живот започнал в края на 70-те години на XIX век и как, започвайки от този повратен момент на столетието, той се разраснал все повече и повече.
Нашата задача е да възприемем в цялата му пълнота потока духовен живот, изливащ се върху нас от висините.
Защото сега се намираме в такъв период, който обозначава истинския преход към духовното разкриване на човечеството. И ако ние не осъзнаем тези удивителни връзки и това, колко дълбоко настоящето е свързано с миналото, тогава ще се окажем наистина слепи за важните събития, които стават около нас в духовния живот на нашето време. И повечето хора от нашето време непробудно спят по отношение на най-важните събития. Но в това се и състои задачата на антропософията – да пробуди човека от сън.
към текста >>
И ако ние не осъзнаем тези удивителни връзки и това, колко дълбоко настоящето е свързано с миналото, тогава ще се окажем наистина слепи за важните събития, които стават около нас в духовния
живот
на нашето време.
Многократно съм ви говорил по различни поводи, как новият духовен живот започнал в края на 70-те години на XIX век и как, започвайки от този повратен момент на столетието, той се разраснал все повече и повече. Нашата задача е да възприемем в цялата му пълнота потока духовен живот, изливащ се върху нас от висините. Защото сега се намираме в такъв период, който обозначава истинския преход към духовното разкриване на човечеството.
И ако ние не осъзнаем тези удивителни връзки и това, колко дълбоко настоящето е свързано с миналото, тогава ще се окажем наистина слепи за важните събития, които стават около нас в духовния живот на нашето време.
И повечето хора от нашето време непробудно спят по отношение на най-важните събития. Но в това се и състои задачата на антропософията – да пробуди човека от сън.
към текста >>
42.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или
живот
ински свят към човешкото същество?
Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество?
Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи. В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество. Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека. В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа.
към текста >>
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия
живот
, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
Знаете, че когато изследвахме устройството на човека, в резултат казахме (за да има някакъв вид класификация или схема): човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, или аз-организация. Прекрасно и ясно. На пръв поглед това са просто думи; но не е лошо да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината.
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
Как да си съставим правилно понятие за него? (скоро ще видите защо заговорих за това). Да вземем някакъв предмет на Земята извън човешкото същество, - да кажем, например, камък. Камъкът пада на Земята. Ние казваме: камъкът е тежък, той се притегля от Земята, той има тегло.
към текста >>
Вие помните, че най-важната субстанция, образуваща основата на всеки организъм, - било то растение,
живот
но или човек, - се явява белтъкът.
Вие помните, че най-важната субстанция, образуваща основата на всеки организъм, - било то растение, животно или човек, - се явява белтъкът.
Белтъкът също така образува основата за зародиша на новото растение, животно или човешки организъм. От оплодената зародишна клетка възниква това, което се развива в организъм, и субстанция на зародиша се явява белтъкът. В наши дни вместо истинско изследване, започват да си фантазират и рисуват белтък, съставен от оплетена комбинация на химически вещества. Казват, че той се състои от въглерод, кислород, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание. Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация.
към текста >>
Белтъкът също така образува основата за зародиша на новото растение,
живот
но или човешки организъм.
Вие помните, че най-важната субстанция, образуваща основата на всеки организъм, - било то растение, животно или човек, - се явява белтъкът.
Белтъкът също така образува основата за зародиша на новото растение, животно или човешки организъм.
От оплодената зародишна клетка възниква това, което се развива в организъм, и субстанция на зародиша се явява белтъкът. В наши дни вместо истинско изследване, започват да си фантазират и рисуват белтък, съставен от оплетена комбинация на химически вещества. Казват, че той се състои от въглерод, кислород, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание. Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация. Атомите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин.
към текста >>
И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на
живот
ното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново
живот
но, което възниква изключително благодарение на наследствеността.
От оплодената зародишна клетка възниква това, което се развива в организъм, и субстанция на зародиша се явява белтъкът. В наши дни вместо истинско изследване, започват да си фантазират и рисуват белтък, съставен от оплетена комбинация на химически вещества. Казват, че той се състои от въглерод, кислород, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание. Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация. Атомите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин.
И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследствеността.
към текста >>
Истината е там, че белтъкът в майчиното
живот
но съвсем не е сложно химическо съединение: той се разкъсва, разрушава и се свежда до хаоса.
От духовна гледна точка всичко това е явна нелепица.
Истината е там, че белтъкът в майчиното животно съвсем не е сложно химическо съединение: той се разкъсва, разрушава и се свежда до хаоса.
Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в състояние на пълна дезорганизация. Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята. До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята. От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде.
към текста >>
Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои
живот
ни.
Но, видите ли, понякога неочаквано възниква следното положение: дезорганизацията, разрушението на белтъка не може да отиде достатъчно далеко.
Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои животни.
За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на действието на силите на целия Космос. Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос. Животното в разглеждания случай не може да образува белтъчна субстанция, способна за възпроизвеждане без по-нататъшна помощ. Така стои работата с осата-орехотворка. Какво прави тя?
към текста >>
Но нещо може да попречи на
живот
ното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос.
Но, видите ли, понякога неочаквано възниква следното положение: дезорганизацията, разрушението на белтъка не може да отиде достатъчно далеко. Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои животни. За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на действието на силите на целия Космос.
Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос.
Животното в разглеждания случай не може да образува белтъчна субстанция, способна за възпроизвеждане без по-нататъшна помощ. Така стои работата с осата-орехотворка. Какво прави тя? Тя снася яйцето си в някаква част на растението. Вие можете да намерите тези орехчета по дъбовете и по други дървета, на които орехотворката снася своите яйца.
към текста >>
Живот
ното в разглеждания случай не може да образува белтъчна субстанция, способна за възпроизвеждане без по-нататъшна помощ.
Но, видите ли, понякога неочаквано възниква следното положение: дезорганизацията, разрушението на белтъка не може да отиде достатъчно далеко. Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои животни. За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на действието на силите на целия Космос. Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос.
Животното в разглеждания случай не може да образува белтъчна субстанция, способна за възпроизвеждане без по-нататъшна помощ.
Така стои работата с осата-орехотворка. Какво прави тя? Тя снася яйцето си в някаква част на растението. Вие можете да намерите тези орехчета по дъбовете и по други дървета, на които орехотворката снася своите яйца. Например, в шумата вие можете да видите тези странни образувания, във всяко листо – яйце на орехотворка.
към текста >>
Да допуснем, например, че
живот
ното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни средства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене.
Тук можем да надникнем в удивителната дейност на природата. Но същата тази дейност я има в природата и на други места.
Да допуснем, например, че животното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни средства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене.
Да вземем пчелата, за да не търсим друг пример. Пчелата не може да яде какво да е. Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея. И тогава се наблюдава нещо много странно и поразително. Пчелата се приближава към растението, намира нектара, поглъща го, усвоява го вътрешно, а след това строи това, на което ние толкова се възхищаваме, - удивителната клетъчна структура на питата.
към текста >>
Човек гледа растението и
живот
ното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непосредствена връзка със света и Вселената.
Периодът от XV столетие до наши дни може да бъде наречен безплоден период в развитието на човешкия дух. Той е принизил човека под собственото му ниво.
Човек гледа растението и животното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непосредствена връзка със света и Вселената.
В наше време този безплоден период е потопил човека в хаос във всичко, което засяга неговите връзки с мировото цяло; човек живее, без да знае, че всичко се намира в определена връзка със заобикалящия го свят. В дните, когато човек е размишлявал и медитирал над подобни неща, е било известно, че всеки път, когато става размножаване, говори целият макрокосмос. В зародиша или семето, способни за размножение, се ражда миниатюрен образ на целия макрокосмос. Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло. В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека.
към текста >>
След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези
висш
и членове.
В зародиша или семето, способни за размножение, се ражда миниатюрен образ на целия макрокосмос. Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло. В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека. А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили. Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената.
След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове.
В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз. Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките). Дробът в резултат заболява, защото са необходими определена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението. Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност. Но може да се случи и обратното.
към текста >>
От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и
висш
ите членове на човешкото същество.
Но ако във вашия черен дроб има абсцес, това е също черен дроб, в който стават природни процеси. Различието никога не може да бъде намерено чрез изследване на физическото тяло. Всичко, което можете да постигнете чрез изследването на физическото тяло, това е да констатирате факта, че едната картина в случая се отличава от другата. За причината предизвикала това вие нищо не можете да научите. Само ако изследвате абсцеса на дроба, тогава ще можете да намерите причината за него, когато ще знаете, че в подобен случай астралното тяло се внедрява в дроба по-мощно, отколкото е необходимо; това, което следва да направите е, да премахнете от дроба астралното тяло, което твърде силно е завладяло този орган.
От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество.
Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него.
към текста >>
43.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но когато се приближаваме до нашето собствено време, тогава това, което в миналите векове е било, ако можем така да се изразим, работа на боговете и хората, в тази епоха на човешка свобода трябва да се разиграва долу, във физическия
живот
на хората.
Но когато се приближаваме до нашето собствено време, тогава това, което в миналите векове е било, ако можем така да се изразим, работа на боговете и хората, в тази епоха на човешка свобода трябва да се разиграва долу, във физическия живот на хората.
Можем да опишем, по какъв начин това се разиграва. Когато хората са размишлявали за мистериите в древните времена, то това би могло да се изрази със следните думи: в мистериите, казвали те, има пристанище на човешко знание, човешка мъдрост. А когато за мистериите се изказвали боговете, тогава се казвало: когато слизаме в мистериите, ние намираме жертвоприношения от човешките същества и човешките същества достигат до нас чрез жертвоприношенията.
към текста >>
Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във
висш
а степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен
живот
с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им. Аз не говоря просто иносказателно. Аз посочвам една реалност, - реалност от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око.
Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
към текста >>
Ти си човек само във физическото тяло; в етерното тяло ти си още
живот
но, макар и
живот
но, инспирирано от втората йерархия. "
Но това, което вътре в теб, преобразува тези субстанции в нещо съвсем различно от всичко, което физически присъства в обкръжението на физическото тяло. Твоето етерно тяло привежда в движение всичко, което е течно вътре в теб. Соковете в тяхната циркулация се намират под влиянието на твоето етерно тяло. Виж своята кръв! Властите, Силите и Господствата заставят течната кръв да циркулира в твоите жили.
Ти си човек само във физическото тяло; в етерното тяло ти си още животно, макар и животно, инспирирано от втората йерархия. "
към текста >>
Доколкото ти имаш етерно тяло, си подобен на
живот
ното.
И тогава учителят казвал, - и неговите думи дълбоко прониквали в душата на ученика му: "Със своето физическо тяло, доколкото ти възприемаш в себе си минералното царство и го преработваш, ти принадлежиш на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Доколкото ти имаш етерно тяло, си подобен на животното.
Тук принадлежиш на духовете, които обозначаваме като втора йерархия - Господства, Сили, Власти. Доколкото ти живееш и се движиш в течния елемент, принадлежиш не на земята, а на тази йерархия. И доколкото ти живееш и се движиш във въздушния елемент, принадлежиш не на земята, а на йерархиите Начала, Архангели и Ангели".
към текста >>
От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му
живот
на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина.
От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
към текста >>
Защото по начин, не съвсем различен от този, който се паднал на Ефес в миналото, именно в този момент на развитието, когато Гьотеанума беше готов да стане носител на обновения духовен
живот
, в този момент беше хвърлен в него горящият факел.
Но споменът става твърде болезнен.
Защото по начин, не съвсем различен от този, който се паднал на Ефес в миналото, именно в този момент на развитието, когато Гьотеанума беше готов да стане носител на обновения духовен живот, в този момент беше хвърлен в него горящият факел.
към текста >>
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на
висш
ето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум.
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>
И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще почувстваме в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на
висш
ите Божествени сили, които присъстват в нас, ще почувстваме, как духовният пламък се разгаря в нашите сърца.
И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще почувстваме в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на висшите Божествени сили, които присъстват в нас, ще почувстваме, как духовният пламък се разгаря в нашите сърца.
И пламъкът в нашите сърца ще хвърли нова светлина и топлина върху всичко, което беше замислено и вложено в Гьотеанума, върху всичко, което сега решаваме да пренесем по-нататък в авангарда на човешкото развитие. Сега отново ще повторим и задълбочим думите, които тогава успях да ви кажа в Гьотеанума, почти в същия този момент преди година. В тази нощ аз казах приблизително следното: "Ние сме на прага на новата година, ние трябва да отидем по-нататък и да посрещнем настъпването на космическата нова година". Ако Гьотеанума още го имаше, бихме могли да повторим сега този призив. Но него вече го няма.
към текста >>
И с това тържествено обещание пред лицето на най-
висш
ето и доброто в нас ние да водим нашия
живот
не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и духа.
Нека нашите сърца бъдат привързани към стария Гьотеанум, който бяхме принудени да отстъпим на стихиите. И нека нашите сърца да бъдат здраво привързани към духа и душата на този Гьотеанум.
И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и духа.
към текста >>
Хайде сега да станем в знак на това, което ще си обещаем, че ще продължим да работим в духа на Гьотеанума, като се обърнем към най-добрите и
висш
и сили вътре в нас.
Скъпи мои приятели, вие ме слушахте, възстановявайки в паметта си стария Гьотеанум. Вие живеете в спомена за този стар Гьотеанум.
Хайде сега да станем в знак на това, което ще си обещаем, че ще продължим да работим в духа на Гьотеанума, като се обърнем към най-добрите и висши сили вътре в нас.
Да бъде! Амин!
към текста >>
Ще останем верни на духа, в когото в определен момент от
живот
а си за първи път сме се обърнали към духовната наука на Гьотеанума.
И ще отстояваме това наше тържествено обещание, ще му бъдем верни, докато ни стигнат силите, ще насочим към него волята си, - защото нашата воля е това, което обединява нашите човешки души с душите на боговете.
Ще останем верни на духа, в когото в определен момент от живота си за първи път сме се обърнали към духовната наука на Гьотеанума.
Това означава да спазим обещанието, което дадохме.
към текста >>
44.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния
живот
осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън.
Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация.
Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън.
Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно. След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина.
към текста >>
След това в най-различни сфери на
живот
а дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина.
Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация. Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън. Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно.
След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина.
към текста >>
Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния
живот
може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли.
Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно.
И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние. Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите. Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе. Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата.
към текста >>
Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава
живот
ът би възникнал от сънното състояние.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън!
Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите. Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе. Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата.
към текста >>
Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен
живот
силата на идеите.
И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите.
Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе. Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата.
към текста >>
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен
живот
, която се култивира вече толкова дълго, но
живот
ът няма да приеме подобна обосновка.
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка.
Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
към текста >>
Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си
живот
никакви идеи, така че мисленето,
живот
ът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята.
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време.
Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята.
Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
към текста >>
Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен
живот
.
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние.
Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот.
Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока.
към текста >>
Тук трябва да работи
висш
ата школа на духовната наука.
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят.
Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука.
И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там.
към текста >>
Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен
живот
във физическо тяло.
Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото. Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите. А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено качество.
Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло.
При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят. " – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки духа на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят. Тези понятия и идеи работят в цялата област на мерките и теглилките и т. н., но са безсилни в света на боговете. Те не притежават божествено достойнство, божествена ценност.
към текста >>
Фактически думата е, че в антропософския
живот
се включва такава област от жизнената практика, като медицината.
Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината.
Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света. В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи. Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман.
към текста >>
– секретар на Ръководството на Всеобщото антропософско общество и ръководител на медицинската секция на Свободната
висш
а школа.
Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г. до 1935 г.
– секретар на Ръководството на Всеобщото антропософско общество и ръководител на медицинската секция на Свободната висша школа.
През 1924/25 г. лекуващ лекар на Рудолф Щайнер и съавтор на "За разширение на лечебното изкуство според духовно-научните познания" (GA, том 27)./
към текста >>
Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен
живот
- като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост.
Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество.
Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост.
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън.
към текста >>
45.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
За
живот
инското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането.
Различните видове закономерност в света. Причина и следствие в неживата природа и в сферата на живата природа. Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността.
За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането.
Те идват от предхождащите звездни констелации. Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване
към текста >>
Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което
живот
ното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване
Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността. За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането. Те идват от предхождащите звездни констелации.
Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване
към текста >>
Симпатиите и антипатиите зависят от това, което съставляваше
живот
инската атмосфера.
Различните области на света, който заобикаля човека. Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода. Като дишащо същество човекът е зависим от растителния свят, т.е. от силите, произвеждащи растежа, които са дълбоко свързани с човешката съдба и образуват същността на неговата карма в отношения с третата йерархия. Чувство на приятност, неудоволствие това е кармата на нашето вътрешно устройство.
Симпатиите и антипатиите зависят от това, което съставляваше животинската атмосфера.
Силите, които изграждат животните действат върху астралното ни тяло, чиито симпатии и антипатии принадлежат към нашата карма и съдба, донесена от духовния свят, където живеят съществата от втората йерархия. Вътрешната необходимост във верижното свързване на събитията, се дължи на силите на първата йерархия. В нашата азова организация тази необходимост преминава от едно земно съществуване в следващото. Моралното значение на поправените изживявания в кармата трябва да се превърне във външно събитие на света
към текста >>
Силите, които изграждат
живот
ните действат върху астралното ни тяло, чиито симпатии и антипатии принадлежат към нашата карма и съдба, донесена от духовния свят, където живеят съществата от втората йерархия.
Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода. Като дишащо същество човекът е зависим от растителния свят, т.е. от силите, произвеждащи растежа, които са дълбоко свързани с човешката съдба и образуват същността на неговата карма в отношения с третата йерархия. Чувство на приятност, неудоволствие това е кармата на нашето вътрешно устройство. Симпатиите и антипатиите зависят от това, което съставляваше животинската атмосфера.
Силите, които изграждат животните действат върху астралното ни тяло, чиито симпатии и антипатии принадлежат към нашата карма и съдба, донесена от духовния свят, където живеят съществата от втората йерархия.
Вътрешната необходимост във верижното свързване на събитията, се дължи на силите на първата йерархия. В нашата азова организация тази необходимост преминава от едно земно съществуване в следващото. Моралното значение на поправените изживявания в кармата трябва да се превърне във външно събитие на света
към текста >>
Страданието е кармически резултат на омразата; и двете водят в третия земен
живот
до затъпяване на разбирането по отношение на света.
Образуване на импулса за кармата между смъртта и ново раждане. Отражения в другите човешки души. Метаморфоза на любовта в радост. Радостта е кармическият резултат на проявена любов.
Страданието е кармически резултат на омразата; и двете водят в третия земен живот до затъпяване на разбирането по отношение на света.
В правилното възпитание лежи възможността да се създаде уравновесяване на такава карма. Значение на съвременността за повтарящите се земни съществувания
към текста >>
Те ни водят през несъзнателната област на земния
живот
.
Сивото и бялото вещество на мозъка. Ние сме същински човек само в дневното съзнание; с несъзнателната част на нашето същество ние сме включени в света. Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността. Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена.
Те ни водят през несъзнателната област на земния живот.
Съществата на втората йерархия работят в живота след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма. Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот. Нашите дела идват срещу нас в следващия земен живот като факти на съдбата. Зад закона на кармата стоят дела и изживявания на боговете
към текста >>
Съществата на втората йерархия работят в
живот
а след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма.
Ние сме същински човек само в дневното съзнание; с несъзнателната част на нашето същество ние сме включени в света. Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността. Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена. Те ни водят през несъзнателната област на земния живот.
Съществата на втората йерархия работят в живота след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма.
Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот. Нашите дела идват срещу нас в следващия земен живот като факти на съдбата. Зад закона на кармата стоят дела и изживявания на боговете
към текста >>
Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си
живот
.
Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността. Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена. Те ни водят през несъзнателната област на земния живот. Съществата на втората йерархия работят в живота след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма.
Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот.
Нашите дела идват срещу нас в следващия земен живот като факти на съдбата. Зад закона на кармата стоят дела и изживявания на боговете
към текста >>
Нашите дела идват срещу нас в следващия земен
живот
като факти на съдбата.
Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността. Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена. Те ни водят през несъзнателната област на земния живот. Съществата на втората йерархия работят в живота след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма. Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот.
Нашите дела идват срещу нас в следващия земен живот като факти на съдбата.
Зад закона на кармата стоят дела и изживявания на боговете
към текста >>
Взаимодействия на трите различни разчленения на човешкото същество от един земен
живот
в друг.
Причиняването на телесни свойства в дадено въплъщение чрез морала от едно минало въплъщение. Едуард фон Хартман.
Взаимодействия на трите различни разчленения на човешкото същество от един земен живот в друг.
Фридрих Ницше
към текста >>
Пътят на историческите личности на миналото в по-късно време на историята или в
живот
а на настоящето.
Пътят на историческите личности на миналото в по-късно време на историята или в живота на настоящето.
Мохамеданизмът и неговата ударна сила. Харун ал Рашид и цивилизацията от Багдат. Арабизмът. Неговото действие чрез явяването отново на индивидуалностите в европейската цивилизация. Бейкън от Верулам. Гебел ал Тарик; Чарлз Дарвин.
към текста >>
Рудолф Щайнер –
Живот
и произведения
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
към текста >>
Въпросите за дълбокия смисъл на
живот
а и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
към текста >>
Фактите на повтарящия се земен
живот
на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
46.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние говорим за причини и следствия, когато обхващаме с поглед както явленията на света така и явленията на самия човешки
живот
.
Ние говорим за причини и следствия, когато обхващаме с поглед както явленията на света така и явленията на самия човешки живот.
Днес хората, особено в науката са свикнали да говорят съвсем общо за причини и следствия. Но именно поради това относно истинската действителност се стига до най-големите трудности. Защото не се вземат под внимание различните видове, в които причините и следствията се явяват в света.
към текста >>
Когато наблюдаваме не
живот
о, без изключение не
живот
о, ние откриваме, че можем да намерим причините, за които може да се говори в царството на не
живот
о, навсякъде в самото това неживо.
Когато наблюдаваме неживото, без изключение неживото, ние откриваме, че можем да намерим причините, за които може да се говори в царството на неживото, навсякъде в самото това неживо.
Където имаме нещо неживо като следствие, в същото царство на неживото можем да търсим и причините. И ние постъпваме действително съобразно с познанието, когато вършим това; когато за процесите на неживото търсим също и причините вътре в неживото царство.
към текста >>
Където имаме нещо неживо като следствие, в същото царство на не
живот
о можем да търсим и причините.
Когато наблюдаваме неживото, без изключение неживото, ние откриваме, че можем да намерим причините, за които може да се говори в царството на неживото, навсякъде в самото това неживо.
Където имаме нещо неживо като следствие, в същото царство на неживото можем да търсим и причините.
И ние постъпваме действително съобразно с познанието, когато вършим това; когато за процесите на неживото търсим също и причините вътре в неживото царство.
към текста >>
И ние постъпваме действително съобразно с познанието, когато вършим това; когато за процесите на не
живот
о търсим също и причините вътре в не
живот
о царство.
Когато наблюдаваме неживото, без изключение неживото, ние откриваме, че можем да намерим причините, за които може да се говори в царството на неживото, навсякъде в самото това неживо. Където имаме нещо неживо като следствие, в същото царство на неживото можем да търсим и причините.
И ние постъпваме действително съобразно с познанието, когато вършим това; когато за процесите на неживото търсим също и причините вътре в неживото царство.
към текста >>
Но също и когато трябва да търсим причините за нещо неживо, което стои пред нас, когато се касае за неговите следствия, ние отново ще търсим тези причини в самото царство на не
живот
о.
Когато имате пред себе си един, колкото и да е красив кристал, вие трябва да търсите формите на този кристал в самото неживо царство. Така това неживо царство се оказва като нещо затворено в себе си. Ние първо не можем да кажем, къде намираме границите на това неживо. При известни обстоятелства те могат да се намират някъде много далече в мировите далечини.
Но също и когато трябва да търсим причините за нещо неживо, което стои пред нас, когато се касае за неговите следствия, ние отново ще търсим тези причини в самото царство на неживото.
С това обаче ние поставяме вече неживото наред с нещо друго. И с това същевремено ни се разкрива една определена перспектива.
към текста >>
С това обаче ние поставяме вече не
живот
о наред с нещо друго.
Когато имате пред себе си един, колкото и да е красив кристал, вие трябва да търсите формите на този кристал в самото неживо царство. Така това неживо царство се оказва като нещо затворено в себе си. Ние първо не можем да кажем, къде намираме границите на това неживо. При известни обстоятелства те могат да се намират някъде много далече в мировите далечини. Но също и когато трябва да търсим причините за нещо неживо, което стои пред нас, когато се касае за неговите следствия, ние отново ще търсим тези причини в самото царство на неживото.
С това обаче ние поставяме вече неживото наред с нещо друго.
И с това същевремено ни се разкрива една определена перспектива.
към текста >>
И също както говорим за не
живот
о, когато гледаме скалите на планините с техните кристални форми, така трябва да говорим за не
живот
о, когато гледаме напуснатия от душата и духа труп на човека.
Разгледайте самия човек. Разгледайте го, как той преминава през вратата на смъртта. Всичко, което е действало и живяло в него, преди той да премине през вратата на смъртта, е напуснало видимо осезаемата форма, която остава, когато душата на човека премине през вратата на смъртта; то е изчезнало вече от тази останала форма и по отношение на тази форма ние казваме, че тя е нежива.
И също както говорим за неживото, когато гледаме скалите на планините с техните кристални форми, така трябва да говорим за неживото, когато гледаме напуснатия от душата и духа труп на човека.
И едва сега за трупа на човека настъпва същото, което отначалото важи за останалата нежива природа.
към текста >>
За това, което като следствие става с човешката форма през време на
живот
а, преди душата да е минала през вратата на смъртта, ние не можахме да намерим причината в самото неживо естество.
За това, което като следствие става с човешката форма през време на живота, преди душата да е минала през вратата на смъртта, ние не можахме да намерим причината в самото неживо естество.
Ние напразно ще търсим в неживите физически закони на човешката форма причините за вдигането на човешката ръка, напразно ще търсим в химическите, във физическите сили, които съществуват в човешката форма и причините, да речем, за биенето на сърцето, за кръвообращението, за някой процес, който даже не е и подчинен на волята.
към текста >>
Тук ние навлизаме в сферата на
живот
о.
А сега да разгледаме растителното царство.
Тук ние навлизаме в сферата на живото.
Когато истински изследваме едно растение, ние никога не ще констатираме, че сме в състояние да търсим действията, следствията, които се явяват в растението, просто от причините, които се явяват в същото царство, следователно в растителното царство. Несъмнено, днес съществува наука, която се опитва да прави това. Обаче тази наука се намира на погрешен път, защото накрая стига дотам да казва: - Да, ние можем да изследваме действащите в растението физически сили и закони, можем да изследваме химически действащите сили и закони; но остава още нещо. - Тогава хората се разделят на две партии. Едните казват: - Това, което остава, е въобще само едно съчетание, един вид форма; действащото са само физическите и химически закони.
към текста >>
А сега да преминем към
живот
инското царство.
А сега да преминем към животинското царство.
При животинското царство напразно ще търсим в самото животно онова, което поражда следствия, докато животното живее. Когато животното даже само пълзи, за да търси храна, ние напразно ще търсим причините в химическите и във физическите процеси, които се намират в животинското тяло. Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на животното и за неговото чувстване. За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер. Обаче за усещането, ние никога не можем да намерим причините сред това, което е земно, което е физическо или което е свръхфизическо - етерно.
към текста >>
При
живот
инското царство напразно ще търсим в самото
живот
но онова, което поражда следствия, докато
живот
ното живее.
А сега да преминем към животинското царство.
При животинското царство напразно ще търсим в самото животно онова, което поражда следствия, докато животното живее.
Когато животното даже само пълзи, за да търси храна, ние напразно ще търсим причините в химическите и във физическите процеси, които се намират в животинското тяло. Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на животното и за неговото чувстване. За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер. Обаче за усещането, ние никога не можем да намерим причините сред това, което е земно, което е физическо или което е свръхфизическо - етерно.
към текста >>
Когато
живот
ното даже само пълзи, за да търси храна, ние напразно ще търсим причините в химическите и във физическите процеси, които се намират в
живот
инското тяло.
А сега да преминем към животинското царство. При животинското царство напразно ще търсим в самото животно онова, което поражда следствия, докато животното живее.
Когато животното даже само пълзи, за да търси храна, ние напразно ще търсим причините в химическите и във физическите процеси, които се намират в животинското тяло.
Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на животното и за неговото чувстване. За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер. Обаче за усещането, ние никога не можем да намерим причините сред това, което е земно, което е физическо или което е свръхфизическо - етерно.
към текста >>
Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на
живот
ното и за неговото чувстване.
А сега да преминем към животинското царство. При животинското царство напразно ще търсим в самото животно онова, което поражда следствия, докато животното живее. Когато животното даже само пълзи, за да търси храна, ние напразно ще търсим причините в химическите и във физическите процеси, които се намират в животинското тяло.
Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на животното и за неговото чувстване.
За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер. Обаче за усещането, ние никога не можем да намерим причините сред това, което е земно, което е физическо или което е свръхфизическо - етерно.
към текста >>
За всичко, което става в
живот
ното по отношение на това, което в
живот
ното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато
живот
ното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер.
А сега да преминем към животинското царство. При животинското царство напразно ще търсим в самото животно онова, което поражда следствия, докато животното живее. Когато животното даже само пълзи, за да търси храна, ние напразно ще търсим причините в химическите и във физическите процеси, които се намират в животинското тяло. Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на животното и за неговото чувстване.
За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер.
Обаче за усещането, ние никога не можем да намерим причините сред това, което е земно, което е физическо или което е свръхфизическо - етерно.
към текста >>
По отношение на много явления, които се явяват при
живот
ното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в
живот
ното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението.
Тук несъмнено настъпва нещо, спрямо което модерната естествена наука отново се намира в заблуждение.
По отношение на много явления, които се явяват при животното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението.
Но ние не намираме тези причини също и в ширините на Вселената, в етерните ширини на Вселената. Когато искам да обясня цвета на някое растение, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена. Също и някои неща у животното, които са от растително естество, мога да ги обясня от космическия етер, но никога не мога да обясня оттам това, което се проявява у животното като движение, никога не мога да обясня това, което у животното се проявява като усещане.
към текста >>
Също и някои неща у
живот
ното, които са от растително естество, мога да ги обясня от космическия етер, но никога не мога да обясня оттам това, което се проявява у
живот
ното като движение, никога не мога да обясня това, което у
живот
ното се проявява като усещане.
Тук несъмнено настъпва нещо, спрямо което модерната естествена наука отново се намира в заблуждение. По отношение на много явления, които се явяват при животното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението. Но ние не намираме тези причини също и в ширините на Вселената, в етерните ширини на Вселената. Когато искам да обясня цвета на някое растение, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена.
Също и някои неща у животното, които са от растително естество, мога да ги обясня от космическия етер, но никога не мога да обясня оттам това, което се проявява у животното като движение, никога не мога да обясня това, което у животното се проявява като усещане.
към текста >>
Когато на 20 юни наблюдавам едно
живот
но по отношение на неговите усещания, на 20 юни аз няма да намеря причините за усещанията му във всичко онова, което е земно и извънземно в пространството.
Когато на 20 юни наблюдавам едно животно по отношение на неговите усещания, на 20 юни аз няма да намеря причините за усещанията му във всичко онова, което е земно и извънземно в пространството.
Ако се върна назад във времето, също няма да ги намеря. Няма да ги намеря нито в месец май, нито в април и т.н..
към текста >>
Понятието за наследственост ни кара да считаме, че застаналото пред нас разнообразно оформено
живот
но, се е съдържало в яйчния зародиш на
живот
ното-майка.
Какво значи наследено е?
Понятието за наследственост ни кара да считаме, че застаналото пред нас разнообразно оформено животно, се е съдържало в яйчния зародиш на животното-майка.
И стремежът на модерното схващане е да разглежда един вол външно в неговата многообразна форма и да каже: - О да, волът произхожда от яйчния зародиш; там са се намирали силите, от които израства волът. Ето защо зародишната клетка е едно извънредно сложно тяло. - Той би трябвало да бъде страшно сложен, този яйчен зародиш на вола, защото нали всичко се намира вътре в него, всичко което напира на различни страни, което се развива и оформя, изгражда се и действа, за да се получи от малкия яйчен зародиш многообразно оформеният вол.
към текста >>
Ние трябва да се върнем обратно във времето преди
живот
ното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество.
Когато погледнем в майката, ние не намираме там причините; когато погледнем вън в етера, в едновременния процес, там също не намираме причините.
Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество.
Трябва да се върнем до преди започването на живота! А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това животно.
към текста >>
Трябва да се върнем до преди започването на
живот
а!
Когато погледнем в майката, ние не намираме там причините; когато погледнем вън в етера, в едновременния процес, там също не намираме причините. Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество.
Трябва да се върнем до преди започването на живота!
А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това животно.
към текста >>
А това означава, че за способността за усещане и движение на това
живот
но светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това
живот
но.
Когато погледнем в майката, ние не намираме там причините; когато погледнем вън в етера, в едновременния процес, там също не намираме причините. Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество. Трябва да се върнем до преди започването на живота!
А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това животно.
към текста >>
Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в
живот
ното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда
живот
а; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга.
Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена.
Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга.
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
към текста >>
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с
живот
ното, има своето влияние върху същинското
живот
инско естество, а звездната констелация, която предхожда
живот
а.
Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена. Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга.
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
към текста >>
Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен
живот
.
А сега да разгледаме човека, когато той е преминал през вратата на смъртта. Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане.
Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот.
С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи. Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации. Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област. Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия.
към текста >>
С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на
живот
ното да усеща и да се движи.
А сега да разгледаме човека, когато той е преминал през вратата на смъртта. Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот.
С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи.
Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации. Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област. Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия.
към текста >>
Следователно, когато говорим за
живот
инското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област.
Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот. С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи. Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации.
Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област.
Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия.
към текста >>
Живот
инско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия.
етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот. С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи. Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации. Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област.
Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия.
към текста >>
Вие виждате, че по отношение на тази причинност можем да съпоставим човешкото физическо тяло в неговата безжизненост с неживата природа; човешкото етерно тяло с неговия
живот
и с преминаването му след смъртта в етерните ширини с етерния
живот
на растенията, който също идва от етерните ширини, но от съответните едновременни констелации на свръхфизическото, на свръхземното; и ние можем да съпоставим човешката астрална организация с това, което се намира вън в
живот
инското царство.
Вие виждате, че по отношение на тази причинност можем да съпоставим човешкото физическо тяло в неговата безжизненост с неживата природа; човешкото етерно тяло с неговия живот и с преминаването му след смъртта в етерните ширини с етерния живот на растенията, който също идва от етерните ширини, но от съответните едновременни констелации на свръхфизическото, на свръхземното; и ние можем да съпоставим човешката астрална организация с това, което се намира вън в животинското царство.
към текста >>
И след това ние пристъпваме от минералното към растителното, през
живот
инското царство и стигаме нагоре до същинското човешко царство.
И след това ние пристъпваме от минералното към растителното, през животинското царство и стигаме нагоре до същинското човешко царство.
Вие ще кажете: - С това ние винаги се съобразявахме. -Да, но не напълно. Ние първо взехме под внимание човешкото царство, доколкото човекът има физическо тяло, след това доколкото той има етерно тяло, после доколкото той има астрално тяло. Но виждате ли, ако човекът би имал само своето физическо тяло, той би бил кристал, един сложен кристал, но въпреки това един кристал. Ако при това човекът би имал и едно етерно тяло, той би бил може би наистина едно красиво растение, но все пак само едно растение; ако човекът би имал още и едно астрално тяло, той би ходил на четирите си крайници, би имал може би рога и др.
към текста >>
п., но той би бил именно едно
живот
но.
Вие ще кажете: - С това ние винаги се съобразявахме. -Да, но не напълно. Ние първо взехме под внимание човешкото царство, доколкото човекът има физическо тяло, след това доколкото той има етерно тяло, после доколкото той има астрално тяло. Но виждате ли, ако човекът би имал само своето физическо тяло, той би бил кристал, един сложен кристал, но въпреки това един кристал. Ако при това човекът би имал и едно етерно тяло, той би бил може би наистина едно красиво растение, но все пак само едно растение; ако човекът би имал още и едно астрално тяло, той би ходил на четирите си крайници, би имал може би рога и др.
п., но той би бил именно едно животно.
Всичко това човекът не е. Фигурата, която той има като ходещо изправено същество, тази фигура той има благодарение на това, че освен физическия, етерния и астралния организъм, той притежава още и азовия организъм. И едва за това същество, което притежава още и азова организация, ние можем да говорим като за човек, като за човешкото царство.
към текста >>
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя
живот
, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно.
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна.
към текста >>
Обаче ние трябва да излезем извън всичко това, което е въобще в пространството, когато искаме да обясним
живот
инското естество и това, което в човека е астрално.
Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна. Това изглежда гротескно за всяко физическо мислене. Обаче в момента когато изоставим физическото мислене, то е една действителност, защото светът не е безкраен, а като физически свят той е ограничен. Така че можем да кажем: - Ние отиваме до границата на етерното, когато говорим за растителното и за онова, което е етерно в човека.
Обаче ние трябва да излезем извън всичко това, което е въобще в пространството, когато искаме да обясним животинското естество и това, което в човека е астрално.
Там ние трябва да се разходим във времето, трябва да преминем отвъд това, което протича едновременно. Следователно тук ние трябва да навлезем във времето. -
към текста >>
Когато описваме
живот
ното, ние трябва да вървим нататък във времето.
А сега да преминем към човешкото естество. Виждате ли, когато навлезем във времето, ние всъщност вече по двояк начин преминаваме границата на физическото.
Когато описваме животното, ние трябва да вървим нататък във времето.
Но тук действително не трябва отново абстрактно да продължаваме този начин на мислене, а трябва да продължим конкретно. Внимавайте сега, как се продължава конкретно.
към текста >>
Когато вървейки обратно във времето отново слизаме долу на Земята, тогава разбира се стигаме до един минал земен
живот
.
Какво обаче значи това? Това означава, че ние отново трябва да излезем от времето и от времето да слезем на Земята. Следователно, когато искаме да търсим причините за изживяванията на човека, ние трябва да ги търсим на Земята. Сега сме се върнали обратно във времето.
Когато вървейки обратно във времето отново слизаме долу на Земята, тогава разбира се стигаме до един минал земен живот.
Ние стигаме до един минал човешки живот. При животното ние вървим по-нататък, и спираме до времето, където животинското естество точно така се разпада, както се разпада нашето етерно тяло достигайки до границата на етерното пространство. Но човекът не се разпада там, а ние стигаме обратно на Земята до един изминал човешки земен живот.
към текста >>
Ние стигаме до един минал човешки
живот
.
Какво обаче значи това? Това означава, че ние отново трябва да излезем от времето и от времето да слезем на Земята. Следователно, когато искаме да търсим причините за изживяванията на човека, ние трябва да ги търсим на Земята. Сега сме се върнали обратно във времето. Когато вървейки обратно във времето отново слизаме долу на Земята, тогава разбира се стигаме до един минал земен живот.
Ние стигаме до един минал човешки живот.
При животното ние вървим по-нататък, и спираме до времето, където животинското естество точно така се разпада, както се разпада нашето етерно тяло достигайки до границата на етерното пространство. Но човекът не се разпада там, а ние стигаме обратно на Земята до един изминал човешки земен живот.
към текста >>
При
живот
ното ние вървим по-нататък, и спираме до времето, където
живот
инското естество точно така се разпада, както се разпада нашето етерно тяло достигайки до границата на етерното пространство.
Това означава, че ние отново трябва да излезем от времето и от времето да слезем на Земята. Следователно, когато искаме да търсим причините за изживяванията на човека, ние трябва да ги търсим на Земята. Сега сме се върнали обратно във времето. Когато вървейки обратно във времето отново слизаме долу на Земята, тогава разбира се стигаме до един минал земен живот. Ние стигаме до един минал човешки живот.
При животното ние вървим по-нататък, и спираме до времето, където животинското естество точно така се разпада, както се разпада нашето етерно тяло достигайки до границата на етерното пространство.
Но човекът не се разпада там, а ние стигаме обратно на Земята до един изминал човешки земен живот.
към текста >>
Но човекът не се разпада там, а ние стигаме обратно на Земята до един изминал човешки земен
живот
.
Следователно, когато искаме да търсим причините за изживяванията на човека, ние трябва да ги търсим на Земята. Сега сме се върнали обратно във времето. Когато вървейки обратно във времето отново слизаме долу на Земята, тогава разбира се стигаме до един минал земен живот. Ние стигаме до един минал човешки живот. При животното ние вървим по-нататък, и спираме до времето, където животинското естество точно така се разпада, както се разпада нашето етерно тяло достигайки до границата на етерното пространство.
Но човекът не се разпада там, а ние стигаме обратно на Земята до един изминал човешки земен живот.
към текста >>
Там навън в етерните далечини, там горе се намира онова, което първопричинно дава началото на растението, там е онова, към което отива моето етерно тяло, след като то е служило на моя
живот
.
Сега ни остава големият въпрос, който се поражда, когато разглеждаме трупа. Трупът е станал нещо безжизнено. Неживата природа се разпростира навън пред нас в нейните кристални форми, в различните форми. Пред нас стои важният въпрос: - Как се отнася неживата природа към мъртвия труп на човека? - Вие може би ще откриете, мили приятели, че за разбирането смисъла на този въпрос, ще допринесе, когато се спрете на втория етап на въпроса, когато кажете: - Гледайки растителния свят, който се намира около мен, аз виждам, как от далечините на етерната Вселена този растителен свят донася в себе си силите, към които се връща моето етерно тяло.
Там навън в етерните далечини, там горе се намира онова, което първопричинно дава началото на растението, там е онова, към което отива моето етерно тяло, след като то е служило на моя живот.
Аз отивам там, където от етерните далечини блика растителният живот. Аз отивам там; това означава, че аз съм сроден с него. Да, аз направо мога да кажа: - Там горе се намира нещо; моето етерно тяло отива там, оттам идва зеленеещият, разцъфтяващият, бликащият растителен свят. Обаче тук има една разлика: аз отдавам моето етерно тяло, растенията приемат етера, за да израснат. Те приемат етера за живота си, аз отдавам етерното си тяло при смъртта.
към текста >>
Аз отивам там, където от етерните далечини блика растителният
живот
.
Трупът е станал нещо безжизнено. Неживата природа се разпростира навън пред нас в нейните кристални форми, в различните форми. Пред нас стои важният въпрос: - Как се отнася неживата природа към мъртвия труп на човека? - Вие може би ще откриете, мили приятели, че за разбирането смисъла на този въпрос, ще допринесе, когато се спрете на втория етап на въпроса, когато кажете: - Гледайки растителния свят, който се намира около мен, аз виждам, как от далечините на етерната Вселена този растителен свят донася в себе си силите, към които се връща моето етерно тяло. Там навън в етерните далечини, там горе се намира онова, което първопричинно дава началото на растението, там е онова, към което отива моето етерно тяло, след като то е служило на моя живот.
Аз отивам там, където от етерните далечини блика растителният живот.
Аз отивам там; това означава, че аз съм сроден с него. Да, аз направо мога да кажа: - Там горе се намира нещо; моето етерно тяло отива там, оттам идва зеленеещият, разцъфтяващият, бликащият растителен свят. Обаче тук има една разлика: аз отдавам моето етерно тяло, растенията приемат етера, за да израснат. Те приемат етера за живота си, аз отдавам етерното си тяло при смъртта. Аз го отдавам като нещо, което е излишно, растенията получават това етерно тяло като нещо, което им дава живот.
към текста >>
Те приемат етера за
живот
а си, аз отдавам етерното си тяло при смъртта.
Там навън в етерните далечини, там горе се намира онова, което първопричинно дава началото на растението, там е онова, към което отива моето етерно тяло, след като то е служило на моя живот. Аз отивам там, където от етерните далечини блика растителният живот. Аз отивам там; това означава, че аз съм сроден с него. Да, аз направо мога да кажа: - Там горе се намира нещо; моето етерно тяло отива там, оттам идва зеленеещият, разцъфтяващият, бликащият растителен свят. Обаче тук има една разлика: аз отдавам моето етерно тяло, растенията приемат етера, за да израснат.
Те приемат етера за живота си, аз отдавам етерното си тяло при смъртта.
Аз го отдавам като нещо, което е излишно, растенията получават това етерно тяло като нещо, което им дава живот. Те имат своето начало от това, до което аз стигам в своя край. Началото на растенията се свързва с края на човешкото етерно тяло. -
към текста >>
Аз го отдавам като нещо, което е излишно, растенията получават това етерно тяло като нещо, което им дава
живот
.
Аз отивам там, където от етерните далечини блика растителният живот. Аз отивам там; това означава, че аз съм сроден с него. Да, аз направо мога да кажа: - Там горе се намира нещо; моето етерно тяло отива там, оттам идва зеленеещият, разцъфтяващият, бликащият растителен свят. Обаче тук има една разлика: аз отдавам моето етерно тяло, растенията приемат етера, за да израснат. Те приемат етера за живота си, аз отдавам етерното си тяло при смъртта.
Аз го отдавам като нещо, което е излишно, растенията получават това етерно тяло като нещо, което им дава живот.
Те имат своето начало от това, до което аз стигам в своя край. Началото на растенията се свързва с края на човешкото етерно тяло. -
към текста >>
47.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато преминем по-нататък от разглеждането, което трябваше да ни подготви за разбирането на човешката съдба, на кармата, когато преминем по-нататък от абстрактното, от мисловното към
живот
а, именно напредвайки ние стигаме дотам, да поставим пред погледа на нашата душа първо различните области на
живот
а, в които е поставен човекът, за да добием от тези детайли на
живот
а основите за една характеристика на човешката съдба, на кармата.
Когато преминем по-нататък от разглеждането, което трябваше да ни подготви за разбирането на човешката съдба, на кармата, когато преминем по-нататък от абстрактното, от мисловното към живота, именно напредвайки ние стигаме дотам, да поставим пред погледа на нашата душа първо различните области на живота, в които е поставен човекът, за да добием от тези детайли на живота основите за една характеристика на човешката съдба, на кармата.
към текста >>
И така от една страна стои онова, което човекът оставя като физически труп в царството на не
живот
о, а от друга страна това, което е обширната нежива кристална и некристална минерална природа.
Но, както вече видяхме вчера, заобикалящият човека свят се дели на различни области. Така първо имаме областта на неживия свят, която на обикновен език наричаме минералния свят. Нашето физическо тяло става подобно на тази минерална област на света, едва когато сме го изоставили като нещо неживо, когато минем през вратата на смъртта. С нашата вътрешна същност обаче ние никога не ставаме подобни на този нежив свят. Изоставената форма на тялото става подобна на този нежив свят.
И така от една страна стои онова, което човекът оставя като физически труп в царството на неживото, а от друга страна това, което е обширната нежива кристална и некристална минерална природа.
Докато живеем на Земята, ние човеците никак не сме подобни на този минерален свят. Аз вече обърнах вниманието ви върху това. Нашата форма веднага се разрушава, когато като труп сме предадени на минералния свят. Ние се разтваряме в минералното, т.е. именно онова, което запазва нашата форма, няма нищо общо с минералното.
към текста >>
Помислете само, каква малка част от минералното стига всъщност до нас в земния
живот
.
Най-главните, най-всеобхващащите влияния, които човекът има от минералното, идват по околен път чрез сетивата. Ние виждаме, чуваме минералното, възприемаме неговата топлина, накратко казано, възприемаме минералното чрез сетивата. Другите наши отношения към минералното са извънредно малки.
Помислете само, каква малка част от минералното стига всъщност до нас в земния живот.
Солта, с която осоляваме нашите гостби е нещо минерално и още малко други вещества, които приемаме чрез нашите хранителни средства, са минерални; но много голяма част от хранителните средства, които хората приемат, са от растителното царство, от животинското царство. И това, което човекът приема от минералното царство, се отнася по един съвсем особен начин към това, което той приема чрез своите сетива само като душевни възприятия, като сетивни възприятия от минералното. Моля ви при това да обърнете много голямо внимание на нещо важно - аз често съм го споменавал също и тук: Човешкият мозък тежи средно 1500 грама. Това не е малка тежест. Тя би упражнила такъв натиск, че намиращите се отдолу кръвоносни съдове биха били напълно премазани от този мозък, ако той би натискал върху тях с тежестта, която има.
към текста >>
Солта, с която осоляваме нашите гостби е нещо минерално и още малко други вещества, които приемаме чрез нашите хранителни средства, са минерални; но много голяма част от хранителните средства, които хората приемат, са от растителното царство, от
живот
инското царство.
Най-главните, най-всеобхващащите влияния, които човекът има от минералното, идват по околен път чрез сетивата. Ние виждаме, чуваме минералното, възприемаме неговата топлина, накратко казано, възприемаме минералното чрез сетивата. Другите наши отношения към минералното са извънредно малки. Помислете само, каква малка част от минералното стига всъщност до нас в земния живот.
Солта, с която осоляваме нашите гостби е нещо минерално и още малко други вещества, които приемаме чрез нашите хранителни средства, са минерални; но много голяма част от хранителните средства, които хората приемат, са от растителното царство, от животинското царство.
И това, което човекът приема от минералното царство, се отнася по един съвсем особен начин към това, което той приема чрез своите сетива само като душевни възприятия, като сетивни възприятия от минералното. Моля ви при това да обърнете много голямо внимание на нещо важно - аз често съм го споменавал също и тук: Човешкият мозък тежи средно 1500 грама. Това не е малка тежест. Тя би упражнила такъв натиск, че намиращите се отдолу кръвоносни съдове биха били напълно премазани от този мозък, ако той би натискал върху тях с тежестта, която има. Но той не натиска така силно, а е подчинен на определени закони.
към текста >>
Това са именно неща, които също и във външния
живот
се случват поради недоглеждане от страна на днешното знание.
Да, мои мили приятели, това е един много важен факт, само че понякога важните неща се забравят. И ако инженерното изкуство не би забравило този принцип на Архимед[1], вероятно не би се случило едно от най-големите нещастия през последно време в Италия.
Това са именно неща, които също и във външния живот се случват поради недоглеждане от страна на днешното знание.
към текста >>
По отношение на това тези същества на третата йерархия се намират в служба на по-
висш
и същества.
Обаче съществата на третата йерархия имат само тази сила. Че растенията могат да растат, това не идва единствено от тяхната сила.
По отношение на това тези същества на третата йерархия се намират в служба на по-висши същества.
Онова движение нагоре и надолу на растителните растежни сили в световния етер първоначално се извършва от съществата на третата йерархия. Но относно това тези същества на третата йерархия са в служба на по-висши същества. Това обаче, което преживяваме, преди да слезем от духовния свят в нашето физическо тяло, това, което е свързано с нашия по-фин състав и всичко онова, което аз току що описах, то се изгражда в нашата съзнателна среща с тези същества на третата йерархия. И с упътването, което можем да получим от тях, според това, как сме били подготвени в нашия минал земен живот, с това упътване образуваме нашето етерно тяло от етерните далечини. Това става малко преди да слезем от свръхфизическото съществуване във физическото съществуване.
към текста >>
Но относно това тези същества на третата йерархия са в служба на по-
висш
и същества.
Обаче съществата на третата йерархия имат само тази сила. Че растенията могат да растат, това не идва единствено от тяхната сила. По отношение на това тези същества на третата йерархия се намират в служба на по-висши същества. Онова движение нагоре и надолу на растителните растежни сили в световния етер първоначално се извършва от съществата на третата йерархия.
Но относно това тези същества на третата йерархия са в служба на по-висши същества.
Това обаче, което преживяваме, преди да слезем от духовния свят в нашето физическо тяло, това, което е свързано с нашия по-фин състав и всичко онова, което аз току що описах, то се изгражда в нашата съзнателна среща с тези същества на третата йерархия. И с упътването, което можем да получим от тях, според това, как сме били подготвени в нашия минал земен живот, с това упътване образуваме нашето етерно тяло от етерните далечини. Това става малко преди да слезем от свръхфизическото съществуване във физическото съществуване.
към текста >>
И с упътването, което можем да получим от тях, според това, как сме били подготвени в нашия минал земен
живот
, с това упътване образуваме нашето етерно тяло от етерните далечини.
Че растенията могат да растат, това не идва единствено от тяхната сила. По отношение на това тези същества на третата йерархия се намират в служба на по-висши същества. Онова движение нагоре и надолу на растителните растежни сили в световния етер първоначално се извършва от съществата на третата йерархия. Но относно това тези същества на третата йерархия са в служба на по-висши същества. Това обаче, което преживяваме, преди да слезем от духовния свят в нашето физическо тяло, това, което е свързано с нашия по-фин състав и всичко онова, което аз току що описах, то се изгражда в нашата съзнателна среща с тези същества на третата йерархия.
И с упътването, което можем да получим от тях, според това, как сме били подготвени в нашия минал земен живот, с това упътване образуваме нашето етерно тяло от етерните далечини.
Това става малко преди да слезем от свръхфизическото съществуване във физическото съществуване.
към текста >>
Бих искал да кажа, че за тази част на кармата можем да кажем, че се чувстваме добре или зле в
живот
а.
Така че, нашият поглед първо трябва да падне върху онова, което от нашето вътрешно устройство действа в нашата съдба, в нашата карма.
Бих искал да кажа, че за тази част на кармата можем да кажем, че се чувстваме добре или зле в живота.
Приятното състояние и неприятното състояние в живота ни е свързано с това, как ние вътрешно сме устроени въз основа на нашето етерно тяло.
към текста >>
Приятното състояние и неприятното състояние в
живот
а ни е свързано с това, как ние вътрешно сме устроени въз основа на нашето етерно тяло.
Така че, нашият поглед първо трябва да падне върху онова, което от нашето вътрешно устройство действа в нашата съдба, в нашата карма. Бих искал да кажа, че за тази част на кармата можем да кажем, че се чувстваме добре или зле в живота.
Приятното състояние и неприятното състояние в живота ни е свързано с това, как ние вътрешно сме устроени въз основа на нашето етерно тяло.
към текста >>
Второто нещо, което живее в нашата карма, зависи от това, че не само растителното царство населява Земята, а също и
живот
инското царство.
Второто нещо, което живее в нашата карма, зависи от това, че не само растителното царство населява Земята, а също и животинското царство.
към текста >>
А сега помислете, мои мили приятели: Различните области на Земята имат различни
живот
ни.
А сега помислете, мои мили приятели: Различните области на Земята имат различни животни.
Така да се каже, животинската атмосфера в различните области на Земята е различна.
към текста >>
Така да се каже,
живот
инската атмосфера в различните области на Земята е различна.
А сега помислете, мои мили приятели: Различните области на Земята имат различни животни.
Така да се каже, животинската атмосфера в различните области на Земята е различна.
към текста >>
Но въпреки това ще се съгласите, че човекът също живее в тази атмосфера, в която живеят
живот
ните.
Но въпреки това ще се съгласите, че човекът също живее в тази атмосфера, в която живеят животните.
Днес това звучи гротескно, защото хората не са свикнали да обръщат внимание на такива неща. Съществуват например области, в които живее слонът. В тези области Вселената действа на Земята така, че да може да съществува слонът. Вярвате ли, мои мили приятели, че когато тук имаме късче земя и върху това късче земя живее слонът и от Вселената действат силите формиращи слона, вярвате ли, че тези сили не са налице, когато на същото място се намира един човек? Естествено те са налице, когато на същото място се намира един човек.
към текста >>
И така е с цялото
живот
инско царство.
Днес това звучи гротескно, защото хората не са свикнали да обръщат внимание на такива неща. Съществуват например области, в които живее слонът. В тези области Вселената действа на Земята така, че да може да съществува слонът. Вярвате ли, мои мили приятели, че когато тук имаме късче земя и върху това късче земя живее слонът и от Вселената действат силите формиращи слона, вярвате ли, че тези сили не са налице, когато на същото място се намира един човек? Естествено те са налице, когато на същото място се намира един човек.
И така е с цялото животинско царство.
Също както силите от етерните далечини изграждащи растенията са налице там, където ние живеем, - дървените, тухлените и даже бетонните стени не могат да ги задържат, ето ние тук в Дорнах живеем потопени в силите, които изграждат растенията в Юрските Алпи, - така и когато се намираме върху почвата, където според устройството на Земята може да съществува един слон, като хора ние също живеем между силите изграждащи слона. Да, аз наистина мога да си представя, че в душите живеят някои неща от големите и малките животни, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера!
към текста >>
Да, аз наистина мога да си представя, че в душите живеят някои неща от големите и малките
живот
ни, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера!
В тези области Вселената действа на Земята така, че да може да съществува слонът. Вярвате ли, мои мили приятели, че когато тук имаме късче земя и върху това късче земя живее слонът и от Вселената действат силите формиращи слона, вярвате ли, че тези сили не са налице, когато на същото място се намира един човек? Естествено те са налице, когато на същото място се намира един човек. И така е с цялото животинско царство. Също както силите от етерните далечини изграждащи растенията са налице там, където ние живеем, - дървените, тухлените и даже бетонните стени не могат да ги задържат, ето ние тук в Дорнах живеем потопени в силите, които изграждат растенията в Юрските Алпи, - така и когато се намираме върху почвата, където според устройството на Земята може да съществува един слон, като хора ние също живеем между силите изграждащи слона.
Да, аз наистина мога да си представя, че в душите живеят някои неща от големите и малките животни, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера!
към текста >>
Естествено то действа върху човека различно отколкото върху
живот
ните, защото за разлика от
живот
ните човекът притежава и други качества, той притежава различни от
живот
ното съставни същности.
Всичко това наистина действа върху човека.
Естествено то действа върху човека различно отколкото върху животните, защото за разлика от животните човекът притежава и други качества, той притежава различни от животното съставни същности.
То действа различно върху човека, иначе човекът, който живее в атмосферата на слона би станал слон. Но той не става слон. Освен това, човекът постоянно се издига от това, което действа върху него, но все пак той живее в тази атмосфера.
към текста >>
И ако можем да говорим за това, дали той се чувства добре или не, това зависи от растенията на Земята, а симпатиите и антипатиите, които развиваме като хора в земното съществуване и които донасяме със себе си от предземното съществуване, зависят от това, което съставлява
живот
инската атмосфера.
Виждате ли, от това, в което живее човекът, зависи всичко, което се намира в неговото астрално тяло.
И ако можем да говорим за това, дали той се чувства добре или не, това зависи от растенията на Земята, а симпатиите и антипатиите, които развиваме като хора в земното съществуване и които донасяме със себе си от предземното съществуване, зависят от това, което съставлява животинската атмосфера.
към текста >>
Слонът има хобот и дебели като стълбове крака, еленът има рога и т.н.; следователно тук живеят силите, които образуват и дават форма на
живот
ните.
Слонът има хобот и дебели като стълбове крака, еленът има рога и т.н.; следователно тук живеят силите, които образуват и дават форма на животните.
В човека тези сили се проявяват само в действието върху неговото астрално тяло. И в това действие върху астралното тяло те пораждат симпатиите и антипатиите, които отделната човешка индивидуалност донася със себе си от духовния свят.
към текста >>
Обърнете внимание на това, колко силно тези симпатии и антипатии ръководят човека в
живот
а.
Насочете само вниманието си, мои мили приятели, към тези симпатии и антипатии.
Обърнете внимание на това, колко силно тези симпатии и антипатии ръководят човека в живота.
Без съмнение, в известно отношение ние хората с право сме възпитавани така, че да надрастем силните симпатии и антипатии. Но отначало те са налице, тези симпатии и антипатии. В живота ние първоначално изпитваме симпатии и антипатии. Един има симпатия към едно, друг към друго. Един има симпатия към ваятелството, друг към музиката; някой има симпатия към русокосите хора, друг към мургавите хора.
към текста >>
В
живот
а ние първоначално изпитваме симпатии и антипатии.
Насочете само вниманието си, мои мили приятели, към тези симпатии и антипатии. Обърнете внимание на това, колко силно тези симпатии и антипатии ръководят човека в живота. Без съмнение, в известно отношение ние хората с право сме възпитавани така, че да надрастем силните симпатии и антипатии. Но отначало те са налице, тези симпатии и антипатии.
В живота ние първоначално изпитваме симпатии и антипатии.
Един има симпатия към едно, друг към друго. Един има симпатия към ваятелството, друг към музиката; някой има симпатия към русокосите хора, друг към мургавите хора. Това са крайни, силни симпатии. Но целият живот е пропит с такива симпатии и антипатии. Те се пораждат в зависимост от това, което изгражда разнообразните форми на животните.
към текста >>
Но целият
живот
е пропит с такива симпатии и антипатии.
Но отначало те са налице, тези симпатии и антипатии. В живота ние първоначално изпитваме симпатии и антипатии. Един има симпатия към едно, друг към друго. Един има симпатия към ваятелството, друг към музиката; някой има симпатия към русокосите хора, друг към мургавите хора. Това са крайни, силни симпатии.
Но целият живот е пропит с такива симпатии и антипатии.
Те се пораждат в зависимост от това, което изгражда разнообразните форми на животните.
към текста >>
Те се пораждат в зависимост от това, което изгражда разнообразните форми на
живот
ните.
В живота ние първоначално изпитваме симпатии и антипатии. Един има симпатия към едно, друг към друго. Един има симпатия към ваятелството, друг към музиката; някой има симпатия към русокосите хора, друг към мургавите хора. Това са крайни, силни симпатии. Но целият живот е пропит с такива симпатии и антипатии.
Те се пораждат в зависимост от това, което изгражда разнообразните форми на животните.
към текста >>
И запитайте, мои мили приятели, какво носим ние в себе си като човеци, какво в нашата собствена вътрешност отговаря на разнообразните форми на
живот
ните, които са вън около нас?
И запитайте, мои мили приятели, какво носим ние в себе си като човеци, какво в нашата собствена вътрешност отговаря на разнообразните форми на животните, които са вън около нас?
Тези форми на животните са стотици и хиляди. Стотици и хиляди са формите на нашите симпатии и антипатии, но по-голяма част от това остава в несъзнателната или в подсъзнателната област на нашата душа.
към текста >>
Тези форми на
живот
ните са стотици и хиляди.
И запитайте, мои мили приятели, какво носим ние в себе си като човеци, какво в нашата собствена вътрешност отговаря на разнообразните форми на животните, които са вън около нас?
Тези форми на животните са стотици и хиляди.
Стотици и хиляди са формите на нашите симпатии и антипатии, но по-голяма част от това остава в несъзнателната или в подсъзнателната област на нашата душа.
към текста >>
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в
живот
а си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас.
Първият свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме никаква зависимост - минералният свят.
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас.
От този свят е взето онова, което се проявява в нашата съдба в зависимост от нашето вътрешно устройство, от цялата наша етерна човешка същност. Сега ние стигаме до това, което по-нататък дълбоко обуславя нашата съдба, нашите симпатии и антипатии. И тези симпатии и антипатии, в крайна сметка ни донасят онова, което принадлежи на нашата съдба в много по-висока степен отколкото само растежните сили.
към текста >>
Това, което е земно копие на величествените образи на тази втора йерархия, то живее в
живот
инското царство.
Дълбоко свързани с цялата наша човешка съдба са тези симпатии и антипатии. Те живеят в света, в който живее не третата ангелска йерархия, а втората: Власти, Сили, Господства.
Това, което е земно копие на величествените образи на тази втора йерархия, то живее в животинското царство.
Обаче това, което тези същества посаждат в нас, когато общуваме с тях между смъртта и едно ново раждане, то живее в донесеното от нас от духовния във физическия свят като вродени симпатии и антипатии.
към текста >>
А сега лесно можем да си представим, как в един минал земен
живот
ние сме били заедно с някой човек и в съвместния
живот
се е случило нещо.
А сега лесно можем да си представим, как в един минал земен живот ние сме били заедно с някой човек и в съвместния живот се е случило нещо.
То бива продължено в живота между смъртта и едно ново раждане. Тогава под влиянието на силите на по-висшите йерархии, в живите мисли, в живите мирови импулси се оформя онова, което от изживяванията на миналите земни съществувания трябва след това да премине в следващото земно съществуване, за да бъде живяно по-нататък.
към текста >>
То бива продължено в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
А сега лесно можем да си представим, как в един минал земен живот ние сме били заедно с някой човек и в съвместния живот се е случило нещо.
То бива продължено в живота между смъртта и едно ново раждане.
Тогава под влиянието на силите на по-висшите йерархии, в живите мисли, в живите мирови импулси се оформя онова, което от изживяванията на миналите земни съществувания трябва след това да премине в следващото земно съществуване, за да бъде живяно по-нататък.
към текста >>
Тогава под влиянието на силите на по-
висш
ите йерархии, в живите мисли, в живите мирови импулси се оформя онова, което от изживяванията на миналите земни съществувания трябва след това да премине в следващото земно съществуване, за да бъде живяно по-нататък.
А сега лесно можем да си представим, как в един минал земен живот ние сме били заедно с някой човек и в съвместния живот се е случило нещо. То бива продължено в живота между смъртта и едно ново раждане.
Тогава под влиянието на силите на по-висшите йерархии, в живите мисли, в живите мирови импулси се оформя онова, което от изживяванията на миналите земни съществувания трябва след това да премине в следващото земно съществуване, за да бъде живяно по-нататък.
към текста >>
За да развие импулсите, които осъществява в
живот
а, човек използва симпатиите и антипатиите.
За да развие импулсите, които осъществява в живота, човек използва симпатиите и антипатиите.
към текста >>
А тези симпатии и антипатии са образувани в
живот
а между смъртта и едно ново раждане под влиянието на Власти, Сили, Господства.
А тези симпатии и антипатии са образувани в живота между смъртта и едно ново раждане под влиянието на Власти, Сили, Господства.
Тези симпатии ни карат по-късно да намираме в живота онези хора, с които трябва да живеем по-нататък според миналите земни съществувания. Това се формира от нашето вътрешно човешко устройство.
към текста >>
Тези симпатии ни карат по-късно да намираме в
живот
а онези хора, с които трябва да живеем по-нататък според миналите земни съществувания.
А тези симпатии и антипатии са образувани в живота между смъртта и едно ново раждане под влиянието на Власти, Сили, Господства.
Тези симпатии ни карат по-късно да намираме в живота онези хора, с които трябва да живеем по-нататък според миналите земни съществувания.
Това се формира от нашето вътрешно човешко устройство.
към текста >>
Ние сме се издигнали в сферата, в която се намират силите за изграждането на
живот
инското царство, когато стигаме до симпатиите и антипатиите в човешката съдба.
Можем да кажем: Първата съставна част на кармата - благоразположение, вътрешно добро самочувствие или мъка. Второто са симпатиите и антипатиите (виж рис. 2).
Ние сме се издигнали в сферата, в която се намират силите за изграждането на животинското царство, когато стигаме до симпатиите и антипатиите в човешката съдба.
към текста >>
Ние живеем съвместно не само с растителния свят, с
живот
инския свят, ние живеем по един особено определящ нашата съдба начин заедно с другите хора на света.
А сега да се издигнем в същинското човешко царство.
Ние живеем съвместно не само с растителния свят, с животинския свят, ние живеем по един особено определящ нашата съдба начин заедно с другите хора на света.
Това е един съвместен живот различен от този с растителния свят и от този с животинския свят. Това е един съвместен живот, чрез който се изгражда именно главното в нашата съдба. Импулсите, които действат, за да бъде населена Земята с хора, тези импулси действат само върху хората, върху човечеството. А сега възниква въпросът: - Какви са тези импулси, които действат само върху човечеството?
към текста >>
Това е един съвместен
живот
различен от този с растителния свят и от този с
живот
инския свят.
А сега да се издигнем в същинското човешко царство. Ние живеем съвместно не само с растителния свят, с животинския свят, ние живеем по един особено определящ нашата съдба начин заедно с другите хора на света.
Това е един съвместен живот различен от този с растителния свят и от този с животинския свят.
Това е един съвместен живот, чрез който се изгражда именно главното в нашата съдба. Импулсите, които действат, за да бъде населена Земята с хора, тези импулси действат само върху хората, върху човечеството. А сега възниква въпросът: - Какви са тези импулси, които действат само върху човечеството?
към текста >>
Това е един съвместен
живот
, чрез който се изгражда именно главното в нашата съдба.
А сега да се издигнем в същинското човешко царство. Ние живеем съвместно не само с растителния свят, с животинския свят, ние живеем по един особено определящ нашата съдба начин заедно с другите хора на света. Това е един съвместен живот различен от този с растителния свят и от този с животинския свят.
Това е един съвместен живот, чрез който се изгражда именно главното в нашата съдба.
Импулсите, които действат, за да бъде населена Земята с хора, тези импулси действат само върху хората, върху човечеството. А сега възниква въпросът: - Какви са тези импулси, които действат само върху човечеството?
към текста >>
Нашият
живот
действително е ръководен от своята друга страна с много по-голяма мъдрост, отколкото ние го ръководим тук от тази страна.
Нашият живот действително е ръководен от своята друга страна с много по-голяма мъдрост, отколкото ние го ръководим тук от тази страна.
В живота ни често срещаме някой, който е извънредно важен за нас. Когато насочим поглед назад и помислим, как сме живели дотогава, докато срещнем този човек, тогава целият живот ни се явява като път, за да намерим този човек. Това е, като че сме насочвали всяка наша стъпка така, че да се срещнем именно в необходимото време с този човек, или изобщо да го намерим в определено време.
към текста >>
В
живот
а ни често срещаме някой, който е извънредно важен за нас.
Нашият живот действително е ръководен от своята друга страна с много по-голяма мъдрост, отколкото ние го ръководим тук от тази страна.
В живота ни често срещаме някой, който е извънредно важен за нас.
Когато насочим поглед назад и помислим, как сме живели дотогава, докато срещнем този човек, тогава целият живот ни се явява като път, за да намерим този човек. Това е, като че сме насочвали всяка наша стъпка така, че да се срещнем именно в необходимото време с този човек, или изобщо да го намерим в определено време.
към текста >>
Когато насочим поглед назад и помислим, как сме живели дотогава, докато срещнем този човек, тогава целият
живот
ни се явява като път, за да намерим този човек.
Нашият живот действително е ръководен от своята друга страна с много по-голяма мъдрост, отколкото ние го ръководим тук от тази страна. В живота ни често срещаме някой, който е извънредно важен за нас.
Когато насочим поглед назад и помислим, как сме живели дотогава, докато срещнем този човек, тогава целият живот ни се явява като път, за да намерим този човек.
Това е, като че сме насочвали всяка наша стъпка така, че да се срещнем именно в необходимото време с този човек, или изобщо да го намерим в определено време.
към текста >>
Достатъчно е само да размислим върху следното: Представете си, какво действително означава, в определен период от нашия
живот
да срещнем даден човек, оттам нататък съвместно с него да изживеем нещо общо, да работим и действаме съвместно.
Достатъчно е само да размислим върху следното: Представете си, какво действително означава, в определен период от нашия живот да срещнем даден човек, оттам нататък съвместно с него да изживеем нещо общо, да работим и действаме съвместно.
Размислете само, какво означава това. Помислете какво се представя при пълно съзнание като импулс, който ни е довел дотам. Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си. И за да настъпи това събитие, отново е трябвало да бъде изживяно нещо друго. Ние навлизаме в сложни взаимовръзки, всички които е трябвало да настъпят, в които е трябвало да навлезем, за да стигнем до дадено решаващо изживяване.
към текста >>
Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в
живот
а си.
Достатъчно е само да размислим върху следното: Представете си, какво действително означава, в определен период от нашия живот да срещнем даден човек, оттам нататък съвместно с него да изживеем нещо общо, да работим и действаме съвместно. Размислете само, какво означава това. Помислете какво се представя при пълно съзнание като импулс, който ни е довел дотам.
Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си.
И за да настъпи това събитие, отново е трябвало да бъде изживяно нещо друго. Ние навлизаме в сложни взаимовръзки, всички които е трябвало да настъпят, в които е трябвало да навлезем, за да стигнем до дадено решаващо изживяване. А след това нека да размислим, може би, върху това: Ако на един човек би била поставена задачата напълно съзнателно да измисли, как в неговата петдесета година да организира една решаваща среща с даден човек; ако трябва да реши тази задача, не искам да кажа за една година, а да речем за четиринадесет години; ако си представим, че той би трябвало да реши тази задача като една изчислителна задача - представете си, какво изисква всичко това! Когато разглеждаме такива неща ние установяваме, колко сме глупави като съзнателни хора и колко безкрайно умно и мъдро е това, което става с нас в света.
към текста >>
Външните страни на човешкия
живот
дори могат да бъдат обхванати в изчислени закони.
А сега ви моля да размислите: Това, което става тук с нас, фактически живее в несъзнателната част на нашето същество. До момента, когато се натъкваме на дадено важно събитие, то лежи в несъзнателното. Всичко става така, като че ли е подчинено на природните закони. Но къде природните закони биха имали силата да произведат подобно нещо? Това, което става в тази област, може да противоречи на всяка природна закономерност и да се подиграе на всичко онова, което ние изграждаме във основа на природните закони.
Външните страни на човешкия живот дори могат да бъдат обхванати в изчислени закони.
към текста >>
Застрахователното дело може да процъфтява, само когато може да се изчисли вероятната продължителност на
живот
а, да речем на един човек на възраст деветнадесет или двадесет и пет години.
Вземете застрахователното дело.
Застрахователното дело може да процъфтява, само когато може да се изчисли вероятната продължителност на живота, да речем на един човек на възраст деветнадесет или двадесет и пет години.
Когато някой иска да застрахова своя живот, застрахователната полица се издава според това, колко дълъг ще бъде неговият вероятен живот. Следователно според това изчисление като днешен деветнадесетгодишен човек, той ще живее още толкова и толкова. Това може да се определи. Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете! Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота.
към текста >>
Когато някой иска да застрахова своя
живот
, застрахователната полица се издава според това, колко дълъг ще бъде неговият вероятен
живот
.
Вземете застрахователното дело. Застрахователното дело може да процъфтява, само когато може да се изчисли вероятната продължителност на живота, да речем на един човек на възраст деветнадесет или двадесет и пет години.
Когато някой иска да застрахова своя живот, застрахователната полица се издава според това, колко дълъг ще бъде неговият вероятен живот.
Следователно според това изчисление като днешен деветнадесетгодишен човек, той ще живее още толкова и толкова. Това може да се определи. Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете! Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота. Но след като според тази вероятна продължителност те отдавна са «починали», те могат да се срещнат по такъв начин, какъвто аз описах!
към текста >>
Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на
живот
а.
Застрахователното дело може да процъфтява, само когато може да се изчисли вероятната продължителност на живота, да речем на един човек на възраст деветнадесет или двадесет и пет години. Когато някой иска да застрахова своя живот, застрахователната полица се издава според това, колко дълъг ще бъде неговият вероятен живот. Следователно според това изчисление като днешен деветнадесетгодишен човек, той ще живее още толкова и толкова. Това може да се определи. Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете!
Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота.
Но след като според тази вероятна продължителност те отдавна са «починали», те могат да се срещнат по такъв начин, какъвто аз описах! Всичко това става отвъд онова, което ние изчисляваме за човешкия живот според външните природни факти. И въпреки това то протича с вътрешна необходимост, както природните факти. Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно събитие, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно събитие, със същата необходимост се срещат и двама души в земния живот според пътищата в живота, по които те са тръгнали.
към текста >>
Всичко това става отвъд онова, което ние изчисляваме за човешкия
живот
според външните природни факти.
Следователно според това изчисление като днешен деветнадесетгодишен човек, той ще живее още толкова и толкова. Това може да се определи. Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете! Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота. Но след като според тази вероятна продължителност те отдавна са «починали», те могат да се срещнат по такъв начин, какъвто аз описах!
Всичко това става отвъд онова, което ние изчисляваме за човешкия живот според външните природни факти.
И въпреки това то протича с вътрешна необходимост, както природните факти. Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно събитие, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно събитие, със същата необходимост се срещат и двама души в земния живот според пътищата в живота, по които те са тръгнали.
към текста >>
Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно събитие, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно събитие, със същата необходимост се срещат и двама души в земния
живот
според пътищата в
живот
а, по които те са тръгнали.
Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете! Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота. Но след като според тази вероятна продължителност те отдавна са «починали», те могат да се срещнат по такъв начин, какъвто аз описах! Всичко това става отвъд онова, което ние изчисляваме за човешкия живот според външните природни факти. И въпреки това то протича с вътрешна необходимост, както природните факти.
Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно събитие, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно събитие, със същата необходимост се срещат и двама души в земния живот според пътищата в живота, по които те са тръгнали.
към текста >>
Ние напълно сме влети в царството на събитията, на изживяванията, които съдбовно определят нашия
живот
.
Ние напълно сме влети в царството на събитията, на изживяванията, които съдбовно определят нашия живот.
към текста >>
За това е необходима силата, която притежава първата йерархия: Серафими, Херувими и Престоли, която имат най-
висш
ите същества.
В това царство действат съществата на първата ангелска йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и Архаи, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства.
За това е необходима силата, която притежава първата йерархия: Серафими, Херувими и Престоли, която имат най-висшите същества.
Понеже това, което се проявява тук, живее в нашия истински аз, в нашата азова организация, то се проявява в един земен живот, идвайки от един предишен живот на Земята.
към текста >>
Понеже това, което се проявява тук, живее в нашия истински аз, в нашата азова организация, то се проявява в един земен
живот
, идвайки от един предишен
живот
на Земята.
В това царство действат съществата на първата ангелска йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и Архаи, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства. За това е необходима силата, която притежава първата йерархия: Серафими, Херувими и Престоли, която имат най-висшите същества.
Понеже това, което се проявява тук, живее в нашия истински аз, в нашата азова организация, то се проявява в един земен живот, идвайки от един предишен живот на Земята.
към текста >>
А сега помислете: Вие живеете в един земен
живот
, правите това или онова от инстинкти, страсти, нагони или от разумни и глупави мисли; всичко това съществува действително като импулси.
А сега помислете: Вие живеете в един земен живот, правите това или онова от инстинкти, страсти, нагони или от разумни и глупави мисли; всичко това съществува действително като импулси.
Помислете, че когато живеете в един земен живот, това, което вършите от различни стремежи, ви води до ощастливяването или до увреждането на един друг човек. След това преминавате в живота между смъртта и едно ново раждане. В този живот между смъртта и едно ново раждане имате силното съзнание: - Ако съм нанесъл вреда на един човек, аз съм станал по-несъвършен, отколкото ако не бих му нанесъл тази вреда. Аз трябва да изправя тази вреда. - Във вас се ражда стремежът и подтикът да изправите тази вреда.
към текста >>
Помислете, че когато живеете в един земен
живот
, това, което вършите от различни стремежи, ви води до ощастливяването или до увреждането на един друг човек.
А сега помислете: Вие живеете в един земен живот, правите това или онова от инстинкти, страсти, нагони или от разумни и глупави мисли; всичко това съществува действително като импулси.
Помислете, че когато живеете в един земен живот, това, което вършите от различни стремежи, ви води до ощастливяването или до увреждането на един друг човек.
След това преминавате в живота между смъртта и едно ново раждане. В този живот между смъртта и едно ново раждане имате силното съзнание: - Ако съм нанесъл вреда на един човек, аз съм станал по-несъвършен, отколкото ако не бих му нанесъл тази вреда. Аз трябва да изправя тази вреда. - Във вас се ражда стремежът и подтикът да изправите тази вреда.
към текста >>
След това преминавате в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
А сега помислете: Вие живеете в един земен живот, правите това или онова от инстинкти, страсти, нагони или от разумни и глупави мисли; всичко това съществува действително като импулси. Помислете, че когато живеете в един земен живот, това, което вършите от различни стремежи, ви води до ощастливяването или до увреждането на един друг човек.
След това преминавате в живота между смъртта и едно ново раждане.
В този живот между смъртта и едно ново раждане имате силното съзнание: - Ако съм нанесъл вреда на един човек, аз съм станал по-несъвършен, отколкото ако не бих му нанесъл тази вреда. Аз трябва да изправя тази вреда. - Във вас се ражда стремежът и подтикът да изправите тази вреда.
към текста >>
В този
живот
между смъртта и едно ново раждане имате силното съзнание: - Ако съм нанесъл вреда на един човек, аз съм станал по-несъвършен, отколкото ако не бих му нанесъл тази вреда.
А сега помислете: Вие живеете в един земен живот, правите това или онова от инстинкти, страсти, нагони или от разумни и глупави мисли; всичко това съществува действително като импулси. Помислете, че когато живеете в един земен живот, това, което вършите от различни стремежи, ви води до ощастливяването или до увреждането на един друг човек. След това преминавате в живота между смъртта и едно ново раждане.
В този живот между смъртта и едно ново раждане имате силното съзнание: - Ако съм нанесъл вреда на един човек, аз съм станал по-несъвършен, отколкото ако не бих му нанесъл тази вреда.
Аз трябва да изправя тази вреда. - Във вас се ражда стремежът и подтикът да изправите тази вреда.
към текста >>
Всичко това може да причини благоразположение или неприятно чувство, според това, как според него вие изграждате вътрешната същност на вашето тяло в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Всичко това вие можете вътрешно да развиете.
Всичко това може да причини благоразположение или неприятно чувство, според това, как според него вие изграждате вътрешната същност на вашето тяло в живота между смъртта и едно ново раждане.
Всичко това може да ви доведе до симпатии и антипатии, когато по съответния начин изграждате вашето астрално тяло с помощта на съществата от втората йерархия - Власти, Сили, Господства. Но всичко това не ви дава още силата да направите да се превърне в мирово действие това, което в един минал живот е било само едно човешко дело. Вие сте направили добро на един човек или сте му причинили вреда. Това трябва да има като следствие, че в един следващ живот този човек ще ви срещне и при тази среща трябва да намерите импулса за изправяне на последствията от миналия живот. Онова, което има само морално значение, трябва да стане едно външно дело, трябва да стане външно събитие в света.
към текста >>
Но всичко това не ви дава още силата да направите да се превърне в мирово действие това, което в един минал
живот
е било само едно човешко дело.
Всичко това вие можете вътрешно да развиете. Всичко това може да причини благоразположение или неприятно чувство, според това, как според него вие изграждате вътрешната същност на вашето тяло в живота между смъртта и едно ново раждане. Всичко това може да ви доведе до симпатии и антипатии, когато по съответния начин изграждате вашето астрално тяло с помощта на съществата от втората йерархия - Власти, Сили, Господства.
Но всичко това не ви дава още силата да направите да се превърне в мирово действие това, което в един минал живот е било само едно човешко дело.
Вие сте направили добро на един човек или сте му причинили вреда. Това трябва да има като следствие, че в един следващ живот този човек ще ви срещне и при тази среща трябва да намерите импулса за изправяне на последствията от миналия живот. Онова, което има само морално значение, трябва да стане едно външно дело, трябва да стане външно събитие в света.
към текста >>
Това трябва да има като следствие, че в един следващ
живот
този човек ще ви срещне и при тази среща трябва да намерите импулса за изправяне на последствията от миналия
живот
.
Всичко това вие можете вътрешно да развиете. Всичко това може да причини благоразположение или неприятно чувство, според това, как според него вие изграждате вътрешната същност на вашето тяло в живота между смъртта и едно ново раждане. Всичко това може да ви доведе до симпатии и антипатии, когато по съответния начин изграждате вашето астрално тяло с помощта на съществата от втората йерархия - Власти, Сили, Господства. Но всичко това не ви дава още силата да направите да се превърне в мирово действие това, което в един минал живот е било само едно човешко дело. Вие сте направили добро на един човек или сте му причинили вреда.
Това трябва да има като следствие, че в един следващ живот този човек ще ви срещне и при тази среща трябва да намерите импулса за изправяне на последствията от миналия живот.
Онова, което има само морално значение, трябва да стане едно външно дело, трябва да стане външно събитие в света.
към текста >>
Те превръщат онова, което в един земен
живот
изхожда от нас, в наши изживявания в следващия земен
живот
.
За целта са необходими онези същества, които превръщат, метаморфозират моралните дела в мирови дела. Това са съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.
Те превръщат онова, което в един земен живот изхожда от нас, в наши изживявания в следващия земен живот.
Те действат в това, което в човешкия живот е събитие, изживяване.
към текста >>
Те действат в това, което в човешкия
живот
е събитие, изживяване.
За целта са необходими онези същества, които превръщат, метаморфозират моралните дела в мирови дела. Това са съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли. Те превръщат онова, което в един земен живот изхожда от нас, в наши изживявания в следващия земен живот.
Те действат в това, което в човешкия живот е събитие, изживяване.
към текста >>
Тук ние имаме трите основни елемента на нашата карма: Онова, което е наше вътрешно устройство, наше вътрешно човешко битие, то е подчинено на третата йерархия; онова, което са нашите симпатии и антипатии, което в известно отношение принадлежи вече на заобикалящия ни свят, е работа на втората йерархия; най-после онова, което застава срещу нас като наш външен
живот
, е дело на първата, на най-
висш
ата намираща се над човека йерархия от същества.
Тук ние имаме трите основни елемента на нашата карма: Онова, което е наше вътрешно устройство, наше вътрешно човешко битие, то е подчинено на третата йерархия; онова, което са нашите симпатии и антипатии, което в известно отношение принадлежи вече на заобикалящия ни свят, е работа на втората йерархия; най-после онова, което застава срещу нас като наш външен живот, е дело на първата, на най-висшата намираща се над човека йерархия от същества.
към текста >>
Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия
живот
, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
Така ние поглеждаме във взаимовръзките, в които човекът е свързан със света и стигаме до великите въпроси: - Как от тези три елемента на човека се развива всичко това, което сега съставлява подробностите на неговата съдба? - Човекът се ражда в един родителски дом. Той се ражда на определено място на Земята. Ражда се всред даден народ. Ражда се в съвкупност от факти.
Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
към текста >>
Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опасност за
живот
а си; ако запитаме, как иначе в неговия
живот
може да се намеси някоя болест или някое друго събитие, как в
живот
а му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна личност, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което поставя човека в съвкупността на ангелските йерархии.
Всички отделни въпроси по съответен начин ще ни се разкрият в техните отговори, когато по един правилен начин обгърнем с поглед тази основа.
Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опасност за живота си; ако запитаме, как иначе в неговия живот може да се намеси някоя болест или някое друго събитие, как в живота му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна личност, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което поставя човека в съвкупността на ангелските йерархии.
Човекът се движи свободно само в царството на минералния свят. Там е областта на неговата свобода.
към текста >>
А с всичко друго, с което той живее в растителния, в
живот
инския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата.
Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стойност аз отдавам на това да не се пита за свободата на волята. Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите. Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата». Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен. Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят.
А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата.
И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен. Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта. В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение. Нищо чудно, че той е свободен в това царство, тъй като това царство няма никакво друго участие, освен да го разруши, когато го приеме в себе си. Той изобщо не принадлежи на това царство.
към текста >>
И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват
висш
ите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от
висш
ите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен.
Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите. Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата». Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен. Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата.
И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен.
Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта. В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение. Нищо чудно, че той е свободен в това царство, тъй като това царство няма никакво друго участие, освен да го разруши, когато го приеме в себе си. Той изобщо не принадлежи на това царство. Човек трябва първо да умре, за да е като труп в царството, в което той е свободен също и според своята природна същност.
към текста >>
В своя земен
живот
човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение.
Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен. Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата. И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен. Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта.
В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение.
Нищо чудно, че той е свободен в това царство, тъй като това царство няма никакво друго участие, освен да го разруши, когато го приеме в себе си. Той изобщо не принадлежи на това царство. Човек трябва първо да умре, за да е като труп в царството, в което той е свободен също и според своята природна същност. Така нещата са свързани едни с други.
към текста >>
Остарявайки, човек идва в сферата на не
живот
о.
Човек все повече и повече остарява. Ако не настъпят другите междинни случаи, с които ще се запознаем също от кармата, когато човек умира като стар човек, като труп той става подобен на минералното царство.
Остарявайки, човек идва в сферата на неживото.
Тогава той отделя своя труп. Този труп не е вече човек, той естествено не е човек. Нека погледнем минералното царство: То не е вече Бог. Също както трупът не е вече човек, така и минералното царство не е вече Бог. А що е то?
към текста >>
Божественото е в растителното, в
живот
инското, в човешкото царство.
Тогава той отделя своя труп. Този труп не е вече човек, той естествено не е човек. Нека погледнем минералното царство: То не е вече Бог. Също както трупът не е вече човек, така и минералното царство не е вече Бог. А що е то?
Божественото е в растителното, в животинското, в човешкото царство.
Ние го намираме там в неговите три йерархии. В минералното царството то се намира толкова малко, колкото малко трупът е човек. Минералното царство е Божият труп. Обаче напредвайки по-нататък ние ще се натъкнем на знаменателния факт, върху който днес искам само да обърна вниманието ви, а именно, че човекът остарява, за да стане труп, а боговете се подмладяват, за да станат труп. Боговете преминават именно другия път, който ние изминаваме след нашата смърт.
към текста >>
48.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В човешкия
живот
трябва да отбележим редуващи се земни съществувания.
Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противопоставим онзи импулс, който назоваваме с името свобода. Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя?
В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания.
Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи. Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес. Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се чувстваме силно изолирани от духовния свят. От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н..
към текста >>
Когато осъзнаем себе си в определен земен
живот
, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен
живот
е повторението на редица минали
живот
и.
Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противопоставим онзи импулс, който назоваваме с името свобода. Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя? В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания.
Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи.
Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес. Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се чувстваме силно изолирани от духовния свят. От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н..
към текста >>
Този земен
живот
е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно
живот
ът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес.
Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противопоставим онзи импулс, който назоваваме с името свобода. Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя? В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания. Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи.
Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес.
Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се чувстваме силно изолирани от духовния свят. От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н..
към текста >>
Всичко това идва оттам, че
живот
ът в земното съществуване ограничава човека върху външния сетивен свят и върху ума, който не вижда това, което действително е свързано с това земно съществуване.
Всичко това идва оттам, че животът в земното съществуване ограничава човека върху външния сетивен свят и върху ума, който не вижда това, което действително е свързано с това земно съществуване.
Оттук произлизат всякакви спорове, които всъщност се коренят в нещо неизвестно. Вие може би често пъти сте се намирали в положението да видите, как хората спорят за монизъм, дуализъм и т.н.. Естествено пълна безсмислица е да се спори върху такива модни думи.
към текста >>
След това между смъртта и едно ново раждане той живее в един друг свят, който по отношение на физическия свят можем да наречем духовен свят, в който той няма никакво физическо тяло, което може да бъде направено видимо за човешките сетива, а където той живее в една духовна същност; и в този
живот
между смъртта и едно ново раждане светът, който познаваме между раждането и смъртта, отново е нещо чуждо за обикновеното съзнание.
След това между смъртта и едно ново раждане той живее в един друг свят, който по отношение на физическия свят можем да наречем духовен свят, в който той няма никакво физическо тяло, което може да бъде направено видимо за човешките сетива, а където той живее в една духовна същност; и в този живот между смъртта и едно ново раждане светът, който познаваме между раждането и смъртта, отново е нещо чуждо за обикновеното съзнание.
към текста >>
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния
живот
, в това, което за него сега е отвъден
живот
, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е. физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни.
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна. Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята.
към текста >>
Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в
живот
а между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния
живот
, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна.
Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е. физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни. Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна.
Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята.
към текста >>
Това са само бегли забележки за голямата разлика, която съществува между земния
живот
и
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Това са само бегли забележки за голямата разлика, която съществува между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане.
Но ако отидем назад в миналото, да речем дори само в египетската епоха, от третото до първото хилядолетие преди основаването на християнството, в миналото ние ще стигнем до онези хора, които сме били самите ние в един минал живот на Земята. Ако отидем назад в тази епоха, тогава по отношение на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните предмети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са представяли нещо от духовното, което се намира около нас. Духовното още проникваше във физическото земно съществуване.
към текста >>
Но ако отидем назад в миналото, да речем дори само в египетската епоха, от третото до първото хилядолетие преди основаването на християнството, в миналото ние ще стигнем до онези хора, които сме били самите ние в един минал
живот
на Земята.
Това са само бегли забележки за голямата разлика, която съществува между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане.
Но ако отидем назад в миналото, да речем дори само в египетската епоха, от третото до първото хилядолетие преди основаването на християнството, в миналото ние ще стигнем до онези хора, които сме били самите ние в един минал живот на Земята.
Ако отидем назад в тази епоха, тогава по отношение на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните предмети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са представяли нещо от духовното, което се намира около нас. Духовното още проникваше във физическото земно съществуване.
към текста >>
И отново, когато тези хора се намират в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, много повече от този земен
живот
е прониквало там горе в онзи
живот
, ако ми е позволено да използвам тази дума «горе».
И отново, когато тези хора се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, много повече от този земен живот е прониквало там горе в онзи живот, ако ми е позволено да използвам тази дума «горе».
Днес е много трудно човек да се разбере с хората, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, защото постепенно езиците са приели такава форма, която не може да бъде разбрана от мъртвите. В схващането на мъртвите за земното, нашите съществителни имена например скоро след смъртта стават абсолютни празнини. Те разбират още само глаголите, подвижното, действащото. И докато тук на Земята хората с материалистично разбиране постоянно ни учат, че всичко порядъчно трябва да се дефинира, че всяко понятие трябва да бъде разграничавано чрез дефиниция, мъртвият вече въобще не познава никаква дефиниция; защото той познава само това, което се намира в движение, а не това, което е ограничено с контури.
към текста >>
Днес е много трудно човек да се разбере с хората, които се намират в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, защото постепенно езиците са приели такава форма, която не може да бъде разбрана от мъртвите.
И отново, когато тези хора се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, много повече от този земен живот е прониквало там горе в онзи живот, ако ми е позволено да използвам тази дума «горе».
Днес е много трудно човек да се разбере с хората, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, защото постепенно езиците са приели такава форма, която не може да бъде разбрана от мъртвите.
В схващането на мъртвите за земното, нашите съществителни имена например скоро след смъртта стават абсолютни празнини. Те разбират още само глаголите, подвижното, действащото. И докато тук на Земята хората с материалистично разбиране постоянно ни учат, че всичко порядъчно трябва да се дефинира, че всяко понятие трябва да бъде разграничавано чрез дефиниция, мъртвият вече въобще не познава никаква дефиниция; защото той познава само това, което се намира в движение, а не това, което е ограничено с контури.
към текста >>
Но в по-стари времена също и онова, което е живеело на Земята като език, като използване на мисълта, като навик на мислене, е стигало нагоре до
живот
а между смъртта и едно ново раждане така, че дълго време след смъртта мъртвият е имал още отзвук от това, което е преживял тук, а също и от онова, което е ставало на Земята и след неговата смърт.
Но в по-стари времена също и онова, което е живеело на Земята като език, като използване на мисълта, като навик на мислене, е стигало нагоре до живота между смъртта и едно ново раждане така, че дълго време след смъртта мъртвият е имал още отзвук от това, което е преживял тук, а също и от онова, което е ставало на Земята и след неговата смърт.
към текста >>
Ако отидем още по-далече в миналото, в епохата след Атлантската катастрофа, в осмото, деветото хилядолетие преди християнското летоброене, тогава различията между
живот
а на Земята и този след смъртта стават още по-малки.
Ако отидем още по-далече в миналото, в епохата след Атлантската катастрофа, в осмото, деветото хилядолетие преди християнското летоброене, тогава различията между живота на Земята и този след смъртта стават още по-малки.
След това стигаме обратно в миналото до онези времена, когато двата живота са били напълно подобни един на друг. Тогава не може вече да се говори за повтарящи се земни съществувания.
към текста >>
След това стигаме обратно в миналото до онези времена, когато двата
живот
а са били напълно подобни един на друг.
Ако отидем още по-далече в миналото, в епохата след Атлантската катастрофа, в осмото, деветото хилядолетие преди християнското летоброене, тогава различията между живота на Земята и този след смъртта стават още по-малки.
След това стигаме обратно в миналото до онези времена, когато двата живота са били напълно подобни един на друг.
Тогава не може вече да се говори за повтарящи се земни съществувания.
към текста >>
Така че в повтарящите се земни съществувания ние имаме този
живот
, ограничен между външни граници, които след това ще ни доведат до едно съвършено различно устроено съществуване на човека, където не ще има вече никакъв смисъл да се говори за повтарящи се земни съществувания, защото именно разликата между земния
живот
и духовния
живот
не ще бъде така голяма, каквато е тя сега.
Следователно, повтарящите се земни съществувания имат своя предел, своята граница, когато отидем назад в далечното минало. Когато насочим поглед напред в бъдещето, ние виждаме, че те също така ще имат една граница. Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното познание, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно. Разликата ще става все по-малка.
Така че в повтарящите се земни съществувания ние имаме този живот, ограничен между външни граници, които след това ще ни доведат до едно съвършено различно устроено съществуване на човека, където не ще има вече никакъв смисъл да се говори за повтарящи се земни съществувания, защото именно разликата между земния живот и духовния живот не ще бъде така голяма, каквато е тя сега.
към текста >>
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен
живот
съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек.
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек.
И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания. Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия живот, в предишни земни съществувания. Тук човек много лесно ще си каже, че това, което той изживява сега, е причинно обусловено. Как тогава той може да бъде свободен човек?
към текста >>
И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен
живот
; те се простират в следващите земни съществувания.
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек.
И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания.
Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия живот, в предишни земни съществувания. Тук човек много лесно ще си каже, че това, което той изживява сега, е причинно обусловено. Как тогава той може да бъде свободен човек?
към текста >>
Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия
живот
, в предишни земни съществувания.
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек. И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания.
Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия живот, в предишни земни съществувания.
Тук човек много лесно ще си каже, че това, което той изживява сега, е причинно обусловено. Как тогава той може да бъде свободен човек?
към текста >>
Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно наблюдение показва, че именно следващият земен
живот
е определен по този начин от предишните земни съществувания.
Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно наблюдение показва, че именно следващият земен живот е определен по този начин от предишните земни съществувания.
От друга страна съзнанието за свобода съществува безусловно. И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен живот е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме.
към текста >>
И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен
живот
е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме.
Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно наблюдение показва, че именно следващият земен живот е определен по този начин от предишните земни съществувания. От друга страна съзнанието за свобода съществува безусловно.
И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен живот е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме.
към текста >>
Но в обикновения земен
живот
ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщност от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени.
Основният факт за свободното човешко същество е един факт, който може непосредствено да бъде изживян.
Но в обикновения земен живот ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщност от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени.
Въпреки всичко чрез това ние не чувстваме нашата свобода възпрепятствана.
към текста >>
Тези две неща напълно съществуват едно до друго също и в обикновения
живот
, а именно, че човек се е ангажирал за нещо, което след това е станало факт в
живот
а, за който трябва да се държи сметка.
Тези две неща напълно съществуват едно до друго също и в обикновения живот, а именно, че човек се е ангажирал за нещо, което след това е станало факт в живота, за който трябва да се държи сметка.
към текста >>
Тогава чрез факта, че вашият настоящ земен
живот
е определен от минали земни съществувания, вие не ще чувствате никакво ограничение на вашата свобода.
Вземете сега всичко това, което произхожда от миналите земни съществувания, за което трябва да държите сметка, тъй като то произлиза от самите вас, също както изграждането на къщата произхожда от вас.
Тогава чрез факта, че вашият настоящ земен живот е определен от минали земни съществувания, вие не ще чувствате никакво ограничение на вашата свобода.
към текста >>
Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в
живот
а, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед.
А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това. Ако не ми харесва, след една година аз не ще вляза в тази къща, ще я продам. -Добре!
Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед.
Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно предприема неща, които след това свободно изоставя. Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е предприел. Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам.
към текста >>
Касае се действително за това, тези неща да не се схващат сковано теоретически, а да отговарят на реалния
живот
.
Касае се действително за това, тези неща да не се схващат сковано теоретически, а да отговарят на реалния живот.
А сега да преминем към едно по-сложно понятие. Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа. Би трябвало дори в една по-висока степен ние да потърсим свободата при тях. А сега някой може да създаде една особена богословска теория, като каже: - Но Бог би трябвало да бъде свободен! Но пък той е устроил света по определен начин.
към текста >>
Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-
висш
ите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа.
Касае се действително за това, тези неща да не се схващат сковано теоретически, а да отговарят на реалния живот. А сега да преминем към едно по-сложно понятие.
Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа.
Би трябвало дори в една по-висока степен ние да потърсим свободата при тях. А сега някой може да създаде една особена богословска теория, като каже: - Но Бог би трябвало да бъде свободен! Но пък той е устроил света по определен начин. С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия ред; следователно той не е свободен.
към текста >>
По същия начин, въпреки съществуването на кармическата необходимост, в отделния човешки
живот
съществуват безброй неща, много повече отколкото в една къща, безброй неща, които човек е свободен да върши, които действително се намират напълно в областта на свободата.
По същия начин, въпреки съществуването на кармическата необходимост, в отделния човешки живот съществуват безброй неща, много повече отколкото в една къща, безброй неща, които човек е свободен да върши, които действително се намират напълно в областта на свободата.
към текста >>
Но сега може би вие ще можете да кажете по-нататък: - Добре, тогава в
живот
а ние имаме определена област на свобода.
Но сега може би вие ще можете да кажете по-нататък: - Добре, тогава в живота ние имаме определена област на свобода.
Тази област аз ще нарисувам тук в светло, понеже хората обичат светлото, а наоколо ще нарисувам кармическата необходимост /червено/. Сега тя също е налице! Следователно определена затворена област на свобода, а наоколо кармическата необходимост.
към текста >>
Ако приложим това сравнение върху човешкия
живот
по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен
живот
човекът отначало има обикновеното съзнание.
Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание.
С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост. И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща. Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща. И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно?
към текста >>
И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен
живот
причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в
живот
а, както някой, който си е построил къща.
Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание. С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост.
И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща.
Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща. И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно? - Естествено когато по-късно нещата се осъществят, човек може да си изгради всякакви възгледи, това е несъмнено; но когато открие, че е било огромна глупост да си построи къщата, той може най-много да каже, че е бил глупав.
към текста >>
Но в
живот
а е една неприятна работа, когато по отношение на дадено нещо, което човек е извършил, той трябва да си каже, че е било глупаво.
Но в живота е една неприятна работа, когато по отношение на дадено нещо, което човек е извършил, той трябва да си каже, че е било глупаво.
Това не е приятно. Човек лесно не понася своите глупости. Той би искал да не е взимал решението. Но това се отнася само за единия земен живот, защото между глупостта на решението и наказанието, което човек получава за това, когато трябва да изпита последствията на тази глупост, между тях се намира еднородният земен живот. Той остава винаги такъв.
към текста >>
Но това се отнася само за единия земен
живот
, защото между глупостта на решението и наказанието, което човек получава за това, когато трябва да изпита последствията на тази глупост, между тях се намира еднородният земен
живот
.
Но в живота е една неприятна работа, когато по отношение на дадено нещо, което човек е извършил, той трябва да си каже, че е било глупаво. Това не е приятно. Човек лесно не понася своите глупости. Той би искал да не е взимал решението.
Но това се отнася само за единия земен живот, защото между глупостта на решението и наказанието, което човек получава за това, когато трябва да изпита последствията на тази глупост, между тях се намира еднородният земен живот.
Той остава винаги такъв.
към текста >>
Между тези земни съществувания винаги има един
живот
между смъртта и едно ново раждане и тези
живот
и между смъртта и едно ново раждане изменят някои неща, които не биха се изменили, ако земният
живот
би продължил по еднороден начин.
Но не е така между отделните земни съществувания.
Между тези земни съществувания винаги има един живот между смъртта и едно ново раждане и тези животи между смъртта и едно ново раждане изменят някои неща, които не биха се изменили, ако земният живот би продължил по еднороден начин.
Представете си, че виждате обратно в миналото един предишен земен живот. Тогава сте направили добро или зло на някой човек. Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот. В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност.
към текста >>
Представете си, че виждате обратно в миналото един предишен земен
живот
.
Но не е така между отделните земни съществувания. Между тези земни съществувания винаги има един живот между смъртта и едно ново раждане и тези животи между смъртта и едно ново раждане изменят някои неща, които не биха се изменили, ако земният живот би продължил по еднороден начин.
Представете си, че виждате обратно в миналото един предишен земен живот.
Тогава сте направили добро или зло на някой човек. Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот. В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени.
към текста >>
Живот
ът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен
живот
и настоящия земен
живот
.
Но не е така между отделните земни съществувания. Между тези земни съществувания винаги има един живот между смъртта и едно ново раждане и тези животи между смъртта и едно ново раждане изменят някои неща, които не биха се изменили, ако земният живот би продължил по еднороден начин. Представете си, че виждате обратно в миналото един предишен земен живот. Тогава сте направили добро или зло на някой човек.
Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот.
В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля.
към текста >>
В този
живот
между смъртта и едно ново раждане, в този духовен
живот
, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло.
Но не е така между отделните земни съществувания. Между тези земни съществувания винаги има един живот между смъртта и едно ново раждане и тези животи между смъртта и едно ново раждане изменят някои неща, които не биха се изменили, ако земният живот би продължил по еднороден начин. Представете си, че виждате обратно в миналото един предишен земен живот. Тогава сте направили добро или зло на някой човек. Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот.
В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло.
Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество.
към текста >>
Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен
живот
онова, което поправя грешката.
Тогава сте направили добро или зло на някой човек. Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот. В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени.
Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката.
Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот. Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство. Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен
живот
съществува за цялото човечество.
В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля.
Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество.
И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот. Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство. Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен
живот
.
Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество.
И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот.
Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство. Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
Но тогава в
живот
а между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство.
Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот.
Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство.
Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
Вие отново го търсите в новия земен
живот
, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен
живот
.
Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот. Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство.
Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен
живот
трябва да започваме отново.
Човек никога не ще изживее случай да не бъде съгласен с тази карма при едно действително разбиране на кармата. Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света.
И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново.
Защото всъщност ние сме самата наша карма. Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано. Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е. И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек. Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите.
към текста >>
Това, което прониква от един предишен
живот
, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано.
Човек никога не ще изживее случай да не бъде съгласен с тази карма при едно действително разбиране на кармата. Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света. И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново. Защото всъщност ние сме самата наша карма.
Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано.
Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е. И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек. Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите. Но това не може да стане.
към текста >>
Когато той гледа назад в минали земни съществувания, чрез това той много добре знае, че му се е случило това или онова, което е дошло заедно с него в този земен
живот
.
Тази основа, това сме самите ние. Щом по правилен начин схванем понятието за свободата и понятието за кармата, ние ще можем напълно да ги примирим една с друга. И тогава не е нужно вече да се плашим напълно да разгледаме тази кармическа необходимост. Даже в някои случаи ние ще стигнем дотам да си кажем: - Предполагам, че някой, който е минал през посвещението, може да вижда миналите земни съществувания.
Когато той гледа назад в минали земни съществувания, чрез това той много добре знае, че му се е случило това или онова, което е дошло заедно с него в този земен живот.
Ако той не би се издигнал до науката на посвещението, тогава една обективна необходимост би го тласкала да върши някои неща. Той неминуемо би ги извършил. Но с това той не би чувствал своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание. С това съзнание той съвсем не прониква в областта, където действа тази необходимост, като рибата не стига до външния въздух. Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот.
към текста >>
Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен
живот
и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен
живот
.
Когато той гледа назад в минали земни съществувания, чрез това той много добре знае, че му се е случило това или онова, което е дошло заедно с него в този земен живот. Ако той не би се издигнал до науката на посвещението, тогава една обективна необходимост би го тласкала да върши някои неща. Той неминуемо би ги извършил. Но с това той не би чувствал своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание. С това съзнание той съвсем не прониква в областта, където действа тази необходимост, като рибата не стига до външния въздух.
Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот.
И така е. - Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен стремеж, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави. О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова. При този, който започва с науката на посвещението, при него все пак в света ще бъде различно. Когато той идва в контакт с живота, по отношение на отделните изживявания изникват твърде особени въпроси.
към текста >>
Когато той идва в контакт с
живот
а, по отношение на отделните изживявания изникват твърде особени въпроси.
Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот. И така е. - Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен стремеж, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави. О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова. При този, който започва с науката на посвещението, при него все пак в света ще бъде различно.
Когато той идва в контакт с живота, по отношение на отделните изживявания изникват твърде особени въпроси.
Когато се чувства подбуден да прави неща, той същевременно чувства подтик да не го направи.
към текста >>
И фактически, при определена степен на разбирането придобито чрез посвещение, ако не би настъпило нещо друго, човек би стигнал дотам да си каже: - След като съм стигнал до това разбиране - сега аз съм на четиридесет години, но това е все едно, - сега най-добре ще прекарам целия си следващ
живот
като седна на един стол и не върша абсолютно нищо; защото нямам такива изразени подтици, да върша това или онова.
Смътният подтик, който тласка повечето от хората към това или онова, отпада.
И фактически, при определена степен на разбирането придобито чрез посвещение, ако не би настъпило нещо друго, човек би стигнал дотам да си каже: - След като съм стигнал до това разбиране - сега аз съм на четиридесет години, но това е все едно, - сега най-добре ще прекарам целия си следващ живот като седна на един стол и не върша абсолютно нищо; защото нямам такива изразени подтици, да върша това или онова.
- Не мислете, мои мили приятели, че посвещението не е реална действителност. Странно е в това отношение, как хората понякога мислят. Когато някой яде печена кокошка, всеки вярва, че тя е истинска действителност. Но за науката на посвещението по-голяма част от хората вярват, че тя има само теоретически въздействия. Но тя има действия в живота.
към текста >>
Но тя има действия в
живот
а.
И фактически, при определена степен на разбирането придобито чрез посвещение, ако не би настъпило нещо друго, човек би стигнал дотам да си каже: - След като съм стигнал до това разбиране - сега аз съм на четиридесет години, но това е все едно, - сега най-добре ще прекарам целия си следващ живот като седна на един стол и не върша абсолютно нищо; защото нямам такива изразени подтици, да върша това или онова. - Не мислете, мои мили приятели, че посвещението не е реална действителност. Странно е в това отношение, как хората понякога мислят. Когато някой яде печена кокошка, всеки вярва, че тя е истинска действителност. Но за науката на посвещението по-голяма част от хората вярват, че тя има само теоретически въздействия.
Но тя има действия в живота.
И едно такова действие в живота е онова, което аз току-що посочих. Преди човек да придобие науката на посвещението, тогава по един вътрешен подтик той счита, че едно нещо е важно, друго не е важно. На посветеният би могло да му се прииска, да седне на един стол и да остави светът да си тече покрай него, защото не е особено важно - така би могло да му се струва, - дали нещо става, а друго не става, и други подобни. Но нека направим една корекция, една поправка - нещата не стават така, защото науката на посвещението донася и нещо друго. За да не седне съответният посветен и да остави света да си тече като каже: - На мен всичко ми е безразлично, - корекцията е той да погледне в миналите земни съществувания.
към текста >>
И едно такова действие в
живот
а е онова, което аз току-що посочих.
- Не мислете, мои мили приятели, че посвещението не е реална действителност. Странно е в това отношение, как хората понякога мислят. Когато някой яде печена кокошка, всеки вярва, че тя е истинска действителност. Но за науката на посвещението по-голяма част от хората вярват, че тя има само теоретически въздействия. Но тя има действия в живота.
И едно такова действие в живота е онова, което аз току-що посочих.
Преди човек да придобие науката на посвещението, тогава по един вътрешен подтик той счита, че едно нещо е важно, друго не е важно. На посветеният би могло да му се прииска, да седне на един стол и да остави светът да си тече покрай него, защото не е особено важно - така би могло да му се струва, - дали нещо става, а друго не става, и други подобни. Но нека направим една корекция, една поправка - нещата не стават така, защото науката на посвещението донася и нещо друго. За да не седне съответният посветен и да остави света да си тече като каже: - На мен всичко ми е безразлично, - корекцията е той да погледне в миналите земни съществувания. Тогава от своята карма той прочита задачата за своя земен живот.
към текста >>
Тогава от своята карма той прочита задачата за своя земен
живот
.
И едно такова действие в живота е онова, което аз току-що посочих. Преди човек да придобие науката на посвещението, тогава по един вътрешен подтик той счита, че едно нещо е важно, друго не е важно. На посветеният би могло да му се прииска, да седне на един стол и да остави светът да си тече покрай него, защото не е особено важно - така би могло да му се струва, - дали нещо става, а друго не става, и други подобни. Но нека направим една корекция, една поправка - нещата не стават така, защото науката на посвещението донася и нещо друго. За да не седне съответният посветен и да остави света да си тече като каже: - На мен всичко ми е безразлично, - корекцията е той да погледне в миналите земни съществувания.
Тогава от своята карма той прочита задачата за своя земен живот.
Той прочита в кармата задачата за своя земен живот. Тогава той съзнателно изпълнява това, което са му възложили неговите минали земни съществувания. Той не се отказва от своите действия, мислейки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в живота между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела. Той би се чувствал несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били поставени от предишните земни съществувания.
към текста >>
Той прочита в кармата задачата за своя земен
живот
.
Преди човек да придобие науката на посвещението, тогава по един вътрешен подтик той счита, че едно нещо е важно, друго не е важно. На посветеният би могло да му се прииска, да седне на един стол и да остави светът да си тече покрай него, защото не е особено важно - така би могло да му се струва, - дали нещо става, а друго не става, и други подобни. Но нека направим една корекция, една поправка - нещата не стават така, защото науката на посвещението донася и нещо друго. За да не седне съответният посветен и да остави света да си тече като каже: - На мен всичко ми е безразлично, - корекцията е той да погледне в миналите земни съществувания. Тогава от своята карма той прочита задачата за своя земен живот.
Той прочита в кармата задачата за своя земен живот.
Тогава той съзнателно изпълнява това, което са му възложили неговите минали земни съществувания. Той не се отказва от своите действия, мислейки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в живота между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела. Той би се чувствал несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били поставени от предишните земни съществувания.
към текста >>
Той не се отказва от своите действия, мислейки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела.
Но нека направим една корекция, една поправка - нещата не стават така, защото науката на посвещението донася и нещо друго. За да не седне съответният посветен и да остави света да си тече като каже: - На мен всичко ми е безразлично, - корекцията е той да погледне в миналите земни съществувания. Тогава от своята карма той прочита задачата за своя земен живот. Той прочита в кармата задачата за своя земен живот. Тогава той съзнателно изпълнява това, което са му възложили неговите минали земни съществувания.
Той не се отказва от своите действия, мислейки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в живота между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела.
Той би се чувствал несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били поставени от предишните земни съществувания.
към текста >>
Мои мили приятели, днес аз исках да ви изложа поносимостта между свободата и кармическата необходимост в човешкия
живот
.
Мои мили приятели, днес аз исках да ви изложа поносимостта между свободата и кармическата необходимост в човешкия живот.
Утре, говорейки по-нататък върху кармата, ще навлезем в подробностите на тази карма.
към текста >>
49.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен
живот
, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследствеността.
Вие разбирате, че в съвременния език всъщност не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщност само неточни.
Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен живот, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследствеността.
Ние ще видим, как въпреки всичко в известно отношение това физическо тяло е свързано с това, което човек изживява между смъртта и едно ново раждане. За днес може да ни бъде достатъчно да си изясним, че всъщност това физическо тяло ни е дадено от Земята. Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-висши, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят.
към текста >>
Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-
висш
и, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят.
Вие разбирате, че в съвременния език всъщност не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщност само неточни. Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен живот, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследствеността. Ние ще видим, как въпреки всичко в известно отношение това физическо тяло е свързано с това, което човек изживява между смъртта и едно ново раждане. За днес може да ни бъде достатъчно да си изясним, че всъщност това физическо тяло ни е дадено от Земята.
Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-висши, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят.
към текста >>
Сега предимно трябва да ни интересува, откъде идват отделните членове на човешкото същество, които човекът притежава през време на земния си
живот
между раждането и смъртта.
Следователно човекът се съединява с физическия човешки зародиш, след като е извлякъл своето етерно тяло от всеобщия миров етер. С по-точните описания на тези процеси ние ще се занимаем по-късно.
Сега предимно трябва да ни интересува, откъде идват отделните членове на човешкото същество, които човекът притежава през време на земния си живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Астралният организъм - той остава, бихме искали да кажем, през целия земен
живот
несъзнателен или подсъзнателен за човека - астралният организъм съдържа всичко онова, което е резултат на
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Следователно физическото тяло произхожда от наследствената линия, етерният организъм от мировия етер, от който той е извлечен.
Астралният организъм - той остава, бихме искали да кажем, през целия земен живот несъзнателен или подсъзнателен за човека - астралният организъм съдържа всичко онова, което е резултат на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
А между смъртта и едно ново раждане е така, че според това, което човек е станал чрез своите земни съществувания, той по най-разнообразен начин влиза в отношения с други човешки души, които също се намират между смъртта и едно ново раждане, или с други по-
висш
и духовни същества, които не слизат на Земята в едно физическо тяло, а водят своето съществуване в духовния свят.
А между смъртта и едно ново раждане е така, че според това, което човек е станал чрез своите земни съществувания, той по най-разнообразен начин влиза в отношения с други човешки души, които също се намират между смъртта и едно ново раждане, или с други по-висши духовни същества, които не слизат на Земята в едно физическо тяло, а водят своето съществуване в духовния свят.
към текста >>
Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане.
Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята. Да предположим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане. През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро отношение.
към текста >>
Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на
висш
ите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен
живот
, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята.
Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане.
Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята.
Да предположим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане. През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро отношение.
към текста >>
Това добро отношение се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Това добро отношение се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в живота между смъртта и едно ново раждане.
И действително е така, че при това преминаване през живота между смъртта и едно ново раждане човекът навсякъде се вижда отразен в душите, с които сега съвместно живее, защото е живял съвместно с тях на Земята. Ако се направи добро на някой човек, нещо от душата се отразява в другия; ако му се стори зло, също така се отразява в другия. И човек има чувството, - ако мога да си послужа с израза «чувство» с уговорката, която направих в началото на моите обяснения, – че е подпомогнал тази човешка душа. - Това, което си изживял чрез подпомагането, това, което си почувствал спрямо тази душа, това, което от чувства е довело до твоето поведение, твоите собствени вътрешни изживявания през време на действието при това подпомагане, те се връщат към теб от тази душа. Те се отразяват и идват към теб от тази душа.
към текста >>
И действително е така, че при това преминаване през
живот
а между смъртта и едно ново раждане човекът навсякъде се вижда отразен в душите, с които сега съвместно живее, защото е живял съвместно с тях на Земята.
Това добро отношение се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в живота между смъртта и едно ново раждане.
И действително е така, че при това преминаване през живота между смъртта и едно ново раждане човекът навсякъде се вижда отразен в душите, с които сега съвместно живее, защото е живял съвместно с тях на Земята.
Ако се направи добро на някой човек, нещо от душата се отразява в другия; ако му се стори зло, също така се отразява в другия. И човек има чувството, - ако мога да си послужа с израза «чувство» с уговорката, която направих в началото на моите обяснения, – че е подпомогнал тази човешка душа. - Това, което си изживял чрез подпомагането, това, което си почувствал спрямо тази душа, това, което от чувства е довело до твоето поведение, твоите собствени вътрешни изживявания през време на действието при това подпомагане, те се връщат към теб от тази душа. Те се отразяват и идват към теб от тази душа. Ако човек срещне една друга душа, на която е нанесъл вреда, онова, което е живяло в него през време на това увреждане, също се отразява.
към текста >>
И като в един мощен, обширен огледален апарат човек всъщност има своите предишни земни
живот
и, особено последния, отразени от душите, с които е бил заедно на Земята.
И като в един мощен, обширен огледален апарат човек всъщност има своите предишни земни животи, особено последния, отразени от душите, с които е бил заедно на Земята.
И точно по отношение на живота на своите дела човек получава впечатлението, че всичко това му се изплъзва. Между смъртта и едно ново раждане човек изгубва или отдавна е изгубил всъщност чувството за аза, което той е имал в тялото на Земята; но от цялото това отразяване той наново получава чувството за аза. Човек оживява с отраженията на своите дела във всички души, с които е бил заедно на Земята.
към текста >>
И точно по отношение на
живот
а на своите дела човек получава впечатлението, че всичко това му се изплъзва.
И като в един мощен, обширен огледален апарат човек всъщност има своите предишни земни животи, особено последния, отразени от душите, с които е бил заедно на Земята.
И точно по отношение на живота на своите дела човек получава впечатлението, че всичко това му се изплъзва.
Между смъртта и едно ново раждане човек изгубва или отдавна е изгубил всъщност чувството за аза, което той е имал в тялото на Земята; но от цялото това отразяване той наново получава чувството за аза. Човек оживява с отраженията на своите дела във всички души, с които е бил заедно на Земята.
към текста >>
Ние свиваме и сглобяваме от него нашето астрално тяло, така че когато слизаме от духовния свят във физическия, ние изцяло носим в нашето астрално тяло онова, което сме приели отново в нас от отразяването, което нашите дела от миналия земен
живот
са намерили в други души между смъртта и едно ново раждане.
Но ние също знаем, че не се намираме вътре. Когато се отдалечим, отражението не остава, ние не се оглеждаме вече. Но това, което се отразява в човешката душа, остава да съществува. И през последната третина между смъртта и едно ново раждане от тези огледални образи ние си образуваме нашето астрално тяло.
Ние свиваме и сглобяваме от него нашето астрално тяло, така че когато слизаме от духовния свят във физическия, ние изцяло носим в нашето астрално тяло онова, което сме приели отново в нас от отразяването, което нашите дела от миналия земен живот са намерили в други души между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И по този начин - аз ще опиша процеса още по-подробно в лекцията, в която по-късно ще говоря отново върху аза, - между смъртта и едно ново раждане се създава импулсът за кармата в новия земен
живот
.
И по този начин - аз ще опиша процеса още по-подробно в лекцията, в която по-късно ще говоря отново върху аза, - между смъртта и едно ново раждане се създава импулсът за кармата в новия земен живот.
към текста >>
И тук може да се проследи, как един импулс от единия
живот
преминава и действа в другите съществувания.
И тук може да се проследи, как един импулс от единия живот преминава и действа в другите съществувания.
Да вземем примера с импулса на любовта. Ние можем да извършим нашите дела по отношение на другите хора от това, което наричаме любов. Има разлика, дали вършим нашите дела само от чувството за дълг, от условност, от приличие или т.н. и дали ги вършим от по-голяма или по-малка любов.
към текста >>
Представете си, че един човек стига дотам, да върши в един земен
живот
дела, които са носени от любов, които са стоплени от любов.
Представете си, че един човек стига дотам, да върши в един земен живот дела, които са носени от любов, които са стоплени от любов.
Това остава да съществува в неговата душа като сила. И това, което той взема сега като резултат на своите дела и което се отразява в душите, то се връща към него като огледален образ. И когато човек от това образува своето астрално тяло, с което той слиза на Земята, любовта от миналия земен живот, когато се отразява от другите хора, се превръща в радост.
към текста >>
И когато човек от това образува своето астрално тяло, с което той слиза на Земята, любовта от миналия земен
живот
, когато се отразява от другите хора, се превръща в радост.
Представете си, че един човек стига дотам, да върши в един земен живот дела, които са носени от любов, които са стоплени от любов. Това остава да съществува в неговата душа като сила. И това, което той взема сега като резултат на своите дела и което се отразява в душите, то се връща към него като огледален образ.
И когато човек от това образува своето астрално тяло, с което той слиза на Земята, любовта от миналия земен живот, когато се отразява от другите хора, се превръща в радост.
към текста >>
Следователно, когато в един земен
живот
по отношение на своите себеподобни човек извършва нещо, което е носено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през
живот
а между смъртта и едно ново раждане става такава метаморфоза, такова превръщане, че това, което в един земен
живот
е разливаща се любов, в следващия
живот
се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек.
Следователно, когато в един земен живот по отношение на своите себеподобни човек извършва нещо, което е носено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане става такава метаморфоза, такова превръщане, че това, което в един земен живот е разливаща се любов, в следващия живот се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек.
към текста >>
Когато във вашия земен
живот
изпитвате радост чрез даден човек, мои мили приятели, можете да бъдете сигурни, че тази радост е резултат на любовта, която сте проявили към него в предишния земен
живот
.
Когато във вашия земен живот изпитвате радост чрез даден човек, мои мили приятели, можете да бъдете сигурни, че тази радост е резултат на любовта, която сте проявили към него в предишния земен живот.
Тази радост сега отново се влива във вашата душа през време на настоящия земен живот. Вие познавате онова вътрешно затопляне от радостта. Знаете, какво значение в живота има радостта, особено онази радост, която идва от хората. Тя стопля живота, бихме искали да кажем, дава полет на живота. Кармически тя е резултат от проявената любов в един минал живот.
към текста >>
Тази радост сега отново се влива във вашата душа през време на настоящия земен
живот
.
Когато във вашия земен живот изпитвате радост чрез даден човек, мои мили приятели, можете да бъдете сигурни, че тази радост е резултат на любовта, която сте проявили към него в предишния земен живот.
Тази радост сега отново се влива във вашата душа през време на настоящия земен живот.
Вие познавате онова вътрешно затопляне от радостта. Знаете, какво значение в живота има радостта, особено онази радост, която идва от хората. Тя стопля живота, бихме искали да кажем, дава полет на живота. Кармически тя е резултат от проявената любов в един минал живот.
към текста >>
Знаете, какво значение в
живот
а има радостта, особено онази радост, която идва от хората.
Когато във вашия земен живот изпитвате радост чрез даден човек, мои мили приятели, можете да бъдете сигурни, че тази радост е резултат на любовта, която сте проявили към него в предишния земен живот. Тази радост сега отново се влива във вашата душа през време на настоящия земен живот. Вие познавате онова вътрешно затопляне от радостта.
Знаете, какво значение в живота има радостта, особено онази радост, която идва от хората.
Тя стопля живота, бихме искали да кажем, дава полет на живота. Кармически тя е резултат от проявената любов в един минал живот.
към текста >>
Тя стопля
живот
а, бихме искали да кажем, дава полет на
живот
а.
Когато във вашия земен живот изпитвате радост чрез даден човек, мои мили приятели, можете да бъдете сигурни, че тази радост е резултат на любовта, която сте проявили към него в предишния земен живот. Тази радост сега отново се влива във вашата душа през време на настоящия земен живот. Вие познавате онова вътрешно затопляне от радостта. Знаете, какво значение в живота има радостта, особено онази радост, която идва от хората.
Тя стопля живота, бихме искали да кажем, дава полет на живота.
Кармически тя е резултат от проявената любов в един минал живот.
към текста >>
Кармически тя е резултат от проявената любов в един минал
живот
.
Когато във вашия земен живот изпитвате радост чрез даден човек, мои мили приятели, можете да бъдете сигурни, че тази радост е резултат на любовта, която сте проявили към него в предишния земен живот. Тази радост сега отново се влива във вашата душа през време на настоящия земен живот. Вие познавате онова вътрешно затопляне от радостта. Знаете, какво значение в живота има радостта, особено онази радост, която идва от хората. Тя стопля живота, бихме искали да кажем, дава полет на живота.
Кармически тя е резултат от проявената любов в един минал живот.
към текста >>
Един човек, който може да изживее радост в
живот
а, от своя страна той също представлява нещо стоплящо за другите хора.
Това отново е нещо, което се разлива от нас.
Един човек, който може да изживее радост в живота, от своя страна той също представлява нещо стоплящо за другите хора.
Един човек, който има основание да минава без радост през живота, представлява за другите хора нещо различно от това, което представлява един човек, който може да минава с радост през живота.
към текста >>
Един човек, който има основание да минава без радост през
живот
а, представлява за другите хора нещо различно от това, което представлява един човек, който може да минава с радост през
живот
а.
Това отново е нещо, което се разлива от нас. Един човек, който може да изживее радост в живота, от своя страна той също представлява нещо стоплящо за другите хора.
Един човек, който има основание да минава без радост през живота, представлява за другите хора нещо различно от това, което представлява един човек, който може да минава с радост през живота.
към текста >>
Но това, което бива изживявано като радост между раждането и смъртта, то се отразява в най-различните души, с които човек е бил на Земята и които сега отново се намират в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Но това, което бива изживявано като радост между раждането и смъртта, то се отразява в най-различните души, с които човек е бил на Земята и които сега отново се намират в живота между смъртта и едно ново раждане.
И това отражение, което по многократен начин тогава идва от душите на познатите ни хора, то действа от своя страна обратно. Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот - следователно сега вече към третия земен живот. То отново е включено, отпечатано е в нашето астрално тяло. Сега в неговия резултат то става импулс за лесното разбиране на хората и на света. То става основа на онова душевно устройство, което ни дава опора, защото ние разбираме света.
към текста >>
Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен
живот
- следователно сега вече към третия земен
живот
.
Но това, което бива изживявано като радост между раждането и смъртта, то се отразява в най-различните души, с които човек е бил на Земята и които сега отново се намират в живота между смъртта и едно ново раждане. И това отражение, което по многократен начин тогава идва от душите на познатите ни хора, то действа от своя страна обратно.
Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот - следователно сега вече към третия земен живот.
То отново е включено, отпечатано е в нашето астрално тяло. Сега в неговия резултат то става импулс за лесното разбиране на хората и на света. То става основа на онова душевно устройство, което ни дава опора, защото ние разбираме света. Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, предшестващ последния ни земен живот. Хора, които могат да минават през света със свободно, открито, отворено чувство, така че свободното отворено чувство да прави светът да се влива в тях, така че те имат разбиране за света, това са хора, които са изградили това становище към света чрез любов и радост.
към текста >>
Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен
живот
, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в
живот
а, предшестващ последния ни земен
живот
.
И това отражение, което по многократен начин тогава идва от душите на познатите ни хора, то действа от своя страна обратно. Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот - следователно сега вече към третия земен живот. То отново е включено, отпечатано е в нашето астрално тяло. Сега в неговия резултат то става импулс за лесното разбиране на хората и на света. То става основа на онова душевно устройство, което ни дава опора, защото ние разбираме света.
Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, предшестващ последния ни земен живот.
Хора, които могат да минават през света със свободно, открито, отворено чувство, така че свободното отворено чувство да прави светът да се влива в тях, така че те имат разбиране за света, това са хора, които са изградили това становище към света чрез любов и радост.
към текста >>
Кант е «окантил» всичко в
живот
а и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./.
Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер.
Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./.
Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..
към текста >>
Съществува именно разлика между действието от скованото понятие за дълг, което обаче за много неща напълно е необходимо в социалния
живот
и между делата от любов.
Но съществуват хора, които първоначално не достигат до любовта. Понеже от любов не могат да кажат истината на другия човек - когато изпитваме любов към някого, ние му казваме истината, а не лъжата, - но понеже те не могат да любят, казват истината от чувство за дълг; понеже не могат да любят, те отбягват да набият веднага другия или да го третират с плесници, да го блъснат или подобни, когато той е направил нещо, което не им харесва.
Съществува именно разлика между действието от скованото понятие за дълг, което обаче за много неща напълно е необходимо в социалния живот и между делата от любов.
към текста >>
Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен
живот
радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен
живот
те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората.
Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората.
- И това, което се случва в живота, че някой е безразличен на хората и страда от това - човек с право страда когато е безразличен на хората, защото хората съществуват един за друг и човекът не желае да бъде безразличен на другите хора, - това, което човек изстрадва при такова положение, е резултат именно на липсата на любов в един минал земен живот, където като благопристоен човек затова се е отнесъл така, защото скованият дълг е висял над него като Дамоклиев меч - не искам да кажа като стоманен меч, защото това би било обезпокоително за по-голяма част от хората на дълга, а като един дървен нож.
към текста >>
- И това, което се случва в
живот
а, че някой е безразличен на хората и страда от това - човек с право страда когато е безразличен на хората, защото хората съществуват един за друг и човекът не желае да бъде безразличен на другите хора, - това, което човек изстрадва при такова положение, е резултат именно на липсата на любов в един минал земен
живот
, където като благопристоен човек затова се е отнесъл така, защото скованият дълг е висял над него като Дамоклиев меч - не искам да кажа като стоманен меч, защото това би било обезпокоително за по-голяма част от хората на дълга, а като един дървен нож.
Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората.
- И това, което се случва в живота, че някой е безразличен на хората и страда от това - човек с право страда когато е безразличен на хората, защото хората съществуват един за друг и човекът не желае да бъде безразличен на другите хора, - това, което човек изстрадва при такова положение, е резултат именно на липсата на любов в един минал земен живот, където като благопристоен човек затова се е отнесъл така, защото скованият дълг е висял над него като Дамоклиев меч - не искам да кажа като стоманен меч, защото това би било обезпокоително за по-голяма част от хората на дълга, а като един дървен нож.
към текста >>
А сега ние се намираме при втория земен
живот
.
А сега ние се намираме при втория земен живот.
Това, което идва като радост от любовта, в третия земен живот то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво, истинно, добро. Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е. за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си. Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник.
към текста >>
Това, което идва като радост от любовта, в третия земен
живот
то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво, истинно, добро.
А сега ние се намираме при втория земен живот.
Това, което идва като радост от любовта, в третия земен живот то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво, истинно, добро.
Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е. за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си. Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник. Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота.
към текста >>
Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен
живот
, за следващия, т.е.
А сега ние се намираме при втория земен живот. Това, което идва като радост от любовта, в третия земен живот то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво, истинно, добро.
Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е.
за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си. Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник. Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота. Такъв човек върви всъщност без посока в живота.
към текста >>
за третия земен
живот
то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си.
А сега ние се намираме при втория земен живот. Това, което идва като радост от любовта, в третия земен живот то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво, истинно, добро. Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е.
за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си.
Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник. Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота. Такъв човек върви всъщност без посока в живота. По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен.
към текста >>
Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в
живот
а.
Това, което идва като радост от любовта, в третия земен живот то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво, истинно, добро. Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е. за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си. Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник.
Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота.
Такъв човек върви всъщност без посока в живота. По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика. Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това?
към текста >>
Такъв човек върви всъщност без посока в
живот
а.
Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е. за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си. Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник. Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота.
Такъв човек върви всъщност без посока в живота.
По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика. Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това? - и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот.
към текста >>
- и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен
живот
.
Такъв човек върви всъщност без посока в живота. По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика. Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това?
- и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот.
към текста >>
Всичко, което по този начин се извършва от хората спрямо други хора или даже спрямо други по-ниско стоящи от човека същества, всичко това се разтоварва отново в душевни състояния, които също се отразяват в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
когато се разказват вицове за нещата. Съществуват обаче всички междинни степени. Но тук става въпрос за такива човешки дела, които произхождат от студена антипатия, от една антипатия, за която често пъти човек не е наясно, която стига до омраза.
Всичко, което по този начин се извършва от хората спрямо други хора или даже спрямо други по-ниско стоящи от човека същества, всичко това се разтоварва отново в душевни състояния, които също се отразяват в живота между смъртта и едно ново раждане.
И след това в следващия земен живот от омразата се получава онова, което се разлива към нас от света като страдание, като неприятност, която се причинява отвън, като противоположност на радостта.
към текста >>
И след това в следващия земен
живот
от омразата се получава онова, което се разлива към нас от света като страдание, като неприятност, която се причинява отвън, като противоположност на радостта.
когато се разказват вицове за нещата. Съществуват обаче всички междинни степени. Но тук става въпрос за такива човешки дела, които произхождат от студена антипатия, от една антипатия, за която често пъти човек не е наясно, която стига до омраза. Всичко, което по този начин се извършва от хората спрямо други хора или даже спрямо други по-ниско стоящи от човека същества, всичко това се разтоварва отново в душевни състояния, които също се отразяват в живота между смъртта и едно ново раждане.
И след това в следващия земен живот от омразата се получава онова, което се разлива към нас от света като страдание, като неприятност, която се причинява отвън, като противоположност на радостта.
към текста >>
Нима всичко това произхожда от по-голяма или по-малка омраза в нашия минал земен
живот
?
Ще кажете: - Да, ние наистина изпитваме толкова страдание!
Нима всичко това произхожда от по-голяма или по-малка омраза в нашия минал земен живот?
За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова лош човек, че да трябва да изживявам толкова неприятност, понеже съм мразил толкова много. - Да, ако в тази област искаме да мислим безпристрастно, ние трябва да си изясним, колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това, човек да си внуши, че не храни антипатични чувства към някого. Хората минават през света с много повече омраза, отколкото си мислят, най-малкото с много повече антипатия. Понеже отначало омразата създава удовлетворение за душата, тя обикновено никак не се осъзнава. Тя бива прикрита от удовлетворението, от задоволството.
към текста >>
Когато това се излива, хората не го забелязват; обаче когато в следващия земен
живот
се връща обратно, то добре се забелязва.
Но помислете, мои мили приятели, за да си представите, бих искал да кажа, по един тривиален начин, какви възможности съществуват в това отношение, помислете за клюките, които се разменят в кафенетата, където половин дузина - това е предостатъчно, - лели или чичовци, могат да бъдат и само чичовци, седят и се занимават с техните себеподобни! Помислете само, колко антипатия се разлива там върху хората за час и половина - понякога трае и повече!
Когато това се излива, хората не го забелязват; обаче когато в следващия земен живот се връща обратно, то добре се забелязва.
А то неминуемо се връща обратно.
към текста >>
Така че фактически една частот това, което в един земен
живот
изпитваме като страдание идващо отвън, - не всичко, ние ще се запознаем още и с други кармически връзки, - фактически може да произхожда от нашите чувства на антипатия в минали земни съществувания.
Така че фактически една частот това, което в един земен живот изпитваме като страдание идващо отвън, - не всичко, ние ще се запознаем още и с други кармически връзки, - фактически може да произхожда от нашите чувства на антипатия в минали земни съществувания.
към текста >>
Така че, ако например тук имате редуващи се земни съществувания А Б В /Г/ Д Е Ж З и това «Г» е настоящият земен
живот
, естествено всичкото страдание, което изпитваме като идващо отвън, трябва да бъде основано в предишни земни съществувания.
Естествено при всичко това човек постоянно трябва да бъде наясно, че кармата, че някакво кармическо течение веднъж трябва да започне някъде.
Така че, ако например тук имате редуващи се земни съществувания А Б В /Г/ Д Е Ж З и това «Г» е настоящият земен живот, естествено всичкото страдание, което изпитваме като идващо отвън, трябва да бъде основано в предишни земни съществувания.
Но то също така може да бъде едно първоначално страдание, което кармически се изравнява едва в следващия земен живот. Затова аз казвам, че голяма част от страданието, което получаваме отвън, е следствие от омразата, която е била проявена в предишните земни съществувания.
към текста >>
Но то също така може да бъде едно първоначално страдание, което кармически се изравнява едва в следващия земен
живот
.
Естествено при всичко това човек постоянно трябва да бъде наясно, че кармата, че някакво кармическо течение веднъж трябва да започне някъде. Така че, ако например тук имате редуващи се земни съществувания А Б В /Г/ Д Е Ж З и това «Г» е настоящият земен живот, естествено всичкото страдание, което изпитваме като идващо отвън, трябва да бъде основано в предишни земни съществувания.
Но то също така може да бъде едно първоначално страдание, което кармически се изравнява едва в следващия земен живот.
Затова аз казвам, че голяма част от страданието, което получаваме отвън, е следствие от омразата, която е била проявена в предишните земни съществувания.
към текста >>
Когато преминем към третия земен
живот
, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света.
Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света.
И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен живот. Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот.
към текста >>
И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен
живот
, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен
живот
.
Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света.
И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен живот.
Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот.
към текста >>
Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен
живот
, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен
живот
.
Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света. И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен живот.
Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот.
към текста >>
Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем
живот
а, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в
живот
а, съзнавайки, че в
живот
а не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия
живот
като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен
живот
.
Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот.
Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот. Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича. И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля. Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.
към текста >>
Който иска да бъде особено глупав в третия следващ
живот
на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен
живот
.
Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот.
Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот.
Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича. И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля. Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.
към текста >>
Обаче който в третия земен
живот
иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия
живот
особено много да обича.
Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот. Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот.
Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича.
И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля. Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.
към текста >>
За хората на настоящето ще има вече едно смътно чувство за миналите земни съществувания в един следващ земен
живот
.
От първата третина на 15-то столетие насам ние живеем в епохата, в която хората стават все по-свободни и по-съзнателни.
За хората на настоящето ще има вече едно смътно чувство за миналите земни съществувания в един следващ земен живот.
И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено умен, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, - според възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, - така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия.
към текста >>
И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия
живот
.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят.
И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот.
При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично.
към текста >>
При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в
живот
а между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен
живот
се проявява в метаморфозата на неразбирането.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот.
При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането.
Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба.
към текста >>
Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в
живот
а, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки.
Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли.
Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки.
Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба. Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания. И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително. Защото в известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост.
към текста >>
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на
живот
а, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен
живот
.
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
към текста >>
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на
живот
а.
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.
към текста >>
И когато размислите върху това, вие ще си кажете: - Когато в даден земен
живот
сте заедно с определени хора, то вие сте били заедно с тези хора също и в един минал
живот
на Земята - поне общо взето, тъй като нещата могат малко да се разместят, - а също и в един още по-преден земен
живот
.
И когато размислите върху това, вие ще си кажете: - Когато в даден земен живот сте заедно с определени хора, то вие сте били заедно с тези хора също и в един минал живот на Земята - поне общо взето, тъй като нещата могат малко да се разместят, - а също и в един още по-преден земен живот.
към текста >>
Да, но онези, които живеят 50 години по-късно от вас, те също са били в предишния земен
живот
заедно с някои хора!
Да, но онези, които живеят 50 години по-късно от вас, те също са били в предишния земен живот заедно с някои хора!
Общо взето, според тази мисъл, която развихме тук, хората от редицата В не ще се срещнат с хората от редицата А. Това е една подтискаща мисъл, но една вярна мисъл.
към текста >>
Но сега искам да обърна виниманието ви към тези мисли; може би това е една подтискаща мисъл, но тя е една вярна мисъл: Фактически нещата стоят така, че
живот
ът на хората на Земята протича в ритми.
Върху други събуждащи съмнения въпроси, които се получават чрез това, че хората често пъти казват: - Човечеството се намножава върху Земята и т.н., аз ще говоря по-късно.
Но сега искам да обърна виниманието ви към тези мисли; може би това е една подтискаща мисъл, но тя е една вярна мисъл: Фактически нещата стоят така, че животът на хората на Земята протича в ритми.
Бих искал да кажа, една вълна от хора напредва общо взето от един земен живот в друг земен живот, една друга вълна хора напредва от един земен живот в друг земен живот, и тези хора по определен начин са разделени едни от други, не се събират в земния живот.
към текста >>
Бих искал да кажа, една вълна от хора напредва общо взето от един земен
живот
в друг земен
живот
, една друга вълна хора напредва от един земен
живот
в друг земен
живот
, и тези хора по определен начин са разделени едни от други, не се събират в земния
живот
.
Върху други събуждащи съмнения въпроси, които се получават чрез това, че хората често пъти казват: - Човечеството се намножава върху Земята и т.н., аз ще говоря по-късно. Но сега искам да обърна виниманието ви към тези мисли; може би това е една подтискаща мисъл, но тя е една вярна мисъл: Фактически нещата стоят така, че животът на хората на Земята протича в ритми.
Бих искал да кажа, една вълна от хора напредва общо взето от един земен живот в друг земен живот, една друга вълна хора напредва от един земен живот в друг земен живот, и тези хора по определен начин са разделени едни от други, не се събират в земния живот.
към текста >>
През дългия
живот
между смъртта и едно ново раждане, те се събират заедно, обаче в земния
живот
фактически е така, че винаги слизаме на Земята заедно с ограничен кръг от хора.
През дългия живот между смъртта и едно ново раждане, те се събират заедно, обаче в земния живот фактически е така, че винаги слизаме на Земята заедно с ограничен кръг от хора.
Именно за повтарящите се земни съществувания съвременното групиране има едно вътрешно значение, една вътрешна важност.
към текста >>
Но за да обърнем един такъв въпрос ние трябва да имаме открито, свободно разбиране за човешкия съвместен
живот
.
Какво се крие всъщност зад това? Тук трябва да обърнем въпроса.
Но за да обърнем един такъв въпрос ние трябва да имаме открито, свободно разбиране за човешкия съвместен живот.
Трябва да можем да се запитаме и върху този въпрос в близкото време аз ще говоря твърде много: - Какво означава всъщност да бъдеш съвременник на един човек и какво означава да можеш да познаваш един човек само от историята на неговия земен живот? -
към текста >>
Трябва да можем да се запитаме и върху този въпрос в близкото време аз ще говоря твърде много: - Какво означава всъщност да бъдеш съвременник на един човек и какво означава да можеш да познаваш един човек само от историята на неговия земен
живот
?
Какво се крие всъщност зад това? Тук трябва да обърнем въпроса. Но за да обърнем един такъв въпрос ние трябва да имаме открито, свободно разбиране за човешкия съвместен живот.
Трябва да можем да се запитаме и върху този въпрос в близкото време аз ще говоря твърде много: - Какво означава всъщност да бъдеш съвременник на един човек и какво означава да можеш да познаваш един човек само от историята на неговия земен живот?
-
към текста >>
След като сме придобили необходимото познание, трябва да можем да сравним, как би било, ако бихме срещнали една личност, която не е съвременник, която може би не е била наш съвременник в нито един земен
живот
- която въпреки това можем най-високо да почитаме, много повече, отколкото всички съвременници, - какво би било, ако бихме срещнали тази личност като наш съвременник?
Вижте, тук трябва да имаме именно едно свободно, открито разбиране, за да дадем отговор на интимния въпрос: - Как стои работата с всички вътрешни явления в душата, когато един съвременник говори с теб, върши дела, които стигат до теб, - как е това?
След като сме придобили необходимото познание, трябва да можем да сравним, как би било, ако бихме срещнали една личност, която не е съвременник, която може би не е била наш съвременник в нито един земен живот - която въпреки това можем най-високо да почитаме, много повече, отколкото всички съвременници, - какво би било, ако бихме срещнали тази личност като наш съвременник?
Следователно, какво би било, ако - извинете за личния елемент, - ако аз бих бил съвременник на Гьоте? Да, когато не сме безразличен човек - самопонятно е, че когато сме един безразличен човек и нямаме разбиране за онова, което може да бъде един съвременник, тогава не може да си отговорим добре на този въпрос, - тогава можем да запитаме: - Какво би било, ако сега вървя надолу по улица Шилер във Ваймар към Площад на жените и срещу мен би се задал «дебелият таен съветник», ако искате в 1826, 1827 година? - Ние знаем твърде добре, че не бихме понесли това! Ние понасяме «съвременника». Но не понасяме онзи, който не може да бъде наш съвременник; той би действал някак си отравящо върху душевния ни живот.
към текста >>
Но не понасяме онзи, който не може да бъде наш съвременник; той би действал някак си отравящо върху душевния ни
живот
.
След като сме придобили необходимото познание, трябва да можем да сравним, как би било, ако бихме срещнали една личност, която не е съвременник, която може би не е била наш съвременник в нито един земен живот - която въпреки това можем най-високо да почитаме, много повече, отколкото всички съвременници, - какво би било, ако бихме срещнали тази личност като наш съвременник? Следователно, какво би било, ако - извинете за личния елемент, - ако аз бих бил съвременник на Гьоте? Да, когато не сме безразличен човек - самопонятно е, че когато сме един безразличен човек и нямаме разбиране за онова, което може да бъде един съвременник, тогава не може да си отговорим добре на този въпрос, - тогава можем да запитаме: - Какво би било, ако сега вървя надолу по улица Шилер във Ваймар към Площад на жените и срещу мен би се задал «дебелият таен съветник», ако искате в 1826, 1827 година? - Ние знаем твърде добре, че не бихме понесли това! Ние понасяме «съвременника».
Но не понасяме онзи, който не може да бъде наш съвременник; той би действал някак си отравящо върху душевния ни живот.
Ние няма да го понесем, защото не сме негов съвременник, а следовник или предшественик. Без съмнение, когато човек няма никакво чувство за тези неща, те остават в подсъзнанието. Можем да си представим, че някой има тънко чувство за духовното и знае, че ако би слизал надолу по улица Шилер във Ваймар към Площада на жените и би срещнал дебелия таен съветник Гьоте с двойната брадичка, той вътрешно би се почувствал зле. Обаче онзи, който няма никакво чувство за това, - той може би, би поздравил.
към текста >>
Виждате ли, тези неща не са от земния
живот
, защото причините, защо не можем да бъдем съвременник на някой човек, не се намират в земния
живот
.
Виждате ли, тези неща не са от земния живот, защото причините, защо не можем да бъдем съвременник на някой човек, не се намират в земния живот.
Тук вече трябва да проникнем в духовните отношения; ето защо тези отношения изглеждат понякога парадоксални за земния живот.
към текста >>
Тук вече трябва да проникнем в духовните отношения; ето защо тези отношения изглеждат понякога парадоксални за земния
живот
.
Виждате ли, тези неща не са от земния живот, защото причините, защо не можем да бъдем съвременник на някой човек, не се намират в земния живот.
Тук вече трябва да проникнем в духовните отношения; ето защо тези отношения изглеждат понякога парадоксални за земния живот.
към текста >>
Такова отношение е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния
живот
; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните отношения.
Естествено някой лесно може да се подиграе, когато се твърди: - Ако аз бих бил съвременник на Жан Пол, бих получил стомашни спазми, ако бих седял заедно с него.
Такова отношение е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния живот; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните отношения.
Трябва да свикнем, да можем да мислим с други мисловни форми, когато искаме да разберем духовния свят. Трябва да свикнем, че може да ни се случи да изживеем най-изненадващите неща. Когато обикновеното съзнание чете за Гьоте, то може да се почувства подбудено да каже: - Аз на драго сърце бих го познавал лично, бих му стиснал ръката и други подобни. - Това е липса на мислене, защото съществуват закони, според които ние сме именно предназначени за определена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха. Също така, както сме предопределени за определено въздушно налягане относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.
към текста >>
50.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато се говори в подробности върху кармата, трябва да правим разлика между кармическите събития, които в човешкия
живот
връхлитат човека повече отвън, и онези, които, така да се каже, изникват в човека отвътре.
Когато се говори в подробности върху кармата, трябва да правим разлика между кармическите събития, които в човешкия живот връхлитат човека повече отвън, и онези, които, така да се каже, изникват в човека отвътре.
към текста >>
Съдбата на човека зависи също така от най-разнообразните преплетености, в които човекът е замесен по пътя на своя
живот
.
Съдбата на човека е съставена от най-различни фактори. Съдбата на човека е зависима от физическото и етерното устройство на човека, тя зависи от това, което човек може да донесе като симпатия и антипатия спрямо външния свят, съобразно неговото астрално и азово устройство, също и от това, каква симпатия и антипатия се проявява спрямо самия човек от външния свят.
Съдбата на човека зависи също така от най-разнообразните преплетености, в които човекът е замесен по пътя на своя живот.
Всичко това за определен момент или общо за целия живот определя съдбовното положение на човека.
към текста >>
Всичко това за определен момент или общо за целия
живот
определя съдбовното положение на човека.
Съдбата на човека е съставена от най-различни фактори. Съдбата на човека е зависима от физическото и етерното устройство на човека, тя зависи от това, което човек може да донесе като симпатия и антипатия спрямо външния свят, съобразно неговото астрално и азово устройство, също и от това, каква симпатия и антипатия се проявява спрямо самия човек от външния свят. Съдбата на човека зависи също така от най-разнообразните преплетености, в които човекът е замесен по пътя на своя живот.
Всичко това за определен момент или общо за целия живот определя съдбовното положение на човека.
към текста >>
Когато човекът се намира в процеса на смяната на зъбите, той не сменя само своите отначало получени зъби срещу други, а това е моментът в човешкия
живот
, в който за първи път цялото човешко същество се обновява като организъм.
Когато човекът се намира в процеса на смяната на зъбите, той не сменя само своите отначало получени зъби срещу други, а това е моментът в човешкия живот, в който за първи път цялото човешко същество се обновява като организъм.
към текста >>
Онова, което пристъпва, проявява се в осмата, деветата година на
живот
а, произхожда до най-висока степен от това, което човекът е донесъл със себе си, слизайки от духовния свят.
Съществува една действително решаваща разлика между това, което човекът става в осмата, в деветата година и онова, което той е бил например в третата, четвъртата година. Съществува една радикална разлика. Онова, което той е бил като организъм в третата, четвъртата година, той го е получил като наследство, родителите са му го дали.
Онова, което пристъпва, проявява се в осмата, деветата година на живота, произхожда до най-висока степен от това, което човекът е донесъл със себе си, слизайки от духовния свят.
към текста >>
И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните отношения, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия
живот
на Земята.
За нашата епоха отново трябва да бъдат създадени понятията; първо за да бъдат взети сериозно такива въпроси и второ, за да се намерят отговори на тези въпроси. Наистина в своето земно развитие човекът не е останал достатъчно силен, както е бил първоначално заложен, преди върху него да бъдат упражнени влиянията на Луцифер и Ариман.
И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните отношения, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия живот на Земята.
Тъй като той се ориентира по този модел, естествено е, че повече или по-малко ще остане нещо от този модел и през по-късния живот. Онзи, който, като работещ върху себе си човек, е напълно зависим от модела, той ще забрави, ако мога така да кажа, това, което е донесъл със себе си, идвайки на Земята и ще се насочи изцяло към модела. Онзи, който има по-голяма вътрешна сила, придобита през неговите минали земни съществувания, по-малко ще се ръководи от модела и тогава ще може да се види, как той значително се променя именно през втория период на живота си между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
Тъй като той се ориентира по този модел, естествено е, че повече или по-малко ще остане нещо от този модел и през по-късния
живот
.
За нашата епоха отново трябва да бъдат създадени понятията; първо за да бъдат взети сериозно такива въпроси и второ, за да се намерят отговори на тези въпроси. Наистина в своето земно развитие човекът не е останал достатъчно силен, както е бил първоначално заложен, преди върху него да бъдат упражнени влиянията на Луцифер и Ариман. И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните отношения, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия живот на Земята.
Тъй като той се ориентира по този модел, естествено е, че повече или по-малко ще остане нещо от този модел и през по-късния живот.
Онзи, който, като работещ върху себе си човек, е напълно зависим от модела, той ще забрави, ако мога така да кажа, това, което е донесъл със себе си, идвайки на Земята и ще се насочи изцяло към модела. Онзи, който има по-голяма вътрешна сила, придобита през неговите минали земни съществувания, по-малко ще се ръководи от модела и тогава ще може да се види, как той значително се променя именно през втория период на живота си между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
Онзи, който има по-голяма вътрешна сила, придобита през неговите минали земни съществувания, по-малко ще се ръководи от модела и тогава ще може да се види, как той значително се променя именно през втория период на
живот
а си между смяната на зъбите и половата зрялост.
За нашата епоха отново трябва да бъдат създадени понятията; първо за да бъдат взети сериозно такива въпроси и второ, за да се намерят отговори на тези въпроси. Наистина в своето земно развитие човекът не е останал достатъчно силен, както е бил първоначално заложен, преди върху него да бъдат упражнени влиянията на Луцифер и Ариман. И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните отношения, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия живот на Земята. Тъй като той се ориентира по този модел, естествено е, че повече или по-малко ще остане нещо от този модел и през по-късния живот. Онзи, който, като работещ върху себе си човек, е напълно зависим от модела, той ще забрави, ако мога така да кажа, това, което е донесъл със себе си, идвайки на Земята и ще се насочи изцяло към модела.
Онзи, който има по-голяма вътрешна сила, придобита през неговите минали земни съществувания, по-малко ще се ръководи от модела и тогава ще може да се види, как той значително се променя именно през втория период на живота си между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
Така че онова, което човек носи по-нататък със себе си в
живот
а, повече или по-малко съдържа признаците на наследствеността, според това, дали той може да преодолее или не тези признаци.
Училището даже ще има задачата, - ако то е истинско училище, - да доведе до развитие онова в човека, което той донася със себе си, слизайки от духовния свят във физическото земно съществуване.
Така че онова, което човек носи по-нататък със себе си в живота, повече или по-малко съдържа признаците на наследствеността, според това, дали той може да преодолее или не тези признаци.
към текста >>
Това, което човек има като свое тяло през първите 7 години от неговия
живот
, това просто е модел, един образец, от който той се ръководи.
Но виждате ли, мои мили приятели, всички неща имат своята духовна страна.
Това, което човек има като свое тяло през първите 7 години от неговия живот, това просто е модел, един образец, от който той се ръководи.
Неговите духовни сили или преминават до известна степен долу в това, което му се налага от модела, и той остава напълно зависим от този модел, или пък през първите 7 години от своя живот с помощта на модела той сам изработва онова, което иска да измени модела. Тази работа, това обработване се проявява и външно. Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис. 6 светло/. Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което носи от духовния свят.
към текста >>
Неговите духовни сили или преминават до известна степен долу в това, което му се налага от модела, и той остава напълно зависим от този модел, или пък през първите 7 години от своя
живот
с помощта на модела той сам изработва онова, което иска да измени модела.
Но виждате ли, мои мили приятели, всички неща имат своята духовна страна. Това, което човек има като свое тяло през първите 7 години от неговия живот, това просто е модел, един образец, от който той се ръководи.
Неговите духовни сили или преминават до известна степен долу в това, което му се налага от модела, и той остава напълно зависим от този модел, или пък през първите 7 години от своя живот с помощта на модела той сам изработва онова, което иска да измени модела.
Тази работа, това обработване се проявява и външно. Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис. 6 светло/. Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което носи от духовния свят. Това поражда една борба през първите 7 години от живота.
към текста >>
Това поражда една борба през първите 7 години от
живот
а.
Неговите духовни сили или преминават до известна степен долу в това, което му се налага от модела, и той остава напълно зависим от този модел, или пък през първите 7 години от своя живот с помощта на модела той сам изработва онова, което иска да измени модела. Тази работа, това обработване се проявява и външно. Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис. 6 светло/. Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което носи от духовния свят.
Това поражда една борба през първите 7 години от живота.
Погледнато от духовна гледна точка, тази борба представлява всичко това, което външно симптоматично се изразява в детските болести. Детските болести са израз на тази вътрешна борба.
към текста >>
Тогава в една по-късна възраст на
живот
а може да се появи стремежът, той все пак да изхвърли онова от наследствеността, което е останало в него.
Естествено подобни форми на боледуване се явяват при човека също и по-късно. Това се случва, когато през първите 7 години някой не е успял достатъчно добре да победи, да преодолее модела.
Тогава в една по-късна възраст на живота може да се появи стремежът, той все пак да изхвърли онова от наследствеността, което е останало в него.
Възможно е в неговата 28-ма, 29-та година той вътрешно да се разтърси и да се надигне срещу модела, да се сблъска с него; тогава той получава една детска болест.
към текста >>
Виждате ли, психоанализата насади действително някои ужасни блатни цветя, изникнали от тинята; между другото също и това - днес можете да прочетете това навсякъде, - че в подсъзнанието всеки син тайно е влюбен в своята майка, или всяка дъщеря е влюбена в своя баща и че това довежда в
живот
а до конфликти в подсъзнателните провинции на душата.
Виждате ли, психоанализата насади действително някои ужасни блатни цветя, изникнали от тинята; между другото също и това - днес можете да прочетете това навсякъде, - че в подсъзнанието всеки син тайно е влюбен в своята майка, или всяка дъщеря е влюбена в своя баща и че това довежда в живота до конфликти в подсъзнателните провинции на душата.
към текста >>
Но естествено всичко това е дилетантско интерпретиране на
живот
а.
Но естествено всичко това е дилетантско интерпретиране на живота.
Което обаче е вярно, то е, че още преди да слезе в земното съществуване, човекът е влюбен в своите родители, че той слиза, защото те му харесват. Само че трябва да различаваме преценката, която хората имат тук в живота на Земята, от преценката, която те имат в извънземния живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Само че трябва да различаваме преценката, която хората имат тук в
живот
а на Земята, от преценката, която те имат в извънземния
живот
между смъртта и едно ново раждане.
Но естествено всичко това е дилетантско интерпретиране на живота. Което обаче е вярно, то е, че още преди да слезе в земното съществуване, човекът е влюбен в своите родители, че той слиза, защото те му харесват.
Само че трябва да различаваме преценката, която хората имат тук в живота на Земята, от преценката, която те имат в извънземния живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
– На нея й бил достатъчен и само един земен
живот
; тя не искала да мине през повтарящи се земни съществувания.
В началото на антропософската дейност веднъж се случи, че дойде една дама, която слушайки за повтарящите се земни съществувания заяви: - Не, другото в антропософията наистина ми харесва, но не мога да се съглася с повтарящите се земни съществувания.
– На нея й бил достатъчен и само един земен живот; тя не искала да мине през повтарящи се земни съществувания.
Тогава присъстваха също и много доброжелателни последователи на антропософията и те по всякакъв начин се опитаха да обяснят на дамата, че това все пак е една правилна идея и че всеки човек трябва да мине през повтарящите се земни съществувания. Един й говореше отдясно, друг отляво. След това тя отпътува. Но след два дни тя ми изпрати една пощенска картичка, в която заявяваше, че не иска да се роди още веднъж на Земята!
към текста >>
В такъв случай онзи, който иска да каже истината от духовното познание, трябва да каже следното на хората: - Да, може да се случи, че през времето, когато вие сте тук на Земята, не желаете да слезете още веднъж на Земята в един бъдещ
живот
.
В такъв случай онзи, който иска да каже истината от духовното познание, трябва да каже следното на хората: - Да, може да се случи, че през времето, когато вие сте тук на Земята, не желаете да слезете още веднъж на Земята в един бъдещ живот.
Но това не е меродавно. Тук на Земята вие първо преминете в духовния свят през вратата на смъртта. Това вие го искате. Дали искате отново да слезете, това зависи от вашата преценка тогава, когато не носите вече никакво физическо тяло. Тогава сигурно ще си образувате едно друго съждение.
към текста >>
Ето защо в момента, когато разсъждаваме, изхождайки от духовната и от физическата наука, вече не са възможни такива произволни разсъждения, че да кажем: - Аз съм виждал деца, които заприличват на своите родители още във втората година на техния
живот
.
Там той е имал именно гледището, че пердахът от страна на бащата ще му подейства много добре. Това съвсем не е смешна работа, а трябва да се разбира абсолютно сериозно. И така, човек си избира своите родители също и по форма. Той има образа за самия себе си пред себе си, и иска да стане подобен на своите родители. Тогава той става подобен на тях не чрез наследствеността, а чрез своите вътрешни духовно-душевни сили, които от духовния свят донася със себе си долу на Земята.
Ето защо в момента, когато разсъждаваме, изхождайки от духовната и от физическата наука, вече не са възможни такива произволни разсъждения, че да кажем: - Аз съм виждал деца, които заприличват на своите родители още във втората година на техния живот.
Без съмнение, тук имаме тогава другия случай, че тези деца предварително са имали намерението да приемат формата на своите родители.
към текста >>
Сега се касае за това, че всъщност през цялото време между смъртта и едно ново раждане човекът работи заедно с други души на умрели и заедно със съществата от различните йерархии във
висш
ите светове върху това, което му дава възможността да изгради своето тяло.
Сега се касае за това, че всъщност през цялото време между смъртта и едно ново раждане човекът работи заедно с други души на умрели и заедно със съществата от различните йерархии във висшите светове върху това, което му дава възможността да изгради своето тяло.
към текста >>
От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия
живот
между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек.
Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много. Ние сме много по-мъдри в нашето подсъзнание, отколкото в горното ни съзнание като земен човек.
От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек.
Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др. в извънредно фино разредено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната среда, напълно независимо от наследствените отношения. Първото тяло фактически е един модел, един образец и онова, което веществено произхожда от родителите, а също и външните телесни сили, то не съществува вече във втория възрастов период.
към текста >>
През втория възрастов период отношението към родителите се превръща в нещо морално-душевно, а физическо-наследствено отношение съществува само през първия възрастов период до 7-та година от
живот
а.
През втория възрастов период отношението към родителите се превръща в нещо морално-душевно, а физическо-наследствено отношение съществува само през първия възрастов период до 7-та година от живота.
към текста >>
В този земен
живот
съществуват също и хора, които имат много жив интерес за всичко, което се намира около тях във видимия Космос.
В този земен живот съществуват също и хора, които имат много жив интерес за всичко, което се намира около тях във видимия Космос.
Има хора, които наблюдават растенията, наблюдават животинския свят, проявяват участие, интерес към това или онова, което се намира във видимия окръжаващ свят. Те проявяват интерес към величието на звездното небе. Със своята душа те присъстват, така да се каже, в целия физически Космос. Вътрешността на един човек, който проявява такъв топъл интерес към физическия Космос, е различна от вътрешността на един човек, който минава покрай света с определено безразличие, с душевна флегматичност.
към текста >>
Има хора, които наблюдават растенията, наблюдават
живот
инския свят, проявяват участие, интерес към това или онова, което се намира във видимия окръжаващ свят.
В този земен живот съществуват също и хора, които имат много жив интерес за всичко, което се намира около тях във видимия Космос.
Има хора, които наблюдават растенията, наблюдават животинския свят, проявяват участие, интерес към това или онова, което се намира във видимия окръжаващ свят.
Те проявяват интерес към величието на звездното небе. Със своята душа те присъстват, така да се каже, в целия физически Космос. Вътрешността на един човек, който проявява такъв топъл интерес към физическия Космос, е различна от вътрешността на един човек, който минава покрай света с определено безразличие, с душевна флегматичност.
към текста >>
Така душевно-духовният интерес от един земен
живот
кармически се превръща в здравословното състояние на един следващ земен
живот
.
Чрез това работата отвъд с духовните същества, с които сега е заедно, става трудна за него. Чрез това по-късно той не донася в своята душа сила и енергия, а слабост, един вид немощ за изграждането на своето физическо тяло. Върху него моделът действа силно. Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но слабостта му остава. Той изгражда, така да се каже, едно трошливо тяло, което е изложено на всички възможни болести.
Така душевно-духовният интерес от един земен живот кармически се превръща в здравословното състояние на един следващ земен живот.
Онези хора, които пръщят от здраве, са проявявали жив интерес за видимия свят в своя минал земен живот. И в това отношение отделните факти на живота действително действат извънредно силно.
към текста >>
Онези хора, които пръщят от здраве, са проявявали жив интерес за видимия свят в своя минал земен
живот
.
Чрез това по-късно той не донася в своята душа сила и енергия, а слабост, един вид немощ за изграждането на своето физическо тяло. Върху него моделът действа силно. Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но слабостта му остава. Той изгражда, така да се каже, едно трошливо тяло, което е изложено на всички възможни болести. Така душевно-духовният интерес от един земен живот кармически се превръща в здравословното състояние на един следващ земен живот.
Онези хора, които пръщят от здраве, са проявявали жив интерес за видимия свят в своя минал земен живот.
И в това отношение отделните факти на живота действително действат извънредно силно.
към текста >>
И в това отношение отделните факти на
живот
а действително действат извънредно силно.
Върху него моделът действа силно. Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но слабостта му остава. Той изгражда, така да се каже, едно трошливо тяло, което е изложено на всички възможни болести. Така душевно-духовният интерес от един земен живот кармически се превръща в здравословното състояние на един следващ земен живот. Онези хора, които пръщят от здраве, са проявявали жив интерес за видимия свят в своя минал земен живот.
И в това отношение отделните факти на живота действително действат извънредно силно.
към текста >>
НАГОРЕ